РЕШЕНИЕ
№12
гр. Враца, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, троен състав, в публично заседание на 10.12.2019
г. през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм.
дело № 609 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и
сл. от АПК.
Производството по делото
е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Враца против разпоредбите на чл. 59, ал. 2, ал. 3, т. 2 и чл. 81 от
Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Оряхово, приета с Решение
№169 по протокол №19/29.09.2016 г. на
Общински съвет Оряхово.
В протеста са изложени съображения, че
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредбата противоречат на чл. 72
и следващите от ЗУТ, а нормата на чл. 81 е в противоречие с текстовете на чл.
55, чл. 56 и чл. 57, ал. 1, т. 9 от ЗАНН.
Претендира се присъждане на сторените
в настоящето производство разноски.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 188 от АПК оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен
вестник“ бр. 72/13.09.2019 г.
Ответникът по оспорването Общински
съвет – Оряхово, не е изразил становище по протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура
Враца поддържа протеста.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна
преписка, както и Правилника за организацията и дейността на Общински съвет –
Оряхово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация,
действал към момента на приемане на Наредбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните и след служебна
проверка на протестирания акт съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема
за установено следното:
В случая се касае до оспорване на разпоредби
от подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават
общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в
границите на съответната община. Актът е
издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 от АПК.
От приложената от ответника
административна преписка по приемането на Наредбата се установява, че е спазена
предвидената в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Оряхово,
действал към момента на приемането на оспорените текстове.
Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа
компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети
приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени
отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация са обществените
отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, опазването
на публичната и частна собственост, създаване на условия за спокойствие, труд и
отдих на гражданите и поддържане на естетичен вид, природосъобразна екологична
среда и чистотата на населените места на територията на Община Оряхово.
Адресати са гражданите на
общината и юридически лица, които осъществяват дейност на визираната територия,
както и определени длъжностни лица.
Предвид изложеното, съдът
намира, че Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Оряхово
е издадена в изпълнение на конституционно закрепеното негово правомощие да
издава наредби на територията на община Оряхово, поради което, същата като цяло
е издадена от компетентен орган.
При приемането на
Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са
изискванията на чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта, органа, който го е приел и
е определен главния му предмет. Като структура, форма и обозначение на
съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото
прилагане. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Такива не се твърдят и от оспорващия.
Основните доводи за
материалната незаконосъобразност на протестираните разпоредби е противоречието
им с разпоредби от по-висок ранг. Според изложеното в протеста чл. 59, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от
Наредбата противоречат на чл. 72 и следващите от ЗУТ, а нормата на чл. 81 е в
противоречие с текстовете на чл. 55, чл. 56 и чл. 57, ал. 1, т. 9 от ЗАНН.
По чл. 59, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от
Наредбата, съдът намира следното:
Спорния момент е дали
определения с наредбата ред и по-конкретно въведеното изискване за представяне
на квитанция за внесен депозит преди издаване на разрешение за строеж е
законосъобразно и дали същият е материално и технически обоснован.
Съдът в настоящият му
състав не споделя съображенията в протеста, че оспорените разпоредби на чл. 59, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от
Наредбата са в противоречие с чл. 72 и следващите от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ работите, свързани с
разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства,
се извършват въз основа на разрешение за строеж. За започването на строежа
възложителят уведомява съответната общинска администрация след съгласуване с
органите по безопасността на движението.
Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗУТ строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура е длъжен да извърши за своя сметка необходими възстановителни
работи в срокове, определени от общинската администрация, как то и да отстрани
нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в
констативен протокол, в срокове, определени от общинската администрация, т. е.
не е необходимо да се събира такса, респ. депозит-гаранция, след като
задължението за възстановяване на терените съществува в закон и там не е
предвидено такова условие.
Регламентацията дадена в
чл. 59, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредбата предвижда, че разрешение за
разкопаване се издава на общината и на експлоатационните дружества, при наличен
план за организация на движението, график за изпълнение на изкопните работи и
възстановяване на настилките – ал. 2, а за издаденото разрешение се събира
такса и депозит за възстановяване на трайните настилки – ал. 3, т. 2.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМДТ общините събират местни такси: за технически
и административни услуги – б. „б“ и „е“, с оглед на което въвеждането на такса
за издаване на разрешение за разкопаване не е в противоречие с разпоредбите на
ЗУТ и ЗМДТ.
На следващо място текста на чл. 72,
ал. 1 от ЗУТ регламентира издаването на разрешение за строеж при осъществяване
на работите, свързани с разкопаване на улични и
тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства и обстоятелството, че в
Наредбата нужното за посочените цели разрешение за строеж е именовано като
разрешение за „разкопаване“, не променя неговата същност и не е основание за
отмяна текста на Наредбата.
По отношение на въведеното
изискване за внасяне на паричен депозит, същото следва да бъде асоциирано със своеобразна
обезпечителна мярка, целяща възстановяване целостта на засегнатите от
разкопаването настилки от физическите и юридически лица, които са го
осъществили и гарантираща както
имуществените интереси на общината, така и обществения интерес.
По отношение на чл. 81 от Наредбата:
Цитираният текст предвижда, че
независимо от административно-наказателната отговорност по Наредбата,
нарушителите са задължени да възстановят направените разходи за отстраняване на
вредните последици от извършеното от тях нарушение, а размерът на обезщетението
за вредите се определя с помощта на лицензиран оценител.
Възможността общинските съвети да издават наредби, в които
да определят състави на административни нарушения и съответстващи на тях
наказания, е изрично предвидена и в чл. 2, ал. 3 от ЗАНН.
Общинският съвет е компетентен да
регламентира обществените отношения във връзка с обществения ред, съответно и
да формулира във връзка с неизпълнение на тези изисквания състави на
административни нарушения и съответстващите на тях наказания, при спазване на
чл. 2, ал. 3 от ЗАНН и чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА.
Нормата на чл. 81 от Наредбата урежда
начина и метода за възстановяване на разходите за извършване на възстановителни
дейности, в случай, че последните са извършени от общината, в следствие
неизпълнение от страна на задълженото лице. Тя не е в противоречие с чл. 72 от ЗУТ, нито с чл. 74, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, съгласно която в тежест на строителя на
улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са възложени разходите
по извършване на необходимите възстановителни работи в срокове, определени от
общинската администрация.
Обезщетението в случая не е вид
наказание за извършеното нарушение, а има характер на нормативно регламентирана
последица от това нарушение.
Протестираните норми са в съответствие
с императивните материалноправни разпоредби и с целта на закона. При приемането на наредбата Общински съвет Оряхово не е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
поради което протеста следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 2 вр. чл.146, т. 4 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
протеста на Окръжна
Прокуратура – Враца против разпоредбите
на чл. 59, ал. 2, ал. 3, т. 2 и чл. 81 от Наредба № 1 за обществения ред на
територията на Община Оряхово, приета с Решение №169 по протокол №19/29.09.2016
г. на Общински съвет Оряхово.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
от АПК да се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.