РЕШЕНИЕ
№221
гр. Велико Търново, 16.07.2021 г.
Административен съд Велико Търново - трети състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 269 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от ***С.С. от ВТАК, като пълномощник на К.Д.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Решение № Ц1012-04-57#7/ 24.03.2021 г. на изпълняващ правомощията на директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Велико Търново. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на К.П. срещу Разпореждане № О- 04-999-00-**********/ 15.07.2020 г. на лице, оправомощено за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, на жалбоподателя е отказано изплащане на парично обезщетение за общо заболяване, по Болничен лист № Е20201165174, представен с вх. № Р14-04-000-00- **********/ 27.04.2020 г. в ТП на НОИ - Велико Търново. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение, поради издаването им при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита фактическите констатации на административните органи за несъответстващи на обективната действителност, което е обусловило издаването на актовете в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че издадените към осигурителя задължителни предписания за заличаване на подадените за него данни в Декларация Обр. 1, са обжалвани и към момента са предмет на висящо съдебно производство. Твърди неправилност на изводите на администрацията за формално сключване на трудов договор между „Съдружие 2018" ООД и К.Д.П., като последният е притежавал качеството „осигурено лице" по смисъла на КСО. Акцентира на обстоятелството, че чрез отказа да бъде изплатено обезщетението по болничния лист, жалбоподателят на практика е лишен от необходимите средства за осигуряване на неговото лечение и живот, което не съответства с целите на общественото осигуряване и на принципа на съразмерност при упражняването на правомощия от администрацията, прогласен в чл. 6 от АПК. С тези доводи се иска да бъдат отменени оспореното решение на изпълняващия правомощията директор на ТП на НОИ - гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане на лице, оправомощено за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико Търново. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебното производство оспорването, с направените искания се поддържа от жалбоподателят, чрез пълномощника му по делото, по съображенията изложени жалбата и допълнителни такива, развити в хода на устните състезания. Конкретно по отношение на представените от ответника писмени доказателства в открито заседание сочи, че те не опровергават становището му, обратно - потвърждават изпълнението на трудовите му задължения като „организатор на производство". Заявява и че влезлите в сила задължителни предписания към работодателя „Съдружие 2018" ООД нямат обвързващо значение за настоящия спор, тъй като самият той не е бил участник в него производство и не е имал възможност да обжалва съдебното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, ръководителят на ТП на НОИ - гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***В., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на обжалваното решение, като се позовава и на изложените в същото мотиви при потвърждаване на оспореното по административен ред разпореждане. Акцентира върху обстоятелството, че независимо от наличието на редовно сключен трудов договор между „Съдружие 2018" ООД и жалбоподателя, в административното и съдебното производства не са представени доказателства за действително извършвана трудова дейност от К.Д.П. в предприятието на дружеството до 16.03.2020 г. - първоначалната дата на настъпилата временна неработоспособност. Изтъква, че именно реалното осъществяване на такава трудова дейност, представлява основание за възникване на декларираното от работодателя осигурително правоотношение каквото в случая няма. Счита, че въпросното обстоятелство е надлежно доказано от администрацията, като в тази връзка се позовава на констатациите от извършена проверка, отразени в Констативен протокол № КП-5- 04-00782264/ 13.07.2020 г. на ТП на НОИ - Велико Търново и издадени въз основа на тях задължителни предписания към „Съдружие 2018" ООД с № ЗД-1-04-00782280/ 13.07.2020 г., потвърдени след обжалване по административен ред. Сочи и обстоятелството, че на 13.03.2020 г., в 14:16 ч., К.П. е приет в „Спешно отделение" на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов" АД - гр. В. Търново, до където е бил транспортиран по сигнал от гр. Велико Търново, ул. „Краков" срещу Спортната зала, а същевременно в присъствената форма на „Съдружие 2018" ООД е отразено, че на същата дата е отработил 8-часов работен. Изтъква, че както при административното обжалване на отказа, така и в настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, годни да оборят тези констатации. С доводи в този смисъл, изложени в хода на устните състезания и в писмени бележки, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между К.Д.П. с ЕГН ********** и „Съдружие 2018" ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Павел, Полски Тръмбеш, ул. „Тридесет и пета" № 3, е сключен трудов договор № 001/ 16.01.2020 г., за заемане на длъжността „Организатор, стопански дейности" в предприятието на дружеството, при 8 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение 2 000,00 лв. /л. 92 от делото/.
Трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс/, за срок до заемането на длъжността след провеждане на конкурс. Съгласно отразеното в договора и съдържащите се в делото протокол за постъпване на работа, служебна бележка за проведен инструктаж и декларации, всички от 16.01.2020 г., служителят е постъпил на работа на същата дата. Със Заповед № 001/ 31.01.2020 г., трудовото правоотношение между К. Петров и посоченото дружество е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ /поради завършване на определената работа/, считано от 01.02.2020 година. Впоследствие между К.Д.П. и „Съдружие 2018" ООД - с. Павел е сключен трудов договор № 2/ 19.02.2020 г. /л. 67/, на същото правно основание, за същата длъжност и със същото трудово възнаграждение, като съгласно отразеното в договора и в служебна бележка, служителят е постъпил на работа на 19.02.2020 г., след проведен инструктаж.
Не е спорно и от справката на л. 40 от делото се установява, че от „Съдружие 2018" ООД са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за посочените по-горе два трудови договора с К.Д.П., на длъжност „Организатор, стопански дейности". От 16.03.2020 г. К.П. е започнал ползването на отпуск поради временна неработоспособност, за което е представил няколко болнични листа с диагноза „нестабилна стенокардия". Конкретният болничен лист, касаещ настоящия спор за обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е с № Е20201165174 за времето от 19.04.2020 г. до 08.05.2020 г., като същият се явява втори подред след болничен лист № Е20200882088, удостоверяващ временна неработоспособност на лицето за времето от 16.03.2020 г. до 18.04.2020 година. Същият е представен за отпускане и изплащане на обезщетение с вх. № Р14-04-000-00- **********/ 27.04.2020 г. на ТП на НОИ - гр. Велико Търново.
Със Заповед № ЗР-5-04-**********/ 07.05.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. В. Търново /л. 48/, е разпоредена проверка на „Съдружие 2018" ООД, относно разходите на ДОО. Заповедта е връчена на проверяваното лице на 19.06.2020 г., чрез А.ИВ. Т. - съдружник. В хода на проверката от дружеството-работодател, чрез ИВ. Т. ИВ.- управител през него период, са били представени изискани му писмени обяснения и документи от трудовото досие на К.П. - посочените по-горе трудови договори, протокол, декларации, ведомости за заплати, присъствени форми за явяване на работа, правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работна заплата, документи за завършено образование, справки, молби. Представени са също трудовите досиета на Е.С.М.и Д.С.В., писмени обяснения от същите, както и документи, касаещи дейността на самото дружество - договор за покупко-продажба на стоки, фактури, справки-декларации по ЗДДС, извлечения от счетоводни регистри, отчетни регистри по ЗДДС, разпечатка от Търговския регистър за актуално състояние и други. Изискана е информация от ТД на НАП - гр. Велико Търново, както и писмени обяснения от К.Д.П..
От представените от „Съдружие 2018" ООД документи се установява, че дружеството е вписано в Търговския регистър от 26.11.2018 г. с капитал от 100 лв. и съдружници: ИВ. Т. ИВ.с дялово участие 2 лв., А.ИВ. Т. с дялово участие 48 лв. и Земеделска кооперация за производство и услуги „Съдружие - 94" с дялово участие 50 лева. Управител на дружеството от вписването му до 05.03.2021 г. е бил ИВ. Т. ИВ.. Съгласно представените фактури и транспортни документи, на 31.01.2020 г. „Съдружие 2018" ООД е доставило на ЗКПУ „Съдружие-94" общо 275 куб.м. колове бичени - 1 м. и 2 метра. Съгласно представени фактури от 12.02.2020 г. и 13.03.2020 г., дружеството е извършило доставки с получател „Idelys" Франция, предмет съответно 27,72 куб.м. „колове акация с размер 1 м. и 0,80 м." и 27 куб.м. „колове акация с размер 1м.", към фактурите с получател във Франция са приложени международни товарителници от 12.02.2020 г. и 13.03.2020 г., с превозвач „Лес груп 77" ЕООД. Съгласно представена фактура, на 27.03.2020 г. „Съдружие 2018" ООД е закупило от „Лес груп 77" ЕООД 70 куб.м. дърва за огрев - акация. Според данните в дневниците за покупки за данъчен период м. 01.2020 г. дружеството не е извършвало такива, през данъчни периоди м. 02 и м. 03.2020 г. е закупувало стоки и услуги - банцингови ленти и заточването им, горива, материали /25 лв./, куриерски услуги, маска чували ръкавици /отразени в ДПок за м. 03, като закупени на през м. 01/, диск за циркуляр, гвоздеи и тел, лопата с фибродръжка, планка и видии, втулки и шайби и дърва. Съгласно предоставената от ТД на НАП - гр. Велико Търново информация и документи „Съдружие 2018" ООД е регистрирано по ЗДДС от 08.01.2019 г. по избор, декларирало е 1 продажба през м. 01.2020 г. с дължим за периода ДДС в размер на 44 100,18 лв., 1 продажба през м. 03.2020 г. в режим ВОД, 16 броя покупки през м. 02.2020 г. и 46 броя покупки през м. 03.2020 г., няма регистриран ЕКАФП, няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО.
