Решение по дело №1105/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 134
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20197150701105
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpeg РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          134/27.2.2020г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на тридесети  януари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  №1105 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на М.Б.М., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0315-000154 от 30.07.2019г. на Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна мярка  - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца до една година месеца, а именно за шест месеца и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя табели  РА ***.

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за неправилен, незаконосъобразен, необоснован.

Поддържа се, че жалбоподателя не е управлявал процесния автомобил в момента на извършената проверка.

Не се спори, че с предходна Заповед № ЗППАМ 19-0315-000135 от 27.06.2019г., спрямо М. била наложена друга принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до предоставяне на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но се твърди, че още на 01.07.2019г. той е сключил застраховка “Гражданска отговорност” относно собствените му автомобили. Сочи, че не е могъл да получи свидетелството си за управление обратно, доколкото съответната служителка в администрацията е била в отпуск.

Счита се, че преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Според жалбоподателя, в случая е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото в чл. 33 от ЗАНН е установена забрана за образуване и провеждане на административно наказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство

Иска се оспорената заповед да бъде отменена.

 

4. Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема конкретно становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

 

III. За фактите:

6. Според изложеното в обстоятелствената част на процесната заповед, на 30.07.2019г., около 11:20 часа в гр. Пещера на ул. „**“, № ***а в посока към изхода на града, като водач на моторно превозно средство, марка и модел Рено Клио“, с peг. № РА 3897 КМ, лична собственост извършва следното нарушение: Управлява МПС след като е лишен от това право с издаден административен акт, а именно ЗППАМ № 19-0315-000135 от 27.06.2019г. на Районно управление Пещера към ОДМВР, Пазарджик.

Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 16069 от 30.07.2019г., който е връчен при отказ на адресата да го подпише.

Процесната заповед е била издадена при така приетите за установени факти и обстоятелства, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо М. е наложена принудителна мярка  - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца до една година месеца, а именно за шест месеца и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя табели  РА ****.

 

7. Приложена е Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Сектор „Пътна полиция“, към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

Приложена е и Заповед № 8121з-48 от 20.07.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.

 

8. Според приложената по делото Заповед № 19-0315-000135 от 27.06.2019г., на Началник РУ Пещера към ОДМВР, Пазарджик(л.58), на 27.06.2019 г., около 01:50 часа в гр.Пещера, на кръстовището на ул.“***“ и ул. „***“, М.Б.М., управлява моторно превозно средство, модел и марка „Фолксваген Пасат ЦЦ“, с peг. №193М121, държава България, лична собственост, като извършва следното нарушение: Притежава МПС което не е регистрирано на територията на Република България, не е спряно от движение, във връзка с неговото притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2019г., към момента на проверката.

При така приетите за установени факти, на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, спрямо М. е наложена принудителна мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство  на водач ДО ПРЕДСТАВЯНЕ НА СКЛЮЧЕНА ВАЛИДНА ЗАСТРАХОВКА“. Отнети са били СУМПС № ********* и КТ № 5878303.

Неспорно е, че заповедта не е било обжалвана и влезнала в сила на 29.07.2019г.

Съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение серия Д №768779 от 27.06.2019г. Въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 19-0315-000401 от 10.07.2019г., като за описаното деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00лв.

В НП е посочено, че М. е представил застрахователна полица № 30/119001228794, сключена за лек автомобил „***“ с рег. № ****1 – за която при извършена проверка е установено, че е служебно прекратена.

Наказателното постановление също не е било обжалвано и е влезнало в сила на 23.07.2019г.    

 

9. Въпросната, застрахователна полица №30/119001228794, сключена за лек автомобил „***“ с рег. №**** е приложена по делото(л.87), като е видно, че периода на застраховката е от 02.05.2019г. до 02.05.202г.

Не е спорно по делото, че действието на този застрахователен договор е било „служебно прекратено“ на 31.05.2019г.(виж в тази насока писмо на Гаранционен фонд от 09.10.2019г. – л. 125 по делото), доколкото към датата на неговото сключване, моторното превозно средство не е било регистрирано на територията на Република България.

Според приложената по делото справка(л.97), относно лекият автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“ е била извършена първоначална регистрация на 31.07.2019г.

Представена по делото е също така, застрахователна полица № BG/22/119001827132 от 01.07.2019г.(л.93), сключена за същият лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“, със срок на действие от 01.07.2019г. до 30.06.2020г.

 

10. На 30.07.2019г. е било образувано Досъдебно производство № 270/2019г. по описа на РУ Пещера към ОДМВР, Пазарджик, за престъпление по чл.343в, ал. 3 от НК, за това, че на 30.07.2019г., в гр. Пещера, обл. Пазарджик, ул. „***“, № **, в посока изхода на града, М.Б.М. управлява моторно превозно средство, лек автомобил „**“ с peг. №***, негова собственост, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане за СУМПС, наложена със Заповед №19-0315-000-135 от  27.06.2019г, на Началник група РУ Пещера към ОДМВР, гр. Пазарджик, влязла в законна сила на 29.07.2019г.

