Решение по дело №622/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на С. М. К., понастоящем в Затвор – Пазарджик, чрез адв. В. С. против Решение № 1547/19.04.2024 г., постановено по адм.д. № 1041/2023 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата молба на С. М. К., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, за заплащане на обезщетение на основание чл. 284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лева, както следва: за периода от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г., когато ищецът е бил в Затвора - гр. София, за причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата; за периода от 01.01.1999 г. до момента на депозиране на исковата молба, в което време е бил в Затвора - гр. Пазарджик, за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата, за това, че през 2001 г. от условията в затвора са разболял от психическа болест; през цялото време бил в килии под 3 кв.м. нетна площ; хигиената била лоша - имало дървеници, хлебарки и гризачи; без санитарен възел и течаща топла и студена вода; нямало достатъчно естествена светлина и чист въздух; нямало условия за раздвижване; дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявал се мухъл от влагата, вследствие на което му били причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н., като неоснователна и недоказана и е осъден да заплати в полза на Административен съд-гр. Пазарджик разноски в размер на 500 лева.

Решението на първоинстанционния съд е оспорено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, явява се лично и с адв. С., който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, представлява се от юрк. Р., който счита касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Административен съд – Пазарджик, XIII с-в, е установил правилно фактическата обстановка, а именно, че за периода от 18.10.2018 г. до освобождаването си на 15.01.2021 г. ищецът бил в Затвора-гр. София, 7-ма група. Територията на 7-ма група се състояла от 19 спални помещения, включващи собствени санитарни възли от по 2 кв.м., с обща баня за ползване. Всяко спално помещение било с различен капацитет и квадратура, като всички са съобразени с изискването за минимум 4 кв.м. площ на 1 лишен от свобода. Спалните помещения били оборудвани с необходимите легла, маса, столове, шкафове и мивка. Притокът на естествена светлина и проветряване не бил ограничен, тъй като спалните помещения разполагали с 2 отваряеми прозореца от общо 4. Отоплението било от ТЕЦ и парова централа, помещенията били електроснабдени. В санитарните възли имало постоянно течаща топла и студена вода. Спалните помещения отговаряли на санитарно-хигиенните условия.

Администрацията на Затвора – гр. София осигурявала съответните препарати за почистване и хигиенизиране – сапун, прах за пране, белина и др., както на помещенията така и на личните вещи – дрехи, спално бельо и др., като има възможност такива да се закупуват и от магазина на затвора. Веднъж в седмицата по график се извършвало изпиране на дрехите и спалното бельо на лишените от свобода. На лишените от свобода била предоставена възможност да ползват телефон, поставен на общодостъпно място в групата, който могат да използват когато излизат на престой на открито, също и когато уведомят служител НОС, че имат такава необходимост.

Ищецът пребивавал на територията на СБАЛЛС-София 4-та група, за периода 04-18.04.2019 г.; 07.01.-21.04.2020 г.; 19.06.-10.07.2020 г. и 21.08.-04.09.2020 г. Спалните помещения били оборудвани с необходимите легла, маси, столове, шкафове, със санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена и топла вода. Спалните помещения били във вид, отговарящ на санитарно-хигиенните условия. Притокът на естествена светлина и въздух не бил ограничен, тъй като имало самостоятелни прозорци. Отоплението било от ТЕЦ и парова централа, помещенията били електроснабдени. Ежемесечно на лишените от свобода се осигурявали съответните препарати за почистване и хигиенизиране – сапун, прах за пране, белина и др., както на помещенията така и на личните вещи – дрехи, спално бельо и др.

Администрацията на Затвора – гр. София не била в състояние да предостави информация в кое спално помещение е пребивавал Ст. К. за посочения период, тъй като настаняването на лишените от свобода се водело по групи, като след 27.05.2020 г. е започнало да се води регистър за настаняването им по спални помещения.

На всеки лишен от свобода се осигурявал престой на открито, като за това време лицето можело да осъществява всякаква двигателна активност.

По делото е приета справка, от която се установява чистата жилищната площ, с която разполагат болничните стаи в СБАЛЛС-София, варираща от 12,40 кв.м. до 22,43 кв.м. с посочен брой лица, за които са предназначени.

Била извършена цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора – гр. София, и по групи с установени по делото конкретни дати от процесните периоди. Договора за дезинсекция и дератизация рег. № 11179/13.11.2018г. на сградите на ГДИН приключил на 21.08.2020 г., като след тази дата затворническите килии и останалата площ на Затвора – гр. София и поделенията му били третирани ежемесечно.

Ищецът постъпил в Затвора – гр. Пазарджик на 20.10.2022 г. за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 м. по НОХД № 1684/2022г. по описа на РС- Пазарджик. Бил настанен във 2-ро отделение, помещение № 211, с още 3-ма лишени от свобода. Спалното помещение е с размери 5,62х3,74, общо 21,02 кв.м., в тях баня и тоалетна от 2,02 кв.м. В килийното помещение имало 2 бр. двойни легла тип вишка с размери 70х190 см – единичното, 4 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см, 2 бр. метални маси с размери 58х50 см., 4 бр. метални столове с размери 25х25 см. Помещението разполагало с 3бр. прозорци с размери 130х50 см.

 

На 30.12.2022г. К. бил настанен в 9-то отделение, в спално помещение № 907, с капацитет 5 места. Помещението било с размери 3,81х6,02 – общо 22,94 кв.м., с баня и тоалетна – 1,44 кв.м., 2бр. двойни легла с размери 70х190см. единичното, 1 бр. единично легло, 5 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см., 2 бр. метални маси с размери 58х50см., 4 бр. метални столове с размери 25х25 см., 3 бр. прозорци с размери 130х50см.

На 16.01.2023г. по негова молба лишеният от свобода бил преместен в спално помещение № 906, с капацитет 5 места с още 3 души. Помещението било с размери 22,59 кв.м, с баня и тоалетна – 1,44 кв.м., с 2бр. двойни легла с размери 70х190 см., единичното; 1бр. единично легло; 5 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см.; 2бр. метални маси с размери 58х40см.; 4бр. метални столове с размери 25х25см., 3бр. прозорци с размери 130х50см.

На 13.04.2023г. до освобождаването си на 25.05.2023 г. ищецът бил в 6-то отделение в спално помещение № 603 с размери 23,67 кв.м., с баня и тоалетна – 2,46 кв.м. В помещението имало 2бр.метални легла с размери 70х190см. и 1бр. единично с размери 70х190см.; 5 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см.; 3бр. метални маси с размери 58х50см.; 4бр. метални столове с размери 25х25 см.; 3бр. прозорци с размери 130х50см.

На 13.09.2023г. ищецът постъпил в Затвора – гр. Пазарджик за изтърпяване на наложено с присъда по НОХД № 1415/2023г. на Районен съд – гр. Перник наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година. Бил настанен в спално помещение № 206 с още 3-ма лишени от свобода. Спалното помещение било с размери 29,81 кв.м., с баня и тоалетна от 1,82 кв.м. Килийното помещение разполагало с 3 бр. двойни легла, тип вишка, с размери 70х190см. единичното; 6 бр. метални шкафове с размери 40х45х60см.; 3бр. метални маси с размери 58х50см.; 6 бр. метални столове с размери 25х25 см.; 3бр. прозорци с размери 130х50см.

От 26.09.2023г. до датата на подаване на исковата молба ищецът бил настанен в 4-то отделение, спално помещение № 405 с капацитет 5 места с още 2-ма лишени от свобода. Помещението било с размери 22,64 кв.м., с баня и тоалетна с размери 1,18х1,85 кв.м. В него имало 2бр. двойни легла тип вишка и 1 бр. единично легло, всяко с размери 70х190см.; 5бр. метални шкафове с размери 40х45х60см.; 2бр. метални маси с размери 58х50 см.; 4бр. метални столове с размери 25х25 см., 3бр. прозорци с размери 130х50см.

Затвора – гр. Пазарджик се отоплява на централно парно. Във всяко помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода. Подовите настилки и дограмата били сменени изцяло. На всички лишени от свобода са предоставени дюшеци, както и по 2 комплекта бельо, като подмяната и изпирането им е отговорност на лишените от свобода лица.

Съобразно събраните по делото доказателства, по време на престоя си в Затвора – гр. Пазарджик ищецът е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка и вътрешна изолация след осъществен основен ремонт, приключил м. март 2020 г. Санитарните помещения са самостоятелни, към съответните спални помещения, с течаща топла /по график/ и студена вода. Всички спални помещения имат достатъчен брой прозорци с отваряема част, с възможност за проветрение по всяко време. В помещенията са подменени осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура, монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки.

Мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд на Затвора –гр. Пазарджик е извършена през периода 2017-м. март 2020г., били изградени санитарни възли в помещенията, смяна на инсталации, подмяна на настилки и облицовки, дограма, покрив.

Била извършена цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора – гр. Пазарджик, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650/20.01.2021г., сключен между ГДИН и ДЗЗД “Фаворит Менеджмънт“ – гр. Варна вкл. и извънредни такива на 07.02.2023г., 14.03.2023г., 16.05.2023г., 11.01.2023г., 08.11.2022г., 13.12.2022г., видно от приетите по делото протоколи за извършена ДДД обработка.

Видно от приложените по делото сведения към 31.12.2018 г. в Затвора – гр. Пазарджик са пребивавали 317 лица ; към 01.01.2019 г. са пребивавали 307 лица, а към 31.12.2020 г. те са били 320.

При поредното си постъпване в Затвора – гр. Пазарджик ищецът нямал съществени оплаквания, не били констатирани съществени отклонения в обективното състояние. Видно от представените амбулаторни листове същият е с основна диагноза емоционално нестабилна личност. Съдът е кредитирал изцяло заключението по назначената съдебно-медицинската експертиза, от което станало видно, че ищецът страда от Личностово разстройство – емоционално нестабилен тип. Смесено личностово разстройство. Психични и поведенчески разстройства, дължащи са на комбинирана употреба на ПАВ, но е заключено, че тези болести по никакъв начин не са съпричинени от условията в затвора.

С определение по чл. 124 от ГПК съдът е приел изменение на иска, като е приел, че е сезиран с иск за причинени неимуществени вреди за периода от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г., когато ищецът е бил в Затвора гр. София и претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата; за периода от 01.01.1999 г. до момента на депозиране на исковата молба, в което време е бил в Затвора - гр. Пазарджик, за който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, ответника е направил възражение за изтекла погасителна 5-годишна давност относно претенцията на ищеца, касаеща периода преди 16.10.2018 г.

Въз основа на тези факти от първоинстанционния съд е прието, че по отношение на исковия период, от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г. по делото не са налице данни, от които е видно в кое помещение е бил настанен ищецът в Затвора – гр. София и каква е била неговата квадратура. Същевременно обаче в официални удостоверителни документи – справки от Затвора – гр. София се установява, че по време на престоя си и в СБАЛЛС-гр. София, ищецът е бил настанен в помещение с такъв обем, че на всеки лишен от свобода е предоставени 4 кв.м. чиста жилищна площ. Също така от депозираните по делото доказателства, както и посочените по-горе размери на спалните помещения в Затвора – гр. София и Затвора – гр. Пазарджик, в които е бил настаняван ищеца, независимо от броя на лицата, които са ги обитавали едновременно и при просто математическо изчисление се установява, че за всяко едно от тях е била налице чиста жилищна площ не по – малко от 3 кв.м. Предвид това, съдът е приел, че не може да се вмени в ущърб на затворническата администрация липсата на водене и съхранение на данни, след като не е налице законова норма, която да ги задължава да водят подобна статистика. От горните е изведен извод за недоказаност на твърдението за настаняване в условията на пренаселеност в Затвора – София.

Освен това е прието, че по време на престоя си в Затвора – гр. Пазарджик ищецът е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка и вътрешна изолация след осъществен основен ремонт, приключил м.март 2020г. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура, монтирани са нови алуминиеви радиатори. Установена е и липса на пренаселеност.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, като правилно е установил, че от страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ в сочените искови периоди не са извършени визираните нарушения, за които да се дължи обезщетение по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че от страна на ищеца по делото не е доказано в исковия период последният да е бил поставян в посочените по-горе неблагоприятни условия на живот. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на лицето са осигурявани необходимата жилищна площ и нормални условия, в това число санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, при които лицето да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. Правилно от инстанцията по същество е прието, че по делото не е установено наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, каквито твърдения са наведени от ищеца в исковата му молба.

На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано и твърдението в исковата молба за провеждане на неправилно лечение на заболяванията на лишения от свобода и за причинянване на психични заболявания следствие на настаняването в затворите. От събраните по делото доказателствата, в това число и от приетото експертно заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза, правилно от инстанцията по същество е прието, че по време на престоя му в местата за задържане под стража ищецът е адекватно лекуван и твърденията на лицето в обратна насока са неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение.

Следва изрично да се посочи, че настоящият състав се солидаризира с изведените изводи на първоинстанционния съд, че не може да се вмени в ущърб на затворническата администрация липсата на водене и съхранение на данни, след като не е налице законова норма, която да ги задължава да водят подобна статистика. В случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 284, ал. 3, изр. второ от ЗИНЗС, доколкото ответникът не е бездействал с предоставянето на информацията, а е посочил, че поради липса на задължение не е водил нарочни регистри за настаняването по стаи. Същевременно цитираната разпоредба предвижда, че съдът може да приеме за доказани тези факти, за които не е представена информация, но не е задължен. Тоест има право на преценка, а и в настоящия случай се установява че ищецът е бил настаняван в реновирани помещения с площ над 4 кв.м. в СБАЛЛС – София.

Правилно е определен и процесният исков период, с оглед въведеното възражение за изтекла погасителна давност. Давността не се прилага служебно, с оглед разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД и тъй като възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно с отговора по исковата молба, искът, основаващ се на периода преди датата на завеждане на исковата молба правилно е отхвърлен, като неоснователен, без съдът да дължи произнасяне по същество за периода преди 16.10.2018 г. В този смисъл правилно не са обсъдени и показанията на свидетеля Б., тъй като същият свидетелства за периода 2009 г.-2017 г.

Не на последно място следва да се отбележи, че в случая не са установени и реално претърпени вреди, които са абсолютна предпоставка за присъждането на обезщетение.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. Решението на Административен съд – Пазарджик, XIII с-в, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XI – състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1547/19.04.2024 г., постановено по адм.д. № 1041/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.