Към периода на проверката - м. 05.2020 г., в дружеството освен жалбоподателя е имало назначени по трудов договор още 3 лица - на 19.03.2020 г. са сключени трудови договори № 3 с Е.С.М.и № 4 с Д.С.В. на длъжност „общ работник", на 12.05.2020 г. е сключен трудов договор № 5 с Н.Н.И.-Т.на длъжност „секретар". По отношение на К.П., според представените от работодателя документи - присъствени форми и ведомости за заплати, същият за м.01.2020 г. има отработени 12 дни, за м. 02.2020 г. - 8 работни дни, за м. 03 - 9 отработени дни, 3 дни в болнични за сметка на работодателя и 9 дни в болнични за сметка на НОИ, за м. 04.2020 г. - 20 дни в болнични и м.05.2020 г. - 18 дни в болнични.
Съгласно дадените от А.Т.писмени обяснения, „Съдружие 2018" ООД е регистрирано с цел птицевъдство и добиване на яйца, за което е кандидатствано с проект по ПРСР. През 2019 г. дружеството не е извършвало дейност, а през месец януари 2020 г. е започнало дейност по производство на дървени колчета. За дейността си дружеството ползва обособени за тази цел помещения в стопанския двор на ЗКПУ „Съдружие - 94". През месец януари 2020 г. на работа е назначен К.Д.П., на длъжност „Организатор производствени дейности", през месец март 2020 г. са назначени и лицата Е.С.М.и Д.С.В., като общи работници. Наетите лица са изпълнявали дейността си според длъжностните характеристики, запознаването им с основните изисквания и начина на изпълнение на задълженията е възложено на К.П..
На дати 30.06.2020 г. и 08.07.2020 г. са дадени писмени обяснения и от К.Д.П.. В първото той е посочил че не е подписвал документи, свързани с дейността на фирмата освен тези при назначаването му. Показани са му работни площадки и фирмени канцеларии в с. Павел - център и стопански двор, въвеждан е и инструктиран за дейностите, свързани с длъжностните му задължения по ръководене и организация дейността на предприятието, а именно нормална дейност в цеха за производство на дървени колчета, информиране за състоянието на апаратурата, наличието на суровини и материали, използване на лични предпазни средства, нормално провеждане на технологичния процес, информиране на пряк ръководител за нередности, обобщаване на производствените резултати и други. Съпоставяйки със средните показатели на други подобни в сектора имал възможността да анализира, констатира и при възможност да се направят необходимите предложения за максимална продуктивност и възвращаемост на вложенията и отстраняване на съществени пропуски. Пряк контакт, запознаване, изпълнение, отчитане на служебни задължения е осъществяван пред и с г-н А.Т.. Информация за свободното работно място бил получил от А.Т.и от свои познати. В допълнителните писмени обяснения е заявил, че не помни имената на работниците, които обслужват машините и подават материал за изработка на изделия. При започване на дейността през месец януари не може да каже точния брой на назначените лица в дружеството. Инструктажите на работещите лица се провеждали в производствения цех или друго подходящо за целта място и периодично се отразявали в дневник. Организиран е осем часов работен ден от 9 до 17 часа. Работата му включва и анализ на дейността и запознаване на ръководството с обобщенията, които не са оформяни документално. Обучението на работниците включва запознаване с процеса на дейността и характера на производството. Основната дейност е запознаване с характера на работа, качеството на труда и преценка от негова страна дали да продължи трудовото правоотношение.
