Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: С. Т.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 551 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба
от Ц.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В. ***, против ОД на МВР
– Ловеч, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул. „С. К. “ № *, с която е предявен
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим
на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Сочи се, че на основание чл. 187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. От месец
септември 2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора
на ОД на МВР - Ловеч и графици от Началник РУ - Луковит за дежурствата и
отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че в процесния период от 01.09.2016 г.до 01.09.2019
г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил
предвиден в Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143 /чл.
31, ал. 2 от Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407
от 11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.
Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/ 2016г. Сочи се, че едва на
02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., поради което
следва да се приеме, че до този момент е действала Наредба № 8121 з-407 от
11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд. Твърди се, че липсата на такава
норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. В случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от
26.01.2007г./. В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на
нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време, считам че чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР .
Такава забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1,143 по отношение на полицейските служители липсва, а и би била
противоконституционна тъй като би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение на
заплащането на допълнителни възнаграждения.
В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния
период - 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд, както
следва: За 2016 г. – общо 206 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е
235,458 часа.; за 2017 г. - общо 792 часа нощен труд, който преобразуван към
дневен е 905,256 часа; За 2018г. - общо 600 часа нощен труд, който преобразуван
към дневен е 685,8 часа и за 2019 г. - общо 408 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 466,344 часа.
Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника ОД на МВР - Ловеч, да заплати на ищеца следните суми: На
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.179, ал. 1 ЗМВР сумата в размер на
1910,47 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.09.2016 г. –
01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. На
основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 250 лева, представляваща мораторна
лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване
на нощен към дневен труд, за периода 01.10.2016 г. – 01.09.2019 г.
С исковата молба ищецът не представя писмени доказателства,
като отправя доказателствено искане да бъде задължен ответникът да представи:
заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен труд за
периода 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., заповедта за назначаването на ищеца на
длъжност „Полицай“, група "Охранителна полиция" при РУ МВР - Луковит,
както и евентуално заповеди за преназначаване за процесния период от време,
длъжностна характеристика, както и справка за трудовото възнаграждение на
ответника за процесния период, с разбивка по пера.
В месечния срок по чл. 131 ГПК от страна ответника, чрез
процесуален представител – главен юрисконсулт Р.Р. е депозиран отговор, с който
се оспорва основателността на иска. Сочи се, че статута на служителите на МВР е
регламентиран в глава седма, раздел първи на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 142
от ЗМВР / изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г./.
Не оспорва, че ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР,
като неговите служебни правоотношение се уреждат единствено със ЗМВР. Изтъква,
че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните
възнаграждения, които се заплащат на държавните служители, както и че съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 часа за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Отбелязва, че действащата към посочения от ищеца времеви период е
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители в МВР.
Сочи, че в чл. 22, ал. 1 от същата е посочено какво се включва в отработеното
време на служителите. Наред с това, в чл. 179, ал.4 от ЗМВР законодателят
изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178,
ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители.
Счита, че за държавните служители – полицейски органи са неприложими нормите на общото
законодателство, като ЗДСл и КТ, вкл. и НСОРЗ в частност чл. 9 на същата, като
техният статут е уреден със специален закон. Твърди, че на полицейските органи
им се заплаща цялата продължителност на съответната 12 – часова смяна, като н
вея влизат и ползваните от служителя време за хранене, време за отдих и четири
физиологични почивки, регламентирани със Заповед на Директора на ОДМВР – Ловеч.
Излага, че с направеното от ищеца искане се претендира заплащане по един
допълнителен час – 13-ти /извънреден/ за всяко нощно дежурство, който де факто
не е заработил, а е получил като е умножил 8 х 1.143 и към тези часове е
прибавил 4 часа дневен труд, получавайки 13 часа отработени, при 12 часова
смяна.
При така изложените съображения моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
С отговора се представят заверени копия от следните
документи – Заповед № ****-***/ 02.04.2015 г. на Директора на ОД МВР – Ловеч;
Акт за встъпване в длъжност от 15.04.2015 г.; Протокол от 18.02.2016 г.;
Длъжностна характеристика; Заповед № ****-***/ 23.02.2018 г. на Директора на ОД
МВР – Ловеч.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован не взема лично
участие. Представлява се от процесуален представител – адв. В. ***, която по
същество намира иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен по
съображенията, изложени в исковата молба и имайки предвид направеното изменение
на иска по реда на чл.214 от ГПК. Претендират се направените разноски, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представени са писмени бележки.
Ответникът ОД МВР – Ловеч, редовни призовани, се
представлява от главен юрисконсулт Р.. Моли предявеният иск за се отхвърли като
неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания излага подробни
съображения, като доразвива същите в писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства се установяват безспорно следните факти:
По делото не е спорно, че за исковия период 01.09.2016 г.
до 01.09.2019 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение. Ищецът
е заемал длъжността „Старши полицай”, група „Охранителна полиция” в РУ –
Луковит при Областна дирекция на МВР – Ловеч, което се установява от приетите
по делото като писмени доказателства - Акт за встъпване в длъжност от 15.04.2015
г. и Заповед № ****-***/ 02.04.2015 г. на Директора на ОД МВР – Ловеч, като основните
му задължения са изрично посочени в приложената по делото длъжностна
характеристика.
Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване
на работното време, като не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през
нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа.
Със Заповед № ****-***/ 23.02.2018 г. на Директора на ОД
МВР - Ловеч е утвърден редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
т. 2 ЗМВР. Със заповедта е разпоредено, че за служителите в РУ - Луковит, при
ОД МВР Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред, работното
време се организира на две смени по 12 часа – с начален и краен час на смените от
08.30 до 20.30 часа и от 20.30 до 08.30 часа), че тези служители ползват време
за хранене от 30 минути, време за отдих – два пъти по 30 минути и четири
физиологични почивки от по 10 минути, без прекъсване изпълнението на служебните
си задължения. Не се спори, че в процесния период ищецът е работил на такива
смени.
Не се спори от страните, че със Заповед № ****-***/ 28.10.2014
г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен час през
нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лева, че същият
размер е възприет и със следващата Заповед № ****-***/ 23.11.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи.
От заключението на съдебно-счетоводната приета по делото,
се установява, че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по
графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между
22:00 и 06:00 часа, за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., е 1 902
часа. Установява се от заключението, че в същия период от ответника не
е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на
сумарното работно време, че след превръщане на нощните часове към дневни /с
коефициент 1.143/, този брой е 2 174 часа, като разликата между тях и общия
брой часове нощен труд без приравняване е 272 часа. При използване на
коефициент 1, няма извънреден труд положен от ищеца за процесния период, който
да не е неотчетен и незаплатен на същия от ответника. За процесния период във
ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за
нощен труд 475.50 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час/. От
експертизата се установява, че паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен е 1836,08 лева, че
такъв труд за процесния период не е начисляван в заплатите на ищеца и не е
заплащан от ответника.
При така установените
факти и като съобрази становищата на страните, съдът прави следните
правни изводи:
Правната квалификация
на предявеният иск от ищеца иск е по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1
от ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за извънреден труд при преизчисляване
на положения нощен труд в дневен в периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.,
ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният иск за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд
от 272 часа /според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и след превръщане на нощните
часове към дневни/ за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., изменен по
реда на чл. 214 от ГПК е допустим, но неоснователен по следните съображения:
В процесният период ищецът Ц.Н.Г. е работил на
длъжността „Старши
полицай”, група „Охранителна полиция” в РУ – Луковит при Областна дирекция на
МВР – Ловеч и същият е със статут на държавен
служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чиито
статут се урежда от чл. 142, ал. 2 ЗМВР на същия закон.
С оглед установеното, че за процесния период ищецът е
работел на смени /12-часови дежурства/, работното му време следва да се
изчислява сумирано за тримесечен период /чл.187, ал. 3 ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. За тази категория служители /държавен
служител - полицейски орган/, работещи на смени, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период /чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР/, чиито размер е 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. За полагания нощен труд ищецът има право
на допълнително възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР,
като допълнително възнаграждение ми се следва и за положения от него извънреден
труд - чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Страните нямат спор за броя на часовете нощен труд, за
които на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение. Спорът е концентриран
върху въпроса, дали при отчитане и изчисляване на часовете извънреден труд,
положен от ищеца като държавен служител - полицейски
орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, следва да се извършва с конвертиране
на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143 – при
съответно приложение на чл. 9, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/.
Съдът намира, че на този въпрос следва да се даде отрицателен
отговор, по следните съображения:
Редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
С този подзаконов нормативен акт изчерпателно е дадена
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители към МВР нощен и извънреден труд, като липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /отм./,
според която при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой часове за
положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143
и полученото число се сумира с общия брой часове за отчетения период.
Прилагането на този регламент по аналогия е неправилно. Предвид изричната
позитивна уредба на отношенията, свързани с отчитане и компенсиране на положения
от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, не би могло да се
говори за нормативна празнота. Липсата в тази уредба на правило, идентично на
съществувалото в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /отм./, е
въпрос на нормативно разрешение, а не на празнота, а преценката дали това
разрешение е удачно или не би могла да даде на законодателя основания
за бъдещото му изоставяне или изменение, но не може да е аргумент и основание
за правоприлагане по аналогия /чл. 46, ал. 2 ЗНА/.
Правоприлагане по аналогия заради нормативна празнота не би могло да се обоснове и с отмяната по реда на съдебния контрол на действалите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – първата с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на Върховния административен съд на Р.България /обн. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./, а втората с решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС /обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици /чл. 195, ал. 1 АПК/.
Правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е обусловено от установената в КТ нормална продължителност на седмичното работното време и на работното време през деня и нощта - чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 КТ. Според цитираните разпоредби нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е до 35 часа, като работното време през нощта е до 7 часа. С оглед на това съотношение в продължителността на дневния и нощния труд /8:7/ изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143 /8:7=1,143/. При работещите на смени служители на ЗМВР също е възможно полагането на труд през нощта между 22:00 и 06:00 часа, работното време през нощта е до 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Предвид гореизложеното, съдът споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че не е налице празнота в законовите и подзаконовите нормативни актове, които уреждат полагането на труд неговото изчисление и заплащане относно държавните служители от МВР. Поради спецификата на полагания труд от служителите на МВР обоснован с основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението", то той се регламентира в специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР - Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Ищецът е държавни служители - полицейски органи. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, като е оказано, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. В чл. 179, ал. 4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. С тази законодателна разпоредба се ограничава прилагането на общото трудово законодателства /Кодекса на труда, Закона за държавния служител и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове/, по отношение на държавни служители - полицейски органи, като допълване, изменяне или променя относно възнагражденията на служителите, то трябва да стане със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, какъвто акт НСОРЗ не е.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като подзаконов нормативен акт е неприложима за държавните служители от МВР. В разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ е ограничено прилагането й относно служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за който се прилага чл. 107а от КТ. В чл. 107а, ал. 14 от КТ са изчерпателно изброени допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. В тази разпоредба не е предвидено трансформация на нощен в дневен труд и увеличаване на трудовото възнаграждение с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. А според разпоредбата на чл. 107а, ал. 18 - На служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на служителите.
Съдът споделя и доводите на ответната страна, че за работещи по трудово правоотношение в държавната администрация се прилага КТ, но не се прилага НСОРЗ. Не е предвидена трансформация на нощен в дневен труд и няма празнота в правото, тъй като по отношение на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа за държавни служители – в случая полицейските органи, за уреждане на техните служебни правоотношения се прилага специален закон - ЗМВР, където изчерпателно са посочени допълнителните възнаграждения на служителите, а условията и редът за изплащането им са определени с наредба на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121 з-776 от 29 юли 2016 г.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи, приложими са разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба - както и че в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време – респ., че прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и неприлагане им би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Исковата претенция на ищеца за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от него като работещ на часови смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което същата е изцяло неоснователна.
С оглед неоснователността на иска, осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт, претендираното възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се уважи в минимален размер от 100 лева, предвид материалния интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая.
Дължимата държавна такса за разглеждане на делото
и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото образуваното гражданско дело е свързано със служебно правоотношение на
ищеца, който е държавен служител в МВР.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат В. ***, против Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с ЕИК *********,
с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул. „С. К. “ № *, иск по чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР, за заплащане на сумата от 1836,08 лева,
претендирана като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 272
часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 01.09.2016 г.
до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „С.
К. “ № *, сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаване
съобщението от страните пред Окръжен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: