Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026
гр. Русе, 28.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд -
наказателна колегия в открито заседание на десети декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Свилен Сирманов
Членове: Милена Пейчева
Росица Радославова
при секретаря Димана
Стоянова и в присъствието на прокурор Г. Георгиев като разгледа докладваното от съдия
Радославова ВНОХ дело № 807 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимият Г.П.К. ***, чрез упълномощения си защитник – адв. Л.П. *** е
обжалвал присъда № 58/03.07.2020 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД
№ 256/2020г. по описа на РРС, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 17.12.2017 г. в гр. Русе
причинил лека телесна повреда на повече от едно лице - на две лица: на А.П.К.,
от *******, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, в резултат от временно нарушение на зрението, и на Т. С. Т.,
от *******, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, в резултат от временно нарушение на зрението, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т.
4 и т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК и чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Със същата присъда на подсъдимия е възложено и заплащането на направени
разноски на досъдебното производство от страна на ОД МВР - Русе в размер на 246
лв.
Подсъдимият Г. К. и защитникът му – адв. Л. П. поддържат въззивната жалба и
подадените допълнителни писмени съображения към нея, в които са изложени
оплакванията им за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Развити
са доводи за постановяването ѝ в разрез с процесуалните правила и
материалния закон. Твърди се, че присъдата не кореспондира със събраните по
делото доказателства и с установената фактическа обстановка, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Молят въззивния съд да отмени осъдителната
присъда на първата инстанция и да издаде оправдателна такава.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши
служебна проверка изцяло на правилността на присъдата, Окръжният съд намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице
срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество,
тя се явява неоснователна по следните
съображения:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които по мнение на въззивния съд, са напълно
достатъчни за пълноценно изясняване на значимите факти и обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото, касателно време, място, начин на
извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Настоящата
инстанция счита, че вътрешното убеждение на РРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като са положени необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото. Въз основа на тях първата инстанция е установила следната фактическа
обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд:
Подсъдимият Г.П.К., роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи, неосъждан с ЕГН **********, работел като *******.
На 17.12.2017г. К. бил паркирал *******с рег. № Р3936ВТ пред магазин „Кауфланд
1" на бул. „Липник" №8 в гр. Русе. Около 16.00 часа получил заявка от
клиент и потеглил с автомобила си за излизане от паркинга на магазина в посока
ул.”Лозен планина”. Пространството пред магазина било пълно с хора. Пътят му
преминавал пред централния вход на магазина, от който в същото време излезли
свидетелите Т. С. Т. и А.П.К., които носели чанти с покупки. Последните
тръгнали да пресичат пътното платно по пешеходна пътека, тип „зебра”, намираща
се пред входа на „Кауфланд 1". Подс.К. не спрял, за да ги пропусне и
преминал много близо до тях. К. се стреснала, а Т. на висок глас изразил
възмущението си от поведението на подсъдимия. Последното ядосало подс. К., той
спрял автомобила, върнал го на заден ход към Т. и К., отворил предния ляв
прозорец и когато двамата свидетели се навели към прозореца, за да потърсят
обяснение от подсъдимия за случилото се,
той ги напръскал с лютив спрей в лицата. Лютивият дим засегнал изцяло лицето на
св. А.К. и частично на св. Т. Т.. Това причинило силни болки на пострадалите и
довело до временно нарушение на зрението им. Подсъдимият безмълвно се отдалечил
с автомобила си в първоначално избраната от него посока. На място били призовани служители на *******-
свидетелите К. К. и И.Д., които разговаряли с присъстващите на мястото, за да
изяснят фактите по него. Бил повикан и медицински екип, който прегледал
свидетелите К. и Т.. На другия ден двамата посетили и съдебен лекар, който
издал съдебномедицински удостоверения.
Изложеното се установява от всички доказателствени източници, състоящи се частично
в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите /с изключение тези на
св. Й., И., Б. и П./, от писмените доказателства и доказателствени средства по
делото - справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, заключенията на съдебно
медицинските експертизи. Извършването на
подробен доказателствен анализ не е наложително в случая, тъй като стореният
такъв от първостепенната инстанция е достатъчно задълбочен и всеобхватен, при
което отделните доказателствени източници са ценени адекватно, съобразно
действителното им съдържание и насоченост, при спазване правилата на правната и
формална логика, поради което настоящият въззивен състав възприема като цяло
аргументацията, заложена в него. За да постанови своя съдебен акт,
първоинстанционният съд е анализирал наличните доказателства от досъдебното
производство и изложил убедителни съображения, относно достоверността на онези
от тях, въз основа на които е установил фактологията по казуса, при което
правилно е отчел, че показанията на посочените свидетели Й., П., И., Б. и П. не
носят съществена информация за главните факти, а в частта си относно поведението на пострадалия Т. съдържат
противоречия с кредитираните показания на останалите свидетелите. Показанията
на свидетелите И.П. и Т. Б. се дискредитират и от твърденията им, че инцидентът
е станал „по обяд”, докато безспорно той
се разиграл в късния следобяд в периода 16-16.30
ч. Това само по себе си внася съмнение в надежността на показанията на тези
свидетели, които обслужват версията, поддържана от подсъдимия пред съда, че
пострадалият Т. се е държал агресивно и е псувал, които обстоятелства напълно
се опровергават от останалия доказателствен материал, приет за обективен и
достоверен, поради неговата еднопосочност, вътрешна непротиворечивост и
кореспонденция с наличните обективни находки по делото, изследван и обобщен от
районното съдилище с необходимата процесуална прецизност.
Така очертанатата доказателствена съвкупност, настоящата инстанция напълно
кредитира, поради убеждението си в нейната обективност, изведено въз основа на
установената непрекъснатата и еднопосочна смислова и логическа връзка,
изградена между доказателствата от експертен порядък и кореспондиращите им
непротиворечиви и последователни показания на свидетелите А.К., Т. Т., Б. К. и Г.
К., които са възприели пряко действията на подсъдимия при процесните събития относно
фактите от предмета на доказване. Косвено
в насока достоверност на изложеното от тази група свидетели са и показанията на
св. К. К. и И.Д. - *******, изпратени по сигнал на местопрестъплението, които пресъздават
възприетото от очевидците непосредствено след настъпване на процесните събития
и дават сведения за физическо състояние на пострадалите. Тези показания, дадени непосредствено след инцидента, когато
паметовите следи са били много по-ясни и подробни, не е имало пречки за точното
възпроизвеждане на събитията се отличават с еднопосочност, взаимосвързаност и
обективност.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съдебен състав анализирайки
гласната съвкупност като цяло и съобразявайки процесуалната позиция на
подсъдимия е възприел изложеното от негова страна само отчасти. В останалата си
част същото съставлява негова защитна позиция. В този смисъл, въведеното в
жалбата оплакване за необоснованост на съдебния акт не се оправдава нито от
фактическа, нито от правна страна, а доводите на жалбоподателя, че постадалият Т.
„е отправял обиди и псувни към Г.К., както и заплахи, което именно е
провокирало подсъдимия да пръсне със спрея във въздуха“, не съответстват на
установенат фактическата обстановка.
Въз основа на така анализираната по смисъл и съдържание от първоинстанционния
съд и в допълнение от настоящата инстанция доказателствена съвкупност,
първоинстанционният съд е достигнал до правилни по съществото си правни изводи,
които въззивния съд напълно споделя, а именно, че подсъдимият Г.К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 131, ал. 1, т. 4 и
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Въззивната инстанция се присъединява към становището на първостепенния
съд, относно идентифициране на автора на процесните телесни повреди и неговата
вина. Като е дал съответната правилна правна квалификация на процесното
престъпление, определил е по несъмнен начин неговия автор и вината му,
районният съд не е нарушил материалния закон, поради което и доводите във
въззивната жалба на защитата на подсъдимия за несъставомерност на деянието по т.
12 на чл. 131 от НК са изцяло неоснователни. Настоящият състав споделя изцяло
съображенията на районния съд относно наличие на признака "хулигански
подбуди" в мотивите на проверяваната присъда – деянието е извършено на
публично място пред множество хора при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив
във взаимоотношенията между подс. К. и постадалите Т. и К..
Несъстоятелни са
доводите на защитата за наличие на „личен мотив“ в действията на подсъдимия,
както и това, че „агресивното поведение“ на пострадалия е предизвикало негова
„защитна реакция“ като евентуална мотивация за действията на подсъдимия. Нещо
повече, поначало наличието на личен мотив, какъвто в случая категорично не се
разкрива, доколкото страните не се познават – т.е. нямат лични - семейни или
интимни, нито пък имуществени, облигационни отношения, датиращи от по-раншен
период от време, не е несъвместим с хулиганските мотиви. Ето защо, настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд, че подсъдимият е осъществил и от обективна и
от субективна страна състава на престъплението, за което е бил предаден на съд.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл, при съзнаване на
общественоопасния му характер и предвиждане на общественоопасните последици, демонстрирайки
явното си неуважение към общество и усещане за безнаказаност на публично място,
пред неограничен кръг от лица.
Законосъобразна е и преценката на съда за освобождаването на подсъдимия от
наказателна отговорност. Като е констатирал, че са налице материалноправните
предпоставки по чл. 78"а" от НК, районният съд го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание - глоба.
При отмерване на размера на административното наказание, РРС
законосъобразно е определил наказанието глоба в размер на 1500 лева. Доводите
на жалбоподателя за явната му несправедливост са неоснователни и без опора в
доказателствата по делото. Тук следва да се посочи, че въззивният съдебен
състав за разлика от РРС не възприе като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия, доколкото същото е предпоставка за
освобождаването му от наказателна отговорност. Същевременно обаче съдът отчита
инцидентния характер на проявата и формата на вина – внезапен, пряк умисъл, в
един много кратък времеви период като
смекчаващи отговорността обстоятелства. Последното навежда на известна
недообмисленост на извършеното и импулсивност. Като отегчаващо обстоятелство
правилно РРС е посочил извършването на престъплението по начин, с който биха
могли да бъдат засегнати живота и здравето на множество хора.
В тази насока наложеното на подсъдими я
наказание е справедливо по вид и размер и е съобразено със санкционните цели на
чл. 36 от НК. Въззивната инстанция също не намери основания за изменение на
присъдата в тази насока.
При цялостна служебна проверка на присъдата настоящият съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или допускането на съществени
нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт
следва да бъде потвърден изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58/3.07.2020
г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 256/20г. по описа на РРС.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.