Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 644
12.10.2022 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №502 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е
по жалба на П.П.Д. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., с посочен по
делото съдебен адрес:***, офис *,
против Решение №1012-26-206-1 от 19.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково,
с което е отхвърлена
жалбата на П.П.Д. срещу Разпореждане №**********/2140-26-426 от 20.04.2022 г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж на жалбоподателката за времето като неработеща майка за периодите от 04.09.1972 г. до 04.09.1973 г.; от 26.01.1975 г. до 26.03.1976 г.; от 04.12.1978 г. до 04.06.1980 г.; от 28.10.1981 г. до 28.10.1982 г. и от 04.07.1983 г. до 03.07.1985 г. с обща продължителност от 06 г. 07 м. и 29 дни, както и времето с продължителност от 1 г. и 04 м., през което било получавано обезщетение за безработица. При безспорно зачетен „действителен трудов стаж“ от 09 г. и 09 м., бил наличен правен интерес за зачитане на горепосочените периоди, и това удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ, считано от 14.11.2019 г. – датата на предходно заявление.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката П.П.Д. е
подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№2113-26-2212 от 14.11.2019
г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с приложени документи,
доказващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане №**********/2140-26-246 от 13.03.2020 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1 – 3 и чл.69б, ал.2 и 5 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.П.Д..
Разпореждането е изпратено на адреса на Д. и е получено лично на 17.03.2020 г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 012NH0 X. Липсват данни разпореждането да било обжалвано.
На 31.01.2022 г. П.П.Д. подава до Директора на ТП на НОИ – Хасково ново Заявление за отпускане на ЛПОСВ, регистрирано с вх.№2113-26-91/31.01.2022 г.
С Разпореждане №**********/2140-26-426
от 20.04.2022 г., на основание чл.68, ал.1 – 3 и чл.69б, ал.1, 2 и 5 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково е отказал
да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.П.Д. по подаденото
от нея заявление №2113-26-91/31.01.2022 г.
В разпореждането е посочено,
че към датата на подаване на заявлението – 31.01.2022 г., П.П.Д. има навършена
възраст от 68 г., 10 м. и 09 дни и осигурителен стаж с прекъсване, положен за
периода от 04.09.1972 г. до 18.01.2022 г., както следва: 00 г. 06 м. 02 дни
осигурителен стаж от 1 категория труд; 00 г. 00 м. 10 дни осигурителен стаж от
2 категория труд; 17 г. 02 м. 25 дни осигурителен стаж от 3 категория труд и 18
г. 01 м. 11 дни общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3
категория труд, от който действителен – 09 г. 09 м. 00 дни.
Прието е, че на Д. не се
следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй
като няма осигурителен стаж от първа категория труд 10 години, или 15 години от
втора категория труд.
Посочено е, че П.П.Д. не
отговаря на условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО и няма право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по тези разпоредби, тъй като няма придобит
изискуемия осигурителен стаж от 36 г. 02 м., а има 18 г. 01 м. 11 дни.
Обсъдено е приложението на
чл.68, ал.3 от КСО, като е посочено, че в случай че лицата нямат право на
пенсия по ал.1 и 2, през 2022 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
** години и ** месеца за жените и мъжете и не по-малко от **
години действителен осигурителен стаж. Цитирана е и дефиницията на „действителен
стаж“, дадена в § 1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Пенсионният
орган е посочил, че зачетеният стаж на П.П.Д. като неработеща майка за времето
от 04.09.1972 г. до 04.09.1973 г. с продължителност 01 год.; от 26.01.1975 г.
до 26.03.1976 г. с продължителност 01 г. 02 м.; от 04.12.1978 г. до 04.06.1980 г.
с продължителност 01 г. 06 м.; от 28.10.1981 г. до 28.10.1982 г. с
продължителност 01 г.; от 04.07.1983 г. до 03.07.1985 г. с продължителност 01 г.
11 м. 29 дни, и периода на безработица за времето от 06.11.2015 г. до 05.09.2016
г. с продължителност 10 м. и от 19.07.2021 г. до 18.01.2022 г. с
продължителност 06 м., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, съответно е преценил, че на Д. не се следва пенсия по условията
на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст от ** г., ** м. и
** дни, но няма действителен осигурителен стаж **
години, а има ** г. и ** м.
Разпореждането е получено лично
срещу подпис от П.П.Д. на 04.05.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 01A4IG 3.
В законоустановения едномесечен
срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, П.П.Д., чрез пълномощника си, обжалва
Разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-206/05.05.2022
г., като навежда доводи, че неправилно е отказано зачитането на действителния ѝ
трудов стаж за времето като неработеща майка, и за периода на получаване на
обезщетение за безработица.
С постановено по реда на
чл.117, ал.3 от КСО Решение №1012-26-206-1 от 19.05.2022 г. Директорът на ТП на
НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от П.П.Д. срещу Разпореждане №**********/2140-26-426
от 20.04.2022 г. на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В решението е направен анализ
на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, в която били използвани две понятия – „осигурителен
стаж“ и „действителен стаж“. Прието е, че по силата на § 1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО, под понятието „действителен стаж“ следвало да се разбира действително
изслуженото: 1) време по трудово или служебно правоотношение; 2) времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт; 3) времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски, а изхождайки от това за действителен осигурителен стаж се зачитало само
и единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз
основа на правоотношение – основание за осигуряване. Изложени са съображения,
че макар с различни разпоредби законодателят да е приравнил на осигурителен
стаж определени периоди от време, то същите не можели да бъдат зачетени като
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Такъв
осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил: времето на
наборната военна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; времето след 01.01.1996 г., през което родител или осиновител е
полагал постоянни грижи за дете-инвалид до навършване на **-годишна
възраст и т.н. Направен е извод, че за изброените хипотези очевидно било
характерно, че се касаело за време, признато за осигурителен стаж, без реално
да е упражнявана трудова дейност, докато по аргумент от дефиницията, дадена за
„действителен стаж“ в § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО законодателят очевидно имал
предвид точно обратното – наличието на осигурително правоотношение, което
произтича от реалното упражняване на трудова дейност. С оглед така обсъдените
разпоредби административният орган е приел, че зачетеният стаж за периода на
безработица от 10 м. и от 06 м., както и зачетеният стаж за времето като
неработеща майка: от 01 г.; от 01 г. и 02 м.; от 01 г. и 06 м.; от 01 г. и от 01 г. 11 м. и 29 дни не било действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и е потвърдил разпореждането
за отказ като правилно и законосъобразно.
Решението е съобщено на
адресата си, чрез адв.Ч., на 23.05.2022 г., видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS 6300 01A5X3 6.
Жалбата
срещу Решението е депозирана на 23.05.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където
е заведена с вх.№1012-26-206-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, изхожда от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореното решение е
издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на
чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена
форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО
реквизити.
Не се установява при
издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в
жалбата.
Решението е несъответно на
материалния закон.
В случая е безспорно, с
оглед размера на придобития от жалбоподателката стаж, превърнат към трета
категория, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при
условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО.
Спорът се отнася до това
дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3
от КСО.
В чл.68, ал.3 от КСО е
предвидено, че в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Изискуемата възраст за жалбоподателката е навършени **
години и ** месеца, каквато тя има към датата на подаване на
заявлението. От данните по пенсионната преписка се установява безспорно, че по
отношение на П.П.Д. периодите от 04.09.1972 г. до 04.09.1973 г. – 01 г.; от
26.01.1975 г. до 26.03.1976 г. – 01 г. и 02 м.; от 04.12.1978 г. до 04.06.1980 г.
– 01 г. и 06 м.; от 28.10.1981 г. до 28.10.1982 г. – 01 г. и от 04.07.1983 г.
до 03.07.1985 г. – 01 г. 11 м. и 29 дни, както и от 06.11.2015 г. до 05.09.2016
г. – 10 м. и от 19.07.2021 г. до 18.01.2022 г. – 06 м., са признати от
пенсионния орган за осигурителен стаж, но този стаж не е приет за „действителен
стаж“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Не се спори и относно факта,
че с изключение на последните два периода, през останалите периоди П.П.Д. е имала
качеството „неработеща майка“, а през последните два периода е получавала
обезщетение за безработица, тоест през тези периоди същата не е полагала труд
по трудово правоотношение или приравнено на такова.
Обсъжданата от
административния орган разпоредба на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е нова, приета
с измененията на КСО, обн.ДВ бр.107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
В настоящия случай стажът
на жалбоподателката като „неработеща майка“ е придобит с прекъсвания в периода между
04.09.1972 г. и 03.07.1985 г., поради което на основание § 9, ал.1 от ПЗР на
КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до
31.12.1999 г. разпоредби.
Приложимата
материалноправна разпоредба за посочения период е нормата на чл.80 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите (утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 г.,
обн.Изв. бр.5 от 1958 г., отм. ДВ бр.21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.),
която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че се зачита
за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен
отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В т.9 от Постановление №61 на
Министерския съвет от 28 декември 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн.ДВ
бр.2 от 09.01.1968г.) е било предвидено, че „На жените-майки, членове на
трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, при бременност и
раждане и за отглеждане на деца да се зачита за съответен трудов стаж времето,
отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен
отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки.“ Съответно с Инструкция
№0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на
ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена
от министъра на труда и социалните грижи, Централния съвет на българските
професионални съюзи и Централния съюз на трудово-производителните кооперации (обн.ДВ бр.15 от 20.02.1970 г.), с
която са дадени допълнителни указания по приложението на разпоредбите от ПМС №61/1967
г., се уточнява, че трудов стаж по т.9, ал.4 и 5 по постановлението могат да
придобиват само жените – майки и осиновителки, които са родили или осиновили
деца след 31.12.1967 г. и които към деня на раждането на детето не работят като
осигурени за всички осигурителни рискове, а в случаите в които през отделни
етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на детето
майката/осиновителката е работила като осигурена за всички осигурителни случаи
по някои от посочените в предходната алинея нормативни актове, а през други не
е работила или е била осигурена само за в случай на трудова злополука, трудов
стаж по т.9, ал.4 и 5 от 61-во постановление се зачита само за периодите, през
които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи (т.2,
ал.1 и ал.2); че се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца при
раждане (т.4), които се броят от 45-я ден, предшестващ раждането (т.13). Изрично
в т.3 от същата Инструкция е предвидено, че „Придобитият по т.9, ал.4 и 5 от
постановлението трудов стаж, както и по чл.60 и 61 от Кодекса на труда, чл.15
от Указа за взаимно осигуряване членовете на ТПК, § 24, 25 и 26 от Правилника
за социално осигуряване на земеделските стопани – кооператори, се зачита при ползуване
на права по изброените в т.2, ал.1 нормативни актове, както и по всички други
нормативни актове, ползуването на правата по които е свързано с непрекъснат или
общ трудов стаж (Закона за пенсиите, Закона за пенсиониране на земеделските
стопани-кооператори и др.).“
Обсъжданата нормативна
уредба, относима към периодите на придобиване на осигурителния стаж на
жалбоподателката като неработеща майка, води на извода, че липсва правно
основание за непризнаването на този стаж като действителен осигурителен стаж,
както неправилно е приел административният орган.
Следва да се има предвид,
че с приемането на легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“, в сила
от 01.01.2015 г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на
отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което
незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесните периоди за
действителен осигурителен стаж на основание § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47
от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките
относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 г. по
конституционно дело №9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.
(В същия
смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в Решение №2477 от 17.02.2020
г. по адм.дело №5956/2019 г.; Решение №5377 от 03.06.2022 г. по адм.дело №139/2022
г.; Решение №1624 от 21.02.2022 г. по адм.дело №11773/2021 г.; Решение №47 от 05.01.2021 г. по адм.дело №6669/2020
г.; Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм.дело №5956/2019 г. и др.).
Като е отказал да зачете
стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен
такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона, и
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково е постановено в
несъответствие с материалноправните разпоредби.
По отношение на жалбоподателката
е зачетен действителен осигурителен стаж от 09 г. и 09 м., и при зачитането на периода
от още 6 г. 07 м. и 29 дни безспорно ще бъде достигнат изискуемия от закона минимум
от 15 години действителен осигурителен стаж, съответно ще са налице изискванията
за придобиване право на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения
оспореното решение следва да се отмени, а преписката следва да се върне на
административния орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателката, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Следва да
се отбележи, че доколкото по подаденото от П.П.Д. на 14.11.2019 г. Заявление за
отпускане на ЛПОСВ е постановено необжалвано Разпореждане за отказ с №**********/2140-26-246/13.03.2020
г., то неоснователна е претенцията в жалбата пенсията да ѝ бъда отпусната
считано от 14.11.2019 г.
За пълнота на изложението,
неоснователно е и направеното в жалбата възражение относно незачитане като
действителен осигурителен стаж на периода от време, през който жалбоподателката
е получавала обезщетение за безработица, което обаче не се отразява на крайния
резултат на спора.
Предвид изхода на делото,
основателна е своевременно заявената от жалбоподателката претенция за
присъждане на разноски по делото, платими от ответника. Направени са разноски в
размер на 410 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2022 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-206-1 от 19.05.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-426
от 20.04.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ –
Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на
Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от П.П.Д.
Заявление с вх.№2113-26-91 от 31.01.2022 г., съобразно указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване
на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на П.П.Д., ЕГН **********,***,
разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: