Р Е Ш Е Н И Е
№ 192/ гр. Добрич, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
март две хиляди двадесет и трета година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Каварна, ул. „***“ № 75, представлявано
от Д.Т.М., срещу Писмо с изх. № ИП-07-224-003/ 25.11.2021 г. на Кмета на община
Каварна, в което е обективиран отказ за категоризиране на заведение за хранене
и развлечения по Заявление - декларация с вх. № ИП-07-224/ 07.07.2021 г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на
органа за непълнота и нередовност на представените документи за категоризиране
на обекта. Иска се съдът да отмени акта и да върне преписката на Кмета на
община Каварна, като го задължи да се произнесе по същество с мотивирано
решение в установения в чл. 130, ал. 7 от Закона за туризма (ЗТ) срок. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. В. К., ДАК, който поддържа жалбата и претендира разноски, за които
представя Списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В хода
по същество заявява изрично, че подаденото заявление е за нова категоризация, а
не за потвърждаване на съществуваща такава.
Ответникът – Кметът на община Каварна,
чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта, респективно
основателността на жалбата по подробно изложени в писмена молба съображения. Иска
прекратяване на производството по делото или евентуално отхвърляне на жалбата, както
и присъждане на разноски по делото. При настоящото разглеждане на спора с вх. №
1278/ 27.03.2023 г. представя Молба – становище (л. 20), в което излага
съображения за необоснованост и неоснователност на жалбата, като допълнително
се позовава на издаден след постановяване на отказа Констативен акт по чл. 225а
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) № 3/ 28.02.22 г. (л. 30). Желае да
бъдат приобщени всички доказателства, събрани по адм. дело № 627/ 21 г. по
описа на Административен съд – Добрич и по адм. дело № 5971/ 22 г. на ВАС.
Претендира сторените за всички инстанции разноски. С вх. № 1450/ 05.04.23 г.,
чрез адв. В. ***, представя Писмени бележки, в които развива подробно доводите
си за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. ***, редовно упълномощен, който оспорва жалбата.
Настоява, че не са били представени изискуемите документи, за да бъде уважено
искането на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
за адвокат на жалбоподателя. Претендира разноски.
Административен съд – Добрич, Първи
състав, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, адресат на акта, срещу акт, за който вече е прието, че
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, поради което
е процесуално допустима. Както е указал съставът на ВАС, видно от съдържанието на процесното
писмо, административният орган се е произнесъл по същество на искането, като е указал
на заявителя, че следва да подаде ново заявление за категоризиране на обекта и да
извърши корекция на капацитета на заведението за хранене, с оглед на което Писмото
няма уведомителен характер, а съдържа отказ по подаденото Заявление на дружеството.
Касае се за краен, приключващ производството акт, а не за акт по смисъла на чл.
21, ал. 5 АПК, поради което е налице годен предмет на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Следва да се отбележи, че настоящото производство е образувано, след като с
Решение № 888/ 26.01.2023 г. по адм. дело № 5971/ 22 г. ВАС е отменил постановеното
от АдмС – Добрич решение по адм. дело № 627/ 21 г. и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав. Съставът на ВАС е приел, че изводът на
първоинстанционния съд, че органът е сезиран с искане за потвърждаване
категорията на обекта, не е подкрепен с доказателства. В изпълнение указанията
на ВАС настоящият състав с Разпореждането за насрочване на открито заседание по
делото е дал изрични указания на жалбоподателя да докаже предмета и срока на предходната
категоризация на процесния обект, както и спазването на срока за подаване на искане
за потвърждаването ѝ. Жалбоподателят не е представил доказателства в
изпълнение на дадените указания, като е заявил в съдебно заседание, че няма да
сочи нови доказателства, както и беше посочено по – горе, изрично е заявил, че
не се касае за заявление за потвърждаване на категоризация, а за нова такава.
При така установените факти при новото разглеждане на делото, от фактическа
страна съдът намира следното:
Административното производство е започнало по Заявление - декларация за
категоризиране на заведение за хранене и развлечения с вх. № ИП-07-224/ 07.07.2021
г. (л. 47 от адм. дело № 627/ 21 г.), подадено от „***” ЕООД, чрез ***, в което
е поставена отметка върху „потвърждаване на категорията“ на заведение за
хранене и развлечения, представляващо ресторант „***”, находящо се в град
Каварна, Морска зона, с брой места за сядане – 150, от които 100 места на
открито и 50 места на закрито. Към Заявлението са приложени копие на договор за
наем от 01.01.2016 г. (л. 51 от адм. дело № 627/ 21 г.), нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот (л. 54 от от адм. дело № 627/ 21 г.), диплома
за завършено висше образование, удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж „Преустройство и надстрояване на съществуваща сграда в заведение за
обществено хранене и жилищен етаж” с идентификатор 35064.501.2332.1 по КККР на
гр. Каварна и Разрешение № 28/ 2020 г. за поставяне на преместваем обект –
тенти и навес към ресторант „***” с обща площ от 194 кв.м, разположени в ПИ
35064.501.4245, 35064.501.9673 и 35064.501.3663 по КККР на гр. Каварна,
издадено от Главния архитект на община Каварна.
