№ 79
гр. Пловдив , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200105 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Мария Колева , като разгледа докладваното
от съдията АНД №105/2021г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003010 издадено на
23.12.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с което на „ПИК 92“ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Никола
Райнов“15 ет.1, представлявано от *** П. Т. В. е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда
/КТ/ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата ,а и в съдебно заседание, иска отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – началник
отдел „Административно информационно и правно осигуряване“, моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
1
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.11.2020г. около 12.15 часа от С. Г. П. и П. Т. - служители на
„Дирекция Инспекция по труда“- Пловдив, била извършена проверка на обект
—***, намиращ се в ***. На обекта дружеството - жалбоподател „ПИК 90“
осъществявало дейност-измиване и почистване на автомоиби. На място
проверяващите установили, че на обекта като „***“ *** С. И. И..Писмено е
декларирал,че няма сключен писмен трудов договор.Работи за длужеството
работодател от 09.11.2020г. с установено работно време от 09.00ч до 17.00ч и
уговорено трудово възнаграждение 15лв. плюс процент от оборота.Това било
попълнено лично от С. И. в писмена декларация по чл.402от КТ.На
13.11.2020г. в ДИТ Пловдив се явила П. В. –*** на дружествотото ,,която
представила сключен на 20.11.2020г. трудов договор и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62ал.5 от КТ с изх. . №16388203153372 на
10.11.2020 г в 13.57ч.Като устно и писмено заявила,че трудовия договор е
сключен със С. И. след проверката . Изложените обстоятелства свид. С. П.
преценила, че съставляват административно нарушение на разпоредбите на
чл.61, ал.1 от КТ, тъй като към 12.15 часа на 10.11.2020г. от работодателя „
ПИК 92“ЕООД бил приет на работа като работник –*** *** в ***, намиращ
се в *** лицето С. И. И. ЕГН *** ,без да е сключен с него преди постъпването
му на работа трудов договор. Съставен бил АУАН №16-003010 от
23.11.2020г. в който били вписани обстоятелствата по констатираното
нарушение. ***т на дружеството се запознал с неговото съдържание, без да
направи възражения срещу акта. В законоустановения срок жалбоподателят
не упражнил правото си на писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „ПИК 92“ ЕООД административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, така и
от гласните доказателства – от показанията на свид. С. Г. П. /актосъставител/,
2
които съдът кредитира като последователни, логични, непротиворечиви и
съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че жалбоподателят „ПИК 92“ ЕООД, в
качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ,
тъй като е приел на работа като работник –*** ***-С. И. И. , без да е сключил
с него преди постъпването му на работа трудов договор. В разпоредбата на
чл.61, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е
длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на
работа трудов договор. В настоящия случай са налице доказателства, че това
изискване не е било изпълнено от жалбоподателя. Отношенията между него и
работника С. И. се явяват трудови правоотношения съгласно чл.1, ал.2 от КТ,
които следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор. По своето
естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при
упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени
елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа
/трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото
правоотношение са установени от контролния орган, видно от
собственоръчно попълнената декларация от И. , в която е вписал, че работи в
„ПИК 92“ ЕООД от дата 09.11.2020г на длъжност-***, с определено място на
работа /*** / с работно време от 09,00 часа до 17,00 часа и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 15 лв. на ден плюс процент от оборота . Изрично
е отбелязал, че няма сключен трудов договор. Действително такъв е бил
сключен на дата 10.11.2020г., което обаче се явява по-късно във времето от
момента на постъпване на работа на работника, доколкото в гореупомената
Декларация по чл.402 от КТ, попълнена лично и доброволно от работника И.
на 09.11.2020г. се установява, че същият е започнал работа един ден преди
това. Обстоятелството, че трудовият договор е бил сключен по-късно във
времето от постъпването на работа на работника се потвърждава и от
показанията на актосъставителя, който лично е разговарял с П. В. –*** на
дружеството, а се посочва и в писмените й обяснения. Налице е елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, а именно времевия
момент - преди постъпване на работа. Така възникналите трудови отношения
между дружеството - жалбоподател и работника И. не са били оформени
съобразно изискванията на КТ, от което се налага обоснования и категоричен
извод, че „ПИК 92“ ЕООД е осъществило съставомерните признаци на
нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав
единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника
да предхожда във времево отношение този на сключване на трудовия
договор, а тези факти са безспорно и категорично установени.
3
С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е
определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ. С
обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с
доказателствата в административното производство.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. Административно
наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато
административно-наказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална
компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на
трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи,
каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и
нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пловдив, чийто служител е С. П. , съставила акта. Обжалваното НП е
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив в кръга
на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед
№ З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция
по труда“. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и
да налага неговата отмяна.
Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не може
да бъде приложена, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ.
Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид
изричната уредба в посочената правна норма за този вид нарушения и
недопускане от страна на законодателя прилагането на института на
маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ в изрично посочените случаи,
какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов договор.
Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не разкрива по - ниска
степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
4
допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт и предвид
направеното в тази посока искане.Възнаграждението следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева.
Ето защо и по изложените съображения, наказателното постановление
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО ,поради което Пловдивски Районен съд, ХVII
–ти наказателен състав.
Ето защо ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-003010, издадено на
23.12.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с което на „ПИК 92,ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. “Никола
Райнов „15 ет.1 представлявано от *** П. Т. В. , е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда
/КТ/ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ПИК 92,ЕООД ЕИК ********* – със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул. “Никола Райнов „15 ет.1 да заплати на
Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр. София, сумата от 80
лева, представляващи разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5