За резултатите от извършената проверка от ст. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ е бил съставен Констативен протокол № КП-5-04-00782264/ 13.07.2020 г. /л. 153 от делото/. В същия след анализ на посочените данни е достигнато до извод, че К.П. не е упражнявал трудова дейност. Въз основа на констативния протокол са издадени и задължителни предписания към „Съдружие 2018" ООД с № ЗД-1-04- 00782280/ 13.07.2020 г., за заличаване на декларираните данни за осигуряване на работника К.П. за периода от 19.02.2020 г. до 31.05.2020 година. Предписанията са били оспорени по административен ред и потвърдени с Решение № Ц1012-04-5Ш1/ 10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Решението на горестоящия орган е обжалвано по по съдебен ред, като с Решение № 111/ 11.05.2021 г. по адм. дело № 621/ 2020 г. на Административен съд - Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена. След служебна справка се установява, че посоченото съдебно решение е влязло в сила на 04.06.2021 година.
Междувременно, с Разпореждане № 0-04-999-00-**********/ 15.07.2020 г. на оправомощено лице за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико Търново /Заповед № Ц1015-04-88/ 01.07.2020 г. на директора на териториалното поделение/, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по БЛ № Е20201165174 за времето от 19.04.2020 г. до 08.05.2020 г., тъй като същият не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпореждането е било обжалвано по административен ред, като първоначално горестоящият административен орган е спрял производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. След отмяната на решението му за спиране с Определение № 364/ 16.10.2020 г. по адм. дело № 607/ 2020 г. на АСВТ, със Заповед № ЗР-5-04-00882448/ 18.02.2021 г. на лице, заместващо ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново, е била възложена втора проверка по разходите на ДОО на „Съдружие 2018" ООД. При извършено на дата 05.03.2021 г. посещение на адреса дружеството, е установено че офисът му е заключен, а по информация от кмета на селото, той отдавна не се ползвал и в него се помещавало счетоводството на ЗКПУ „Съдружие-94" - с. Павел. Бил е посетен и стопанският двор, където според твърденията на управителя на дружеството и на К.П., се е извършвала направата на дървени колчета, като е констатирано, че входът е заключен и няма признаци за някаква дейност. При посещението не е бил установен личен контакт с управителя или друго лице, представляващо „Съдружие 2018" ООД, независимо от 19.04.2020 г. /и към 16.03.2020 г./ К.П. е имал изискуемия се общ осигурителен стаж, като спорният въпрос в настоящото производство се свежда до това дали в периодите 16.01.2020 г. - 31.01.2020 г. и 19.02.2020 г. - 16.03.2020 г. включително, и по-конкретно през втория от тези периоди, за него е възникнало основание да бъде осигуряван за всички осигурени социални рискове на основание сключения с „Съдружие 2018" ООД трудов договор, т.е. дали е бил „осигурено лице" по смисъла на цитираната норма. От легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО, тълкувана заедно с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 и чл. 10 от същия кодекс, се налага извод, че осигурено лице е всяко такова, упражняващо с цел получаване на доход някоя от трудовите дейности /в най-широк смисъл/, посочени в чл.
4 от кодекса. Самото качество "осигурено лице" се придобива в момента на реалното започване упражняването на някоя от посочените дейности. Тъй като в конкретния случай спорът касае упражняване на труд по трудово правоотношение от жалбоподателя, като нает в „Съдружие 2018" ООД, от изясняване се нуждае въпросът възникнало ли е осигурително правоотношение между това дружество и К.Д.П. през посочените по-горе периоди, съответно към момента на настъпването на осигурения социален риск „временна неработоспособност". С оспореното решение и потвърдения с него административен акт, както и с дадените към осигурителя задължителни предписания, от контролния орган, от административния орган и от директора на ТП на НОИ - В. Търново е прието, че осигуряване на К.П. в „Съдружие 2018" ООД не е възникнало, тъй като наетото лице фактически не е започнало да упражнява трудова дейност в дружеството. Тези изводи на административния орган се споделят от настоящия състав.
Видно от представените Трудов договор № 1/ 16.01.2020 г. и Трудов договор № 2/ 19.02.2020 г. на управителя на дружеството, в посочените по-горе периоди, между жалбоподателя и „Съдружие 2018" ООД е било налице трудово правоотношение, което обстоятелство впрочем не се спори от администрацията. За установяване дали между жалбоподателя и дружеството е възникнало и осигурително правоотношение, е необходимо да се анализира въпроса каква дейност е осъществявало последното през процесния период и дали наетото лице е взело някакво реално участие в тази дейност. Без значение за спора са липсата на проведен конкурс за заетата длъжност с оглед правното основание на трудовия договор и разминаването в работното време /коментирано от ответника/, както и обстоятелството, че на 13.03.2020 г., в 14:00 часа лицето е било в гр. Велико Търново, а не в село Павел.
Първият съществен въпрос, съобразно длъжността на която К.П. е бил назначен, е дали въобще е било извършвано производство на дървени колове от „Съдружие 2018" ООД в периода 16 януари - март 2020 г. и ако да - каква конкретно дейност е извършвал жалбоподателя в този период.
Както се посочи, за удостоверяване на извършваната стопанска дейност от работодателя, пред административния орган са представени фактури за продадена продукция, фактура за покупка на дърва, СД и отчетни регистри по ЗДДС и оборотна ведомост. Съобрази спецификата на коментираната дейност, съдът намира, че за удостоверяване на извършването й е необходимо представянето на доказателства за наличието на помещения за производство и складиране, специализирана техника и консумативи, квалифициран персонал и материали. В писмени обяснения на Иван Иванов, упълномощен да представлява „Съдружие 2018" ООД е посочено, че производствената дейност се извършва в помещение /цех/ на ЗКПУ „Съдружие-94". Не са представени договор за отдаване под наем на такова помещение и доказателства за наемни плащания. Независимо от това съдът намира, че при установяващата се свързаност на кооперацията и търговското дружество, е възможно предоставянето на помещение безвъзмездно и без съответното документално оформяне на тези правоотношения. Изцяло в полза на жалбоподателя и независимо от липсата на писмени доказателства за наличието на собственост на ЗКПУ „Съдружие-94" върху помещения, имоти и машини, единствено на база писмените обяснения на ИВ.ИВ. И К.Д.съдът приема за възможно и вероятно въпросната кооперация да е притежавала такива, както и да ги е предоставила за ползване на „Съдружие 2018" ООД, отново без оформяне на документи.
По отношение на останалите предпоставки за производството на дървени колове обаче, от дружеството-работодател също не са представени доказателства. Няма данни за наличие на суровини за производството на дървени колове. През 2019 г. дружеството не е извършвало дейност. За м.01.2020 г. няма закупувани материали - само маски, чували и ръкавици /съгласно дневниците за покупки от следващи данъчни периоди/. Видно от представената оборотна ведомост за периода януари - април 2020 г. по сч. сметка „Материали" няма налично салдо, следователно преди 01.01.2020 г. липсват закупени материали. От приложените дневници за покупки за данъчни периоди м. 01, 02 и м. 03.2020 г. се установява наличието само на една фактура с предмет закупуване на дърва - № 0....1718 / 27.03.2020 г., като същата е издадена след настъпването на временната неработоспособност на К.П., а освен това става въпрос за дърва за огрев. При липсата на материали за производството на дървени колчета, не би могла да бъде произведена такава продукция.
В периода 01 - 15.01.2020 г. в дружеството липсват назначени работници, в периода 16 - 31.01.2020 г. по трудово правоотношение е назначен единствено К.П.. В периода 01.02.2020 г. - 18.02.2020 г. отново липсват назначени работници, а от 19.02. до 16.03.2020 г. на работа е отново единствено К.П.. От 19.03.2020 г. са назначени двама работници на длъжност „общ работник" - ЕМ.М.и Д.В.. Следователно в процесния период „Съдружие 2018" ООД или въобще не е разполагало с работна сила или назначения работник /жалбоподателят/, не притежава квалификация за работа с дървообработващи машини. Няма данни да са ползвани и услугите на лица по облигационни правоотношение за работа с такива машини, без да се обсъжда въпроса за действителния характер на престацията им. Липсата на работна сила също би препятствала производството на дървени колове, дори при наличието на необходимите материали.
При изложените по-горе факти, фактурираните продажби на дървени колове на 12.02.2020 г. и 13.03.2020 г. с получател във Франция, не могат самостоятелно да обосноват извод, че въпросните колове са произведени именно от „Съдружие 2018"
ООД. Що се отнася до фактура № 0....... 1 / 31.01.2020 г. с получател ЗКПУ „Съдружие-
94" и предмет колове бичени - 1 м. и 2 м., 275 куб.м. на стойност 220 500 лв., по адм. дело № 621/ 2020 г. на АСВТ /по жалбата срещу дадените на работодателя задължителни предписания/ е установено издаването към същата на кредитно известие № 0...5 / 01.06.2020 г., за цялата стойност на фактурата. Тоест, въпросната фактура е издадена без извършване на доставка, а в оборотната ведомост за периода 01.01 - 30.04.2020 г. липсва вписване на получени 220 500 лв., следователно липсва и плащане по фактурата.
При така установеното, заявените в писмените обяснения на К.П. факти за видовете работа, която е извършвал в „Съдружие 2018" ООД, са в противоречие с представените писмени доказателства. При липсата на друг персонал през периода, няма как жалбоподателят да е наблюдавал работата на такъв персонал, да й е извършвал оценка, провеждал инструктаж, извършвал обучение на работници и т.н. Не е възможно да е извършвал и организация дейността на предприятието, а именно нормална дейност в цеха за производство на дървени колчета, информиране за състоянието на апаратурата, за наличието на суровини и материали, използване на лични предпазни средства, нормално провеждане на технологичния процес, информиране на пряк ръководител за нередности, обобщаване на производствените резултати, тъй като производствена дейност предприятието не е извършвало.
Действително, възможно е дейността на П. да е включвала първоначална организация във връзка с обсъжданото производство /напр. издирване на доставчици и транспорт, съдействие за набиране на персонал и т.н./, което не изисква нито наличието на други работници, нито на материали и специализирана техника или умения на жалбоподателя да борави с нея. Такива твърдения обаче не са правени от самото оспорващо лице на нито един етап от административното производство, нито пред съда, поради което е безпредметно обсъждането на такава хипотеза.
В производството пред съда твърдяните факти подлежат на доказване от страната, която претендира от тях изгодни за нея правни последици /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в случая от оспорващото лице. Отделно при наличието на твърдян отрицателен факт - неполагане на труд, в тежест на жалбоподателя е да докаже действително престиране на такъв в полза на работодателя му. Съдът намира, че такова доказване в случая не бе проведено, което обосновава извод, че К.Д.П. не е придобил качеството на "осигурено лице" по трудовото правоотношение със „Съдружие 2018" ООД, поради това, че фактически не е започнал да упражнява трудова дейност по това правоотношение.
Както се посочи, предмет на административното и на настоящото съдебно производство не е въпросът за действителността на трудовите договори от 16.01.2021 г. и 19.02.2021 г. между „Съдружие 2018" ООД и жалбоподателя. За действителността на тези договори е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на правоотношението и готовност на работника/служителя да престара работната си сила. Предвид разясненото по-горе съдържание на понятието „осигурено лице", неправилно от жалбоподателя се приравнява наличието на валидно сключено трудово правоотношение, с възникването на осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Действително, наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение за работещите по трудов договор лица, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че в болшинството случаи наличието на трудово правоотношение обуславя възникването и на осигурително такова, но при недоказано действително престиране на работна сила от наетия работник/служител, разглежданият казус не може да бъде отнесен към тях.
Като краен извод от изложеното до тук се налага, че след като не е възникнало осигурително правоотношение, то няма основание за извършване от страна на НОИ към К.Д.П., на претендираното от него плащане по БЛ Е20201165174, за периода 19.04.2020 г. - 08.05.2020 година. Като са се произнесли в този смисъл, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Велико Търново и директорът на териториалното поделение, са приложили правилно материалния закон.
По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорените решение на директора на ТП на НОИ - гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане налице, оправомощено да изпълнява функциите на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в същото териториално поделение на НОИ, са законосъобразно постановени и не страдат от визираните в жалбата на К.П. пороци. Подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е към средния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а настоящото дело не се отличава с по-малка фактическа и правна сложност от обичайните за този вид спорове.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на К.Д.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Решение № Ц1012-04-57#7/ 24.03.2021 г. на изпълняващ правомощията на директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Велико Търново.
Осъжда К.Д.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда начл. 137 от АПК.
Административен съдия :