На 12.07.21 г. е проведено
заседание на работна група от Общинска експертна комисия по категоризиране на
туристически обект (ОЕККТО), на което е разгледано подаденото Заявление и е
отразено в Протокол № 026-2021/ 12.07.21 г. (л. 46 от от адм. дело № 627/ 21 г.),
че предоставените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1 и
ал. 2 от ЗТ, като е предложено да бъде открита процедура по категоризиране на
туристическия обект и да бъде издадено временно удостоверение за откритата
процедура по категоризиране за срок от 3 месеца, в резултат на което на
12.07.2021 г. с № 026-202 е издадено Временно удостоверение за открита процедура
по категоризиране на туристически обект. (л. 27 от адм. дело № 627/ 21 г.)
С писмо с изх. № ИП-07-224-001/ 02.11.2021
г. на Кмета на община Каварна (л. 38 от от адм. дело № 627/ 21 г.) заявителят е
уведомен, че при извършена от ОЕККТО проверка на Заявлението са установени
непълноти в подадените документи, несъответстващи на изискванията на чл. 129,
ал. 1 от ЗТ, изразяващи се в следното: представеният договор за наем е с
изтекъл срок на действие, в него липсва описание на имота, който се отдава под
наем, както и индивидуализиращи данни съгласно чл. 129, ал. 1, б. „е” от ЗТ;
приложеният нотариален акт не фигурира в подаденото Заявление и в приложения
договор за наем; в Заявлението е посочен капацитет от 50 места на закрито и 100
места на открито, описаните 100 бр. места на открито са разположени върху терен
публична общинска собственост, за ползването на която не е представен и
приложен договор, удостоверяващ правото на ползване съгласно чл. 129, ал. 3, б.
„г” от ЗТ; към Заявлението липсват приложени документи съгласно чл. 129, ал. 2
от ЗТ – управител на дружеството е Д.М., а Заявлението е подадено от ***без
приложено изрично пълномощно.
Указано е в писмото, че на
основание чл. 130, ал. 2 от ЗТ следва констатираните непълноти и нередовности
да бъдат отстранени в 14 – дневен срок от получаване на уведомлението.
Същевременно изрично е отразено, че при неотстраняване на непълнотите и
нередовностите в указания срок категоризиращият орган ще постанови отказ за
определяне на вид и категория на обект на основание чл. 130, ал. 3 от ЗТ.
Видно от приложеното по делото
известие за доставяне (л. 40 от адм. дело № 627/ 21 г.), Уведомлението
е връчено на управителя на дружеството на 03.11.2021 г.
В отговор на полученото писмо от ***е
подадено заявление с вх. № ИП-07-224-002/ 15.11.2021 г. (л. 29 от адм. дело №
627/ 21 г.), към което са приложени договор за наем на недвижим имот от
12.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите, 2 броя разрешения № 3/ 05.02.2019
г. и № 1/ 09.12.2019 г. за поставяне на временни преместваеми постройки и
съоръжения за търговия - тента и навес с обща площ от 100 кв. м и слънцезащитна
тента с площ от 132 кв. м към ресторант „***”, издадени от Главния архитект на
община Каварна, нотариален акт и договор за продажба на недвижим имот –
прекратяване на съсобственост от 08.05.2006 г., сключен между община Каварна и ***,
както и нотариално заверено пълномощно от управителя на „***” ЕООД в полза на
пълномощника ***.
След постъпване на посочения по –
горе отговор от Кмета на община Каварна е издадено оспореното пред
Административен съд – Добрич писмо с изх. ИП-07-224-003/ 25.11.2021 г. (л. 28
от адм. дело № 627/ 21 г.), с което Кметът на община Каварна е уведомил пълномощника
и управителя на дружеството, че при проверка на допълнително представените документи
е установено, че приложеното пълномощно е с нотариална заверка на подписа от
15.11.2021 г., поради което упълномощаването на *** е след датата на подаване
на Заявлението за категоризиране; договорът за наем на недвижим имот е от
12.11.2021 г., поради което е сключен след датата на подаване на Заявлението за
категоризиране; приложените разрешителни
за поставяне на преместваеми съоръжения не представляват документи, доказващи
право на ползване на публична общинска собственост на община Каварна, което е
задължително условие, за да бъдат включени към търговската площ на заведението.
Указано е в писмото, че дружеството следва да подаде ново заявление –
декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечения и да извърши
корекция на заявения капацитет на обекта, като посочи единствено 50 броя места
на закрито.
По делото не са налице данни за
връчване на това писмо на дружеството.
Като доказателства в първоначалното съдебно производство са приети
преписките по издаване на разрешенията за поставяне на временни преместваеми
постройки и съоръжения за търговия, от които е видно, че имотите, върху които е
разрешено поставянето на обектите по чл. 56 от ЗУТ, са с начин на трайно
предназначение за улица (9673), озеленени площи (4245) и друг вид обществен
обект, комплекс (3363), като първите два имота са публична общинска
собственост, а третият е съсобствен между община Каварна и трето юридическо лице.
Съгласно Констативен протокол за извършена проверка от служители на
общинска администрация за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2021 г. (л. 84 от адм.
дело № 627/ 21 г.) дружеството – жалбоподател е притежавало Разрешение за
поставяне на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия № 14/ 20.09.2019
г. за 12 броя маси към ресторант „***” за периода от 01.06.2019 г. до
30.06.2019 г.
Според приложения по делото Констативен акт по чл. 225а от ЗУТ № 3/
28.02.2022 г. са налице незаконни строежи, представляващи два големи навеса и една
голяма тента, разположени в имоти с идентификатори 35064.501.9673, 35064.501.3363
и 35064.501.4245 по КККР на град Каварна, публична и частна общинска собственост
и частна собственост на ЮЛ, находящи се в района на Крайбрежна зона, град Каварна.
Посочено е, че строежите са изградени от „***“ ЕООД и са част от търговската площ
на ресторант „***“, собственост на дружеството (л. 32).
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното писмо е издадено от
компетентен административен орган по аргумент от чл. 128 от ЗТ.
В Заявлението – декларация е поставена
отметка за „потвърждаване на категорията“ на туристически обект (заведение за
хранене и развлечения) по реда на чл. 133, ал. 3 от ЗТ. Същевременно, въпреки
дадените указания, по делото не е представено преходно удостоверение за
категоризация. Към касационната жалба от община Каварна пред ВАС е била
приложена Заповед № 531/ 31.05.2016 г., с която на основание чл. 133, ал. 2 от
ЗТ е определена категория на туристически обект: ресторант „***“ „две звезди“
за срок от пет години. В допълнение към това процесуалният представител на
жалбоподателя заяви изрично в съдебно заседание, че всъщност е заявено издаване
на ново удостоверение за категоризация.
С оглед на установеното съдът приема
следното:
Съгласно чл. 133, ал. 2 от ЗТ срокът на издаденото удостоверение за
самостоятелните заведения за хранене и развлечения е 5 години с изключение на
срока на удостоверението за обектите, разположени върху понтон, което е със
срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното. Според ал. 3 на
същия текст (изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) в
срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето
следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта
или да получи категория, различна от определената му до момента, както и да
заплати такса за извършване на проверка на място в туристическия обект съгласно
тарифата по чл. 69, ал. 3. Категорията на обектите се прекратява с изтичането
на срока. В случая, с оглед Заповед № 531/ 31.05.2016 г., с
която на основание чл. 133, ал. 2 от ЗТ е определена категория на туристически обект:
ресторант „***“ „две звезди“ за срок от пет години, срокът на категоризация е изтекъл
на 1.06.2021 г., а Заявлението е подадено на 07.07.21 г., т.е. извън
предвидения в закона срок, поради което безспорно категоризацията на обекта е
прекратена.
Разпоредбата на чл. 133, ал. 4 от ЗТ регламентира,
че ако съответното лице не предприеме действията по ал. 3 в указания му срок,
категорията на обекта се прекратява с изтичането на срока. В този случай за
същия обект нова категория може да бъде определена по реда на чл. 129 и 130.
Съгласно ал. 5 (изм. - ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) заявление-декларация
за категорията на обекта по ал. 3 се подава до съответния категоризиращ орган
на място, по пощата или по електронен път. В ал. 6 (доп. - ДВ, бр. 37 от 2018
г., в сила от 04.05.2018 г.) е посочено, че служители на Министерството на
туризма, съответно на общината, извършват проверка на място в туристическия
обект за цялостно съответствие на обекта с изискванията за декларираната
категория. При констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3
се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова
категория за нов 5-годишен срок. Съгласно ал. 7 за определената категория на
обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след
връщане на предходно издаденото.
Следователно потвърждаването на
категорията на обекта е различна и самостоятелна процедура от процедурата по
първоначално определяне на вид и категория на обекта по чл. 129 и чл. 130 от
ЗТ, която се развива при облекчени условия и ред. В случая обаче не са налице
предпоставките за потвърждаване на категория, тъй като предходната е прекратена
по силата на закона поради неподадено в законовия срок заявление за
продължаване срока на предходната регистрация или за издаване на нов срок по
предходната регистрация. В този смисъл Заявлението е по реда на чл. 129 и чл.
130 от ЗТ, когато е подадено заявление – декларация за определяне на нова
категория на обекта, след като е пропуснат срокът по чл. 133, ал. 3 от ЗТ и
категорията на обекта е прекратена или, ако не е налична предходна такава. Правилно
Кметът на община Каварна е разгледал Заявлението като искане за първоначално
определяне на категория на обекта по реда на чл. 129 и чл. 130 от ЗТ, издавайки
чрез оспореното писмо отказ за категоризиране по чл. 130, ал. 3 от ЗТ. Изяснено
беше, че искането е било именно за нова категоризация, като Кметът е съобразил
обхвата на сезирането, с оглед на което е преценил налице ли са условията за
удовлетворяване на искането. След като при дадени указания по реда на чл. 130,
ал. 2 от ЗТ, в предоставения на заявителя срок, тези указания не са били
изпълнени, то с оспорения акт правилно административният орган е постановил
отказ. Изрично е било указано на лицето, че следва да извърши и корекция на
заявените места за сядане, като останат само 50 такива на закрито, но това не е
било сторено.
Съгласно чл. 129 от ЗТ лицето, което ще
извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения
за хранене и развлечения, или упълномощено от него лице подава до съответния категоризиращ
орган заявление-декларация за категоризиране, което трябва да отговаря на следните
изисквания, а именно да бъдат декларирани най-малко: а) наименованието на лицето,
както и името на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения
(с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна
поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното
лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) ЕИК и/или основанието,
на което лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност,
включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз,
и на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария; в) че лицето не е в ликвидация - за лицата, които
не са търговци; г) професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта;
д) обстоятелства, свързани с образованието или с професионалната квалификация, стаж
в туризма и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект съгласно
изискванията на наредбата по чл. 121, ал. 5; е) (изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) че
лицето има право да извършва дейност в обекта, като се посочват индивидуализиращи
данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а когато документът за ползване
подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в
която е вписан; г.) изрично пълномощно, когато заявление-декларацията се подава
от пълномощник.
В случая към Заявлението са
представени договор за наем от 01.01.2016 г. (л. 51 от адм. дело № 627/ 21 г.),
сключен за срок от 1 година, от който не може да се направи извод каква
вещ/обект касае, поради което са дадени указания за изпълнение.
Представен е нотариален акт № 194, том
III, дело № 1446/ 98 г. за
покупко-продажба на имот, а именно: застроено място с площ от 196 кв. м с
планоснимачен номер 2332 в кв. 161, представляващо част от парцел VI в кв. 161 по плана на гр.
Каварна, ведно с построения върху това място масивен склад със застроена площ
от 196 кв. м (л. 54 от адм. дело № 627/ 21 г.), който сам по себе си не указва
на връзка със заведението за хранене.
Представена е диплома на името на Нели
Гавраилова Гудева за висше образование, специалност „организация и управление
на туристическото обслужване“, без да е посочено в каква връзка се представя.
Няма отразяване за образование,
езикова квалификация и стаж на лицата по т. 9.2 от Заявлението, макар това да
не е отразено като нередовност.
Към Заявлението е приложено
Удостоверение № 35/ 04.07.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Преустройство
и надстрояване на съществуваща сграда в заведение за обществено хранене и
жилищен етаж“ с идентификатор № 35064.501.2332.1, застроена площ от 198.54 кв.
м (л. 57 от адм. дело № 627/ 21 г.) и Разрешение за поставяне № 28/ 2020 г. за
поставяне на тенти и навес към ресторант „***“ със срок на действие до
01.05.2024 г. (л. 58 от адм. дело № 627/ 21 г.)
След дадените от административния орган указания са представени договор за
наем от 12.11.21 г. със срок на действие от една година (л. 30 от адм. дело №
627/ 21 г.) и пълномощно от управителя на дружеството спрямо *** да действа от
името на същото дружество (л. 33 от адм. дело № 627/ 21 г.).
Нови доказателства от заявителя след връщане на делото за ново разглеждане
не са представени.
При така събраните доказателства се установява, че първоначално
представеният договор за наем не установява връзката му със заведението за
хранене, чиято категоризация се претендира. Едва с последващия, сключен след
дадените указания, договор за наем се удостоверява, че наемният договор касае
конкретното заведение за хранене като имот, макар че името на заведението за
хранене в този договор за наем не е посочено. Може да се приеме, че този втори
договор за наем касае процесното заведение. В този смисъл в предоставения срок
е изпълнено указанието по т. 1 и 2 от Уведомлението за изправяне на
нередовностите. Изпълнено е и изискването на т. 4, като е представено нарочно
пълномощно в полза на лицето, подало Заявлението.
Не е изпълнено обаче указанието по т . 3, съгласно която следва да бъде
представен договор за правото на ползване на терен общинска собственост относно
заявените 100 места. От текста на представените по делото 3 броя разрешения по чл.
56 от ЗУТ, както и от представените схеми и геодезически заснемания, е видно, че
разрешенията позволяват поставяне само и единствено на тенти и навеси, но не и на
маси за сядане. Не е представен документ, удостоверяващ право на ползване на
100 броя места на открито, за да бъде изпълнено даденото в тази насока указание,
т.е. липсва валиден договор за наем на общинска собственост, след одобрение от Общински
съвет Каварна и подписан от кмета на същата община, при спазване на законоустановената
процедура по реда на Закона за общинската собственост. Следва да бъде отбелязано,
че представените от заявителя разрешения за поставяне на тенти и навеси не представляват
разрешения за позициониране на маси и седящи места и не могат да обосноват заявените
100 броя места на открито, както сочи процесуалният представител на ответника в
Писмените си бележки.
С оглед горното правилно административният орган се е произнесъл в
условията на чл. 130, ал. 3 от ЗТ.
Неоснователно е изложеното в Писмената защита от процесуалния представител
на дружеството, че наличието на разрешения за поставяне, по които твърди, че
заплаща такса за ползване, удостоверяват правото му на ползване върху имота,
който е публична общинска собственост. Доказателства за заплащане на такава
такса не са представени. Договор за наем или ползване, както вече беше казано, също
не е представен. За пълнота следва да се отбележи, че за част пък от
преместваемите обекти – тенти, цитирани в издадените разрешения за поставяне, е
налице влязло в сила съдебно решение за премахването им, а именно Решение № 164
от 06.04.23 г. по адм. дело № 185/ 22 г. на АдмС – Добрич.
Вярно е, както се сочи във възражението на жалбоподателя, че издаденият по
чл. 130, ал. 3 отказ не е оформен като заповед, но това не означава, че в
писмото не е инкорпориран конкретният отказ, а липсата му на оформяне като
заповед не е съществено процесуално нарушение, доколкото в самото писмо са
изложени мотивите за отказа, а същите се установяват и от материалите по
административната преписка.
Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 226
от АПК ответникът има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат и заплатена държавна такса по подадената касационна жалба.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
по 1680.00 лв. с ДДС за процесуално представителство по адм. дело № 627/ 21 г.
и по адм. дело № 76/ 23 г. на АдмС – Добрич и 70.00 лв. държавна такса за
касационно обжалване. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален
интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В случая
възнаграждението за един адвокат е договорено и заплатено в размер на 1680.00
лв. с ДДС или 1400.00 без ДДС, поради което не се е явява прекомерно, като се
съобрази упражнената защита и доколкото даже не е в двоен на предвидения
минимален размер, поради което възражението е неоснователно. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в
размер на 3430.00 лв. общо.
Водим от горното, както и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 226, ал. 3 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град Каварна, ул. „***“ № 75, представлявано от Д.Т.М., срещу
Писмо с изх. № ИП-07-224-003/ 25.11.2021 г. на Кмета на община Каварна, в което
е обективиран отказ за категоризиране на заведение за хранене и развлечения по Заявление
- декларация с вх. № ИП-07-224/ 07.07.2021 г. ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Каварна, ул. „***“
№ 75, представлявано от Д.Т.М.,*** сумата от 3430.00 лв. (три хиляди
четиристотин и тридесет лева), от които 1680.00 лв. с ДДС сторени разноски за
първата инстанция по адм. дело № 627/ 21 г. на Административен съд – Добрич, 1680.00
лв. с ДДС сторени разноски за първата инстанция по адм. дело № 76/ 23 г. на Административен
съд – Добрич 70.00 лв. (седемдесет лева) държавна такса по касационна жалба
срещу решението по адм. дело № 627/ 21 г. на Административен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: