Решение по дело №1061/2024 на Административен съд - Варна

Производството е с правно основание чл.63,ал.1, изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адв.В С. против Решение № 446/02.04.2024г., постановено от ВРС по НАХД № 3569/2023г., с което е изменено НП № 03-2300259/17.05.2023г., издадено от Директора на Д. "Инспекция по труда"- Варна, с което на „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 74е, ал.1 Закона за насърчаване на заетостта, във вр. чл. 107р, ал.7 КТ, като е намален размерът на наложеното наказание [рег. номер].

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Като единствен довод е посочено обстоятелството, че санкционираното дружество-касатор, не е работодател на лицето И. С.-гражданин на Р Украйна. ДИТ-Варна не е събрала доказателства в хода на административнонаказателното производство, които да обосновават противоположния извод. Н. посоченото основание счита, че не се констатира състав на вмененото нарушение. Отправя искане за отмяна на решението и обжалваното пред ВРС, наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище от представителя по пълномощие адв.В.С., в което жалбата се поддържа.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, представлява се от юр.А. М., която оспорва жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Районен съд – Варна, с което е изменено наказателно постановление № 03-2300259/17.05.2023 г., издадено от Директора на Д. "Инспекция по труда" – Варна срещу „Д. 2010-ГЛ“ ЕООД. Решаващият съд е изследвал установените по делото факти и обстоятелства и в достатъчна степен е приел, въз основа на доказателствата и събраните гласни сведения, че са достатъчни да кредитират извода на АНО за извършено от „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД нарушение на чл. 74е от Закона за насърчаване на заетостта. Въвежда искане за отхвърляне на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, пред родово компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното тук решение ВРС е изменил в частта на размера на санкцията, оспореното пред него НП. За да стигне до този извод, е констатирал от фактическа страна, че на 06.03.2023г. служители при ДИТ-Варна извършили проверка в магазин 1 за хранителни стоки, находящ се до хотел „Царевец“ в к.к. Златни пясъци. При влизането им в обекта установили, че магазинът се стопанисва от „Фючър Маг" ЕООД. След като се легитимирали предоставили декларации на лицето, което се намирало в обекта – И. С. – украинска гражданка, както и се свързали с управителя на фирмата Г. Л., която пояснила, че И.С. не полага труд, т.е. няма сключен трудов договор с „Фючър Маг" ЕООД, а е наето на работа от „Д. 2019 ГЛ“ ЕООД. Връчена била призовка на „Д. 2019 ГЛ“ ЕООД, като на 10.03.2023г. в Инспекцията по труда се явила Г.Л., заедно с установеното лице на работа И.С. и обяснила, че при проведения телефонен разговор е допуснала техническа грешка, като ми е дала данни на фирма, която не е в трудови правоотношения с лицето И.С., съответно фирмата, която е наела лицето е „Д. 2010 ГЛ" ЕООД. От декларацията, попълнена от И.С., съдът установил, че тя е в трудови правоотношения с „Д. 2010 ГЛ" ЕООД. В хода на проверката Г.Л. заявила, че дружеството-касатор е изпратило И.С. във „Фючър Маг" ЕООД да извършва трудова дейност под ръководството на „Фючър Маг" ЕООД. Н. 16.03.2023 год. в ДИТ-Варна не се явил представител на фирмата, водени били многократни разговори с Г.Л. и с нейн пълномощник, но повече документи не са представени. Н. 22.03.2023г. била изготвена покана, която била връчена лично на управителя на фирмата на 24.03.2023 год. Представени били допълнително доказателства-обяснение от Г.Л. , въз основа на които АНО формирал извод, че „Д. 2010 ГЛ" ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на КТ. При направена справка в регистъра на публичния регистър на Агенцията по заетостта се установило, че „Д. 2010 ГЛ" ЕООД няма издадено удостоверение за регистрация за тази дейност. За допуснатото нарушение бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, т.к. никой не се явил в деня на съставянето му. Впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и НП, предмет на оспорване пред ВРС. Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни.

Предвид така установената фактическа обстановка, от правна страна ВРС приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не констатирал. В АУАН и НП се съдържали обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описвали вмененото на въззивното дружество нарушение от обективна страна. Събраните по делото писмени доказателства – декларация, попълнена собственоръчно от лицето-работник, както и декларация от управителката на дружеството с посочена по-рано допусната техническа грешка в наименованието на фирмата, за което лицето е полагало труд на обекта, писмено обяснение от същата според въззивния съд определяли въззивното дружество като предприятие, осигуряващо временна работа, а "Фючър Маг" ЕООД като предприятие фактически ползвател, съгласно разпоредбите пар. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и пар. 1, т. 18 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. ВРС формирал извод, че събраните доказателства обосновават несъмнено тезата, че дружеството-касатор е предоставило работник, с който е имало трудово правоотношение, на "Фючър Маг" ЕООД, което безспорно сочело към извършване на обективираното в АУАН и НП нарушение.

 

При извършената проверка, касационният състав при Административен съд Варна установи незаконосъобразността на оспореното решение на Районен съд Варна, респективно незаконосъобразност и на оспореното пред него НП.

„Д. 2010 ГЛ“ ЕООД е санкционирано за извършено административно нарушение на чл. 74е, ал.1 Закона за насърчаване на заетостта, във вр. чл. 107р, ал.7 КТ. Според тези разпоредби дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.

Съобразно §1 т.17 и т.18 от ДРКТ, "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта; 18. "Предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа;

В разпоредбите на чл. 107р до чл. 107ч от КТ е уреден режимът на трудовите правоотношения, при условията на сключен трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че от значение за този тип трудови правоотношения е установяването, че работникът е сключил трудов договор с един работодател, но осъществява трудовите си правоотношения при друг работодател, с който първият е сключил трудов договор.

Констатираните при проверката на „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД факти от органите на ДИТ Варна нямат посочените в чл. 107р КТ и сл. специфични характеристики. Това е така, защото в хода на административното производство не е доказана съществената предпоставка за допустимост за ангажиране на отговорността по този ред и съставляваща безспорно установено трудово правоотношение. От събраните пред ВРС доказателства не се установява наличието на възникнало трудово правоотношение между И. С. и „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД, а именно предоставяне на работна сила, което съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда може да стане само по силата на трудов договор. Съгласно чл.61 ал.1 вр. чл.62 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма между работника и работодателя преди постъпване на работа. Освен това, съществуването на трудово правоотношение е правен извод, който следва да се основава на преценка на конкретни факти и обстоятелства в тяхната съвкупност – дали е налице организация на трудовия процес, контрол за спазване на работно време и трудова дисциплина от страна на работодателя, чия е собствеността върху ползваните оръдия на труда, кой определя работното време и почивките и други подобни, налице ли е повторяемост на извършваните действия и трайност на отношенията, дали възложената дейност има постоянен характер. Доказването, че са налице всички характеристики на трудово правоотношение, е в тежест на административния орган.

Констатацията за съществуващо трудово правоотношение от проверяващите според мотивите на съдебния акт на въззивния съд е направена въз основа на попълнена от украинската гражданка декларация, както и от обясненията на управителя на дружеството. Тук следва да се отбележи, че КТ не допуска трудово правоотношение, респективно наличието на трудов договор да се доказват с косвени доказателства, съставляващи частни свидетелстващи документи. Редът за констатиране и приемане на взаимоотношения между работодател и работник като трудови е изрично регламентиран в КТ и предполага сключен трудов договор, чиято писмена форма е задължителна. В този ред, несъответстващ на събраните по делото доказателства е изводът на ВРС, че от значение за истинното установяване на фактите и обоснована от тях интерпретация на същите, респективно съответни на материалния закон правни съображения, е не външната форма и наименование на сключените договори, а действителното им съдържание, включително и прикритото такова, което се установява от констатираните на място при извършената проверка факти. Това би било така, ако съдът бе събрал договори, чието съдържание е възможно да тълкува по този начин. В конкретния случай в хода на проверката не е установено по безспорен и категоричен начин с допустимите от закона доказателства за наличие на трудово правоотношение между И. С. и „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД, оформено чрез сключването на трудов договор, наличието на който е предпоставка по арг. § 1 т.17 и 18 от ДРКТ. Респективно, липсата на това установяване изключва съставомерността по чл. чл. 74е, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, във вр. чл. 107р, ал.7 КТ, което е основание за отмяна на оспореното пред ВРС, наказателно постановление.

Като не е направил това, а е постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, Районен съд – Варна неправилно е приложил закона, което е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 446/02.04.2024г., постановено от ВРС по НАХД № 3569/2023г., с което е изменено Наказателно постановление № 03-2300259/17.05.2023г., издадено от Директора на Д. "Инспекция по труда"- Варна, с което на „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 74е, ал.1 Закона за насърчаване на заетостта, във вр. чл. 107р, ал.7 КТ, като е намален размерът на наложеното наказание [рег. номер]. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300259/17.05.2023г., издадено от Директора на Д. "Инспекция по труда"- Варна, с което на „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 74е, ал.1 Закона за насърчаване на заетостта, във вр. чл. 107р, ал.7 КТ.

Решението е окончателно.