Решение по дело №324/2020 на Административен съд - Шумен

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№................, град Шумен, 19.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова

 

при участието на секретаря Св. Атанасова

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №324 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано по жалба на Е.А.М. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Д.С.при ШАК, срещу Заповед №1486/22.07.2020 г. на Кмета на Община Върбица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Плътна ограда в УПИ II-144 в кв.20, по имотната граница към УПИ I-145 в кв.20 по плана на с.Нова бяла река.

   В жалбата се твърди, че имотът, в който е изградена оградата е семейна собствен и в него живее жалбоподателят, заедно с неговото семейство и майка му. Твърди се, че процесната ограда е изградена в имота преди 2000 г., като през годините е извършен ремонт чрез подмяна на първичните материали с бетонни блокчета, като е запазен общия вид и размер на оградата. Жалбоподателят счита, че доколкото процесната ограда се явява законна до размера от 0.60 м. височина, съгласно чл.48 от ЗУТ, то незаконосъобразно е разпоредено премахване на цялата ограда. Жалбоподателят счита, че строежът е търпим по смисъла на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, но административният орган не е изпълнил задължението си да изследва предпоставките за търпимост на строежа. С оглед на това жалбоподателят счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №1486/22.07.2020 г. на Кмета на Община Върбица и да му присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Кмет на община Върбица, редовно призован, за него се явява адвокат Г. Г. при ШАК, редовно упълномощен. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди направените по делото разноски.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   На 25.06.2020 г. е извършена проверка от служител – главен специалист „Екология, Незаконно строителство и Инвеститорски контрол“ при Община Върбица – С.Б., в качеството на лице по чл.223 ал.2 от ЗУТ, в присъствието на жалбоподателя Е.А.М., в имот УПИ II-144 в кв.20 по плана на с.Нова бяла река. При проверката били направени констатации, че в УПИ II-144 в кв.20 по плана на с.Нова бяла река, община Върбица, собственост на наследниците на А.Б.по разписния лист на селото, е изградена „Плътна ограда“, изпълнена по имотната граница към УПИ I-145 в кв.20, без необходимите строителни книжа и разрешения за строеж. Констатирано е, че строежът представлява „Плътна ограда“, изградена от бетонови блокчета и бетонни колонни елементи върху бетонова основа, започваща от уличната регулация по границата с УПИ I-145 и достигаща до съществуващата сграда. Дължината на оградата е 15.30 м., а общата височина с бетоновата основа е 1.10 м. Строеж шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ.

   С оглед тези констатации е прието, че обектът представлява строеж по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ, изграден в нарушение на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а именно без разрешение за строеж по чл.148 ал.2 от ЗУТ и становище на инженер-конструктор по чл.147 ал.2 от ЗУТ. Направените констатации били обективирани в констативен акт №5 от 25.06.2020 г., като е прието, че този констативен акт е основание за административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Констативен акт е връчен на собственика и извършител на строежа – жалбоподателя Е.А.М. на 07.07.2020 г. В определения от закона срок жалбоподателят не е подал възражение срещу констативния акт.

   Въз основа на описаните в констативния акт факти и събраните доказателства по административната преписка, Кметът на община Върбица, на основание чл.225а от ЗУТ, е издал процесната Заповед №1486/22.07.2020 г., с която наредил да бъде премахнат извършеният от жалбоподателя Е.М. незаконен строеж „Плътна ограда“ в УПИ II-144 в кв.20 по имотната граница към УПИ I-145 в кв.20 по плана на с.Нова бяла река, община Върбица. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 24.07.2020 г., който несъгласен с нея, я е оспорил чрез Кмета на Община Върбица пред Административен съд град Шумен с жалба от 07.08.2020 г., подадена по пощата, съгласно известие за доставяне и системен бон.

   По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед.

   От показанията на свидетелите К.А.А.и Д.А.С.по категоричен начин се установи, че процесният строеж е изпълнен от жалбоподателя Е.М., който живее заедно със семейството си в имота на своите родители. От показанията на свидетеля А.се установи, че първоначално оградата е била от камъни и керпич /кал/ около 50 см. широка и около метър висока, която ограда била напълно премахната, след като жалбоподателят и неговата съпруга построили магазин и барче в имота. Новата ограда изградили от бетонови блокчета и върху тях са положени пластмасови капаци. В показанията си двамата свидетели сочат различен период на построяване – свидетелят А.сочи, че оградата е построена след като е направен магазинът над кафето, а свидетелят С. сочи, че оградата е построена след като било направено кафето. Според двамата свидетели строежите са извършени преди 2000 г.

