РЕШЕНИЕ
№ 153 , 14.05.2018г., гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на седемнадесети април две хиляди и
осемнадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 1042 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на
чл.108 от Закона за собствеността.
Постъпила е искова молба
вх.№ 4639/ 01.12.2017 година от К.Х.М. ***, чрез адвокат Ж.Ч. ***, с която моли
съда да осъди ответниците М.И.С. и Н.К.С.,*** да му отстъпят собствеността и
предадат владението върху коридор и една стая, находящи се в югозападната част
на собствената на ищеца жилищна сграда с административен адрес град Исперих,
ул.“Цар Симеон“ № 4. Ищецът твърди, че закупил имот на посоченият
административен адрес за който бил отреден УПИ III в кв.72, образуван от имот №
560 с площ 317 кв.м., заедно с посторените в имота жилище със застроена площ от
50 кв.м., жилище със застроена площ от 24 кв.м., ведно с прилежащо мазе със
застроена площ 12 кв.м. и навесе с огйрадни стени с обща площ от 10 кв.м. При
получаване на владението ищецът установил, че част от помещенията на жилищната
сграда – коридор и стая били заети и се ползвали от двамата ответника. Тяхната
жилищна сграда била долепена до сградата на ищеца и ответниците по някакъв
начин проникнали в имота му и са завзели помещенията. Праводателите на ищеца
живели дълги години в чужбина и не били имали интерес от възстановяване на
нарушеното право на собстваност. Ищецът представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответниците. Същите считат иска за допустим, но по
същество за неоснователен. Твърдят, че са закупили съседният имот до този на
ищеца от брат на праводателя на ищеца и още през 2005 година процесният коридор
и стая били функционално свързани с имота на ответниците. Позовават се на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, дори да се приеме, че двете помещения
не са им били продадени. По доказателствата молят да се приемат представените
от страните писмени доказателства. Молят ищецът да бъде задължен да представи
Нотариален акт № 133, том III, рег.№ 3818, дело № 431/ 2017г. на нотариус рег.№
254 на НК, както и всички останали актове от които черпят правата си назад във времето
до договора за доброволна делба с цел установяване движението на собствеността
във времето. Молят да им се даде възможност да сочат гласни доказателства.
Молят също така да се назначи съдебно-техническа експертиза със задача на
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и проверка на место
в имота да даде заключение по следните въпроси : 1. да индивидуализира имотите
собственост на страните, като провери движението им до плана действащ през 1995
година; 2. Да проследи движението на собствеността до сегашните собственици –
страните по делото; Като вземе предвид договора за доброволна делба да даде
заключение за площта на всяко едно от помещенията, сградите, които са поставени
в дял, съществуват ли в момента, към кой
имот принадлежат преди и сега, коя от страните по делото кои помещения и сгради
ползва и отговаря ли разпределението на помещенията и сградите по договора за
делба на фактическото и реалното им ползване в момента.
В съдебно
заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковата претенция
и моли същата да бъде уважена по същество.
В съдебно
заседание ответниците чрез своя процесуален представител оспорват исковата
претенция и молят същата да бъде отхвърлена по същество.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка : По силата на Нотариален акт № 84,
том IV, рег.№ 4830,
нот.дело № 571 от 2017г. на нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК с
район на действие Районен съд – Исперих ищецът К.Х.М. е придобил по силата на
покупко-продажба следният недвижим имот : Поземлен имот с начин на ползване –
жилищно застрояване, находящо се в чертите на град Исперих, ул. „Цар Симеон“ №
4, община Исперих, област Разград за който по Скица № 507/ 11.08.2017г. на
община Исперих и дворищно-регулационния план на града, одобрен със Заповед №
25/ 29.01.2001г. е отреден УПИ III
в квартал 72, образуван от имот № 560, с площ
на УПИ III 317 кв.м., ведно с построените в имота : 1.Самостоятелен
обект с начин на ползване – жилище със застроена площ 50.00кв.м.; 2.
Самостоятелен обект с начин на ползване – жилище със застроена площ от 24.00
кв.м., ведно с прилежащо мазе със застроена площ 12.00 кв.м.; 3. Самостоятелен
обект с начин на ползване – навес с оградни стени със застроена площ 10.00
кв.м., при граници и съседи на имота :
УПИ XVI,
УПИ IV, УПИ II от квартал 72 и
УПИ LVIII от квартал 1 по
плана на града.
По силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том V, рег.№ 3377,
нот.дело № 451 от 2005 година ответникът М.И.С. е станал собственик на следният
недвижим имот : Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в
чертите на град Исперих, ул.“Цар Симеон“ № 4, община Исперих, област Разградска,
за което по Скица № 394/ 16.05.2005г. на Община Исперих и
дворищно-регулационния план на града, одобрен със Заповед № 25/ 29.01.2001г. е
отреден парцел IV-561 от квартал 72
с площ 873.30 кв.м. Регулачни и квадратурни данни: имот пл.№ 561 има 871.56
кв.м., от имота няма отчуждения и предавания към парцел IV няма предавания,
ведно със застроените в имота самостоятелни обекти с начин на ползване жилищна
сграда, лятна кухня, гараж, стопански постройки и подобрения, при граници и
съседи : улица, парцел II-559, парцел V-562 и парцел XV-573 от квартал 72
по плана на града.
Имотът е
прехвърлен на ответника от Милко Иванов Вачев.
Видно от
представен в процеса Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
11.01.1995 година при извършена доброволна делба на имот, част от който е
процесният, в дял на праводателя на ответниците е била поставена : ½
ид.част от дворно място в чертите на град Исперих цялото от 970 кв.м. с уредени
регулационни отношения, съставляващо парцел III-987 в кв.129 по плана на град
Исперих, при съседи : улица, Иван Спасов и Христо Марков, както и
изключителното право на собственост върху две стаи, салон и антре от масивната
жилищна сграда; Две стаи, кухня, баня и съблекалня, пристройка към жилищната
сграда откъм източната страна на парцела; Стопанска сграда, тоалетна, както и
изключителното право на собственост върху гаража също в източната част на
парцела откъм съседа Христо Марков и улицата.
Другия съделител
Бончо Иванов Пенев – праводател на праводателите на ищеца е получил : ½
ид.част от дворно място в чертите на град Исперих, област Русенска, цялото от
970 кв.м., с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел III – 987 в кв.129 по
плана на града при съседи : улица и Иван Спасов, както и изключителното право
на собственост върху стая, кухня и антре от масивната жилищна сграда построена
в същия парцел; Пристройка към същото жилище състоящо се от две стаи и баня;
Стопанска постройка и тоалетна, всичко в западната част на парцела откъм
улицата и съседа Иван Спасов.
В хода на
производството по делото са разпитани свидетелите Георги Петков, Иван
Пепелянков и Янина Маркова. Първият свидетел твърди, че желае да закупи имота
притежаван от ищеца. Бил ходил на оглед в къщата и установил, че тя се състои
от една кухня, една закачалка, коридор и стая. Свидетеля твърди, че трябвало да
има още една стая и салон, но входа към тях бил зазидан. Това, което било
описано в документа за собственост на ищеца не отговаряло на това, до което
реално можело да има човек достъп в неговия имот. От стаята в имота на ищеца
имало врата към друга стая, но тя била закована от другата страна и до нея
нямало достъп. Също имало врата и в коридорчето, където били мивката и
закачалката, но и тази врата била закована от другата страна. Свидетеля твърди,
че стаята и коридора до които нямало достъп били част от къщата, която се
продавала и той искал да закупи. Между двете дворъни места имало ограда.
Процесната стая и коридор се намирали на границата между двата имота. От стаята
и коридора на ищеца не можело да се разбере, дали зад вратите е зазидано.
Вратите били заключени, нямали дръжки, не можели да се отварят. Това, че зад
вратите имало салон свидетеля разбрал по скиците на имота. В къщата на
ответниците не бил ходил.
Вторият свидетел
Иван Пепелянков в своите показания сочи, че познава ответниците от 15 години,
когато те се преместили от село Беленци в град Исперих. Сочи, че закупили имота
от Мишо Вачев. Те били закупили имота без въпросната стая, като спрямо нея
никой не е имал претенции назад във времето. Хората живели в имота на ищеца
преди него ползвали една стая и още две пристроени стаи отделно. Свидетеля не е
чувал назад във времето хората живели в имота на К.М. да имат претенции към
спорната стая.
Третата разпитана
свидетелка Янина Маркова в своите показания сочи, че познава ответниците от 15
години, преди това познавала старите собственици Бончо и Мишо. Мишо продал
своята част от имота на ответниците, а Бончо продал своята част на други хора.
Горе имало две стаи и салон. Бащата на Бончо и Мишо, отделил горните стаи, като
дал две от стаите на Мишо, а на Бончо дал една стая и допълнително му пристроил
още две стаи долу.Свидетелката твърди, че ответниците са закупили спорната стая
и тя е тяхна. Двете семейства, които са живели в съседният имот преди К.М.
никога не са искали въпросната стая от ответниците. Във въпросната стая М. и Н.С. изолирали
вратите към съседния имот.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение : 1. По
плана на град Исперих от 1979 година процесните два имота са представлявали
един парцел III-987 от кв.129 по
плана на град Исперих. Границите и съседите на имота са : северозапад – ПИ 986;
североизток – ПИ I-991; югоизток –
улица и югозапад – ПИ IV-983.
По плана на град Исперих от 2001
година общият имот по стария план е разделен на два поземлени имота : УПИ III-560 с площ 317 кв.м.
и УПИ IV-561 с площ 873
кв.м. от кв.72 по плана на град Исперих. Граници и съседи на УПИ III-560 от кв.72 са :
северозапад – УПИ XVI-573, североизток –
УПИ II-559, югоизток – улица
и югозапад – УПИ IV-561. Граници и
съседи на УПИ IV-561
от
кв.72 по плана на град Исперих са : северозапад - УПИ XV-572 и УПИ XVI-573, североизток – УПИ III-560, югоизток –
улица и югозапад – УПИ V
– 562.
2. През 1995
година парцел III-987 от кв.129 е
бил собственост на Иван пенев Вачев. След извършената доброволна делба от
неговите наследници, имота е разделен на две части между Бончо Иван Пенев и
Милко Иванов Вачев. Бончо пенев е продал своята идеална част на Калоян Асенов
Толумов. Толумов е продал същата част на Орхан Фикрет Шюкри. Орхан Шюкри е
продал от своя страна на Силвия Христова Ахмед и последната приобретателка е
продала на ищеца по делото К.М.. От своя страна Милко Вачев е продал своята
идеална част на ответниците по делото през 2005 година.
3. В договора за
доброволна делба не са записани площи на помещенията и сградите, които са били
предмет на делбата. В дял на Бончо Иванов Пенев са били поставени : 1/ в
масивна жилищна сграда – стая, кухня и антре; 2/ пристройка към същото жилище –
две стаи и баня; 3/ стопанска постройка и тоалетна. Поставените в дял помещения
съществували и към настоящият момент в УПИ III-560 от кв.72 по плана на града.
Настоящ собственик бил ищеца К.Х.М.. В дял на Милко Иванов Вачев са били
поставени : 1/ в масивната жилищна сграда – две стаи, салон и антре; 2/
пристройка към жилищната сграда – две стаи, кухня, баня и съблекалня; 3/
стопанска сграда, тоалетна, гараж. Поставените в дял помещения съществували към
настоящият момент в УПИ IV-561 от кв.72 по
плана на града. настоящи собственици били ответниците М.И.С. и Н.К.С..
4. Реално
ползваните помещения и сгради от ищеца К.Х.М. са : 1/ Жилищна сграда – стая № 3
със ЗП 18.35 кв.м.; кухня № 1 със ЗП 8.46 кв.м. и антре № 2 със ЗП 2.94 кв.м.;
2/ Жилищна сграда № 2 – стая № 5 със ЗП 14.98 кв.м. и стая № 6 със ЗП 10.96
кв.м.; 3/ Навеси – навес № 1 със ЗП 10.94 кв.м. и навес № 2 със ЗП 16.88 кв.м.
Реално ползваните
помещения и сгради от ответниците М.И.С.
и Н.К.С. са : 1/ Жилищна сграда – стая № 1 със ЗП 17.83 кв.м.; стая № 2 със ЗП
16.81 кв.м.; салон със ЗП 17.76 кв.м. и антре № 1 със ЗП 3.90 кв.м.; 2/
Пристройка – стая № 4 със ЗП 23.21 кв.м.; кухня № 2 със ЗП 13.56 кв.м.; баня
със ЗП 5.43 кв.м.; килер със ЗП 4.97 кв.м. и склад със ЗП 9.01 кв.м.; 3/ Навес
пристройка – ЗП 10.34 кв.м.; 4/ Лятна кухня с гараж – стая № 7 със ЗП 14.30
кв.м., стая № 8 със ЗП 17.20 кв.м.; антре № 3 със ЗП 4.71 кв.м. и гараж със ЗП
34.50 кв.м.; 5/ Стопанска постройка – зам със ЗП 8.25 кв.м. и навес № 3 със ЗП
21.31 кв.м. Разпределението на помещенията и сградите по договора за доброволна
делба отговаряло на фактическото и реалното ползване в момента.
