Решение по дело №515/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 280
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Тодор Иванов Димитров
Дело: 20213530200515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Търговище, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. П. от гр.Варна против ЕФНГ серия К №
4298034 издаден от ОДМВР гр.Търговище. Считайки същият за издаден в
нарушение на закона, жалбоподателя моли ЕФ да бъде отменен. В с.з. не се
явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа с писмено становище,
като се претендират и заплащане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител представя писмено становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че обжалваният ел.фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателя.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
На 20.12.2020г. в 19.39ч. в обл.Търговище, гр.Търговище на ПП-I- 4
1
км.227+300 до Метанстанция-населено място обозначено с пътен знак Д11 в
посока на движение към гр.Варна с автоматизирано техническо средство била
засечена скоростта на движение на МПС - лек автомобил “Фолксваген Пасат
Вариант” с рег.№В3907ТС. На това място максимално допустимата скорост
на движение е 60 кв.м/ч. въведена с пътен знак В26. С техническото средство
била отчетена скорост на движение на автомобила от 96км/ч. Предвид това,
от ОДМВР –гр.Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на глоба
серия К, № 4298034. В същия било посочено, че автомобилът се е движел в
посочения участък от ПП І-4 с установена скорост от 93км/ч./ след
приспадане на допустимата грешка/. В ел.фиш било прието, че превишението
на разрешената скорост на движение е било с 33 км/ч, поради което на
жалбоподателя като собственик на автомобила, за нарушение на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 400лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложените към
делото писмени доказателства.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 изр.2 реквизити…”. В случая съдът констатира, че обжалваният
2
ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, налице е
яснота относно нарушението вменено на жалбоподателя.
От приложената снимка се установява мястото, времето, превозното
средство с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с
което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената
скорост на движение на автомобила с рег. № В3907ТС е била 96 км/ч. В
съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от
така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в
измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета
скорост на движение на автомобила от 93 км/ч. Нарушението е установено и
заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с ID №
00209D32D438, като по делото са представени доказателства за техническа
годност и изправност на същото към момента на констатиране на
нарушението удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за
измерване, протоколи от БИМ за първоначална и последваща проверка на
видео -радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438.
От представената справка от националната база на КАТ се установява,
че собственик на автомобила на процесната дата е бил жалбоподателя. Не е
представена декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Предвид
на това жалбоподателят правилно е определен като субект на нарушението.
Фиша е съставен на 23.12.2020г./л.12 от делото/ - в предвиденият за това срок
и е връчен лично на жалбоподателя срещу разписка – на 07.06.2021г./л.13 от
делото/.
С ел.фиш жалбоподателя е наказан на основание чл.182, ал.1, т.4 във
вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП. – за това, че като водач на МПС е превишил
разрешената скорост на движение в населено място обозначена с пътен знак
В26/60км.ч/ - с 33км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи
стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е
забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и
автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП, която именно е визирана в
ел.фиш като нарушена гласи: „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
3
с пътен знак.” В случая според ел. фиш и приложената снимка максимално
допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60
км/ч. Тази максимално допустима скорост на движение е посочена и в
представения списък на местата и точките за контрол на скоростта със
стационарни и мобилни автоматизирани технически средства на територията,
обслужвана от ОДМВР- Търговище. Посоченото ограничение, по силата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което
обстоятелство се установява от писмо на Директора на ОПУ –Търговище.
Същото удостоверява наличието на пътен знак В26 /60 км/ч./ на път І-4 при
км.227+ 150 вдясно /за посока София –Варна/, както и на пътен знак В26
/60км/ч./ при км.227+450 вляво /за посока Варна- София/. Посоченото
писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени на
150м. преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС,
монтирана на път І-4 при км.227+300 вляво, като местоположението на
знаците не е променяно.
С оглед горното всички възражения в жалбата са неоснователни.
Цитираната от жалбоподателя практика на различни районни и
административни съдилища не е задължителна за настоящият съд.
Гореизложените мотиви на настоящият съд не са в противоречие с
цитираните решения на Конституционният съд на РБ.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателя е
санкциониран обосновано и законосъобразно с ел.фиш на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, посредством налагане на глоба в
размер на 400лв. Размерът на глобата е фиксиран в закона. С оглед горното,
съдът намира, че обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с изхода на
делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120
лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за
справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото.
4
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, №
4298034 на ОДМВР – гр.Търговище, с който на Д. К. П. с ЕГН ********** от
***************** за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
“глоба” в размер на 400лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН ********** от ***************** ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР Търговище сумата от 80 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5