№ 14628
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110134126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Б.В.И.Г”, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД срещу С.О., с които се
иска осъждане на ответника да заплати сумата от 330.74 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.06.2022г., до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Б.К.С“ № 5С1068812593 на
лек автомобил марка „Тойота“, модел „CHR“, рег. № СВ***СМ, обективирана в
застрахователна полица със срок на валидност от 21.04.2021 г. до 20.04.2022г.,
сключена с „ОТП Лизинг“ЕООД. Твърди, че на 08.12.2021г. в гр. София, ул. „Ботю
Петков“ при № 84Д водачът на лекия автомобил попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, поради което били нанесени материални щети
на лекия автомобил, изразяващи се в увредена предна дясна гума. При ищеца била
образувана щета № 470421212163575, бил извършен оглед на автомобила и било
определено обезщетение в размер на 330.74 лв., като на 14.12.2021 г. било изплатено на
собственика на автомобила. Поради това се предявява регресен иск срещу С.О., като
имащ вменено по закон задължение за поддържане изправността на пътищата,
публична общинска собственост.
Ответникът С.О. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва
1
иска. Оспорва се механизма на ПТП, твърди се нарушение от страна на водача на
чл.20, ал.2 ЗДвП, т.е. релевира възражение за съпричиняване като твърди, че водачът е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП като не е съобразил поведението си с
пътната обстановка, както и се оспорва размерът на причинените вреди, оспорва
събитието да е настъпило в границите на улицата, която се поддържа от С.О.. Оспорва
твърдените вреди в посочените размери и да е налице причинно-следствената връзка
между тях с твърдяното събитие.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетата Застрахователна полица № 5С1068812593 се установява, че за МПС
Тойота СH-R рег.№ СВ *** СМ, има сключена имуществена застраховка „КАСКО“ с
ищеца, с период на покритие 21.04.2021г. до 20.04.2022г.
От приетите писмени доказателства (заявление и декларация от 08.12.2021г.) се
установява, че при ищеца под № 50-01600-17619/21/09.12.2021г. е образувана е
образувана претенция № 470421212163575 по повод съобщено настъпване на
застрахователно събитие по отношение на застрахованото при ищеца МПС, като е
изплатена от застрахователя сумата от 330.74лв. по образуваната претенция, така и е
изпратена регресна покана до ответника, с която се претендира сумата (изх.№
02384/14.04.2022г.), на която е отказано изплащане с писмо (вх. № при ищеца
1547/30.05.2022г.). Съгласно общите условия на ищеца се установява, че попадането в
необозначена дупка е покрит риск по застраховка „Каско на МПС“.
По делото е разпитан св. Й., чиито показания съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви, като от същите се установява, че е управлявал процесното МПС в
деня на произшествието, което се състояло в преминаване през дупка на ул. Ботю
Петков (пред дома на свидетеля), която не е можело да се заобиколи, при движение с
не повече от 10-15км.ч.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено
от страните, като от него се установява, че всички увреждания по л.а, отразени в описа
на застрахователя и съобщени от св. Й. се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 451.68 лв. към датата на
ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск по реда на правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във
2
вр. с чл.49 ЗЗД от ЗЕАД „Б.В.И.Г” срещу С.О..
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
възложителя на причинителя на вредата.
От приетата по делото застрахователна полица се установява, че между ищеца и
увреденото лице е налице валидно облигационно правоотношение по действително
застрахователно правоотношение, а от приетия за окончателен доклад по делото, се
установява, че на собственика на процесното МПС е заплатено застрахователно
обезщетение по банков път. Установява се, че ПТП при движение на застрахованото
ПТП е покрит риск, съгласно ОУ на ищеца, като не се спори, че пътят на който е
реализирано процесното ПТП е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
находящата се на пътното платно дупка, е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Съвкупно от събраните гласни доказателствени средства и заключението на
вещото лице по САТЕ се установява механизма на настъпване на вредите,
неизправността на пътната настилка, така и характерът и размерът на повредите на
МПС. Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие
на необезопасена дупка, намираща се на общински път, от което ПТП са настъпили
процесните вреди, които са били обезщетение от застрахователя- ищец, то на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ застрахователят встъпва в правата застрахования срещу
С.О. за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване- в настоящия случай сумата от 330.74лв.
3
По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, свързани със скоростта или на други правила, установени в нормативен акт,
поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат. В конкретния случай не се установява и
дупката, като част от пътната настилка, да е била обезопасена с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент
от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна
табела или сигнализация, ответник не е изпълнил вменено му по закон задължение, от
което е настъпила вредата.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът, който е поискал присъждането им и е доказал, че реално е сторил
такива в размер на 250лв. депозит за в.л., както и 50лв. за държавна такса, вкл. е
доказал сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., или общо в
размер на 660лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, С.О., гр.София, ****,
представлявана от кмета Й.ка А.Ф да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г“, ЕИК: **** гр.София,
**** сумата от 330.74лв., представляваща регресна претенция по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470421212163575, образувана по повод
нанесени вреди на застрахованото МПС „Тойота“, модел „CHR“, рег. № СВ***СМ
чрез навлизане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на
08.12.2021г. в гр.София, *** ведно със законна лихва от 24.06.2022г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О., гр.София, ****, представлявана от
кмета Й.ка А.Ф да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г“, ЕИК: **** гр.София, **** разноски по
делото в размер на 660лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4