№ 271
гр. Габрово, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20234210100250 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. В. П., ЕГН**********,
адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 12В, чрез адв. Н. Р. Д., адвокат при Адвокатска
колегия - гр. Габрово, адрес: гр. Габрово, бул. "Стефан Караджа" № 19, ет. 2, ап. 8, тел. за
контакт: +359 885 020 470, електронна поща: ********@***************.***; СРЕЩУ "A1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.
СОФИЯ, Р-Н ИЛИНДЕН, УЛ. "КУКУШ" № 1;
чл. 124, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД;
Цена на иска: 2,00 лв. (два лева)
ОТВЕТНИКЪТ ДЕПОЗИРА ОТГОВОР В СРОК.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: На основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 55, ал. 1 ЗЗД моля да осъдите ответника "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. "Кукуш" № 1, да заплати на
ищеца Е. В. П. сумата 2,00 лв. (два лева), платена по фактура № *********/08.01.2023 г. и
представляваща вземане за неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги №
*********/11.06.2018 г., като платена на нищожно правно основание. Подавам иска до
компетентния съд по настоящия адрес па потребителя съгласно чл. 113 ГПК, доколкото се
касае за иск на потребител срещу търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 33П. Изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът: Ищецът е в договорни отношения с ответното
дружество по силата на Договор за електронни съобщителни услуги №
*********/11.06.2018 г., съгласно който му е издадена SIM-карта и му е предоставен
1
телефонен номер +359 888 339 070. До момента ищецът е изпълнявал надлежно
задълженията си по договора. При плащане към ответното дружество, извършено на
09.01.2023 г. по Фактура № *********/08.01.2023 г., ищецът установил, че е таксуван сума в
размер на 2,00 лв. (два лева). Като основание за начисляване на въпросната сума ответното
дружество е посочило "неустойка". С цел да избегне ограничаване на далекосъобщителната
услуга, предоставяна по силата на цитирания договор, ищецът е заплатил така
претендираната "неустойка" в брой на каса на "Български пощи" ЕАД. Във връзка с
плащането на ишеца е издаден Системен бон № 00030559/09.01.2023 г. (Приложение 1).
Така изисканата от ответника сума е заплатена от ищеца без правно основание, доколкото
съответната клауза за неустойка в съглашението между страните е нищожна. Доколкото
сумата е заплатена без правно основание, ответникът дължи на ищеца връщане на същата на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е нищожна. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии като естеството и размера
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечението на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението (в тази връзка Решение № 107/25.06.2010
г. по т. д. № 818/2009 г. по описа на ВКС, II ТО). Освен обезпечителна и обезщетителна, по
волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче
страните са уговорили (ако абонатът наруши задълженията си по договора, по
приложението към него или но общита условия (ОУ), включително ако по негово искане
или по негова вина договорът бъде прекратен преди изтичане на определения срок)
операторът да има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер иа
всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Подобна клауза противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото съществено нарушава
принципа за справедливост при договарянето и излиза извън обезпечителните и
обещетителните функции, които законодателят е определил за неустойката. Това
противоречие е било налице към момента на сключване на договора между потребителя и
търговеца, поради което между страните не е налице валидно неустоечно съглашение
съгласно чл. 26, ал. 1, пр. з вр. ал. 4 ЗЗД и в тази си част договорът не е породил правно
действие, като поради нищожността иа цитираната клауза е пречка за възникване на
задължение по нея. Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143,
ал. 5 ЗЗП, доколкото в договора не е предвидена реципрочна клауза в полза на потребителя
в случай на изпълнение от страна на търговеца (в тази връзка Решение № 412/03.01.2019 г.
по гр. д. № 489/2018 г. описа на PC - Габрово). Съдът следва служебно да изследва
основание за нищожност на договора, когато (1) е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране иа доказателства, (2) е относимо до формата
2
(външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), (з) е налице
противоречие с добрите нрави (в тази връзка Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. по описа на ВКС, II ТО и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС) и (4) е налице неравноправна клауза в потребителски
договор (чл. 7, ал. 3 ГПК). В чл. 27.1. от ОУ към процесния договор е предвидено, че в
случай на неизпълнение в срока за плащане, посочен във фактурата, абонатът дължи законна
лихва за забава за всеки ден закъснение. Цитираната клауза от ОУ е нищожна, доколкото
наред с плащането на неустойка се предвижда задължение за заплащане на законна лихва за
забава, обезщетяваща същото забавено изпълнение. Кумулирането на лихва за забава и
неустойка за забава е недопустимо, доколкото противоречи на добрите нрави. Клаузата е
нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото не
отговаря на изискванията за добросъвестност при договарянето. Същата е наложена от
търговеца с приетите от него ОУ при злоупотреба със специфичното му положение на
пазара на този вид услуги и с важността на услугата, която предоставя. По този начин
потребителят е принуден да заплати претендираната сума под заплаха от преустановяване
на предоставянето на услугата съгласно чл. 27.2. от ОУ. Дори и да се приеме отразеното в
чл. 27.1. от ОУ, че се касае за начислено "обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за
обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности
по събиране и уведомяване) на просрочени плащания", което "се формира на база
разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за
таксуване, мрежови разходи, и за персонал" - поддържам, че посочените от ответника
разходи са изцяло абстрактни и недоказуеми. Процесната сума е изрично посочена от
ответника като "неустойка" върху приложения системен бон, но тя не би могла да се
претендира дори и като обезщетение на основание чл. 27.1. от ОУ. Съгласно чл. 82 ЗЗД
обезщетението обхваща претьрпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. В документацията между страните липсва отразяване какви са
конкретно направените от ответника разходи и как се формира начислената сума (в този
смисъл Решение № 158/08.04.2022 г. по гр. д. № 1954/2021 г. по описа на PC - Габрово,
потвърдено с Решение № 162/17.08.2022 г. по в. гр. д. № 20224200500247 на ОС -
Габрово).Съдържание на иска:
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответника "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980,
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. "Кукуш" № 1, да заплати на
ищеца Е. В. П. сумата 2,00 лв. (два лева), платена по фактура № *********/08.01.2023 г. и
представляваща ВЗЕМАНЕ ЗА НЕУСТОЙКА по договор за далекосъобщителна услуга за
телефонен номер +359 888 339 070, като платена на нищожно правно основание.
Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК посочвам следната банкова сметка на ищеца: Банка:
"Първа инвестиционна банка" АД; Банкова сметка (IBAN): BG03FINV91502015555797; BIC:
FINVBGSF; Титуляр: Е. В. П.
Моля да осъдите ответника да заплати сторените от ищеца разноски в
настоящото производство, за които ще представя в срок списък по чл. 80 ГПК.
3
ОТВЕТНАТА СТРАНА- „А 1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър
с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: София, ул."Кукуш" № 1,
представлявано от членовете на Съвета на директорите Александър Димитров и Младен
Маркоски, чрез пълномощник юрисконсулт М. К., Електронен адрес: ********@**.** —
желая връчване на адреса Мобилен номер: **********; в писмен отговор ВЗЕМА
следното становище: С настоящия отговор, на основание чл.131 от ГПК, давам следното
становище по предявената срещу представляваното от мен дружество искова
молба:Относно основателността на исковете. Считам така предявения иск за неоснователен,
като подробно доводите ми в гази насока са изложени в т. 2 и т. 3 от настоящия отговор.
Становище но обстоятелствата, на които се основава предявеният иск.Искът се основава на
следните релевантни към делото факти, които признаваме и не оспорваме: Наличие на
договорни отношения между ,.А 1 България" ЕАД. в качеството му па Оператор и Е. В. П. с
ЕГН **********. в качеството му на Потребител (Абонат) по договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен № **********. Наличие на заплатена сума от ищеиа в
размер на 2.00 лв., която е начислена със сметка № *********/08.01.2023 г. Възражения по
основателността на исковете н обстоятелства, на които те се основават. Считам
така предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв моля да го отхвърлите. На
11.06.2018 г., между „А 1 България" ЕАД и Е. В. П. с ЕГН**********, е сключен договор №
*********. Неразделна част от този договор са сключените на същата дата: Приложение №1
— Условия на тарифен план за мобилна услуга AI ONE unlimited, в което са уговорени
параметрите за предоставянето на електронни съобщителни услуги на мобилен №
**********, съгласно тарифния план, посочен по-горе; Приложение №3 - Ценоразпис, в
което са уговорени цени за предоставяне на електронни съобщителни услуги на мобилен №
**********, извън тарифния план в Приложение № 1. На 06.03.2020 г., между страните, са
сключени Анекс към договора и Изменение и допълнение към Приложение № 1. с които е
удължен срока на договора и са изменени клаузите за отговорност. Процесната сума от 2.00
лв., начислена със сметка № *********/08.01.2023 г. не е неустойка. Както е посочено и в
исковата молба на ищеца, сумата представлява Обезщетение за обработка на просрочени
задължения, както изрично е посочено в процесната сметка. В допълнение, никъде в
представения като доказателство системен бон не е посочено, че така направеното плащане
е за неустойка. Основанието в него е „Плащане по документ № *********/08.01.2023 г."
Предпоставката за начисляване на неустойки по договор е този договор да бъде прекратен
предсрочно по някаква причина. Нещо повече размерът на начисляваните А1 България
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите с физически лица е определен в
съдебна спогодба по гр. д. JS212268/2014 г. на СТС, утвърдена с Протокол от 21.04.2016 г.
от Комисията за защита на потребителите - регулаторен орган, който стриктно следи за
спазването на правата на потребителите. В конкретния случай договорът за електронни
съобщителни услуги № ********* не е прекратен към 08.01.2023 г. (датата, на която е
начислено процесното обезщетение) и неоснователно е твърдението на ищеца, че
заплатената от него сума е за неустойка. Самият механизъм за начисляване на
обезщетението изключва третирането му като неустойка. Обезщетението за обработка на
просрочени задължения е първа стъпка във вътрешната процедура за събиране на
просрочени вземания на А 1 България. Начислено веднъж, ако длъжникът продължи да не
заплаща задължението си, това обезщетения няма да се начисли повече - начислява се
еднократно. В случай че забавата за плащане продължи и като се има предвид, че договорът
не е прекратен и услуга продъжава да бъде доставяна на потребителя, при последваща
неплатена фактура обезщетението не се начислява, тъй като длъжникът преминава в
следваща стъпка от горепосочената процедура за събиране на просрочени вземания. Докато
неустойката за забавено плащане, по своя характер, би се начислява ежемесечно до
заплащането на просроченото задължение. В конкретния случай е безспорно, че към
4
момента на начисляване на обезщетението ищецът е бил в неизпълнение. Съгласно чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.
81, ал.1 за освобождаване от отговорност при неплащане, т.к. в случаят става дума за
изпълнение на парично задължение, а обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение па задължението, не го освобождава от отговорност - чл.
81, ал.2. Освен че е дължимо, обезщетението се простира не само върху претърпените вреди,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но поради недобросъвестността на ищеца, той
отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Процесното обезщетение е начислено за
просрочие на задължение по фактура № *********/16.12.2022 г. с падеж до 05.01.2023 г..
която е платена на 09.01.2023 г. Моля да се има предвид, че оспорваната сума по своята
същност представлява компенсаторно обезщетение за неизпълнението по чл. 79, ал.1.
предл. второ, във вр. с чл. 82 ЗЗД , тъй като обхваща разходите на дружеството по
администриране (дейности по събиране и уведомяване) па просрочени плащания. То се
формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на
системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал. Разходите са пресметнати като
процент от годишните разходи на А 1 България за заплати и осигуровки на персонала в
съответните звена; други съпътстващи разходи, необходими за преките задължения на
персонала (офис консумативи и др. материали); средни административни разходи на отдел
Просрочени вземания (разход за управление, поддръжка сгради , наем сгради, охрана и др.);
дял на разходите за ремонт и поддръжка на билинг системата на A I България на база брой
просрочени задължения; дял на разходите за амортизация на билинг системата на A I
България на база брой просрочени задължения: разходи за техническа поддръжка на
мобилната мрежа. Тези разходи са съпоставени със средния брой просрочени плащания.
Начисляват се при забава на плащането, надхвърляща определения в Общите условия за
услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.
По отношение неспазването на срока за плащане и предстоящото начисляване на
обезщетението A1 България изпраща уведомителни СМС-и, като в тях изрично се посочва,
че ако не бъде заплатено задължението предстои ограничаване на изходящите услуги на
абоната. По този начин се спазват гаранциите за добра информираност на абонатите с цел да
бъде избегнато ограничаването на услугите им, което е залегнало като възможност в общите
условия на дружеството. Обезщетението е посочено в чл. 27.1. от Общите условия към
договор № ********* и в действащия ценоразпис на A 1 — Цени на допълнителни услуги,
предлагани от AI (текстът е на последната страница), находящ се на интернет страницата на
дружеството. Към този ценоразпис реферират следните разпоредби ог Договор №
*********: Чл. 3.2. ..Договорът урежда условията, валидни за всички Услуги, ползвани от
Абоната, като всяка избрана Услуга или пакет от Услуги, в това число срок на ползване,
ценови условия, приложими ОУ и др.. се описват в приложения, представляващи неразделна
част от Договора, както и на интернет страницата на Оператора - www.a1.bg. Чл. 4.4. ,.3а
неуредените в Договора условия се прилагат разпоредбите на приложенията и ОУ,
неразделна част от Договора, както и действащото българско законодателство. С
подписване на Договора Абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ.
с Условията за продажба от разстояние (в случай, че са приложими), както и с действащия
Ценоразпис на Оператора, относим към ползваните от Абоната Услуги". Също така в чл. 5.8.
от Приложение № 1 към Договор № ********* е посочено, че „всички останали услуги,
които не са посочени в това приложение, се таксуват, съгласно действащия ценоразпис на А
1 България за съответната услуга, публикуван на www. a1.bg. Така посоченото обезщетение
е начислено поради неточно изпълнение от страна па ищеца на договорното му задължение
да заплаща дължимите суми в предвидения за това срок, съгласно чл. 79 от ЗЗД. Начислено
5
е за забавено изпълнение. То се начислява, тьй като действително претърпените вреди,
които търпи дружеството при забавено плащане, са в по-висок размер, от законната лихва за
забава, която също е дължима при подобна забава. Обезщетението за обработка на
просрочени задължения, което е предвидено в ОУ и в актуалния ценоразпис на А 1
България, е било и предмет на административно дело № 613/2019 г. по описа на
Административен съд София област, което е приключило със утвърждаването на процесното
обезщетение със споразумение между А 1 България и КРС. Размерът на обезщетението е
веякога 2.00 лв., тъй като той е изчислен на база годишни разходи на дружеството и с цел
процесуална икономия. В хода на горепосоченото производство A1България е доказало
размерът на обезщетението пред КРС. като се е мотивирало именно с горепосочените
изчисления. В тази връзка предоставяме заверено копие на писмо с изх. №8613/23.11.2018 г.
по описа на А1България и съответно с вх. № 12-01-3228/23.11.2018 г. по описа на КРС, с
приложения към него проект на Спогодба и таблица с разчет на разходите за обезщетението
от 2,00 лв. Със съгласието си на този размер регулаторният орган недвусмислено е приел, че
той е справедлив и го е утвърдил в постигнатото споразумение. При толкова силно
регулиран пазар като пазара на електронни съобщителни услуги, подлежащ на непрестанни
проверки от КРС, КЗП и други регулаторни органи, при разглеждане на подобни спорова,
следва да се отчита и волята па регулаторния орган, който в детайли е запознат с дейността
на оператора и има специфична експертиза по отношение на бизнеса и влиянието върху
потребителите. Съгласно правото на ЕС стандартните договорни условия, използвани от
търговците, трябва да са справедливи. Това изискване не се променя, независимо дали те са
наречени договор при обши условия или се използва друга формулировка. Договорът не
трябва да създава дисбаланс между права и задължения на потребителя и правата и
задълженията на доставчика. Когато става дума за неравноправна клауза по отношение на
обезщетение за неизпълнение па задължение, потребителската защита, уредена на
европейско ниво, визира размерът на обезщетението, а именно за неравноправна клауза се
приема калуза, уреждаща прекомерност на обезщетението, т.е. предвиждане при договор
при стандартни условия на задължения, изискващи потребител, който не изпълни дадено
задължение, да заплати необосновано голямо обезщетение. С горецитираното решение и
приложената спогодба възможносгга за неравноправност поради прекомерност ка
начисляването обезщетение е изключена, т.к.. за да пристъпи към подписване на
споменатото решение, регулаторния орган подробно е изследвал закономерността и
действителните вреди, понесени от оператора при недобросъвестно поведение от страна на
потребителя, изрязаващо се в неплащаие на задължения в уговорените и очаквани срокове.
Не на последно място, от плащането на това обезщетение А1 България няма да получи
имуществена облага ог потребителя, доколкото A1 България е представило пред КРС
разчети, как е формиран размерът му. От всичко гореизложено стаза ясно, че процесната
сума от 2,00 лв.. начислена със сметка № *********/08.01.2023 г. и представляваща
Обезщетение за обработка на просрочени задължения, не е неравноправна клауза и е
дължима на основание валидно сключено договорно правоотношение между страните.
Предвид всичко гореизложено, считам за неоснователен иска на ищеца и като такъв моля да
го отхвърлите.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е
за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да възстанови на
ищцовата страна- 2,00 лв. (два лева), платена по фактура № *********/08.01.2023 г. и
представляваща ВЗЕМАНЕ ЗА НЕУСТОЙКА по договор за далекосъобщителна услуга за
телефонен номер +359 888 339 070, като платена на нищожно правно основание;
Обстоятелствата, които имат значение за предявените искове са:
6
заплащането на 2,00 лв. (два лева), платена по фактура № *********/08.01.2023 г. и
представляваща ВЗЕМАНЕ ЗА НЕУСТОЙКА по договор за далекосъобщителна
услуга за телефонен номер +359 888 339 070
липсата на основание за това плащане;
невъзстановяване на платената сума без основание;
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: ответникът не спори
следните обстотелства:
Наличие на договорни отношения между А 1 България ЕАД в качеството му па
Оператор и Е. В. П. с ЕГН **********. в качеството му на Потребител (Абонат) по
договор за електронни съобщителни услуги за мобилен № **********.
Наличие на заплатена сума от ищеца в размер на 2.00 лв., която е начислена със
сметка № *********/08.01.2023 г.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ответника:
Сумата не е неустойка, а обзещетение за забавено изпълнение, посочено в чл. 27.1. от
Общите условия;
Клаузата не е неравноправна.
Сумата е компенсаторно обезщетение за неизпълнението по чл. 79, ал.1. предл. второ,
във вр. с чл. 82 ЗЗД, тъй като обхваща разходите на дружеството по администриране
(дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. То се формира на
база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата
за таксуване, мрежови разходи, и за персонал. Разходите са пресметнати като процент
от годишните разходи на А 1 България.
От приетите писмени доказателства: Системен бон № 00030559/09.01.2023 г.
(заверено копие); Договор № ********* от 11. 06.2018 г.; Приложение № 1 към Договор №
********* от 11.06.2018 г.; Приложение № 3 към Договор № ********* от 11.06.2018 г.;
Анекс към Договор № ********* от 06.03.2020 г.; Изменение и допълнение към Приложение
№ 1 от 06.03.2020 г.; Фактура № *********/16.12.2022 г.; Сметка № *********/08.01.2023
г.; Действащ ценоразпис на А 1 България; Общи условия; Писмо с изх. №8613/23.11.2018 г.
по описа на А1 България и съответно с вх. № 12-01-3228/23.11.2018 г. по описа на КРС, с
приложения към него проект на Спогодба и таблица с разчет на разходите за
обезщетението от 2.00 лв.; Споразумение от 16.05.2019 г., сключено между КРС и А 1
България; Протокол от ОСЗ, проведено 24.06.2019 г. по административно дело № 613/2019
г. по описа на Административен съд София област, в който е угвърдено горепосоченото
споразумение; се установява следното:
Между А 1 БЪЛГАРИЯ ЕАД в качеството му на Оператор и Е. В. П. с
ЕГН**********. в качеството му на Потребител (Абонат) е сключен договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен № **********. Ишецът е заплатил сумата от 2.00 лв.,
начислена със сметка № *********/08.01.2023 г. и Системен бон № 00030559/09.01.2023 г.
Във фискалния бон основание за плащането „неустойка”.
Ответната страна обосновава дължимостта на плащането като „Обезщетение за
7
обработка на просрочени задължения”, определено на база разпределение на относимите
разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за
персонал, като се сочи, че разходите се начисляват при забава на плащането, надхвърляща
определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на
фактурата за съответното задължение.
Обезщетението е посочено в чл. 27.1. от Общите условия към договора и в
действащия ценоразпис на А 1 - Цени на допълнителни услуги, предлагани от А1. Също в
чл. 27.1. от Общите условия е предвидено, че в случай на неизпълнение в срока за плащане
посочен във фактурата абонатът дължи законна лихва за забава за всеки ден закъснение.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна ,
че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен по следните
съображения:
Видно от представения по делото Договор за услуга, същият е сключен по повод
предоставянето на услуга на физическо лице, т.е. договорът е потребителски.
От представените по делото доказателства, а също и от становището на ответника
не се установи какъв точно е характерът на задължението за заплащане на сумата от 2 лева.
От една страна ответникът е получил плащане на основание „неустойка”,
съгласно издадения фискален бон, от друга страна се твърди, че се касае за обезщетение.
Съдът счита, че ако плащането се претендира под формата на неустойка, то
клаузата на чл. 27 .1 от Общите условия на ответното дружество е нищожна, тъй като наред
с това плащане се предвижда и задължение за заплащане на законна лихва за забава
обезщетяващо същото забавено изпълнение, а кумулирането на лихва за забава и неустойка
за забава е недопустимо съгласно трайно установената съдебна практика, тъй като
противоречи на добрите нрави.
Клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискванията за добросъвестност при договарянето.
Същата е наложена от търговеца с приетите от него Общи условия при злоупотреба със
специфичното му положение на пазара на този вид услуги и с важността на услугата, която
предоставя. По този начин потребителят е принуден да заплати претендираната сума под
заплаха от преустановяване на предоставянето на услугата.
В другата хипотеза – на начислено обезщетение в размер на 2.00 лева за
направени разходи от ответника за обработка на просрочени задължения, включващи
поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и разходи за
персонал, следва да бъде споделено становището на ищеца, че така посочените разходи са
напълно абстрактни и няма никакви доказателства въобще да са извършвани.
Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
В настоящия случай дори в самата сметка няма отразяване от какви конкретно
направени от доставчика на услугата разходи е формирана начислената сума.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
в пълния предявен размер - исковата сума е получена от ответното дружество без основание и
подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Съдът намира за неотносими към спора доводите на ответника, че в случая е
постигнато споразумение с КРС, за което е представен протокол от о. с. з. от 24.06.2019 г.,
като е одобрено постигнато споразумение между страните. Същото се отнася до
административна дейност на КРС по отношение на ответника.Освен това, произнасянето на
8
АССО, не ограничава възможността гражданският съд да се произнася по въпросите
свързани с действителността на клаузите от договора за мобилни услуги, общите условия
към него, приложенията и тарифите на ответника.
Разноски.
Съобразно искането за присъждане на разноски и представените списъци по чл.
80 от ГПК до приключване на устните състезания и разходни документи на ищеца, както и
пълното уважаване на иска, ответната страна следва да заплати на ищцовата 450 лв.
разноски по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ: ГР. СОФИЯ, Р-Н ИЛИНДЕН, УЛ. "КУКУШ" № 1; да заплати на Е. В. П.,
ЕГН**********, адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 12В, чрез адв. Н. Р. Д., адвокат при
Адвокатска колегия - гр. Габрово, адрес: гр. Габрово, бул. "Стефан Караджа" № 19, ет. 2,
ап. 8, тел. за контакт: +359 885 020 470, електронна поща: ********@***************.***;
сумата в размер на 2/два/ лева, получена без правно основание, по фактура №
*********/08.01.2023 г. и Системен бон № 00030559/09.01.2023 г., на осн. чл. 55, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД, и 450 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, по Банкова
сметка (IBAN): BG03 FINV 9150 2015 5557 97; BIC: FINV BGSF; Титуляр: Е. В. П.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9