В тази насока, Районния прокурор от Районна прокуратура Пещера е приел за несъмнено установено обстоятелството, че към момента на полицейската проверка, извършена на 30.07.2019г., М. е разполагал с валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за относно лек автомобил „***“ с peг. № ***, но не я предоставил на контролните органи, поради което СУМПС не му е било върнато.,

В този контекст е счетено, че от правна страна макар деянието, осъществено от М., формално да осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 343в, ал. 3 от  НК, е явно малозначително по смисъла на чл. 9,ал.2 от НК, като поради явно незначителната обществена опасност,  не следва да се третира като престъпно. Целта на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.  „е“ от ЗДвП е била постигната, тъй като четири дни след издаването на заповедта за нейното налагане М. е сключил застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за  лек автомобил **“ със срок на валидност от една година, но по обективни причини не е представил полицата пред органите на пътна полиция и СУМПС не му е било върнато. Към инкриминираната дата - 30.07.2019г., М.М. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което степента на обществена опасност на деянието е явно малозначителна. Посочено е още, че при полицейската проверка на 30.07.2019г., М. е предприел действия по предоставяне на тази застрахователна полица, за да докаже отпадане на основанието за издаване на заповедта за ПАМ, но проверяващия не е обърнал необходимото внимание да се запознае със съдържанието и извърши справка.

Въз основа на тези фактически и правни съображения, с Постановление вх. № 740 от 12.12.2019г. на Районен прокурор при Районна прокуратура Пещера е прекратено досъдебното производство № 270/2919г. по описа на РУ Пещера при ОДМВР, Пазарджик, образувано по чл. 343в, ал. 3 от НК, преписка вх. № 740/2019г. на Районна прокуратура Пещера.

 

11. В съдебно заседание на 21.11.2019г. е разпитана свидетелката А.А. М. (баба на жалбоподателя). Тя твърди, че 30 или 31 юли 2019 г. около обяд пиели кафе в двора в къщата, когато внукът и отишъл до автомобила да вземе някакъв документ. Автомобила е бил до входната врата на къщата, на тротоара. След малко, тя чула, че някой му вика „…чакай, чакай…“. Тогава излязла и видяла, че полицейската кола е спряла зад колата а внука ѝ. Видяла, че полицаят влезнал в патрулния автомобил и започнал да пише нещо, след което полицаите свалили номерата на колата на внука ѝ. Мехмедалиева заявява, че колата на внука ѝ била паркирана до вратата на къщата пред № 121. Заявява, че в този ден за който свидетелства, внукът ѝ не е шофирал колата.

 

IV. За правото:

 

12. С оглед конкретиката на текущия казус, преди всичко трябва да се отбележи, че няма никаква причина, приетите за установени факти и обстоятелства и формираните от Районния прокурор при Районна прокуратура Пещера правни изводи, да не бъдат впълнота споделени. 

 

13. На следващо място, според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.

 

14. Както се посочи в предходния раздел от настоящото решение, непосредствено след констатиране на извършеното административно нарушение на 27.06.2019г. и налагането със Заповед № 19-0315-000135 от 27.06.2019г., на Началник РУ Пещера към ОДМВР, Пазарджик, на принудителна административна мярка - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до представяне на сключена валидна застраховка“, М. е извършил първоначална регистрация на лекия автомобил и е сключил застрахователна полица № BG/22/119001827132 от 01.07.2019г.(л.93), със срок на действие от 01.07.2019г. до 30.06.2020г.

Явно, административното нарушение въз основа на което е приложена административната принуда е преустановено окончателно, като са отстранени и всички предпоставки, такова да бъде извършено, поне в срока на валидност на сключения на 01.07.2019г. застрахователен договор.

Това означава, че продължаването на действието на процесната принудителна административна мярка е фактически необосновано и следователно несъразмерно.  Ето защо, тя ще следва да бъде отменена.

 

15. Впрочем, незначителния период от време изминал, от изтичане на срока на валидност на предходната застрахователна полица, установяването на нарушението на 27.06.2019г. и сключването непосредствено след това на нов застрахователен договор, предполага възможността, деянието на Балабанов да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, което разбира се, изключва необходимостта да се прилага процесната принудителна административна мярка и съответно правата на лицето да бъдат засегнати по един твърде радикален начин и то в продължителен период от време – шест месеца.

Тези обстоятелства в случая, не са преценени от административния орган.

 

16. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

 

17. Каза се, с процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В тази насока, трябва да се съобрази, принципа „Съразмерност“, установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, преценен в контекста на твърде радикалното засягане на правата, които принудителната административна мярка има за последица, очевидна налага не само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква и излагането на конкретни съображения които го обосновават.

В този аспект, следва да бъде разбирано изричното указание на прежде цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка да бъде налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.

Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на последно посоченият нормативен текст, което лишава Съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона по аргумент на чл. 146, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно шест месечен срок, независимо от това, че в случая това е минимално установения срок за приложение на принудата.

Доколкото наложилият мярката орган не е сторил това, Съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146 от АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. В този смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.

 

18. Крайният извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административно производствените правила, налагащи неговата отмяна.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0315-000154 от 30.07.2019г. на Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо М.Б.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна мярка  - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца до една година месеца, а именно за шест месеца и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя табели  РА ****

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                       

 

Административен съдия :/п/