O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
За изменение в частта за разноските
към акт № 317 / 28.06.2019
гр.Монтана, 13.08.2019 год.,
Административен съд - Монтана, втори съдебен състав,
в закрито съдебно заседание на тринадесети август, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
Като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 259/2019 год., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
С решение 317/28.06.2019 г. по адм. дело № 259/2019 по описа на АС М*** съдът
е отхвърлил жалбата на К.М.Ц. против
Заповед №З*** – 513 от 05.04.2019год. издадена от Изпълнителен директор на НАП
в качеството на дисциплинарно – наказващ орган, с която за извършено
дисциплинарно нарушение по см. на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, на основание
чл.92 и чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл. му е наложено дисциплинарно наказание
„понижение в по- долен ранг” за максималния срок от една година и е осъдил К.М.Ц. с ЕГН * да заплати
на Националната агенция за приходите, сторените по делото разноски в размер на
500.00лева /петстотин/, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.М*** .
В едномесечен срок от постановяване на съдебния акт,
който е необжалваем е подадена молба от пълномощника на жалбоподателя адв. М. Е.
от С*** за изменение на решението в частта за разноските относно размера на
присъдените такива в полза на ответника, извършени по адм. дело № 259/2019 г ,
тъй като съдът е присъдил такива по реда на Наредба №1 от 09 юли 2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител
на ответника. Претендира,
че размерът на разноските следва да е по-нисък и съобразен със нормата на чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ, към която препраща чл. 37
от Закона за правната помощ, като възнаграждението за процесуално
представителство от юрисконсулт следва да се определи в диапазона от 100 до 200 лева.
Искането е допустимо за разглеждане.
По същество същото е основателно.
Съдът е дал възможност на ответника да
вземе становище по искането, съобразно разпоредбата на чл.248, ал.2 от ГПК,
като в писмена молба същият намира искането за неоснователно и излага конкретни
доводи в тази насока.
Съдът като взе предвид искането за
изменение на решението в частта за разноските, намира:
Съдът се е произнесъл по основния съдебен
спор с решение, като е отхвърлил жалбата и с
отделен диспозитив е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на Националната агенция за приходите, сторените по
делото разноски в размер на 500.00лева /петстотин/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Разноските са
присъдени съгласно чл. 143, ал.4 от АПК
и предвид Тълкувателно решение № 3/13.02.2010г., постановено по тълк. дело №
5/2009г. на ВАС. Размерът им е определен съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 за
определяне на минималното дължимо адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че в случая не правилно е приложил
правилото на чл. 143, ал.4 от АПК. Разпоредбата на
чл. 143, ал. 4 АПК регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. От мотивите на посоченото тълкувателното
решение, изрично е прието, че е налице непрецизност на цялата разпоредба на чл.
143 АПК като резултат не предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за
субсидиарно приложение на ГПК на основание чл. 144 АПК. Мълчанието на
законодателя относно дължимостта на разноски от страна на оспорващия при защита
на органа от юрисконсулт води до заключение, че се касае именно за неуреден от
АПК случай. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на
юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора,
възниква по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК
/изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г./. субсидиарно приложима по силата на
препращащата норма на 144 от АПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение,
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет, а съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /Н*** /, за защита по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. По тази причина съдът
счита, че са налице основания да бъде присъдено минималното предвидено
възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо Решение №317/28.06.2019 г. по адм. дело № 259/2019 по описа на АС М*** в частта му за разноските следва да се измени като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ разноските
в полза на Националната агенция за
приходите следва да се намалят на 100.00 лева /сто/.
Водим от
изложените мотиви Административен съд – М*** , на основание чл. 248, ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ решение
317/28.06.2019 г. постановено по адм. дело № 259/2019 по описа на Административен
съд – М*** в частта на присъдените в полза на Националната агенция за приходите разноски
КАТО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА К.М.Ц. с ЕГН * да заплати на Националната агенция за приходите,
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00лева /сто/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,
по аргумент от чл.248, ал.3 изр. последно от ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде изпратено на
страните.
Административен съдия: