Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3327 02.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО
Н А НАРОДА
Бургаският районен съд, ХVІ граждански състав
На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Силвия Петрова
при секретаря Марина Димова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 8855 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Топлофикация – Бургас” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, представлявано от Х.И.И.против Я.П.Б., с ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д. № 8173/2017г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4892/31.10.2017г. за следните вземания: сумата от 708.69 лева (седемстотин и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сбор от месечни главници, дължими за доставена топлинна енергия за битови нужди по партида на клиент номер 4775-775-010582 в периода месец юни 2014г. - месец септември 2017г., за топлоснабден жилищен имот на адрес гр. Бургас, ж. к. Лазур, бл. 77, вх. 9, ет. 5, ап. ляв, сумата от 125.85 лева (сто двадесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща сборна мораторна лихва за забава върху месечните сборни главници от общо 708.69 лева, начислена за периода от 01.08.2014г. до 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2017г. до изплащане на вземането. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по делото и по ч.гр.д. № 8173/2017г. по описа на БРС.
Съдът намира, че е налице интерес от воденето на установителен иск за вземането, тъй като е издадена Заповед № 4892/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8173/2017г. по описа на БРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Основанията за дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми се основават на отделни нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост и начин на отчитане, както и на съществуващи между страните облигационни отношения.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва иска с подробни съображения. Сочи, че липсват доказателства, че ответникът е собственик на имота. Оспорва представената справка за дължими суми, договора от 16.11.2001г. и протокола на ОС. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на претенциите.
Бургаският районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото страните не спорят относно това, че по партидата на абонат 4775-775-010582 за жилище, находящо се в гр. Б., ****са начислени суми за топлоенергия, както следва: 708.69 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода от месец юни 2014г. до месец септември 2017г., ведно със сумата от 125,85 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 01.08.2014г. до 26.10.2017г. Относно размера на процесните вземания за претендирания период от ищеца е представена справка за дължимите суми по препис-извлечение за абоната.
Спори се обаче, че ответникът е клиент на „Топлофикация – Бургас” ЕАД и че между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия.
Ответникът е собственик на апартамент, находящ се в гр. Б., ****по силата на нот.
акт № 121 от 21.12.1993г., видно от представената справка. Няма спор, че процесното жилище се намира в сграда-етажна
собственост. Видно от протокол по чл. 107 от Закона за енергетика и енергийната
ефективност /ЗЕЕЕ – отм./ от 16.11.2001г., нотариално заверен, общото събрание
на етажните собственици на бл. 77, вх. 8,9,10 и 11 к-с „Лазур” в гр. Бургас е
взело решение да се сключи договор със ”СМК-Монтажи” АД, който да бъде техния топлоснабдителен агент, който да осъществява отношенията им
с топлопреносното предприятие „Топлофикация Бургас”
ЕАД и да извършва услугата „топлинно счетоводство” и инкасо, съгласно чл. 111
от ЗЕЕЕ /отм./ и са упълномощили лице да подпише такъв от името на етажната
собственост. Установява се наличието на договори сключени между ищеца и това
дружество, касаещи услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост. Следователно на основание сключени между
ищеца и това дружество в качеството му на представител на етажната собственост
договори, трето лице помагач е следвало да извършва разпределение на
доставената топлинна енергия между отделните потребители в етажната
собственост. Следва да се отбележи, че решенията на общото събрание на етажната
собственост се атакуват по специален ред и ако същите не бъдат оспорени в
законовите срокове влизат в сила и по отношение на етажните собственици, които
не са участвали или са гласували „против“ при вземане на решението, поради
което контрол на този вид решения е недопустим в рамките на настоящия процес. По
делото няма доказателства за надлежната им отмяна, поради което възраженията в
тази насока са неоснователни.
Представени са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребителите в гр. Бургас. Съгласно чл. 150, ал.2 от ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Според изготвената по
делото комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза, за процесния
период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника е работела само на
битово горещо водоснабдяване (БГВ). Към абонатна станция 4-775 са присъединени
входове 8, 9, 10 и 11 на бл. 77 в ж.к. „Лазур“. Топлинният счетоводител е
отчитал ежемесечно топлите водомери в отделните жилища. В жилището на ответника
има за отчитане два топли водомера. В банята се ползва топла вода от бойлер.
Само за кухнята е ползвана топла вода от ТЕЦ. За процесния
период не е отчитано в жилището. Начислявани са служебно количества топла вода
по 1-2 м3 съобразно предходен реално отчетен период. Задължението на ответника
е формирано от неизплатени суми по издадени фактури от ищеца на ответника,
произтичащи от фактурирана топлинна енергия за БГВ и такса дялово
разпределение. Неизплатените суми по компоненти за процесния
период са следните: БГВ - 647,49 лева, отчет и дялово разпределение - 61,20 лева,
т.е. всичко главница - 708,69 лева. Мораторна лихва от 01.08.2014г. до 26.10.2017г.
възлиза на 125,85 лева. За периода 06.2016г. - 09.2017г. от страна на ищеца са
издадени на Я.П.Б. фактури за потребена топлоенергия
за жилище в гр. Бургас, к-с „Лазур”, бл.77, вх.9, ет. 5, ап. ляв, на обща
стойност 834,54 лева по фактури и видове задължения, описани в експертизата.
Абонатна станция 4-775, обслужваща
входове 8, 9, 10 и 11 на бл. 77 в ж.к. „Лазур“ за процесния
период е работела само на БГВ. Топлинният счетоводител е разпределял правилно
доставената топлинна енергия съгласно действащите нормативни разпоредби.
Отчетената топлинна енергия от топломера в абонатната станция е намалена с
технологични загуби и останалото количество е разпределено между отделните
потребители, присъединени към абонатната станция по методиката за дялово
разпределение. Така разпределеното количество топлинна енергия е фактурирано и
след като не е оспорено в 30-дневен срок и не е заплатено, се начисляват лихви
за забавено плащане. Съгласно извършената справка в счетоводството на
„Топлофикация“ Бургас, по фактурите, предмет на делото, не са отразени
плащания. Мораторната лихва, изчислена за претендирания период от 01.08.2014г. до 26.10.2017г.,
възлиза на 125,85 лева. Експертизата не установява несъответствие при
разпределената топлинна енергия. Цената на топлинната енергия е правилно
заложена за процесния период от топлинния
счетоводител. Претендираните лихви за просрочие са правилно изчислени. Фирмата, извършваща дялово
разпределение за процесния имот „СМК-Монтажи“ АД, е
регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а. от Закона за енергетиката,
разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на
дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички
нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между
отделните потребители в сградата-етажна собственост.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Доказва се от представените договори и общи условия, че ответникът е в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Видно от представената справка,
ответникът е собственик на процесния апартамент в гр.
Бургас, ж.к. ”Лазур”, бл.77, вх.9, ет.5, ап.ляв, като няма данни за други
собственици на имота. Следователно ответникът като собственик на апартамент,
находящ се в сграда, свързана към топлоподаването, се явява потребител на
”Топлофикация” по силата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ. След като Я.П.Б. е собственик,
той следва да заплаща всички суми, дължими във връзка с потребяваната от него
топлинна енергия. За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката.
При изложените съображения
меродавен в случая се явява установеният от вещото лице размер на дължимите
суми по компоненти за процесния период, както следва: битово горещо
водоснабдяване - 647,49 лева и сума за отчет и дялово разпределение - 61,20 лева.
По претенцията за заплащане на суми за битово-горещо водоснабдяване,
съдът намира за установено по делото, че в обекта е била извършвана доставка на
гореща вода за процесния период – за кухнята е била
ползвана топла вода от ТЕЦ. Поради неосигуряван достъп за отчет са начислявани
служебно по 1-2 кубически метра топла вода на месец. В тежест на ответника е
провеждане на доказване за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за
неосигуряване на достъп до жилището. Доказателства в тази насока не са
представени. Начисленото количество енергия за БВГ, съобразно заключението на
вещото лице, възлиза на 647.49 лева, които са правилно калкулирани, поради
което искът за заплащането им се явява доказан по основание и размер. Що се
отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът
намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал.
1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея. Ето защо такива вземания са начислени от топлоснабдителното дружество.
Експертизата сочи, че методиката за
дялово разпределение е приложена правилно. Дължимостта на сумите не е обвързана с предварително
получаване на съобщение до абоната. Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо следва извод, че ищецът доказва по несъмнен начин дължимостта на претендираните суми, всяка от които е част от главницата в общ размер от 708,69 лева. Искът за главницата е изцяло основателен.
Искът за мораторната лихва също се доказва по делото. Няма данни, нито твърдения ответника да е заплатил на ”Топлофикация” дължимите суми за битово горещо водоснабдяване и дялово разпределение. Следователно същият е изпаднал в забава с изтичане на срока за заплащането им. Според чл.32 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В справката, представена от ищеца, е начислена мораторна лихва за всеки месец към 26.10.2017г. в размер на 125,85 лева. Експертизата е дала заключение, че именно това е размерът на общата лихва за забава, следователно претенцията за това акцесорно вземане е изцяло основателна.
С оглед основателността на претенциите следва да бъде разгледано възражението за давност. Безспорно е обстоятелството, че по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД, кратката погасителна давност за погасяване на задълженията е приложима досежно вземанията за наем, лихва и други периодични плащания. В случая независимо от различния месечен размер, съобразно консумацията се касае за периодични плащания и следва да намери приложение разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД и за тези вземания да се приложи краткия тригодишен давностен срок. Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Бургас” ЕАД на потребителите в гр. Бургас, падежът на плащанията на месечните суми за енергия е тридесет дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Настоящият иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена Заповед № 4892/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8173/2017г. по описа на БРС се счита предявен от момента на подаване на заявлението – 27.10.2017г. Вземанията за главница и лихва, датиращи отпреди 27.10.2014г., при прилагане на тригодишния давностен срок са били погасени по давност към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. До 27.10.2014г. погасено по давност се явява част от вземането, като общият размер на погасената по давност главница възлиза на 75.56 лева. БРС счита, че следва да се приеме, че в тази част вземането, което съществува от страна на “Топлофикация – Бургас” ЕАД е погасено по давност и за “Топлофикация – Бургас” ЕАД не съществува правото да го претендира по съдебен ред. Този размер следва да бъде приспаднат от стойността на общо дължимото в размер на 708.69 лева. Разликата от 633.13 лева представлява дължимата непогасена по давност главница, която следва да бъде заплатена. Изложеното обосновава извод за основателност на главния иск за главниците до размера на 633.13 лева. Над размера от 633.13 лева до претендирания размер от 708,69 лева, т.е. претенцията за главницата за месец юни 2014г. – месец септември 2014г. е неоснователна и искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане са погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. В тази връзка върху дължимите главници в общ размер от 633.13 лева се дължат изтекли мораторни лихви в общ размер на 102,17 лева, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 27.10.2017г. до окончателното плащане. За разликата над размера от 102,17 лева до претендирания размер от 125,85 лева искът за изтекли мораторни лихви е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски, пропорционално на уважената част от претенциите, в размер на 506.62 лева, изчислени от платената държавна такса, депозит за експертиза и особен представител на ответника.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е частично уважен, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 66.08 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на Я.П.Б., с ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от Христин Илиев Илиев, съществуват следните вземания по Заповед № 4892/31.10.2017г., постановена по ч.гр.д. № 8173/2017г. по описа на БРС за 2017г.: сумата от 633.13 лева /шестстотин тридесет и три лева и тринадесет стотинки/, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода месец октомври 2014г. – месец септември 2017г.; сумата от 102,17 лева /сто и два лева и седемнадесет стотинки/, представляваща изтекли мораторни лихви за периода от 01.12.2014г. до 26.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 27.10.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от Христин Илиев Илиев, против Я.П.Б., с ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по Заповед № 4892/31.10.2017г., постановена по ч.гр.д. № 8173/2017г. по описа на БРС за 2017г., за сумата от 75,56 лева /седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода месец юни 2014г. – месец септември 2014г., както и сумата от 23,68 лева /двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата от 75,56 лева.
ОСЪЖДА Я.П.Б., с
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от Х.И.И.сумата
от 506.62 лева /петстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки/ разноски по
делото и сумата от 66.08 лева /шестдесет и шест лева и осем стотинки/ разноски
в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „СМК-МОНТАЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново“ №3 като трето лице помагач на страната на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п. /не се чете/
Вярно с оригинала! МД