Разпореждане по дело №1357/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

По делото е постъпила частна жалба с.д. 10959/02.08.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт Ж. Х., срещу Определение № 7133 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 1357/2024 г. на Административен съд - Варна.

По изложени в жалбата съображения се иска отмяната на определението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С обжалваното определение съдът, на основание чл. 200, ал. 1 АПК отменя Писмо с рег. № МД24000314ВН_001ВН от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиращо отказ за издаване на акт за установяване на задължения на Д. Р. В. за ДНИ и ТБО за [ПИ] и [ПИ] за периода 2018 г. – 2024 г., включително. С определението е и изпратена на орган по приходите в Община Варна преписката по жалба с рег. № МД24000314ВН/03.04.2024 г. от Д. Р. В. за произнасяне по искането й за издаване на акт за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с мотивите на настоящото решение..

В изпълнение на задълженията си по администриране на частната жалба, като извърши проверка относно редовността и допустимостта й на основание чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК вр. с чл. 231 АПК, съдът констатира, че частната жалба е редовна, но процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК.

Производство по адм. дело № 1357/2024 г. на АдмС - Варна, по което е постановено обжалваното определение, е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК, вр. чл. 107 ал. 3 ДОПК. Предмет на обжалваното определение е Писмо с рег. № МД24000314ВН_001ВН от 02.05.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Съставът на АдмС - Варна приема, че оспореното писмо, обективира властническо волеизявление на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, представляващо отказ за извършване на корекция в размера на въпросните данъчните задължения на оспорващата, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 197 и сл. АПК (в този смисъл и Определение № 6372 от 23.05.2024 г. по адм. д. № 4626/2024 г. на ВАС).

Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 АПК определя, че компетентен да се произнесе по оспорването е съответния административен съд, който съгласно чл. 200, ал. 1 АПК постановява определение, с което отхвърля жалбата или, както в настоящия случай, отменя административния акт и изпраща преписката на органа за произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Начинът, по който е формулиран текстът на чл. 200, ал. 2 АПК, е израз на изрична воля за ограничаване на легитимираните да подадат жалба субекти до заинтересованите страни, претендиращи правото на административно производство, каквато всъщност е целта на защитата по реда на чл. 197 и сл. АПК. За органа, в случая Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна като страна в съдебната фаза на процеса определението на съда, с което го задължава да приключи административното производство с акт по същество, е окончателно. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило за принадлежността на правото на частна жалба на адресатите на неблагоприятни съдебни актове и не може да бъде тълкувана разширително.

Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само във фазата на съдебното, не и във фазата на административното производство. Във фазата на административното производство, административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 АПК. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК.

В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ВАС - Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия, в което категорично е прието за недопустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Според чл. 231 АПК по отношение на частните жалби приложение намират разпоредбите на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а АПК. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 АПК (нов ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. бр. 15/2021 г.), възлага на съдията докладчик от първоинстанционния съд да остави без разглеждане частната касационна жалба, ако са налице основанията по чл. 215 АПК. Съгласно чл. 215, т. 4 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато са подадени срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице основанието по чл. 213а, ал. 2 за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 215, т. 4 АПК.

В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд (Определение № 3380 от 20.03.2024 г. по адм. дело № 2753/2024 г.; Определение № 10215 от 26.10.2023 по адм. дело № 9745/2023 г.; Определение № 389 от 13.01.2023 по адм. дело № 12030/2022 г. и др.)

На основание чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 231 АПК, съдът

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с.д. 10959/02.08.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт Живко Хаджиев, срещу Определение № 7133 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 1357/2024 г. на Административен съд - Варна.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.