Р Е Ш Е Н И Е
№ 1499
гр. Пловдив, 10 август 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет
и първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1396 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
П.Н.Н., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “А.– П.Н.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представляван от адвокат М.С.- пълномощник, обжалва Решение №480 от 05.12.2019г. на директора на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без разглеждане жалба на Н.против действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2011г., относно процедура и Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Й.Г.- старши публичен в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, и производството по жалбата е прекратено.
Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност; изпращане преписката на ответника за произнасяне по същество по жалбата на Николов; както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък с разноски (лист 290).
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, представляван от юрисконсулт Росица Е.- пълномощник (лист 5, 291), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на разноските (лист 292); изрично възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Освен това, по делото е налично писмено становище (лист 3) от юрисконсулт Е., за неоснователност на жалбата и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лв., за което е представен списък на разноските (лист 4).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореното решение (листи 29-33) е получено от жалбоподателя на 26.05.2020г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 19). От своя страна, жалбата (листи 6-14) е подадена чрез ТД- Пловдив на НАП по пощата, като същата постъпва при лицензиран пощенски оператор на 02.06.2020г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 15), или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На първо място, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая се явява ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, и по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран спор.
Спрямо жалбоподателя, като собственик на ЕТ “А.– П.Н.“, е образувано изпълнително дело №16110000289 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2011г. Няма спор между страните по делото, че през 2017г. публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП започва процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот, представляващ магазин №1, собственост на жалбоподателя, находящ се в ***. В тази връзка И.Й.Г.- старши публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, на основание чл.243 от ДОПК, изготвя процесното Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване (СПТТН) с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. (лист 91).
Процесното СПТТН е изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№С170016-178-0012153 от 09.06.2017г. (лист 89), като по делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването му от жалбоподателя.
На 20.06.2017г. в ТД- Пловдив постъпва жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. (лист 39, 288) и с Вх.№С170016-000-0418401 от 21.06.2017г. (лист 288) при публичния изпълнител, адресирана до ответника в настоящето производство. Предмет на жалбата е “процедура за продажба чрез търг, за съдържанието на което до момента не съм уведомен по предвидения от закона ред“. Освен това, с посочената жалба е заявено искане за отписване на задължения с изтекъл срок (погасени по давност), съгласно чл.171, ал.2 (от ДОПК).
С Решение №299 от 04.07.2017г. (неприложено по делото) директорът на ТД- Пловдив на НАП оставя без уважение жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г., в частта ѝ срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. и СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП. Преписката се връща на публичния изпълнител с указания да издаде разпореждане във връзка с направеното искане за прилагане на правните последици от изтеклата погасителна давност.
По жалба на Н. против Решение №299 от 04.07.2017г. на директора на ТД- Пловдив на НАП е образувано административно дело №2063 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., III-ти състав. С Решение №828 от 17.04.2018г. по дело №2063/2017г. (прието за сведение по настоящето дело), се отменя Решение №299 от 04.07.2017г. в частта му, с която е оставена без уважение жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. с искане за отмяна на СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП. Преписката се връща на директора на ТД- Пловдив на НАП за ново произнасяне по жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. с искане за отмяна на СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г., издадено от И.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решение №828 от 17.04.2018г. е мотивирано с обстоятелствата, че Решение №299 от 04.07.2017г. е издадено при допуснато съществено нарушение на установените в чл.267 от ДОПК административнопроизводствени правила, тъй като, след успешно проведено производство по реда на чл.192 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, се установява неавтентичността на подписа, положен върху известието за доставяне на съобщението от името на П.Н.. Според съда, не е установена редовността на връчване на оспореното съобщение, съобразно изричната норма на чл.30, ал.3, във връзка с чл.29, ал.6, ал.7 и/или ал.8 от ДОПК. Освен това съдът констатира и грубо нарушение на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Направен е извод, че липсват доказателства същото да е редовно връчено съобразно изискванията на чл.30, ал.6 от ДОПК. Тъй като обявяването на публична продан е първото действие по реализиране на този способ за принудително изпълнение, контролът за законосъобразност от страна на решаващия орган следва да включва проверка за съответствието на оспорените действия с изискванията на чл.243, чл.246, ал.2 и чл.251, ал.1 от ДОПК, както и проверка дали са извършени необходимите предхождащи обявяването на продажбата действия и актове с подготвителен характер, разбира се без да се занимава с тяхната законосъобразност.
В изпълнение на Решение №828 от 17.04.2018г. ответникът издава Решение №171 от 08.05.2018г. (неприложено по делото), с което е оставена без уважение жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. на П.Н., лично и като собственик на ЕТ “А.– П.Н.“, срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. по описа на ТД- Пловдив на НАП относно процедура и СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП.
По жалба на Н.против Решение №171 от 08.05.2018г. е образувано административно дело №3451 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., IX-ти състав. С Решение №2346 от 18.11.2019г. (листи 35-38) по дело №3451/2018г. се отменя Решение №171 от 08.05.2018г. на директора на ТД- Пловдив на НАП.
Преписката се връща на директора на ТД- Пловдив на НАП за ново произнасяне по жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. относно процедура и СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г., издадено от И.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Според мотивите, изложени в Решене №2346 от 18.11.2019г., административният орган е следвало да проследи и обсъди всички данни по преписката, съгласно изискванията на чл.267, ал.1 от ДОПК, да извърши проверка по редовността на връчването на процесното съобщение; да обсъди детайлно фактите по връчването на процесното съобщение, съгласно изискванията на чл.243, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК; да проследи изпълнението на изискванията на чл.226, ал.2 от ДОПК от публичния изпълнител и как това изпълнение се съотнася към процесуалните действия, извършени от публичния изпълнител. Според съда, като не е сторил това, административният орган постановява решението си в нарушение на процесуалния закон, поради което стига до неправилни изводи относно съобщаването и връчването на СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП. Изрично в Решение №2346 от 18.11.2019г. се посочва, че при новото произнасяне административния орган следва да се съобрази с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, както и в изпълнение на чл.267, ал.3 от ДОПК.
В изпълнение на Решение №2346 от 18.11.2019г. се издава оспореното в настоящето производство Решение №480 от 05.12.2019г.
В мотивите на оспореното решение подробно са описани фактологията от установяването на задълженията на жалбоподателя, действията на публичния изпълнител и се посочва, че процесното СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Й.Г.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП съдържа всички изискуеми реквизити по чл.243, ал.1 от ДОПК. Изложено е още, че от страна на лицензиран пощенски оператор в ТД- Пловдив на НАП е върнато надлежно оформено известие за доставяне, придружаващо пратката, върху което е изписано името на П.Н., с положен подпис за получател и посочена дата на която пратката е доставена. От органа е обсъдено, че въпреки надлежно оформеното от формална страна известие за доставяне с което са изпратени СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. и писмо с Изх.№С170026-178-0012153 от 09.06.2017г., с влязлото в законна сила Решение №828 от 17.04.2018г., постановено по административно дело №2063/2017г. на Административен съд- Пловдив, е установено, че подписът върху известието е неавтентичен и не е изпълнен от лицето П.Н.. В оспореното решение се посочва, че към административната преписка не се съдържат безспорни доказателства, че СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. е връчено на П.Н. по електронен път, както и че е съобразено изискването на чл.243, ал.3 от ДОПК. Посочено е, че съобщението е публикувано на интернет страницата на НАП, но по административната преписка не се съдържат доказателства, удостоверяващи датата на която съобщението е публикувано. Подробно е описан и самият търг, като при проведената първа тръжна процедура не са постъпили наддавателни предложения и не са внесени депозити за участие. Така е обявен и втори търг с тайно наддаване за публична продан на недвижимия имот, насрочена за 31.08.2017г., приключил с продажба на недвижимия имот. Според ответника е налице процесуална пречка за разглеждане по същество на жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. по регистъра на ТД- Пловдив на НАП, тъй като към датата на постановяване на решението (05.12.2019г.) е отпаднал правният интерес от оспорване действията на публичния изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. по описа на ТД- Пловдив на НАП, касаещи процедура и СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г.
Според съображенията на ответника, мотивирали оспореното по делото решение, на проведения първи търг с тайно наддаване, насрочен с процесното СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г., не се е състояла публична продан (не са постъпили наддавателни предложения и не са внесени депозити от участници в търга) и недвижимият имот е останал в собственост на жалбоподателя. Така, според ответника, действията на публичния изпълнител не засягат по неблагоприятен начин патримониума на жалбоподателя и не водят до намаляване на неговото имущество. Ответникът посочва, че предмет на оспорване с жалба с Вх.№70-00-6831от 20.06.2017г. са именно действията на публичния изпълнител, насочени към насрочването на търга с тайно наддаване и провеждането на публична продан, като според ответника тръжната процедура приключва без да постигне целта си и имотът остава собственост на жалбоподателя. Съответно, търсеният с жалбата краен резултат е постигнат и правният интерес от оспорване на действията на публичния изпълнител, свързани с публичната продан, обявена със СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г., е отпаднал. В оспореното решение ответникът се позовава на чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК и чл.88, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Посочи се вече, че оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган.
Освен това, оспореното решение е издадено в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, предвид направеното в същото посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото обжалване.
Написа се, че ответникът по делото постановява решението си, като приема за установено, че към датата на постановяване на решението (05.12.2019г.) за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорване действията на публичния изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. по описа на ТД$ Пловдив на НАП, касаещи процедура и СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. и е налице процесуална пречка за разглеждане по същество на жалбата с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. В тази връзка, следва да се посочи, че нормата на чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК установява, че решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.
В случая, между страните не е спорно обстоятелството, че изпълнително дело №16110000289/2011г. по описа на ТД- Пловдив на НАП е образувано именно срещу жалбоподателя П.Н., в лично качество и като собственик на ЕТ “А.– П.Н.“. Също така, процесното СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. е адресирано до жалбоподателя и със същото се засягат негови права и законни интереси, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес да го оспори.
На следващо място, доколкото от страна на ответника е постановено Решение №299 от 04.07.2017г., с което оставя без уважение жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г., в частта ѝ срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289/2011г. и СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г., респективно, разглежда жалбата на Н.по същество, то настоящият състав на съда приема за установено, че жалбата с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. е подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване.
Освен това, наличието на правен интерес следва да се прецени към момента на постановяване на оспорения акт или към 08.06.2017г., на която дата е издадено СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176.
Най-сетне, СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. обективира действие на публичния изпълнител, което действие подлежи на обжалване, съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че процесното СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. е оспорено пред ответника в законоустановeния срок и при наличието на правен интерес за целта.
Следователно, като оставя без разглеждане жалбата с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. и прекратява производството, предвид липсата на правен интерес (отпаднал правен интерес), ответникът по делото постановява акта си при неправилно прилагане на закона.
Нещо повече, според мотивите на оспореното по делото решение, същото се издава в изпълнение на Решение №2346 от 18.11.2019г. по административно дело №3451/2018г. на Административен съд- Пловдив, което решение е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му (18.11.2019г.).
От своя страна, нормата на чл.177, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, установява, че решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. А съгласно чл.177, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Очевидно е, че оспореното по делото решение, с което ответникът по делото оставя без разглеждане жалбата на Н.против СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. и прекратява производството, е постановено в противоречие с Решение №2346 от 18.11.2019г. по административно дело №3451/2018г. на Административен съд- Пловдив.
Следователно, оспореното по делото решение е нищожен административен акт, чиято нищожност следва да бъде обявена, а преписката да се изпрати на ответника за постановяване на акт по същество по жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. против СПТТН с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г., при съобразяване с указанията, изложени в Решение №2346 от 18.11.2019г. по административно дело №3451/2018г. на Административен съд- Пловдив.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, настоящият състав на съда съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 500,00 лева.
Според списък с разноски (лист 290), жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 750,00 лева по Договор за правна защита и съдействие от 25.06.2020г. (лист 289а).
А според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч.и А.Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
При това положение, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 500,00 лв.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспореното по делото решение, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП)).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение №480 от 05.12.2019г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба на П.Н.Н., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “А.– П.Н.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2011г., относно процедура и Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Й.Г.- старши публичен в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, и производството по жалбата е прекратено.
ИЗПРАЩА преписката по жалба с Вх.№70-00-6831 от 20.06.2017г. против действия на публичен изпълнител по изпълнително дело №16110000289 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2011г., относно процедура и Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с Изх.№С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. на И.Й.Г.- старши публичен в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, за ново произнасяне на директора на ТД- Пловдив на НАП, при съобразяване със съображенията изложени в настоящето решение, както и със съображенията, изложени в Решение №2346 от 18.11.2019г. по административно дело №3451 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., IX-ти състав, които са задължителни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на П.Н.Н., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “А.– П.Н.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски; както и сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/