   В тази връзка от представените по делото Разрешение за строеж №8/26.02.2002 г. и Разрешение за строеж №48/02.11.2004 г. се установи, че на основание чл.148 от ЗУТ на Х.Б.– майка на жалбоподателя е разрешено да извърши в имота преустройство на част от съществуваща жилищна сграда с пристройка за кафе-аперитив, съгласно одобрен инвестиционен проект на 26.02.2002 г., както и на основание чл.148 от ЗУТ на Х.Б.– майка на жалбоподателя е разрешено да извърши в имота надстройка за магазин-хранителни стоки, съгласно одобрен инвестиционен проект на 02.11.2004 г.

   От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, че дължината на бетоновата ограда е 15.30 м. Оградата е плътна до 55 см. до втория ред бетонови блокчета. Третият ред е с височина до 75 см. с дупки на бетоновите блокчета, а четвъртият ред е с височина до 95 см. Над четвъртия ред блокчета има поставени пластмасови капаци за ограда. Има колони от бетонови блокчета и ПВС капак с обща височина до 1.65 м. над нивото на терена. Оградата има бетонова основа с височина от 0 см. до 15 см. над нивото на терена, видът на която е като бетоновата основа на съседната сграда – кафе аперитив. Вещото лице е посочило, че височината на оградата от нивото на терена е от 90 см. до 105 см., като оградата надвишава по цялата дължина 60 см. Размерът, с който надвишава височината е от 30 до 45 см., тъй като има наклон. От заключението на вещото лице също се установи, че строежът е разположен в УПИ II-144 в кв.20 по плана на с.Нова бяла река по северната му граница. На север УПИ II-144 граничи с УПИ I-145 в кв.20 по плана на селото. Вещото лице е посочило, че строежът е шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ.

   От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице със специалност геодезия, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи по категоричен начин, че процесната ограда, изградена по дворищно регулационната граница между УПИ II-144 и УПИ I-145 в кв.20 по плана на с. Нова бяла река, е разположена изцяло в имота на жалбоподателя, а именно в УПИ II-144 в кв.20 по плана на селото.

   От така установеното фактическо и правно положение, спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

   Депозираната на жалба се явява подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Същата е подадена от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

   С обжалваната заповед Кметът на Община Върбица е наредил да бъде премахнат незаконен строеж в УПИ II-144 в кв.20 по плана на с.Нова бяла река, по имотната граница към УПИ I-145 в кв.20 по плана на с. Нова бяла река, извършен от жалбоподателя Е.М., а именно „Плътна ограда“, изградена от бетонови блокчета и бетонни колонни елементи върху бетонова основа, с дължина 15.30 м. и обща височина с бетоновата основа 1.10 м., шеста категория. Със същата заповед е определен срок за доброволно изпълнение.

   Като фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата, че строежът е извършени без разрешение за строеж по чл.148 ал.2 и становище на инженер-конструктор по чл.147 ал.2 от ЗУТ, поради което е прието, че е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. В заповедта е посочен Констативен акт №5/07.07.2020 г., съставен от длъжностно лице за установяване на незаконен строеж, както и са обсъдени всички писмени доказателства, събрани по административната преписка. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. 

   Съдът приема, че Заповедта е издадена от Кмета на община Върбица, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Безспорно строежът е шеста категория, поради което и съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 и чл.225а ал.1 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Кмет на Община Върбица. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК. 

   Съдът намира, че не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административния акт. Тези правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а ал.2 от ЗУТ служител за контрол по строителството в администрацията на община Върбица е извършил проверка и е съставил Констативен акт №5/07.07.2020 г. за установяване на незаконния строеж, състоянието на строежа и липсата на издадено разрешение на строеж. Този констативен акт е съставен в присъствието на жалбоподателя. Законът вменява задължение актът да бъде връчен, което е изпълнено видно от Протокол за връчване на констативния акт – 07.07.2020 г. и положен подпис на извършителя на строежа. С горните действия е било изпълнено процесуалноправното изискване на чл.35 от АПК за издаване на административния акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Жалбоподателят в определения по чл.225а ал.2 от ЗУТ седмодневен срок не е подал възражение, с което да е оспорил констатациите в акта. Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

   Материалноправното основание за издаване на заповедта е извършеният от жалбоподателя строежа, без за същия да има издадено разрешения за строеж. Между страните няма спор, а и от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е извършил в процесния имот строежът. Административният орган се е мотивирал с констатациите на контролните органи за извършване на строителството, без издадено разрешение за строеж и становище на инженер-конструктор.

   Безспорно се установи, с оглед заключението на вещите лица и по двете СТЕ, че строежът представлява „плътна ограда“, изградена от бетонни блокчета и е с дължината 15.30 м. и височина от 90 см. до 105 см., като в третия ред - с височина до 75 см. има дупки на бетоновите блокчета. Категорично се установи, че оградата надвишава по цялата дължина 60 см., като размерът, с който надвишава височината е от 30 до 45 см., тъй като има наклон. Над четвъртия ред блокчета има поставени пластмасови капаци за ограда. Има колони от бетонови блокчета и ПВС капак с обща височина до 1.65 м. над нивото на терена. Оградата има бетонова основа с височина от 0 см. до 15 см. над нивото на терена, видът на която е като бетоновата основа на съседната сграда – кафе аперитив. Категорично се установи, че строежът, изградена по дворищно регулационната граница между УПИ II-144 и УПИ I-145 в кв.20 по плана на с. Нова бяла река, е разположен изцяло в УПИ II-144 в кв.20 по плана на селото, по северната му граница, където граничи с УПИ I-145 в кв.20 по плана на селото.

   Жалбоподателят твърди, че оградата е изградена преди 2000 г., което обаче не се установи по категоричен начин в настоящото производство. И от показанията на свидетелите, и от представените Разрешения за строеж на магазина и кафе-аперитива в имота, включително и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установи по категоричен начин, че процесният строеж – плътна ограда е изцяло изграден на местото на старата ограда, т.е. не е извършван ремонт на старата ограда, каквито доводи има в жалбата, е извършен изцяло нов строеж. Категорично се установи, че оградата е построена по време и след като е извършена пристройката за кафе-аперитива. В тази връзка са показанията на свидетелите, както и вещото лице изрично сочи в заключението си, че бетоновата основа на оградата е като бетоновата основа на съседната сграда – кафе аперитив. С оглед на това съдът приема, че процесният строеж е извършен от жалбоподателя след 26.02.2002 г. – датата на издаване на Разрешението за строеж №8, с което е разрешено извършване на пристройка за кафе-аперитив.

   При това положение за процесния строеж изцяло е приложим редът по ЗУТ. Безспорно процесната ограда представлява строеж по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ. В разпоредбата на чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ – в редакция и към момента на извършване на строежа и към настоящия момент, е предвидено, че не се изисква разрешение за строеж за  леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот. По силата на чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м. Категорично от заключението на вещото лице се установи, че процесната ограда е изградена в имота на жалбоподателя и е с височина на плътната част от 0.90 м. до 1.05 м. Следователно за процесния строеж се изисква разрешение за строеж.
   С оглед гореизложеното съдът приема, че процесният обект „Плътна ограда“ е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо издаване на строителни книжа - разрешение за строеж. Липсата на такива строителни книжа прави строежа незаконен в хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и дава правомощие на Кмета на община Върбица да издаде заповед за премахването му и с оглед шеста категория на строежа, като на премахване подлежи целият строеж, а не до законоводопустимата плътност и височина, каквито твърдения навежда оспорващия.

   Предвид периода на изграждане – след 26.02.2002 г. за строежа са неприложими разпоредбите за търпимост и узаконимост по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Следователно заповедта за премахването му е законосъобразна.

   От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия - кметът на община Върбица, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

   С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, на ответната страна следва да бъдат присъдени такива. В този смисъл жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Върбица, представлявана от Кмета, направените по делото разноски общо в размер на 1580.00 лв., от които 1080 лв. договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат, 350.00 лв. внесено възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ и 150.00 лв. внесено възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ.

   Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.М. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед №1486/22.07.2020 г. на Кмета на Община Върбица.

   ОСЪЖДА Е.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Върбица, представлявана от Кмета, направените по делото разноски в размер на 1580.00 /хиляда петстотин и осемдесет лева/ лв.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния   административен съд на Р България град София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: