Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 6262 по описа за
2020 година, докладвано от съдията, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на Д.Х.Д., ЕГН **********,
срещу З. „А." АД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.П.И.и всеки от
един от изп. директори Д.Н.М., К.С.В.и В.П.К.-М., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 800 /шест хиляди и осемстотин/
лева, представляваща дължимо обезщетение вследствие настъпило
застрахователно събитие на 15.01.2020 г. в 00.05 часа в гр. Варна, по покрит риск от застраховка
„КАСКО" по
застрахователна полица № 0306X0516208 от 25.10.2019 г., а именно ПТП, за
вредите, причинени на лек автомобил „Фолксваген голф" с peг. № *****,
ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на 15.01.2020 г. в 00.05 часа в гр. *****" до
автобусна спирка „*****" в посока *****, при управление на собствения си
лек автомобил „Фолксваген голф" с peг. № *****, ищецът поради мокър асфалт
в ляв завой, губи контрол над МПС, отклонява се в ляво, блъска се в бордюр на
разделителната ивица и в метален стълб. При пътно-траснпортното произшествие
купето на автомобила се деформира, вратите не могат да се отворят и ищецът
остава блокиран в колата до идването на полицейските органи и медицински екип.
Вследствие на удара на автомобила ищцът получава фрактура на лявото бедро и
лявата предмишница.
Очевидци на произшествието, които са се намирали на спирката уведомяват
полицията на тел.112 и спешна помощ непосредствено след събитието и след
няколко минути се появява полицейски патрул, впоследствие и служители на КАТ и
медицински екип на спешна помощ. С тяхна помощ автомобилът е отворен отвън и
медицинския екип е оказал първа помощ на място и след това е бил транспортиран
до Спешния център на МБАЛ „Света Анна" АД.
Органите на КАТ - Варна са извършили проверка на документите на ищеца и
той е тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите са
дали отрицателен резултат. Издадено е наказателно постановление №
20-0819-000579 от 13.03.2020 г. на Н-к на ОД на МВР, с-р ПП Варна.
Между ответника - З.***" и
ищеца е сключен договор за застраховка „КАСКО" и „ЗЛОПОЛУКА" за срок
от 04.11.2019 г. до 03.11.2020 г, обективиран в застрахователна полица №
0306X0516208 от 25.10.2019 г., материализираща и удостоверяваща възникването на
застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Застрахователната сума, определена от застрахователя за автомобила е в
размер на 6800 лева, за която е определена застрахователна премия в размер на
475 лева, дължимия данък върху застрахователната премия е 9,50 лева.
Едновременно със сключване на застрахователния договор е заплатена изцяло и
уговорената застрахователна премия в размер на 475.00лв. за целия срок на
договора.
От представител на застрахователя е извършен оглед на увредения
автомобил на 17.01.2020 г. в гр. ******, за който е съставен опис-заключение по
щета № 13020030100368, в който са включени следните увреди по автомобила: броня
предна, фар ляв, калник преден, калник преден ляв, стъкло предно, врата предна
лява, купе необорудвано, врата задна лява, джанта предна лява, шенкел преден
ляв, диск спирачен (L), волан, табло арматурно, арматурни греди, амортисьор
преден ляв.
По подаденото искане за оценка на вреди при ответника е образувана
преписка по щета № 13020030100368 застрахователна полица № 0306X0516208 от
25.10.2019 г. По тази преписка с писмо изх. № 1-1174 от 14.02.20 г., ответникът
е уведомил ищеца, че „няма основания за уважаване на претенцията", тъй
като не са налице факти и обстоятелства, които да ангажират отговорността на
застрахователя и за него не възниква задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Твърдят, че автомобилът е тотално уведен и не подлежи на ремонт или ако
такъв е възможен то ремонта би надхвърлил 70 % от действителната стойност на
застрахованото имущество и поради тази причина след огледа на автомобила от
представители на застрахователя, регистрацията му в КАТ - Пътна полиция е
прекратена, peг. номера са върнати и е свален от отчет. Ето защо считат, че
ищецът е изпълнил всички вменени от Общите условия задължения, като своевременно
е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, а
плащането на застрахователно обезщетение е било отказано от застрахователя без
основание.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК.
В него се оспорва
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.
Считат, че ответникът
не дължи плащане на застрахователно обезщетение, тъй като настъпилото събитие
не представлява покрит риск по застраховка „Каско" на МПС.
Твърдят, че е налице
изрично изключен от застрахователното покритие по т. 14.5. предложение второ от
ОУ застрахователен риск, доколкото съгласно същата клауза „застрахователят не
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или
вследствие на с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото
семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните
с МПС лица, чийто действия са предизвикали застрахователното събитие",
т.е. не може да се ангажира отговорността му за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради наличие на груба небрежност от страна на ищеца.
Твърдят още, че е налице
изключен риск и по т. 14.11. от общите условия за застраховка „Каско на
МПС". Съгласно т.14.11 от раздел IV на ОУ - „Изключени рискове", по застраховката
не се покрива пълна загуба или частична на застрахованото МПС, причинена от или
вследствие на грубо нарушаване на техническите и технологични правила за
експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или
неспазване предписанията на компетентните органи (движение по забранени и
сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движения с
ремаркета и др.). Видно от формулировката на тази разпоредба от ОУ от значение
е единствено фактът на неспазване (самото неспазване) предписанията на
компетентните органи, което да е довело до нанасяне на вреда на застрахованото
МПС.
Твърдят, че водачът Д.Д. не е положил минималната необходима грижа,
която и най-небрежният би положил, като е осъществил следните действия, които
поотделно и в своята съвкупност представляват интензивен и тежък случай на
неизпълнение на следните задължения:
1.
Нарушаване на
забраните за превишаване на скоростта от 50 км/ч за населено място, като е
управлявал автомобила със скорост много п -висока, от посочената;
2.
Несъобразяване на
избраната скорост с конкретните пътни условия (управление през зимен период,
мокър асфалт, през тъмната част на денонощието), без да предприеме намаляване
на скоростта, въпреки възникнала опасност).
Грубата небрежност е неполагането на дължима грижа в конкретната пътна
обстановка и с оглед на субективните качества на водача и автомобила.
На следващо място оспорват причинната връзка между твърдяното ПТП и
претендираните вреди.
Оспорват размера на предявения иск като силно завишен. Считат, че
посочената стойност не е действителната стойността на автомобила към датата на
събитието, като считат още, че следва да
се приспадне стойността на запазените му части.
В с.з. ищецът поддържа искa и
моли за уважаването му, а ответникът оспорва искa и моли за
отхвърлянето му.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове
намират правната си квалификация в разпоредбите на чл. 405,
ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/.
За да бъде уважен иска по чл. 405 ал. 1 от КЗ, ищецът
следва да докаже, че е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, че е
настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от него са
причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени правопогасяващи или
право прекратяващи факти.
По делото не се
спори, че за
процесния лек автомобил е сключен валиден договор за застраховка „Каско", със
срок на действие, валидна към датата на ПТП.
Механизма на ПТП не е оспорен, а
именно факта, че ищецът поради
мокър асфалт в ляв завой, губи контрол над МПС, отклонява се в ляво, блъска се
в бордюр на разделителната ивица и в метален стълб.
Оспорва
задължението на ответника да заплати обезщетение по застрахователния договор,
доколкото ответникът счита, че е налице основание за освобождаване на застрахователя
от отговорност поради проявена груба небрежност от ищеца, изразяваща се в нарушаване
на забраните за превишаване на скоростта от 50 км/ч за населено място, и несъобразяване
на избраната скорост с конкретните пътни условия.
Обстоятелствата,
при които застрахователят може да се освободи от отговорност да изплати
застрахователно обезщетение по договора са уредени в чл. 408 КЗ.
Съгласно чл.
408 от КЗ, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Нормата на чл.
408 т. 1 и 2 от ЗК, изрично посочва като основание за изключване на
отговорността на застрахователя само и единствено умисълът при причиняване на
застрахователното събитие и не е предвидил изрична хипотеза, в която грубата
небрежност да води до отпадане на отговорността на застрахователя.
Разпоредбата на
чл. 396 ал. 2 от КЗ, сочи, че ако застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение на
основание чл. 395, ал. 4 поради груба
небрежност, той може да намали и обезщетението по ал. 1.
Съгласно чл. 395
ал. 4 и 5 от КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят
може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1
и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. Независимо
от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението
на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка
с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на
вида или размера на вредата.
Тези разпоредби
фактически се припокриват с хипотезата на чл. 408 т. 3 от КЗ. Оттук следва
извода, че при наличие на груба небрежност, проявена от страна на
застрахования, застрахователят може да се освободи от отговорност само при
наличие на основанията по чл. 408 т. 3 от КЗ /и чл. 396 ал. 2 от КЗ, във
вр.с чл. 395 ал. 4 и 5 от КЗ/ –
неизпълнението на задължението да е предвидено в застрахователния договор, да е
значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до настъпване на
застрахователното събитие.
В конкретния
случай се твърди наличие на изключен риск и по т. 14.11. от общите условия за
застраховка „Каско на МПС", доколкото ищецът не е спазил предписанията на
компетентните органи да шофира автомобила с разрешената скорост. От двете
посочени основания от страна на ответника за освобождаването му от отговорност /нарушаване на забраните за превишаване на
скоростта от 50 км/ч за населено място, и несъобразяване на избраната скорост с
конкретните пътни условия/ само първото може да се квалифицира като неспазване
на предписанията на компетентните органи по смисъла на т. 14.11. от общите
условия за застраховка „Каско на МПС". Само то е в пряко противоречие с
конкретно правило, наложено от компетентния орган – КАТ, и има фиксирана
величина /от 50 км/ч./, която да служи за ограничение. Второто - несъобразяване
на избраната скорост с конкретните пътни условия, зависи от конкретната пътна
обстановка и от субективните възможности на водача на МПС, поради което не може
да бъде фиксирано конкретно правило – забрана от компетентен орган.
Изпълнението му зависи от преценката на всеки един водач, а в много случай пътните
условия позволяват скорост много по-ниска от посочената като допустима от
компетентните органи на КАТ. В този случай не може да се говори за неизпълнение
на конкретно предписание на
компетентен
орган, доколкото липсва конкретно ограничение с посочена величина.
При наведеното
възражение, в тежест на ответника е да докаже наличието на груба небрежност или
изключение от покрит застрахователен риск, т.е. че скоростта на автомобила при
настъпване на ПТП е била по-висока от разрешената скорост за движение по пътищата
на града от 50 км/ч.
В конкретния
случай от изслушаната по делото САТЕ не може да се даде категоричен отговор на
въпроса с каква скорост се е движел автомобилът към момента на ПТП. По делото
липсват писмени данни за скоростта на движение на пострадалия автомобил към
момента на ПТП. Експертизата на вещото лице няма достатъчно изходни данни, от
които да даде заключение за предполагаемата скорост на автомобила към посочения
момент. Заключението по т. 7 от САТЕ е с
много широки граници – от 50 до 77 км/ч, като не е ясно дали автомобилът не се
е движел с позволената скорост от 50км/ч.
например. Изслушано в с.з. вещото лице също не внася яснота в САТЕ и не
посочва по-конкретна скорост, а разликата от 27 км/ч е значителна. Сочи, че ако
се изходи само от критичната скорост може да се приеме, че скоростта на
автомобила е била над 70км/ч. доколкото критичната скорост е 77км/ч. при мокър
асфалт, но също сочи, че освен скоростта влияние оказват и други фактори –
състояния на гуми изгубване на управлението от водача, отвличане на вниманието и
т.н. субективни фактори, както и състоянието на пътя. Поради това съдът намира,
че не е доказано по делото, че автомобилът се е движел със скорост над 50км/ч
към момента на настъпване на ПТП.
Съдът приема, че
изискването на КЗ неизпълнението на това задължение да е значително с оглед
интереса на застрахователя, следва да се тълкува в светлината на полагането на
дължимата грижа.
Неизпълнението
на едно договорно задължение в гражданското право се свързва с вината, т.е.
само виновното неизпълнение на задължение води до отговорност на неизпълнилия.
Вината в гражданското право се свързва с неполагането на дължимата грижа. Съгласно
чл. 63 ал. 2 от ЗЗД, по принцип договорните задължения следва да бъдат
изпълнявани с грижата на добрия стопанин, освен ако законът не изисква друга
грижа.
Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на предоставянето й
/условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен и също
се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия /решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС,
ГК, ІV г. о./
Гражданското
право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за разлика от
наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение
на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана
непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е
наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е
противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на
грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може
да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване
на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която
разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба
небрежност.
В
застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй
като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са
диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или
небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен
да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да
не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Увеличаването на
риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на
застрахователното събитие.
Законодателят не
е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В
теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не
е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в
конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност
по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
/Р
Е Ш Е Н И Е № 184/24.02.2016 година, по т. дело № 3092 по описа за 2014г. на
ВКС, II
TO/
В раздел XVIII „Дефиници“, т. 17
от ОУ към договора за имуществена застраховка се съдържа неизчерпателен списък
на действия или бездействия, които се квалифицират като „груба небрежност” –
„....преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат
или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното устройство се подават
светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза; преминаване
през железопътен прелез при забранителен звуков и/или светлинен сигнал,
независимо от това налични ли са бариери и от положението им; навлизане и
преминаване през наводнени участъци; движение на МПС с незатворени врати и
капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична помпа;
необезопасяване на МПС срещу самопотегляне; управление с гуми, чиито технически
характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонните условия;
паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и всички други случаи,
в които вредата е вследствие от самонадеяното поведение на водачите и/или
неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахователното МПС
от вреди.”
Доколкото списъкът е неизчерпателен, следва да бъде обсъдена
твърдяната от ответника в конкретния случай проява на груба небрежност, а
именно шофиране с превишена скорост, макар и по делото посочената проява да
остана недоказана.
Безспорно в случай, че се приеме за доказано, шофирането със скорост
над позволената, е нарушение на правилата на движение по пътищата, което може
да се квалифицира като неполагане на дължимата грижа – на добрия стопанин,
доколкото добрият стопанин спазва нормативните изисквания на закона и
предписанията на компетентните органи. Същата обаче не е неполагане на грижа,
която дори и най-небрежният стопанин /в случая водач на автомобила/ би положил
– груба небрежност. Такова поведение в общия случай /при леко превишаване на
скоростта/, не би могло да доведе до ПТП, съответно до вреди. Грубата
небрежност следва да бъде очевидна, т.е. да е поведение, което и най-небрежният
стопанин би избягвал. В конкретния случай не се установява такава.
И накрая липсва и третата предпоставка на 408 т. 3 от КЗ /и
чл. 396 ал. 2 от КЗ, във вр.с чл. 395
ал. 4 и 5 от КЗ/ – посоченото поведение на водача – шофирането на автомобила с
превишена скорост, да е довело до настъпване на застрахователното събитие. Няма
данни както за това с каква скорост се е движел водачът на автомобила, така и
че именно превишената скорост е била причината за настъпване на ПТП.
От наказателното постановление № 20-0819-000579, за налагане
на наказание на ищеца е видно, че същият е санкциониран за несъобразяване с
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, а именно не е избрал скорост на движение,
съобразена с условията на пътя. Както беше посочено по-горе обаче това
нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано и като
нарушение по смисъла на т. 14.11. от общите условия за застраховка „Каско на
МПС" - неспазване предписанията на компетентните органи, доколкото не
противоречи на конкретна забрана.
Поради това съдът намира, че застрахователно обезщетение се дължи.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по
т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС,
ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045г. по т. д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I
т.о. и други, се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество.
Съгласно чл. 389 ал. 2 пр. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като в ал.3 е предвидено, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
В съдебната практика се приема, че действителната
вреда към дена на настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете
суми – стойността на ремонта или стойността на тоталната щета. Това произтича
от икономическата обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите при
тоталната щета са ограничени до размер на стойността, за която може да се
получи вещ от същото качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако
стойността за възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната стойност
на автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена
старата вещ с нова от същото качество, вместо да бъдат влагани средства за
възстановяването й. Поради това и тази стойност определя действителните вреди
на увреденото лице. Без значение е дали застрахованото лице ще предпочете да
ремонтира автомобила си или да го свали от отчет, вредата остава една и съща
като стойност.
Съгласно чл. 390 ал. 1 и 2 от КЗ, Преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство.
С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д. № 775/2014 на
ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при тотална щета, дължимостта на обезщетението по
чл.208 ал.1 КЗ /отм./, не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска.
Въпреки това в настоящия случай е налице
доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство
преди датата на завеждане на иска.
От заключението на вещото лице е видно, че сумата,
необходима за ремонт на МПС и привеждането му в състоянието преди ПТП, е
37967,56лв. а действителната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП
е 6700лв., т.е. налице е тотална щета. Стойността на запазените части е в
размер на сумата, която се заплаща от фирмите за вторични суровини – от 350 до
450лв. Въз основа на заключението на вещото лице съдът намира, че дължимата
сума в полза на ищеца е 6700лв. /стойността на автомобила/ - 400 лв.
/стойността на запазените части – средна стойност по заключението на вещото
лице/ = 6300лв.
Поради искът
следва да бъде уважен за сумата от 6300лв., а за разликата до 6800лв. да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските за производството, които са в размер на 942лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата,
съразмерно на уважената част от
иска, или сумата от 872.74лв. В полза на ответника следва да се присъдят
разноските за производството, които са в размер на 555лв., /сумата от 405лв. –
съдебно-деловодни разноски за депозит за вещо лице и д.т. за СУ и 150лв. юрк.
възнаграждение, определено от съда по чл. 25 ал. 1 от НЗПП/, съразмерно на отхвърлената
част от иска, или сумата от 40.81лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от М.П.И.и всеки от един от изп. директори Д.Н.М.,
К.С.В.и В.П.К.-М., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Х.Д.,
ЕГН **********, сумата от 6 300 /шест хиляди и триста/ лева, представляваща
дължимо обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие на 15.01.2020 г. в 00.05
часа в гр. Варна, по покрит риск от застраховка „КАСКО" по застрахователна полица №
0306X0516208 от 25.10.2019 г., а именно ПТП, за вредите, причинени на лек
автомобил „Фолксваген голф" с peг. № *****, ведно със законна лихва от
датата на завеждане на делото – 12.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 6800лв., на основание чл.405
от КЗ.
ОСЪЖДА З. „А." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от М.П.И.и всеки от един от изп. директори Д.Н.М.,
К.С.В.и В.П.К.-М., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Х.Д.,
ЕГН **********, сумата от 872.74лв. /осемстотин седемдесет
и два лева и 74ст./, представляваща разноски за производството, съразмерно
на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „А." АД, ЕИК ******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от М.П.И.и всеки от един от изп. директори Д.Н.М.,
К.С.В.и В.П.К.-М., сумата от 40.81лв. /четиридесет лева и 81ст./, представляваща разноски за
производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: