№ 7194
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110139226 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и
чл.537,ал.2 от ГПК от АЛ. Р. С.,ЕГН **********,и АС. Г. СТ.,ЕГН
**********,с адрес гр.С.,ул.“Л.“ №,ет,ап,против ИН. Г. З.,ЕГН **********,с
адрес гр.С.,ж.к.“О. к.“ бл.,вх.,ет,ап.8,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ответницата не е собственик на 15,17
% идеални части от ПИ с идентификатор ....,както и за отмяна на нотариален
акт от 03.11.1987 г. в частта,в която са признати права на праводателката на
ответницата върху 15,17 % идеални части от недвижимия имот.
В исковата молба се твърди,че през 1934 г. М. И. З. е придобила право
на собственост върху недвижим имот в м.“Д. Л.“,от което е образуван парцел
IX от кв.88 с площ от 350 кв.м.,в което място е построена сграда с площ от
96,60 кв.м. Поддържа се,че през 1969 г. М. З. е починала и е оставила като
наследници по закон децата си Н.,Г. и А.. Ищците твърдят,че наследници са
извършили делба на дворното място и находящите се в него сграда и гаражи.
В исковата молба са изложени твърдения,че с решение от 1982 г. бракът
между Г. З. и З. З. е прекратен,а впоследствие е реализирана съдебна делба на
съсобствения им недвижим имот. Ищците С. и С. твърдят,че по време на
брака им са придобили право на собственост върху притежавания от Г. З.
недвижим имот,т.е. придобили са и 1/3 идеална част от дворното място,в
което е построена сградата,а другите 2/3 идеални части принадлежат на
другите двама наследници на М. З. – А. З. и Н. З.. В исковата молба се
поддържа,че ответницата не притежава 15,17 % идеални части от дворното
място,защото и праводателката й не притежава такива права. В исковата
молба се твърди,че според справка в АГКК се установява,че за дворното
място са вписани права на собственост на различни лица като предвид
декларираните от всяко от лицата права общо правата на собственост са
1
115,17 %,т.е. надвишават 100 %. Ищците молят съда да уважи предявената
искова претенция,както и да бъде отменен частично нотариален акт от
03.11.1987 г. Молят съда да уважи предявените искове.
Ответницата ИН. Г. З. в депозирания писмен отговор изразява
становище за неоснователност на иска за собственост и недопустимост на
иска за отмяна на нотариален акт като се твърди,че по реда на чл.537,ал.2 от
ГПК могат да бъдат отменяни само констативни нотариални актове,докато
представеният нотариален акт е съставен с оглед решението за делба и при
условията на чл.292 от ГПК. Твърди се,че отрицателният установителен иск е
недоказан по основание,защото ответницата като наследник на Г. З. и З.
Витанова е придобила идеални части от дворното място като първоначално
праводателите,а впоследствие ответницата са реализирали фактическа власт
върху имота. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С нотариален акт от 03.11.1987 г. е призната З. М. В. за собственик на
жилище,находящо се в С., на ул.“У.Г.“ ( бивша ул.“Л.“) № на третия етаж да
калката на югоизточната страна,състоящо се от две стаи,кухня,баня,входно и
изолационно антрета с площ от 57,31 кв.м. заедно с 1/3 идеална част от
общото таванско помещение над цялата сграда и заедно с 15,17 % идеални
части от общите части на сградата и от дворното място,представляващо
парцел IV-197 с площ от 350 кв.м.
Приет е нотариален акт от 14.09.1934 г. за собственост на М. И. З. върху
недвижим имот в гр.С.,м.“Д. Л.“ с площ от 350 кв.м.,както и на построената в
същото сграда с площ от 96,60 кв.м.
Установява се,че Иван Николов З. е починал на 01.05.1933 г. и е оставил
като наследници по закон съпругата си М. Г... З. и децата си Н. И. З.,Г. И. З. и
А. И.а З..
Представен е делбен протокол за разпределение на жилищните и други
помощения в сградата на ул.“Л.“ №,съгласно който в дял на А. И.а З. се
поставя първия етаж,средния гараж,западното мазе,1/3 идеална част от
тавана,от покрива и от дворното място,в дял на Н. И. З. се поставят втория
етаж,югозападния гараж,югозападното мазе,1/3 идеална част от
тавана,покрива,както и от дворното място,в дял на Г. З. се поставят третия
етаж,югоизточния гараж,северозападното мазе,1/3 идеална част от
тавана,покрива и дворното място.
С решение от 20.04.1982 г. е прекратен бракът между Г. И. З. и З.
Методи.. З..
Видно от решение от 12.06.1984 г.,постановено от СРС,47
състав,допуснато е извършването на съдебна делба между З. М. В. ( с брачно
фамилно име З. ) и Г. И. З. на жилище,намиращо се на третия етаж,състоящо
се от три стаи,кухня,клозет,баня,входно антре и друго антре с площ от 111
кв.м.,заедно с 1/3 ид.част от таванското помещение и от общите части на
сградата при равни дялове,а е отхвърлен искът за делба на 1/3 ид.част от
дворното място,защото принадлежи единствено на Г. З..
2
С решение от 23.09.1985 г.,постановено по гражд.дело № 9321/1983 г.
по описа на СРС,47 състав, е поставено в дял на З. М. В. жилище,състоящо се
от две стаи,кухня,баня – клозет,входно и изолационно антрета,заедно с 1/3
ид.част от общото таванско помещение и общите части на сградата,а в дял на
Г. И. З. е поставено жилище,състоящо се от две стаи,кухня,баня клозет и
антре,заедно с мазе с припадащите се части от общите части на
сградата,както и гараж.
Видно от нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 24.10.1986
г.,АЛ. Р. С. и АС. Г. СТ. заменят придобитото по време на брака им жилище –
ап.140 в бл.10 на ж.к.“Разсадника“ на ет.2,с площ от 45,86 кв.м. за жилището
на Г. И. З. с площ от 57,45 кв.м.,състоящо се от две стаи,кухня,баня – клозет и
антре,заедно с общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното
място.
От представените удостоверения за наследници се установява,че ИН. Г.
З. е единствена наследница по закон на З. М. В. и на Г. И. З..
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката М. се установява,че е първа братовчедка на
ответницата,свидетелката е дъщеря на Н. З.,а М. З. е нейна баба,свидетелката
знае,че в момента в имота на И.З. живеят дъщерята на И. и внука й,а е имало и
период,когато в имота са живели наематели – между 2016 г. и 2020 г.,нито
И.,нито нейната дъщеря са участвали в поддържането на дворното
място,никога И. и нейната майка не са ползвали дворното място,свидетелката
депозира показания,че дворното място е съсобствено между децата на М. З.,а
впоследствие нейният чичо Г. е прехвърлил имота си.От показанията на
свидетелката Нейч.. се установява,че познава И.З.,с която са приятелки от
около 14-15 години,в имота на ул.“Л.“,който е собственост на И. живеят
дъщерята и внука на И.,свидетелката счита,че доколкото И. притежава
жилище в сградата би трябвало да притежава и идеална част от мястото,на
свидетелката не е известно дали И. е правила нещо по поддържането на двора.
Разпитана в съдебно заседание,свидетелката Я. е казала,че познава И.,защото
заедно са ходили на училище,както и поддържат приятелски
взаимоотношение оттогава,след развода си родителите на И. разделили
жилището на две части като бащата на И. продал своето
жилище,свидетелката предполага,че И. е придобила част от земята.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
С оглед обстоятелството,че ищците С. и С. излагат твърдения,че са
собственици на недвижим имот в сградата,както и на 1/3 ид.част от дворното
място,съдът приема,че за ищците е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск срещу ответницата З.. Такъв съществува и с
оглед изложените твърдения за наличието на интерес от разглеждане на
правния спор с оглед невярното отразяване на правата на собственост в
регистрите на АГКК.
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответната
страна е възложено да проведе доказване,че правото на собственост й
принадлежи. В хипотезата,при която съответна страна в производството носи
доказателствената тежест,тази страна е длъжна да проведе пълно
3
доказване,т.е. от събраните доказателства да се установява по категоричен и
несъмнен начин,че правото на собственост й принадлежи.
Софийският районен съд приема,че в хода на производството ответната
страна З. не е провела доказване да притежава идеални части от дворното
място,поради което исковата претенция по отрицателния установителен иск
за признаване за установено,че ответницата не е собственица на 15,17 %
идеални части от поземлен имот с идентификатор .... следва да бъде уважена.
Анализът на доказателствата по делото позволява да бъде възприето,че
ответницата З. не притежава право на собственост върху дворното място.
Съдът счита,че ответницата З. не е придобила право на собственост на
основание наследствено правоприемство. С настъпването на наследствено
правоприемство в патримониума на наследника преминават
правата,притежавани от наследодателя към смъртта му. В конкретния случай
по делото се установява,че ответницата З. е единствена наследница по закон
на своите родители Г. З. и З. Витанова,но не се доказва да е придобила право
на собственост върху идеални части от недвижимия имот,представляващ
мястото,в което е построена сградата,защото никой от праводателите й не е
притежавал към смъртта си право на собственост върху идеални части от
поземления имот. Следва да се отбележи,че правото на собственост върху
дворното място е принадлежало първоначално на М. З.,придобито през 1934
г.,а след нейната смърт е придобито при равни дялове от трите й деца. С
оглед обстоятелството,че идеална част от дворното място е придобита от Г. З.
по наследяване,другата наследодателка З. Витанова не е притежавала право
на собственост върху дворното място. В тази насока следва да бъде
отчетено,че и според решението на съда по делото за делба между Г. З. и З.
Витанова е изрично възприето,че делба следва да бъде допусната единствено
на жилищния имот,който е строен по време на брака между страните,но не и
по отношение на дворното място,защото е лична собственост на Г. З..
Предвид това,че идеална част от дворното място е притежавал единствено
бащата на ответницата,както и като бъде съобразено,че той е прехвърлил
правото си на собственост на ищците,съдът намира,че отрицателният
установителен иск подлежи на уважаване. Неоснователен е доводът на
ответницата З. чрез процесуалния й представител,че ответницата притежава
право на собственост на основание извършената делба между наследниците
на М. З. съгласно делбения протокол,респективно че след смъртта на своите
родители ответницата притежава право на собственост върху 1/3 идеална част
от имота,тъй като след съставянето на делбения протокол са настъпили нови
юридически факти,които са довели до настъпване на промени в
принадлежността правото на собственост – родителите на ответницата са се
развели,а впоследствие се е развило и производство по съдебна делба,а както
беше посочено с решението,постановено от делбения съд е възприето,че
дворното място е еднолична собственост на Г. З.,а не е съсобствено между
страните,което съдебно решение обвързва ответницата като правоприемник
на страните в производството. С оглед това,че Г. З. е прехвърлил
притежаваните от него права върху идеална част от дворното място на
ищците,с настъпване на наследствено правоприемство между Г. З. и И.З.
последната не може да придобие право на собственост върху идеални части
от дворното място,тъй като такива вече не са притежавани от наследодателя.
Същевременно ответницата не провежда доказване да е придобила право на
4
собственост върху процесните идеални части от дворното място на основание
придобивна давност. За да бъде реализиран фактическият състав на
придобивната давност,необходимо е да бъде доказано реализиране на
фактическа власт върху имота в определен период от време – пет или десет
години в зависимост от това дали владението е добросъвестно или
недобросъвестно като владението трябва да е явно,спокойно,несмущавано. В
хода на производството не са събрани доказателства,от които да бъде
възприето,че ответницата З. е предприемала каквито и да било действия
спрямо дворното място,поради което не може да бъде възприето,че е доказала
да притежава право на собственост,а това обосновава извод за основателност
на исковата претенция.
Софийският районен съд счита,че е доказана и исковата
претенция,предявена по реда на чл.537,ал.2 от ГПК като следва да бъде
постановено нотариален акт от 03.11.1987 г. по нот.дело № 966/1987 г. да
бъде отменен в частта,в която е признато право на собственост на З. М. В.
върху 15,17 % идеални части от дворното място,съставляващо парцел IV-197
с площ от 350 кв.м. Разпоредбата на чл.537,ал.2 от ГПК предвижда,че след
разрешаване на правния спор за собственост,охранителният акт се отменя. С
оглед това,че съдът възприема за основателна исковата претенция по
отрицателния установителен иск,съдът счита,че нотариалният акт подлежи на
отмяна относно правата,удостоверени в същия за притежаване идеална част
от правото на собственост върху дворното място. Не може да бъде споделен
доводът на ответницата З. чрез процесуалния й представител,че този
нотариален акт не може да бъде отменян,защото е конститутивен. Видно от
нотариалния акт,същият признава права за З. Витанова,на която ответницата
З. е едиствен наследник. Следва да бъде отчетено,че съществува разлика
между нотариалните актове,които съдържат констатация за принадлежност
право на собственост на база различни осъществени юридически факти и
нотариалните актове,които обективират договори,с които се прехвърлят
права. Нотариалните актове,в които са обективирани договори са
конститутивни,защото са основани на волеизявленията на страните – за
прехвърляне,съответно за придобиване право на собственост и само тези
нотариални актове но могат да бъдат отменяни по реда на чл.537,ал.2 от ГПК.
Нотариалните актове,в които се съдържа констатация на нотариуса за
принадлежност право на собственост,могат да бъдат отменяни след
разрешаване на спор за собственост,поради което и в настоящия случай съдът
приема,че нотариалният акт следва да бъде отменен в частта за 15,17 %
идеални части от дворното място.
При този изход на делото и като съобрази,че ищците претендират
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 637,40 л...
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на АЛ. Р. С.,ЕГН **********,и АС. Г. СТ.,ЕГН **********,с
5
адрес гр.С.,ул.“Л.“ №,ет,ап,че ИН. Г. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“О.
к.“ бл.,вх.,ет,ап.8 не притежава право на собственост върху 15,17 % идеални
части от ПИ с идентификатор ....,със съседи имоти с идентификатор №.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт № 140 от
03.11.1987 г. по нот.дело № 966/1987 г. на нотариус при Коларовски районен
съд,в частта,в която е признато право на собственост върху 15,17 % идеални
части от дворното място,представляващо парцел IV-197 с площ от 350 кв.м. в
кв.88 по плана на С.,м.“Л.“ с площ от 350 кв.м.
ОСЪЖДА ИН. Г. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“О. к.“
бл.,вх.,ет,ап.8 да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
АЛ. Р. С.,ЕГН **********,и АС. Г. СТ.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ул.“Л.“
№,ет,ап сумата от 637,40 л.. ( шестстотин тридесет и седем л.. и четиридесет
стотинки ) съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6