№ 26
гр. Девин, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20235410100456 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124
ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и
чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34 ЗЗД от С. М. К., с ЕГН **********,
от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр.
П., ул. Б. №* против „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. С. № **, ет.*, представлявано от Н. П. П., с искане съдът
да прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит от 20.01.2023г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 843.74 лева, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално –
правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните, като неравноправна клауза по чл.143, ал.1, т.5
ЗЗП и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
На основание чл.55, ал.1, предл. първо, във връзка с чл.34 ЗЗД да
осъди „С. К.“ ООД да върне сумата от 1575.94 лева (изменение на иска, чрез
увеличение на цената от 50.00 лева на 1575.94 лева, допуснато с протоколно
определение № 178/20.09.2024г., на основание чл.214 ГПК ), платена без
основание неустойка по договор за периода от 20.01.2023г. до 30.11.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за
присъждане на направените разноски.
Ищцата твърди, че 20.01.2023г. е сключила с ответното дружество
договор за кредит, по който е получила кредит в размер 1 400.00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40.08 % и годишен процент на разходите
49.86 %. Съгласно договора, договорът за заем следва да обезпечен с банкова
1
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя ; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение
от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият
дължи неустойка на кредитора в размер на 2 843.74 лева, която той следва да
престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
месечна вноска за неустойка. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, но не
дължи плащания за неустойка, тъй като размерът е определен в нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото тя е близо 200 % от заетата сума в размер на 1
400.00 лева. Плащането на неустойката се извършва с погасителните вноски,
поради което е в противоречие със задължението за договаряне при спазване
на добрите нрави. Поради невключването на неустойката в посочения в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй
като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания увеличен със
скрития добавък от неустойката. Поради това моли съда да прогласи
нищожността на клаузата от договора за кредит от 20.01.2023г. като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10
ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит, както и да осъдите „С. К.“ ООД да върне сумата от 1575.94 лева,
платена неустойка по договор за кредит от 20.01.2023г., поради нищожността
на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
с който оспорва иска. Договор за потребителски кредит от 20/01/2023 г. е
сключен, при спазване на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК и на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Формирането на годишния
процент на разходите /ГПР/ отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и на чл.
19, ал.4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в
ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата
2
на сключване на договора. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с
които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора и
клаузата е индивидуално договорена между страните, ясна и разбираема,
съответно не е „добавка към възнаградителната лихва". Оспорената от ищеца
неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че
кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл.
6.5 условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води
задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо
обратното, с изтеглянето на кредитите е целял да се обогати неоснователно от
кредитодателя си, като впоследствие заведе иск за недействителност на
неустоечната клауза и по този начин да върне само главницата по кредита.
Ищцата е целяла да се обогати за сметка на кредитора и е недобросъвестна,
тъй като е била в договорни отношения с дружеството в периода от 2021 г. до
2023 г., като по всеки кредит е получавала преддоговорна информация и сама
е избирала да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки. Неустойката не следва да се
добавя към ГПР и това ясно е посочено в договора. Моли съда да отхвърли
иска и да присъди сторените разноски по списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна
възнаграждение за адвокат.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. представя писмено
становище с което поддържа иска по изложените в исковата молба
съображения.
Ответникът „С. К.“ ООД, чрез адв. Х. Г. в писмено становище,
поддържа доводите в отговора.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен за прогласяване нищожност на клауза за
неустойка по договор за кредит от 20.01.2023г., която предвижда неустойка в
размер на 2843,74 лева при предоставен заем в размер от 1400.00 лева, при
фиксиран лихвен процент 40,08 лева и годишен процент на разходите в размер
49,86 %
По делото нито една от страните не представи процесния договор
за паричен заем, въпреки дадените им указания по чл.161 ГПК, че съдът ще
приеме за доказани или недоказани обстоятелствата, относно които страните
като не представят доказателства са възпрепятствали възможността за
изясняването им.
От приложено извлечение, с електронен подпис, положен от
процесуалния представител на ответника (лог файл) на договор за паричен
кредит №799*/20.01.2023г. се установи, че е одобрен кредит 1400.00 лева с
3
наредено плащане, в полза на ищцата.
От приложен стандартен европейски формуляр се установи че е
предоставена главница в размер 1400.00 лева; дължима лихва в размер 562,26
лева; дължим общ размер 1962,26 лева. Разходите по кредита са фиксирани с
годишен лихвен процент 40.05 %, ГПР 48,32%
Съгласно 4.3 в разходите на кредита е предвиден разход: При
непредставяне на обезпечение, съгласно общите условия на кредитора за заем,
предоставен чрез интернет се начислява неустойка в размер 2843,74 лева.
От заключението на вещото лице К. Г., изготвено на основание
счетоводни справки по договор №799*/20.01.2023г., погасителен план по
договор № 799*/20.01.2023г. се установи, следното: Размер на кредита 1400.00
лева; Срок на кредита 18 месеца; размер на месечната вноска 267.00 лева;
Размер на дължимите суми: главница 1400.00 лева възнаградителна лихва
562,26 лева; неустойка 2863,74 лева; ГПР 637,67%; ГЛП 217,43 %. Размерът на
платената от ищцата неустойка е в размер на 1575,94 лева. Неустойката води
до оскъпяване на договора с 112,56%. Размерът на върнатите суми е, както
следва: 1/ Такси в размер на 700.70 лева; 2/ Неустойка в размер на 1 575.94
лева; 3/ Лихва в размер на 392.92 лева; 4/ Главница в размер на 428.05 лева.
Годишен процент на разходите - 637,67 %. Годишен лихвен процент в размер
на 217,43%. Размерът на платената от ищцата неустойка е в размер от 1 575.94
лева. Размерът на кредита се е оскъпил, след платената от ищеца неустойка в
размер на 1 575.94 лева с 112,56 %.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие, че
между страните е бил сключен процесния договор за кредит на 20.01.2023г., с
№ 799*, по който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в
размер на 1400.00 лева. Съгласно договора, при непредставяне на
обезпечение, съгласно общите условия на кредитора се начислява неустойка в
размер 2843,74 лева, от която ищцата, съгласно приетото заключение е
заплатила сумата 1575,94 лева разсрочено заедно с погасителната вноска, към
която се кумулира месечна вноска за неустойка.
Искът е предявен за нищожност на клаузата за неустойка, поради
което съдът извърши преценка на същата според критериите, посочени в т.3 от
ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09г. - размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, следва да бъде съобразен и
размера на договореното възнаграждение. С Решение № 216 от 20.02.2018 г.
на ВКС по т. д. № 861/2017 г., I т. о., ТК, по чл. 290 ГПК е прието, условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради
накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай
към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои
от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или
непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка,
4
дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в
производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно
установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва
тогава да извърши преценка за основателност на възражението.
Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция, излиза от присъщите
според чл.92 функции „да обезпечи“ изпълнение на задължението и „да
обезщети“ вредите от неизпълнението. Неустойката е в размер на 2 843.74
лева, т.е двукратния размер на заетата сума в размер на 1 400.00 лева, без ясни
критерии за определяне на този размер при неизпълнение. Дори посочения
общ дължим размер в т.6 от 1962.26 в стандартен формуляр (стр. 45),
включващ главница 1400.00 лева и лихва 562,26 лева, като възможна
последица от неизпълнението, несъвпада с размера на неустойката в част III,
т.4.3.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщите, според чл.92 ЗЗД
обезпечителна и обезщетителна функции.
Искът е с правно основание чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност
на клауза за неустойка в договора в хипотеза на противоречие на закона по
чл.26, ал.1, предл. първо, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка чл.11, ал.1, т.7, 9
-10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11 (1) ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията
за усвояването му; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент, съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин;
Съгласно чл.19.(1) Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
5
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Сключеният ДПК № 799*/20.01.2023г. между ищцата и ответника
„С. К.“ ООД по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, съгласно чл.9 ЗПК, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 на Европейският
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, преди сключването на ДПК, кредиторът има
задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, получена от потребителя и ако е
необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. В този смисъл е
и чл.16, ал.1 Закон за потребителския кредит ЗПК), която урежда
задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит,
кредиторът да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България.
Неустойката в част III, т.4.3 за непредоставено обезпечение е в
нарушение на изискването на чл.8, §1 Директива 2008/48 като прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойката е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.24,
във връзка с чл.146, във връзка с чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при сключване на
договора ищцата като потребител не е могла да влияе върху съдържанието й,
поради което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. С разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на
договаряне на страните да определят свободно съдържанието на договора, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. ( ТР №1/2009/15.06.2010г. по ТД 1/2009г. ОСТК)
Клаузата, противоречи на императивните изисквания на чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като води реално до увеличаване размера на
възнаградителната лихва по договора и цели да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда ограничение в размера на
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
6
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК при сключване на договор за заем с
физическо лице размерът на годишния процент на разходите не би могъл да
надвишава 50 % от размера на заемната парична сума. Цитираната разпоредба
е императивна, т. е. страните не могат да уговорят дължимост на парични
суми по договора за заем, които нарушават установената горна граница на
ГПР. От приетото заключение по ССчЕ се установява, че оскъпяването на
кредита е с 112,56%, т.е стойността на ГПР значително надвишава законово
допустимата горна граница, поради което клаузата е недействителна
независимо от това дали ищцата е изпълнила точно своите задължения за
връщане на заемната парична сума.
Неустойката не е включена в ГПР и е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.2, т.5 Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 ЗЗП,
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като уговорка
във вреда на потребителя, водеща до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Неустойката в р. III т.4.3 от
Стандартен европейски формуляр от ДПК № 799* задължава последния, при
неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати
необосновано високо обезщетение (чл. 143, т. 5 ЗЗП), не е формулирана по
ясен и недвусмислен начин съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора ( чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП). Посочването в договора за кредит на
по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва
да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложените съображения ще следва да се уважи иска за
прогласяване нищожност на р. III т.4.3 от Стандартен европейски формуляр от
ДПК № 799*, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречието и с
императивни разпоредби на закона чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните в частта на неговото съдържание, съгласно чл.11,
т.9 и т.10 ЗПК.
Съгласно чл.34 ЗЗД всяка от страните трябва да върне на другата
страна всичко, което е получила от нея, когато договорът или отделна клауза е
обявена за нищожна.
В този смисъл е и Решение № 26 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
297/2012 г., II т. о., ТК, по чл. 290 ГПК относно релевантните за спора по иск
по чл. 55, ал.1 ЗЗД факти, се застъпва становището, в случаите на предявена
искова претенция за връщане на платената цена е достатъчно ищецът да
докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на
основанието да задържи платената цена. Разпределението на
доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по иск в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, ищецът следва да докаже плащането на
7
съответната цена на ответника, а последният основанието да я задържи, т.е.
наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на
своята насрещна престация по нея, които представляват факти, изключващи
правото на ищеца да получи връщане на даденото, съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД и
като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия ответник. (
Решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. по
чл.290 от ГПК) В настоящото производство ищецът доказа успешно, че
платената сума 1575,94 лева е по нищожна клауза, на основание чл.22 ЗПК,
във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила.
При този изход на главния иск, основателен е и предявеният
акцесорен на основание чл.34 ЗЗД, във връзка с чл.55 ЗЗД за осъждане на
ответника да върне платената неустойка в размер 1575,94 лева.
По разноските:
В настоящото производство ищцата е представлявана от адвокат,
при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени
лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл.2, ал.2
Наредба №1/09.07.2004г., (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за адвокатските
възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
полагащото се възнаграждение се определя от съда съобразно критериите,
предвидени в тази наредба. Доколкото по делото са ангажирани доказателства,
че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да
включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При определяне на
размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от
ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съответно приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г. критерии определяне
размера на възнаграждението за адвокатска работа: материалния интерес по
двата иска в общ размер 4419,68 лева, според стойността на договора,
конкретната "фактическа и правна сложност", според коефициента за вида
дело в ПОНС (§1а, т.2), видът и обема на проверяваните документи и книжа и
необходимото време за проучване на случая от фактическа страна,
включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента,
обжалване на определение по в. ч. гр.д. № 38/2024г по описа на ОС Смолян.
Съгласно §2а Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г) за нерегистрираните по
Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
8
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Предвид приетите критерии с §1а Н№1/09.07.2004г. за ВАР при проведени 4
съдебни заседания за осъщественото процесуално представителство, според
конкретната фактическа и правна сложност на делото, на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Ел. Иванова следва да бъде определено
адв. възнаграждение в размер от 740.00 лева, без ДДС по двата иска. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на II т. о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о.
на ВКС. Предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС
адвокатското възнаграждение, с дължимия се ДДС е 888.00 лева, с ДДС.
Основателен е иска на основание чл.34 ЗЗД, във връзка с чл.55,
ал.1, предл. първо ответникът да върне платената от ищцата сума в размер
1575,94 лева, заплатена неустойка за непредоставено обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 11.12.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените разноски за
държавна такса в размер 177.15 лева, за адвокатско възнаграждение в размер
888.00 лева, с ДДС, според материалния интерес, съгласно чл.7 ,ал.2, т.2, във
връзка с §1а и §2а Наредба № 1/09.07.2004г. за ВАР и 350.00 лева за
експертиза.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във
връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34, във връзка с
чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД от С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б.,
обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №*
против „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. С. № **, ет.*, представлявано от Н. П. П., нищожност на клаузата в
раздел III, т.4.3 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация по Договор за потребителски кредит №799*/20.01.2023г.,
сключен между „С. К.“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 2 843.74 лева, поради противоречие с принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните, като неравноправна
клауза съгласно чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и нарушаващи чл.11, т.9 и т.10 ЗПК,
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. първо във връзка с
чл.34 ЗЗД „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. С. № **, ет.*, представлявано от Н. П. П. да заплати на
С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв.
9
Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. №* сумата 1 575.94 лева платена без
основание неустойка по договор за периода от 20.01.2023г. до 30.11.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски за
експертиза 350.00 лева и държавна такса в размер 177.15 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. С. № **, ет.*, представлявано от Н. П. П. да заплати
на ЕАД Е. И., представлявано от Е. И., ЕИК **********, с адрес гр. П., ул. Б.
№* разноски в размер 888.00 лева за оказана безплатна правна помощ, на
основание чл.38 Закон за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.2, във връзка
с §1а и §2а Наредба № 1/09.07.2004г. за ВАР (загл. изм. ДВ бр.14/2025г.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10