Р Е Ш Е Н И Е
№ 673
гр. Велико Търново, 26.2.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на осми февруари
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.и. разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 517/2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/.
Образувано е по жалба на К.С.С. – С. ***
против Разпореждане за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 192, ал. 1, т.
2, б. "а" от ЗКН от 15.06.2022 г., /вх. №
08-00-204/16.06.2022 г. /, издадено от ...М.М.на длъжност Главен инспектор в
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в
Министерство на културата, с което на жалбоподателката е дадено писмено предписание в четиримесечен
срок от връчването на разпореждането за прилагане на ПАМ, последната да
демонтира поставените 4 /четири/ броя климатични тела по северозападната фасада
на: "Сграда 10447.508.168. 2, обл. Велико Търново, община Велико Търново,
гр. ...В.Т., до одобряването на инвестиционен проект или искане за намеса за
поставянето им, след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1
и ал. 2 от ЗКН
във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗКН.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт – ИАА, като
постановен при съществени процесуални нарушения : неправилно установена
фактическа обстановка, сгрешен Констативен протокол, който е послужил като
основание за издаване на процесната ПАМ, адресат на акта е само единият
съсобственик на имота, като другият не е бил конституиран като страна, не е
участвал в производството, неговото право на защита е било съществено
ограничено. Освен това актът е издаден и при неправилно тълкуване на
материалния закон. Посоченият чл. 83, ал.1 т. 2 б „в „ от ЗКН изрично посочват
схеми и проекти за преместваеми обекти …. Както и електрически и газификационни
табла, външни климатични съоръжения , антени на мобилни оператори. Следователно
точният смисъл на закона обхваща само климатични съоръжения ,каквито не
представляват монтираните на северозападната страна 3 бр. битови климатици. По
делото е представено Разрешение за строеж № 374/10.6.2008г. , с което въз
основа на одобрените инвестиционни проекти е одобрено преизграждане на
съществуваща жилищна сграда с допълващо застрояване, която е въведена в
експлоатация с акт обр. 16. Следователно е налице законно строителство, съобразeно с всички норми на ЗУТ, поради което ПАМ се явява и
материално – незаконосъобразна. От съда се иска същата да бъде отменена.
В о.з. се представлява от ..Д.Д., който
поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания, като подробни
аргументи развива и в допълнителна писмена защита по делото. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Главен инспектор в
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в
Министерство на културата, оспорва жалбата като неоснователна. В представени
писмени бележки процесуалният му представител излага доводи, че ПАМ е издадена
в рамките на материалната компетентност на органа, съобразена както с
изискванията за форма по чл. 59 от АПК, така и с тези за материална
законосъобразност съгласно разпоредбите на ЗКН. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
НОВОКОНСТИТУИРАНАТА ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА М.С. чрез ..Д. Д. заема становище за
незаконосъобразност на издадения административен акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира
за установено от фактическа страна следното:
Касае се
за второ производство след отмяна на Решение № 344/14.11.2022г. по адм. д.
519/22г. по описа на съда с Решение № 8493 от 31.08.2023 г. на ВАС по адм. д. №
567/2023 г., I и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда
със задължителни указания по прилагането на закона, а именно конституиране като
заинтересована страна на другия съсобственик на недвижимия имот, М.С.С., което
е станало с Разпореждане от 7.09.2023г. на съда по настоящото дело, същият е
представлява в производството от ..Д. Д..
Предмет на оспорване е Разпореждане за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 192, ал. 1, т.
2, б. "а" от ЗКН от 15.06.2022 г., /вх. №
08-00-204/16.06.2022 г. /, издадено от ...М.М.на длъжност Главен инспектор в
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в
Министерство на културата, с което на жалбоподателката е дадено писмено предписание в четиримесечен
срок от връчването на разпореждането за прилагане на ПАМ, последната да
демонтира поставените 4 /четири/ броя климатични тела по северозападната фасада
на: "Сграда 10447.508.168. 2, обл. Велико Търново, община Велико Търново,
гр. ...В.Т., до одобряването на инвестиционен проект или искане за намеса за
поставянето им, след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1
и ал. 2 от ЗКН
във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗКН.
Въпреки направените оплаквания за
невярна фактическа обстановка, реално по делото няма спор за факти.
Видно от приложената административна преписка и заключението на вещото
лице е, че процесната сграда не притежава статут на единична недвижима културна
ценност, но е разположена в охранителната зона на единична културна ценност –
"Сграда на ул. "Резервоарска № 53", кв. 300, пл. № 1241,
декларирана с Писмо № 4250 от 4.12.1079 г. на НИПК, без определена
предварителна категория и режим на опазване и е в обхвата на територия с
културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност
– "Архитектурно-строителна зона "Варуша", част от Историческо
селище Велико Търново", обявено с протокол № 4 от 7.06.1999 г. на
Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от
Министъра на културата, като групов паметник на културата с категория
"национално значение" -Писмо изх. № 0401-9059/13.04.2022 г. от
Директора на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Следователно за процесния имот са приложими правилата на Закон за културното
наследство – ЗКН.
С Разрешение за строеж №
374/10.06.2008 г. на Главен архитект на
Община Велико Търново на праводателя на жалбоподателката е разрешено да извърши строеж
"Преизграждане на съществуваща жилищна сграда с допълващо
застрояване" в УПИ № 1240, кв. 301, с адрес гр. В. Търново, ул.
"Стефан Караджа" № 13, съгласно одобрените на 28.05.2008 г.
инвестиционни проекти, като строежът е въведен в експлоатация с Удостоверение №
163/30.07.2009 г. на Главен архитект на Община Велико Търново.
Видно от справка № 381476/28.3.2022г.
чрез отдалечен достъп по данни за имот в Служба по вписванията гр. В. Търново
се установява, че с Нотариален акт с № 84 т.24
от 29.11.2019 г. Светлозар С. и Красимира С. даряват горепосочения
недвижим имот на децата си К.С.- С. и М.С. стр.15 от адм. д. 519/22г.
Във връзка с подадена жалба от
съседи за незаконосъобразно поставяне на 4 климатични тела на фасадата на
сградата от ответник жалба е извършена
проверка на 1.04.2021г. , за което е съставен Констативен протокол на основание
чл. 192, ал.1 т.1 от ЗКН в присъствието на ... Г.Ш.– Регионален ръководител на
СЦР по планиране към ГД ИОКН. На жалбоподателката е връчено Писмо от
23.03.2022г., с което са изискани необходимите документи за поставянето на
клриматична технихаот собствениците на сградата. С такова с изх. № 08-00-204/29.3.2022г. на
МК повторно от жалбоподателката са
изискани необходимите документи за поставянето на климатиците, като с писмо от
6.04.2022г. е удостоверено, че такива не са предоставени от жалбоподателката –
данни за извършена съгласувателна процедура по реда на чл. 84, ал.1 и ал. 2 от
ЗКН във вр. с чл. 83, ал.1 т.2 б““в“ от ЗКН. Тези факти са били обективирани
допълнително и с Писмо от 14.04.2022г. на МК.
В същия този Протокол след оглед на място е усатновено, че на външната
фасада на сградата са монтирани 4 броя климатични тела, два броя на партерно
ниво и два броя на втория етаж по северозападната фасада на сградата,
ориентирани и в близост до съседния имот. В обобщение с този КП е установено:1.
Неизпълнение на чл. 83, ал.1 т. 2 б“в“ от ЗКН2. Извършено е нарушение по
чл.200, ал.1 пр. второ от ЗКН3. Сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не могат да
бъдат установени, затова не се образува административно- наказателно
производство и 4. СС цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на
бъдещи нарушения да бъде издадено Разпореждане за прилагане на ПАМ спрямо
собствениците на сградата.
Така съставения КП с писмо изх. № 08-00-204/9.05.2022г. е изпратен на жалбоподателката и заинтересованото лице, както и до Кмета на Община В. Търново с изрично указания, че за изпълнение на същия ще бъде издадено Разпореждане за налагане на ПАМ. По делото обаче е представена само обратната разписка на връчен КП на жалбоподателката, но не и на заинтересованата страна. В хода на касационното производство пред ВАС е представено процесното Разпореждане придружено с известие за доставяне, писмо изх. № 08-00-204/9.05.2022 г. на Министерство на културата и два броя известия за получаването му от адресатите му – жалбоподателката и заинтересованата страна.
Въз основа на така съставения КП е издадено и процесното Разпореждане, връчено на страните.
В срок срещу него е подадена жалба от К.С. ***, по която жалба е образувано адм. д. 519/22г.
В хода на горното производство е допусната и изслушана СТЕ, със задачи след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място на процесния имот да отговори на въпросите : колко на брой са поставените климатични тела, монтирани на северозападната фасада на сградата, как са монтирани същите в т. ч. начина на прикрепване към сградата и кога са монтирани същите, ако това може да се установи. СТЕ е посочила, че към датата на огледа 2.10.2022г. по западната фасада на МЖС са монтирани три броя външни климатични тела. Посочено е, че оградата със съседния имот е изпълнена и е масивна в долната си част и от дървени елементи в горния край. В югозападната част на имота е изградено външно каменно стълбище, водещо до незастроената част на имота на кота средно ниво, представляваща свободна площ с настилка от каменни плочи на две нива чрез два броя стъпала. Към СТЕ има приложен снимков материал, от който се вижда местоположението на всеки един, което съответства на даденото в заключението на вещото лице описание. Монтирането е осъществено по традиционен начин – ситуирано е климатичното тяло върху хоризонтална част на два броя Г образни метални стойки, предварително замонолитени и строго хоризонтирани в стената с необходимата височина. И съответна метална скара. Чрез отвор , прокопан през стената са прекарани необходимите тръби и проводници, свързващи девте тела. За дата на поставяне вещото лице е приело , че това е станало след датата на производство: за обслужващ долното ниво – м.12.2019г., за средното ниво – м.06.2021г. и за най- горното ниво , няма данни за година на производство. В хода на настоящото производство е извършен повторен разпит на вещото лице инж. Л., която поддържа така представеното заключение. Посочва, че не е имала задача към старото заключение да посочи, дали монтаж на климатик е строеж по смисъла на ЗУТ,а към момента на о.з. не е извършвала нов оглед. Твърди, че принципно не винаги е необходимо да се издава Разрешение за строеж за поставяне на климатик.
По делото е разпитан като свидетел и съпругът на жалбоподателката, който установява, че монтираните външни тела са 3 броя. Същите са поставени при пускане на обекта в експлоатация, а четвъртото климатично тяло от снимката в Констативния протокол е повредено, не е монтирано и не е действащо. Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза.
Както се посочи по- горе с
придружително писмо адресирано до собствениците, изх. № 08-00-204 от 9.05.2022
г. -връчено на жалбоподателката на 11.05.2022 г., Констативния протокол им е
бил изпратен за сведение и са били уведомени, по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, че спрямо тях ще бъде приложено разпореждане за прилагане на
ПАМ.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване акт, в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.
След
извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира, че процесната ПАМ
е наложена от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН, при спазване на
установената форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 15 от ЗКН в
Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното
наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа
на него актове. А съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН при
упражняване на контролната дейност от Инспектората по чл. 15, ал. 2
Инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на
вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване
или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на
вредните последици от тях в определен срок. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането
на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с Разпореждане на инспекторите. Материалната
компетентност на издателя на разпореждането – Главен инспектор в Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на
културата, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с
разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т.
2, б. „а“ от ЗКН. Тази разпоредба на чл. 192, ал. 1, т.
2 от ЗКН, която предвижда прилагането на принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по
този закон само в случаите на упражняване на контролната дейност от
инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Такава възможност не е предвидена при
осъществяване на контролната дейност на инспектората по чл. 15, ал. 3 от
ЗКН. В настоящата хипотеза е осъществен контрол по Глава Пета
–Териториалноустройствена защита, в която се намира чл. 83, ал.1 т. 2 б „в“ от
ЗКН, следователно попада в обхвата на контрола на дейностите по чл. 15, ал. 2, т.
1-7 от ЗКН и е в изпълнение на контролната дейност на Инспектората
по чл. 15, ал. 2 от
ЗКН.
Разпореждането за налагане на
ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и
съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването, вкл. с
позоваване на резултатите от проверката. Въпросът за съответствието на
посочените факти на събраните в хода на производството доказателства и на
формираните от органа правни изводи е въпрос досежно материалната законосъобразност
на акта, а не досежно спазване на изискването за форма.
По отношение спазване на
административно- процесуалните правила съдът намира следното. В съответствие с разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т.
3 от ЗКН, адресат на принудителната административна мярка може да е
единствено собственика на културна ценност, а в хипотезата на съсобственост –
всички съсобственици на имота и в тази връзка настоящата инстанция е изпълнила
указанията в отменителното решение на ВАС и е конституирала като заинтересована
страна другия съсобственик на имота. След като АО не представя друго
Разпореждане по отношение на него, въпреки наличието на горепосоченото и
приложено в административната преписка, придружително писмо адресирано до
собствениците, изх. № 08-00-204 от 9.05.2022 г. Констативен протокол с вх. № 08-00-204/27.04.2022 г. Съдът намира за
установено, че такъв не е издаден. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3
от ЗКН задължава собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими
културни ценности да съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН проектите по
чл. 80, ал. 3 ЗКН и чл. 83ЗКН . Следователно адресат на принудителната
административна мярка може да е единствено собственика на културна ценност, а в
хипотезата на съсобственост – всички съсобственици на имота. В отмененото
решение на АСВТ изрично е посочено, че към момента на постановяване на ПАМ М.С.
е непълнолетен, навършил 16 години, тъй
като е роден на *** г. Чл. 4 от ЗЛС лицата от 14 години до навършване на
18-годишна възраст могат да извършват правни действия със съгласието на техните
родители или попечители, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си. Изцяло в правомощията на АО е да
определи дали ще бъде ангажирана тази административно- наказателна отговорност,
като в настоящия казус , същият е преценил, че
неустановеност на датата на извършване на нарушението препятства
извършването на проверка за спазване на ,
чл. 34 от ЗАНН, поради което НП не се издават. АО правилно е посочил като адресат на ПАМ
пълнолетния съсобственик на имота, като в негова дискреционна власт е да посочи, дали ще приеме непълнолетния
съсобственик за такъв адресат. В конкретния случай след като се касае за
извършване на фактически действия- премахване на климатици и правни такива –
съгласуване на проект, АО е преценил, че
не следва да издава разпореждане и спрямо непълнолетното лице. С оглед на това
след като не е адресат на настоящия процесен акт, евентуалното засягане на
неговите права е правно ирелевантно. Въпреки това АО е изпълнил служебното си
задължение да го уведоми за съставения КП, като е предписал фактическите и
правни действия да се извършат само от пълнолетния съсобственик на имота.
Съдът намира, че не са налице съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на АА.
Жалбоподателката е била уведомена за започване на производството, дадена й е
няколкократно възможност да сочи доказателства, запозната е със събраните
такива в хода на административното производство. Спазени са разпоредбите на чл.
34 и чл. 35 от АПК, като актът е издаден след като е изяснена фактическата
обстановка по спора и същата се оповава на събраните по делото доказателства.
Съдът не споделя становището на жалбоподателката, че фактическата обстановка е
невярна. Както се посочи във фактическата част на настоящото решение повечето
въпроси не са спорни. Единствено такъв е въпроса дали са били монтирани 3 броя
или 4 броя климатици. Съставеният КП в качеството си на официален документ се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК и същият
установява, че към момента на проверката са били налице 4 външни тела. Същият
не е оспорен по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Изслушаното вещо лице, както посочва и в СТЕ твърди, че са налице към датата на
огледа, която определено не съвпада с датата на издаване на КП са 3 такива.
Това съответства и на показанията на разпитания свидетел, който посочва, че
първоначално са били 4 климатика, но единият е демонтиран по искане на съседа и
не е функционирал.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното
: Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 83,
ал.1 т. 2 б „в“ от ЗКН. Смисълът
на закона и на нормата на чл. 83, ал. 1, т.
2 от ЗКН е осигуряването на единен облик на зоните и териториите,
наситени с обекти групови недвижими културни ценности или зоните около единични
такива паметници. В настоящия случай сградата, като попадаща в обхвата на
границите на групова културна недвижима ценност –подлежи на ограничителния
режим по ЗКН и съответно за намеса в нея, включително извършване на външни или
текущи или аварийни ремонти по нея, при
които се променят архитектурните и/или художествени характеристики на сградата,
е необходимо да бъде съгласувана със съответните органи на Министерство на
културата по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.
Точният текст на Чл. 83. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009
г., в сила от 20.11.2009 г., изм., бр. 54 от 2011 г.)
е (1) Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по
реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал.1 и ал.2, както следва:
2. в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго:
в) схеми и проекти за преместваеми обекти, включително за настилки, огради, чешми, улично осветление и други елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения, антени на мобилни оператори;
Както се посочи във фактическата част на настоящото
решение, няма спор, че процесният имот е в границите на групови културни
ценности, поради което твърдението на жалбоподателя, че не представлява
единична такава ценност е правно ирелевантно, след като е посочена именно т.2,
която касае именно имоти в границите на групови ценности. Въпросът дали самата
сграда е законно изградена след издадено Разрешение за строеж и Разрешение за
ползване също не променя правните изводи по казуса, доколкото спорен е
единствено въпроса дали за поставянето на външни климатични тела по фасадата на
обекта е необходимо съгласуване с Министерство на културата. Следва да се посочи, че въпреки, че няма
разписан ред в ЗУТ за премахване на такива елементи, то настоящият случай, с
оглед разположението на процесния обект спрямо недвижима културна
ценност, редът е специален. АО е приложил по аналогия разпоредбите на чл. 57 и сл. от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти. Това
е така, защото в специалните хипотези на чл. 151, ал. 2 от ЗУТ и чл. 83, ал. 1, т. 2, буква "в" от ЗКН не е посочен
ред за премахване, което не означава, че следва да се търпи един обект, за чието поставяне не е налице
съгласувателна процедура с МК. По тази
причина с прилагане на аналогичните разпоредби за премахване на преместваемите
обекти, които се доближават и конструктивно до посочените елементи,
административният орган е изпълнил целта на закона - да не се оставят незаконно
поставени обекти в охранителните зони на недвижими културни ценности.
Според чл. 151, ал. 2 от ЗУТ, за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни
зони дейностите по ал. 1 се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за
културното наследство с изключение на теренната консервация. В
10-дневен срок възложителят предоставя копие от съгласуваната проектна
документация в съответната общинска администрация. По делото няма спор , че
нито има такава техническа документация, нито има поискано и издадено
съгласуване с МК. Единствено релевантно в случая е, че на фасадите са налични към датата на проверката и към
датата на налагане на ПАМ- монтирани външни тела на климатици, които са трайно
прикрепени, без да има направено съгласуване, предвид статута на сградата част
от охранителна зона. Без правно значение
е кога точно са монтирани тези тела, от
кого точно са монтирани и на кого са собственост антената. Общото задължението
по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН е на собствениците на обекта,
поради което и те са адресати на задължителното
предписание. Безспорно е установено по делото, че не е правено
съгласуване на обекта при действието на
който и да е действащ или отменен закон, касаещ опазването на паметниците на
културата. Следва да се подчертае, че ПАМ е наложена за нарушение на ЗКН,
където в чл. 192, ал.1 т. 2 б“а“ЗКН ответникът е компетентен да издава ИАА от
този вид, а не на ЗУТ, поради което
навежданите оплаквания, че не се касае за строеж по смисъла на §1 т. 38 от ЗУТ
не следва да се обсъждат. Релевантно за процесното произнасяне е било само установеното в
съставения в това производство по реда
на чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН- КП, видно от който- при проверка
на място и по документи са установени
намеси по фасадите/в частта им, представляваща външни стени на северозападната
част на сградата, за които няма
съгласувания, предвид статута на сградата. АО е посочил и констатираното от
него нарушение на чл. 200, ал 1 предл. Второ от ЗКН, като както се изложи по-
горе именно за преустановяване на нарушенията и поправянето на вредите от тях ,
при упражняване на контролната дейност на ответника е допустимо издаване на Разпореждане
от вида на процесното. Фактическият състав по чл. 192, ал.1, т.2 б „а“ от ЗКН е
изпълнени, тъй като са налице всички елементи, статут на сградата част от
охранителна зона, наличието на поставени върху фасадата 4 броя климатични тела
липсата на съгласуване с МК на тяхното поставяне, с оглед статута на сградата.
Както се посочи по- горе отделен е въпросът за липсата на каквито и да е
съгласувания по ЗУТ или предходни устройствени закони, дали е налице строеж по
смисъла на §1 т 38 и т. 40 от ЗУТ, респ. дали е необходимо Разрешение за
строеж. В този смисъл е практиката на
ВАС напр. . Решение № 7488 от 28.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 573/2022 г
Следователно предвид нормата на
чл. 151, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 83, ал. 1, т.
2, буква "в" от ЗКН, след като градинският елемент се
намира в охранителната зона на недвижима културна ценност, то поставянето й се
извършва след съгласуване на проектната документация с НИНКН и след издаване на
съответните строителни книжа. Дори в този обем, извършените дейности също
подлежат на съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2
във вр. ал. 1, т. 12 ЗУТ.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че в случая не е необходимо издаване на такова разрешение от ответника, тъй като се касае за т. нар. домашни климатици, които са различни от посочените в нормата на чл. 83, ал.1 т. 2 б“в“ от ЗКН съоръжения. Това съждение, че понятието „външни климатични съоръжения“ обхваща единствено тези, които служат за климатизиране на големи сгради и обекти и които нямат нищо общо с „битовите климатици“ като обем и режим на монтаж и инсталация не намира правна опора. При липсата на легална дефиниция следва, че това понятие е използвано в общоприетия му смисъл – чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Подобно стеснително тълкуване противоречи на целта на ЗКН, за опазване на културното наследство при максимално запазване на автентичността му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Това не е и съоръжение на техническата инфраструктура, защото с разпоредбата на чл. 64 от ЗУТ са посочени елементите на техническата инфраструктура, които подробно са изброени в ал. 1 - а монтираното климатично тяло не е от този вид.Следователно, това не е съоръжение от техническата инфраструктура и за монтирането му не е необходимо да има както инвестиционен проект чл.147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ , а така също и строително разрешение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ. В чл. 148, ал. 3 от ЗУТ е разписан реда за издаване на разрешение за строеж относно обекти от техническата инфраструктура, но с оглед разпоредбата на чл. 64 от ЗУТ се установи, че този обект не попада в категорията на техническата инфраструктура. Следователно не е необходимо да има разрешение за строеж за монтиране на външната част на климатично оборудване. Законовото определение на понятието "строеж"е ясно и изчерпателно, поради което не следва да се тълкува разширително. Според чл. 137, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ строеж от шеста категория е монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор". Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че дори да е налице строеж, то този строеж е такъв от шеста категория, и не е необходимо издаване на Разрешение за строеж. Въпреки това е необходимо съгласуване на схема за разположение на климатиците с МК, което не е сторено от жалбоподателя, поради което е издадена процесната ПАМ. Отново следва да се подчертае, че правното основание за нейното издаване е чл. 192, ал.1 т. 2 б“а“ от ЗКН във вр. с чл. 83, ал.1 т.2 б „в“ от ЗКН, поради което ФС се явява осъществен. Не се касае за издаване на Заповед за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225 от ЗУТ и издаване на Заповед с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Неоснователно е и съображението,
че ИАА има невъзможен предмет, тъй като се касае за три климатика, а не за
посочените от АО четири. След като към момента на съставяне на КП и момента на
издаване на процесния акт се установява, че са били монтирани четири външни
тела, то Разпореждането не страда от горния порок. Фактът, че към момента на
изготвяне на заключението на СТЕ, потвърдени констатации от разпита на един
свидетел са вече три, означава ,че жалбоподателката доброволно е изпълнила
горепосочения акт. Изпълнението на предписанието не може да влече след себе си
незаконосъобразност на издадения акт.
В практиката си Върховния
административен съд се е произнасял по подобни казуси, като е приемал, че
премахването на климатик евентуално би могло да стане по съответна Наредба,
приета от общинския съвет, ако такава е приемана или по общия исков ред напр.Решение № 5229 от 7.06.2005 г. на ВАС по
адм. д. № 2080/2005 г. или по реда на чл. 109 от ЗС.
По
изложените аргументи, Съдът намира Разпореждането за правилно и
законосъобразно, а жалбата за неоснователна на изложените в нея доводи. При
произнасянето си ответникът е приложил правилно и общия принцип на чл. 6 от АПК
за съразмерност.
При този изход на делото
в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, по чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка
с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 100- сто- лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И
:
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.С. – С.
*** против Разпореждане за прилагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 192, ал. 1,
т. 2, б. "а" от ЗКН от 15.06.2022 г., /вх. №
08-00-204/16.06.2022 г. /, издадено от ...М.М.на длъжност Главен инспектор в
Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
в Министерство на културата, с което на жалбоподателката е дадено писмено предписание в
четиримесечен срок от връчването на разпореждането за прилагане на ПАМ,
последната да демонтира поставените 4 /четири/ броя климатични тела по
северозападната фасада на: "Сграда 10447.508.168. 2, обл. Велико
Търново, община Велико Търново, гр. ...В.Т., до одобряването на инвестиционен
проект или искане за намеса за поставянето им, след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1
и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1,
т. 2, б. "в" от ЗКН. ОСЪЖДА К.С.С. – С. ЕГН **********,*** да заплати на
Министерство на културата – гр. София разноски в размер на 100- сто- лева. |
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|