РЕШЕНИЕ
гр.София., ………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XV – ти въззивен състав, в публично заседание на
тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря В. Иванова, разгледа докладваното от съдия Талева ВНОХД
№5421 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С присъда от 11.07.2018 год.,
постановена по НЧХД № 4930/2017г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, е признал
подсъдимия И.И.Б. за невиновен в това, че на 10.10.2016 година, около 17:00
часа, в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, до бл. 168, като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, нанесъл удари с гаечен ключ по главата на М.Т.М., с което му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК, вр. с чл.
9, ал.2 от НК го оправдал по
повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
С присъдата, съдът е осъдил частния
тъжител М.Т.М., да заплати по сметка на СРС сумата от 560,28 лева,
представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 5 лева за
издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е
депозирана жалба от частния тъжител М.Т.М., с която се иска постановената от
СРС присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен
по предявеното му с тъжбата обвинение.
В разпоредително заседание на 19.12.2018
год., по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание
и прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена
инициираната с жалбата въззивна проверка, поради което не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебните прения пред
въззивния съд, повереникът на частния тъжител, пледира за отмяна на
оправдателната присъда като неправилна. Излага подробни съображения за
неправилно тълкуване на събраните доказателства от страна на първоинстанционния
съд. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние покрива всички признаци на
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия моли частната
жалба да бъде оставена без уважение, а оправдателната присъда да бъде
потвърдена. Посочва, че първостепенният съд правилно е мотивирал своите изводи
и приложил материалния закон. Намира, че в съдебното дирене не е доказана пряка
причинно – следствена връзка между спречкването и последиците от него за
здравето на частния тъжител. Акцентира върху това, че дори и да не бе навършил
пълнолетие подсъдимият, то отново съдът е следвало да го освободи от
наказателна отговорност.
Подсъдимият, в своя защита, заявява, че
се чувства виновен от стореното. Твърди, че е бил притеснен от вида на
тъжителя, тъй като в миналото е имало конфликт между последния и леля му – св. Н.Б..
Потвърждава, че именно той е хвърлил
гаечен ключ по частния тъжител.
В последната си дума, подсъдимият
отново заявява, че се чувства виновен и
моли присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.И.Б. е роден на *** ***,
българин е, с българско гражданство, неосъждан, неженен, с основно образование,
не работи, ученик е в ПГТ „Макгахан“ , живее в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“
, бл.169, вх. 1, ет.3, ап 9, с ЕГН **********, с добри характеристични данни.
Частният тъжител М.Т.М. е роден на ***
год., осъждан, с негативни характеристични данни.
Подсъдимият и тъжителят се познавали.
На 10.10. 2016 год., около 17.00 часа, частният тъжител М.М. и негов приятел Х.Й.Д.се
намирали в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, до блок 168. В това време, подсъдимият и леля му –
свидетелката Н.Ц.Б., били в автомобила на свидетелката Б., който паркирали в
гаража, намиращ се в близост до бл.168. Свидетелката Н.Б. имала предходен конфликт
с тъжителя. Н.Б. излязла от гаража, приближила се към тъжителя и започнала да
се разправя с него на висок глас. Подсъдимият, който все още се намирал в гаража,
чул разправията между леля му и тъжителя, и знаейки за предходния конфликт
между тях, вследствие на който тъжителят бил счупил носа на свидетелката, също излязъл
от гаража, вземайки със себе си гаечен ключ, затичал се и с гаечния ключ
нанесъл удари в областта на главата на тъжителя М.. В резултат от нанесените от подсъдимия удари, М.М.
получил кръвотечение. Чувайки гласовете им, свидетелката С. Б. – майка на
подсъдимия, веднага отишла да види какво става, като помолила Х.Д.да донесе
кислородна вода, риванол и памук, за да промие раната на главата на М.М., като
на главата му,зад ухото, имало лек оток и ожулване. На мястото на инцидента не бил
извикан екип на спешна помощ. След като свидетелката С. Б. промила раната на
тъжителя, всички си тръгнали.
На следващия ден – 11.10.2016г., М.М.
посетил съдебен лекар при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ №715/2016г., в което било посочено, че при преглед на М. са установени: разкъсно
контузна рана в дясната тилна област на главата; отоци, кръвонасядания и
охлузвания около раната, както и в лявата тилна област на главата. В същото СМУ
е посочено: „Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието
на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава
прегледаният. Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.“
С постановление на СРП от 23.01.2017г. е
постановен отказ за образуване на наказателно производство за престъпление от общ
характер и е прекратена пр.пр. №53083/2016г. по описа на СРП, поради това, че
престъплението по чл.130, ал.1 НК се преследва по реда на частното обвинение, с
тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд.
Видно от заключението на назначената в
хода на съдебното следствие съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/, на М.Т.М. са
установени: разкъсно- контузна рана, оток и зачервяване в дясната тилна област
на главата, зад ръба на ушната мида; оток, зачервяване и повърхностно охлузване
в ляво тилно. Описаните травми по главата са резултат от действието на твърд
тъп или тъпоръбест предмет по механизма на два отделни удара с такъв и могат да
се получат при нанасяне на удар с предмет тип „гаечен ключ“, който има такива
контактуващи повърхности. Според заключението разкъсно- контузната рана е
причинила на пострадалия и реализирала медикобиологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.“ Охлузването в лявата тилна
област е причинило „болка и страдание“. Освен това вещото лице заключава, че
епикризата на „Пирогов“, с която е изведена диагноза „Мозъчно сътресение“ не
можела да се кредитира, тъй като не е изпълнен нито един от диагностичните
критерии. Липсата на говор, не се дължала на травма на главния мозък, поради което
пострадалият е бил насочен към ЦПЗ “Проф. Никола Шипковенски“, гр. София.
Видно от заключението на назначената в
хода на съдебното следствие комплексна съдебно- психиатрична и психологична
експертиза /КСППЕ/, по време на твърдяното деяние, въпреки своето непълнолетие Б.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Вещите лица считат че поведението на освидетелствания е било улеснено от
особено емоционално- волево състояние и невъзможност за достатъчна критичност
при оценяване на последиците и е било обусловено от увлечение и лекомислие.
Описаната фактическа обстановка въззивният
съд прие въз основа на доказателствата и доказателствени средства, приети в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, които са следните: показанията
на свидетелите Х.Д., С. Б., Н.Ц.Б., писмени- постановление на СРП, СМУ,
протоколи за предупреждение на Б. и на М., справки за съдимост на подсъдимия и
частния тъжител, характеристика, социален доклад, справка от ЦСОП „Райна
Княгиня“- гр.Роман, медицинска документация и др., както и способите за
доказване- СМЕ, СППЕ.
Настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на обективната
истина доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им да
правят относими към предмета на делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд в мотивите към
атакуваната присъда, е обсъдил и анализирал обстойно събраните по делото
доказателства, в резултат на което е достигнал до правилни изводи относно
приложимото право. Въззивният състав изцяло се солидаризира с оценката на
доказателствените материали, направена от първата инстанция, както и с правните
изводи на контролирания съд. Въпреки това, с оглед възраженията на повереника
досежно преценката на доказателствата, направена от районната инстанция, същите
ще следва да бъдат отново обсъдени в настоящето изложение.
От показанията на свидетеля Х.Д./очевидец/
се установяват авторството, мястото, механизма, както и средството, с което е
извършено деянието. Показанията на този свидетел в частта относно мястото и
средството, с което е реализирано процесното деяние, се подкрепят от
показанията на свидетелката Н.Б.. В частта, относно нараняванията, причинени на
пострадалия, вследствие на нанесения удар в областта на главата на тъжителя, показанията
на свидетеля Д.се допълват от изнесеното от свидетелката С. Б., която е промила
раните по главата на пострадалия. Посредством показанията на свидетеля Д., по
изискуемия от закона безспорен и категоричен начин се установява, че автор на
инкриминираното деяние е именно подсъдимият. Първостепенният съд напълно
основателно е поставил в основата на изводите си по фактите показанията на този
свидетел, тъй като заявеното от него в посочените части се подкрепя от
показанията на останалите свидетели, разпитани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, както и от заключението на СМЕ, което установява причинените на
пострадалия наранявания, тяхното местонахождение и механизма, по който биха
могли да се получат. Изложеното от експерта в посоченото заключение съответства
на показанията на свидетеля Д., който подробно и последователно описва
действията на подсъдимия, посредством които са причинени нараняванията на
пострадалото лице, констатирани в СМУ и СМЕ. Всичко това е дало основание на съдебния
състав, разгледал делото в първата инстанция, да цени като правдиви в цялост показанията
на този свидетел. Тази оценка на първия съд досежно достоверността на показанията
на свидетеля Д., се споделя изцяло от въззивния съдебен състав. Другият свидетел,
очевидец на деянието, е Н.Б. – леля на подсъдимия. Въззивният съд даде вяра на
показанията на свидетелката Н.Б. в частта, в която заявява, че на
инкриминираните дата и място е била заедно с племенника й, срещнали са се с
тъжителя и неговият приятел – свидетелят Д.и е възникнал конфликт между
свидетелката и тъжителя. Въззивният състав се довери и на заявеното от тази
свидетелка, че в един предходен период от време М. й бил счупил носа, за което
обаче не била подала жалба. Тези твърдения на свидетелката Н.Б. се подкрепят от
заявеното от свидетеля Д., че тъжителят и подсъдимият не можели да се понасят,
както и от показанията на свидетелката С. Б., която също сочи, че свидетелката Н.Б.
и тъжителят са имали конфликт в миналото, както и че подсъдимият се страхувал
от тъжителя М.М., за когото споделял на майка си, че му се зъбел. Този съдебен
състав, аналогично на приетото от първия съд, не прие за правдиви показанията
на свидетелката Н.Б. в онази част, в която излага твърдения, че подсъдимият не
е удрял тъжителя с гаечния ключ, а само го е хвърлил по него, като ключът
„лизнал“ тъжителя по главата. Показанията й в тази им част се оборват от
заключението на СМЕ и заявеното от експерта пред първия съд, че локализацията
на нараняванията е от двете страни на главата, в тилната област, поради което
не могат да бъдат получени в резултат от един единствен удар. Обсъжданите
твърдения на свидетелката Н.Б. се оборват и от показанията на свидетеля Д.,
които съдът кредитира с доверие в цялост, доколкото същият последователно
описва действията на подсъдимия посредством които са нанесени инкриминираните
удари по главата на тъжителя, като заявеното от този свидетел кореспондира
напълно с разясненията на вещото лице, депозирани в съдебно заседание пред
първостепенния съд.
Правилно контролираната инстанция е дала
вяра на показанията на свидетелката С. Б., която макар и да е майка на
подсъдимия, чистосърдечно разказва за чутите от нея викове на тъжителя, свидетелката
Н.Б. и подсъдимия Б., както и за раната на главата на тъжителя, която тя
промила с риванол и кислородна вода.
Въззивният съд кредитира изцяло изготвените
по делото СМЕ и КСППЕ, като намира същите за обективни, изготвени от компетентни
вещи лица, притежаващи нужните знания и опит, които за отговорите по
поставените им задачи са използвали научните си знания. Посочените експертни
заключения са съответни и на останалите доказателства по делото, кредитирани с
доверие от първия и въззивния съд, поради което и този съдебен състав ги
постави в основата на изводите си по фактите и правото, както е сторила и
контролираната инстанция.
Първоинстанционният съд е подложил на
обстойна и обективна проверка събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, като въззивният съдебен състав изцяло споделя анализа на
доказателствата, направен от първия съд.
При така установените по делото факти,
напълно правилно контролираната инстанция е приела, че от обективна страна – на
10.10.2016г., около 17.00 часа, в гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“, до бл.168,
подсъдимият И.Б. като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е нанесъл удари с гаечен
ключ по главата на М.Т.М. с ЕГН-**********, с което му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
По отношение на субективната страна на
деянието е необходимо да бъде съобразено следното:
Както
бе споменато по-горе, от изготвената по делото комплексна съдебно- психиатрична
и психологична експертиза е видно, че подсъдимият И.Б. е извършил възведеното в
обвинение деяние по чл. 130, ал. 1 от НК като непълнолетен, като въпреки своето
непълнолетие е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Извършеното не е било планирано, а е в резултат на
инстинктивна реакция, под влияние на ситуативно преживяване. Поведението му е
било мотивирано от особеното емоционално и волево състояние, довело до известно
стесняване на съзнанието и без възможност за рационално претегляне на мотиви и
противомотиви. Предвид възрастовото непълнолетие е било налице и незрялост при
обмисляне на обществените норми. Подсъдимият Б. е извършил деянието под влияние
на емоционално състояние, предизвикано от преживени в миналото негативни
събития. Налице са били уплаха и страх
от последващи и евентуални конфликти с тъжителя. Б. не е имал изграден
механизъм за контрол върху поведението си, действал е емоционално, импулсивно,
недообмислено, непреценено и прибързано, типично за възрастта, в която се е намирал
към датата на извършване на деянието.
Съгласно трайно установената съдебна
практика /Постановление № 6 /1975 год. на ПВС/, при разглеждане на дело с
участието на непълнолетен подсъдим, задължение на съда е внимателно и
задълбочено да обсъди пълнотата на доказателствата относно личността на
подсъдимия, психическото му състояние, физическото развитие, характерните
особености на средата и условията, в
които е израсъл, влиянието на други лица, неговите мотиви, причини, условия и
др. В този смисъл, първостепенният съд, подробно е анализирал и обсъдил в
мотивите си посочените обстоятелства. Правилно е установил, че предвид КСППЕ, Б.
е извършил деянието поради увлечение и лекомислие, но поради навършване на
пълнолетие в хода на производството пред първата инстанция, институтът на чл.
61, ал. 1 от НК спрямо него не може да бъде приложен, следователно не може да
бъде освободен от наказателна отговорност, въпреки че са налице условията за такова
освобождаване и спрямо него е могло да
бъдат приложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Обосновано, първостепенният съд е отчел
факта, че Република България е ратифицирала Конвенция за правата на детето, Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г., съгласно която наказателните
производства с непълнолетни се решават без забавяне, което е в интерес на
детето. В конкретния казус, чрез неприложението на нормата по чл.61, ал.1 от НК, подсъдимият е поставен в едно неравностойно положение спрямо възможностите,
предвидени в закона за всички непълнолетни извършители на престъпления. Същите обстоятелства обаче, налагат извод за явна незначителност на
обществената опасност на извършеното по смисъла чл. 9,
ал.2 от НК, която норма визира две възможни хипотези, при наличието на
които извършеното деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление и те са: деянието въобще не е
общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е
явно незначителна. При всяка от хипотезите, законът свързва наличието й с
определяне на деянието като „малозначително“. Софийски районен съд, законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.
9, ал.2 от НК, тъй като фактите и обстоятелствата, свързани с деянието, както и
всички доказателства налагат извода, че макар и формално да са осъществени
признаците на състава на престъплението, неговата обществена опасност е явно
незначителна. Контролираният съд правилно е отчел всички относими факти, като
възрастта на дееца към датата на инкримиринаното деяние, отличните
характеристични данни, чистото съдебно минало и липсата на противообществени
прояви, това, че е действал поради увлечение и лекомислие, признава вината си и
изразява съжаление. По мнението на въззивната инстанция,
изтъкнатите по-горе обективно доказани по делото специфични характеристики на
извършеното деяние и на дееца недвусмислено сочат, че се касае до единична и изолирана
проява в живота на подсъдимия, която, макар и укорима, въздейства отрицателно
върху обществените отношения в толкова минимална степен, че реално не ги
застрашава, поради което инкриминираното деяние не се явява престъпно. Малозначителността
на извършеното от подсъдимия деяние се обуславя от обективно разкритата негова
твърде ниска степен на обществена опасност, която не е достатъчна, за да бъде
третирано извършеното като престъпление. В този смисъл е и Решение № 271 от
17.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 620/2015 г., II н. о., НК.
Действително, с разпоредбата на чл.130,
ал. 1 от НК се защитава телесната неприкосновеност на всяко човешко същество. При
всички случаи обаче, следва да има определена степен на обществена опасност, която
да не е явно незначителна и да прави оправдано, обосновано и необходимо третирането
й като престъпление. В този смисъл и поради преждеизложеното, въззивният съд
смята доводите от повереника, изтъкнати в жалбата и в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, за неоснователни.
С оглед изхода от делото, правилно са
възложени в тежест на тъжителя направените по делото разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на СРС, НО, 12 – ти състав, от 11.07.2018 г., постановена по НЧХД
№ 4930/2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.