С оглед
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен. На първо място ищецът К.М. не доказа в процеса, че е
собственик на процесният коридор и стая. Точно обратното в хода на
производството от ответниците бяха ангажирани гласни и писмени доказателства,
които безспорно установяват, че процесната стая и коридор са били собственост
на техния праводател Милко Вачев по силата на сключения между него и Бончо
Пенев договор за доброволна делба от 1995 година. По силата на този договор
собствеността в процесната сграда е разделена на две, като процесната стая и
коридор са били поставени в дял на праводателя на ответниците. Тази стая не е
била в дял на другия съделител – Бончо Пенев, поради което няма как да е била
получена и прехвърляна от всички негови последващи правоприемници на
собствеността, последния от които е Силвия Ахмед продала на ищеца К.М.. Ако се
проследи квадратурата на процесният имот назад във времето може да се забележи,
че Бончо Пенев е продал на първия преобретател Калоян Толумов североизточната
част на сградата, като е изрично описано че тя се състои от стая, кухня и
антре, като площта е посочена 31.5 кв.м. В следващия нотариален акт, с който
Толумов е продал процесните помещения те са посочени единствено като квадратура
32.00 кв.м. без да се описват конкретно. В нотариалният акт, с който Силвия
Ахмед е станала собственик на имота на ищеца същият е описан като жилище от
50.00кв.м. Прави впечатление, промяната на размера на жилището в четирите
описани нотариални акта. Очевидно при издаване на тези нотариални актове са
ползвани скици на имота, при които квадратурата не е била коректно отразявана и
не са били отчетени параметрите на първоначално извършената делба през 2005
година. Тя, обаче, е отправна точка за правата в процесният имот, които са били
притежавани от праводателите на страните по делото и съгласно тези права
процесната стая и коридор са били поставени в дял на праводателя на двамата
ответници. Не случайно Толумов в първия нотариален акт за продажба е описал
жилището като стая, кухня и антре. Същите, които сега се притежават от ищеца К.М.
и са с приблизителна обща площ от 29.75 кв.м. (съгласно данните от експертизата) – квадратура близка до квадратурата посочена от Толумов (31.5 кв.м.) Освен това в
процеса безспорно се установи, че процесната стая се намира на североизток, а
ищеца претендира помещения в югозападната част на сградата си и до колкото се
установява, че в претендираната от него част няма спорни помещения, искът
отново се явява неоснователен и недоказан.
Не могат да бъдат
възприети и развитите от процесуалния представител на ищеца доводи за
приращение, тъй като в процеса от К.М. не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства, че процесната стая и коридор попадат в неговата земя. В тази
насока следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.55, ал.1 от Закона за
собствеността „Вещни
права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се
придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.“ В конкретния случай е налице правна сделка – сключения
през 2005 година договор за доброволна делба и в този смисъл дори да се приеме,
че стаята и коридора са в земята на ищеца, по силата на договора за делба
вещните права над същите са придобити от съделителя - праводател на ответниците
т.е. в съответствие със законовата уредба.
Отделно от това,
ответниците се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Безспорно в производството се установява, че същите са владяли процесната стая
и коридор спокойно, трайно и необезпокоявано повече от 10 години, поради което
същите са придобили спорните стая и коридор и на база изтекла в тяхна полза
придобивна давност по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността. Свидетелите Иван
Пепелянков и Янина Маркова бяха категорични в своите показания, че никой от
предходните обитатели на имота на ищеца не е предявявал каквито и да било претенции
към ответниците за въпросната стая и коридор. Те са изолирани от имота на ищеца
/заковани врати/ и до тях не е имало какъвто и да било достъп от имота на К.М.
в продължение на повече от 10 години. В тази насока съдът кредитира показанията
на свидетелката Янина Маркова които кореспондират със заключението на вещото
лице, че ответниците от 2005 година владеят точно това, което им е прехвърлено
от Милко Вачев, а той им е прехвърлил полученото от него при извършената
доброволна делба, в което получено попадат и процесната стая и коридор.
Воден от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Х.М.
***, чрез адвокат Ж.Ч. *** иск ответниците
М.И.С. и Н.К.С.,*** да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и
предадат владението върху коридор и една стая, находящи се в югозападната част на
собствената на ищеца жилищна сграда с административен адрес град Исперих,
ул.“Цар Симеон“ № 4 КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :