ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Димитровград, 20.02.2020 год.
Димитровградският
районен съд,в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в
състав:
Председател:Гергана Стоянова
като разгледа
докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело №191 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев – изпълнителен директор, с която е заявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК срещу Д.И.Б., ЕГН ********** *** с предмет установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа на ДРС.
За допустимостта на иска с правно основание чл. 422 ГПК,
съдът следи служебно. В този смисъл исковият съд не е обвързан от констатациите
на заповедния съд и е длъжен да извърши собствена преценка.
След като се запозна с материалите по ч.гр.д. № 2017/2019г.
по описа на ДРС, по което е издадена заповедта за изпълнение вземането, по
която е предмет на установяване в настоящото производство, настоящият състав
преценява следното:
На 18.12.2019 г. препис от заповедта е била връчена на длъжника
лично. Спазването на срока по чл. 414 ГПК от длъжника и подаване в него на
надлежно възражение, с което се оспорва вземането по заповедта по основание и
размер, е процесуална предпоставка за допустимост на настоящото исково
производство, за която съдът следи служебно. Видно от приложеното възражение по
ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа на ДРС е, че възражение по чл. 414 ГПК не е
постъпило от длъжника, настоящ ответник. Депозирано е такова от лицето Хубен
Господинов Тончев, без това лице да има валидно учредена по закон или чрез
надлежно упълномощаване представителна власт, съгласно чл.32 и чл.33 от ГПК.
Към възражението не са представени и документи като доказателство в тази връзка.
Приемайки, че е сезиран с възражение по чл. 414 ГПК,
заповедният съд е разпоредил връчване препис от възражението и приложенията му
на кредитора, на който в съответствие с правилото на разпоредбата е дадена
възможност да предяви установителна искова претенция в едномесечен срок, т.е.
разпореждане на съда за даване указания до заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.
Горното обуславя извод, че по ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа
на ДРС не е налице надлежно депозирано възражение от длъжника по чл.414 ГПК.
Понастоящем, отпочнатата процедура по чл. 415 ГПК, реално не е законосъобразна
и принципно правен интерес от иска по чл. 422 ГПК не е налице, доколкото
възражение по чл. 414 ГПК подадено в срок от длъжника, няма.
Настоящото производство следва да се прекрати като
недопустимо. Внесената държавна такса за предявяване на иска се явява недължимо
платена, поради което и подлежи на връщане по молба на ищеца, но в случая доказателства
за доплатена такава липсват.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 191/2020г. по описа на Димитровградския
районен съд, на основание чл. 130 вр. чл. 416 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Хасково в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: