№ 1876 19.07.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Марина Д.
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 6274 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е за съдебна делба и в първата фаза - по допускане на делбата.
Образувано е по искова
молба вх. № 35566/28.08.2018 г., уточнена с молба вх. № 38163/19.09.2018 г. от
„ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат Е.М. от БАК, със съдебен
адрес: *** № 26, представлявана от кмета – Д. Н.Н., с която се иска допускане
до делба на съсобствените между страните недвижими имоти, всички с
административен адрес: гр. Бургас, ул. „***“, при посочените квоти за
съделителите, а именно:
1/ ИМОТ с ид. № ***450 по
КК на гр. Бургас, с площ от 6961 кв.м., с предназначение: урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и
транспорт, при съседи: ***461, ***454, ***496, ***459, ***499, ***458, ***457, ***498,
***507, ***506, ***538, ***552, ***551, ***568, ***446, ***567, ***445, ***444,
***442, ***553, ***447, ***483, ***449, ***451, ***452; при следните квоти:
6245/6961 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 716/6961 кв.м. ид.части за
Община Бургас;
2/ ИМОТ с ид. № ***568 по КК на гр. Бургас, с
площ от 488 кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: за друг обществен имот - комплекс, при съседи: ***450, ***551, ***496,
***567; при следните квоти: 108/448 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и
380/448 кв.м. ид.части за Община Бургас;
3/ ИМОТ с ид. № ***567 по
КК на гр. Бургас, с площ от 1610 кв.м., с предназначение: урбанизирана територия,
с начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, при съседи: ***442,
***450, ***496, ***568, ***439, ***443; при следните квоти: 391/1610 кв.м.
ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 1219/1610 кв.м. ид.части за Община Бургас.
В исковата молба се твърди,
че ищцовото дружество придобило по договор за покупко-продажба от 10.05.1995
г., вписан на 12.05.1995 г. в нотариалната служба на РС – Бургас, и по реда на
ЗППДОП /отм./, обособена част от преобразуваното дружество-праводател „***“
ЕООД гр. Айтос, с едноличен собственик на капитала – Българската държава,
представляваща терен с площ от 50 дка., находящ се в гр. Бургас, ***– Юг,
обособен като парцел *,
кв. *, кв. „***“,
гр. Бургас. Статутът, границите и предназначението на придобития от ищеца имот
били няколкократно изменяни във времето от страна на ответната община по реда
на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ/отм./, като ищецът се разпоредил с части от имота в
полза на трети лица. Останалата част от имота била обособена в няколко имота,
три от които – в съсобственост с Община Бургас и предмет на настоящото
производство. Съсобствените имоти били обект на няколко регулационни и
устройствени планове, като последно, с извършено кадастрално заснемане през
2009 г., били отразени по КК на гр. Бургас с посочените идентификатори. В този
си вид имотите били обособени и по действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №
1666/08.07.2015 г. на директора на дирекция „Строителство“ при Община Бургас,
допълнена и поправена с решение по чл. 62, ал. 2 от АПК № 2010/14.08.2015 г. на
Община Бургас. Като основание за възникване на съсобствеността се посочва
урегулирането на имотите, като в обхвата на новообразуваните имоти били
включени собствени на общината съседни части от имоти. Сочи се, че са правени
многократни опити за извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността по отношение
на процесните имоти, като общината, в рамките на административни производства и
в изявления до ищеца била признала правата на собственост на ищеца и техния
обем. Ищецът обосновава правен интерес от настоящото производство, предвид
нежеланието на ответната община да ликвидира съсобствеността извънсъдебно.
В предоставения срок по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 45966/08.11.2018 г. от Община
Бургас, чрез Силвия Полихронова Божинова – юрисконсулт по щата на общинската
администрация, с който изцяло се оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорват се изцяло заявените от ищеца права по отношение на процесните имоти,
като се твърди, че същите съставляват еднолична собственост на Община Бургас.
Излагат се фактически твърдения, че имотът, предмет на легитимиращата ищеца
приватизационна сделка от 10.05.1995 г., е преминал в собственост на общината в
предходен момент, по силата на заповед № Б-08-00-0012/21.01.1993 г. на
Министъра на финансите и на основание § 7 от ЗМСМА /ред. ДВ бр. 17.09.1991 г./,
във връзка с 111-то Разпореждане на МС от 02.12.1992 г., като бил актуван с АОС
№ 1/02.02.1993 г. Излагат се подробни съображения за законосъобразното
преминаване на собствеността по отношение на терен с площ от 50 дка., находящ
се в гр. Бургас, ***– Юг, обособен като парцел I, кв. 5, кв. „***“, гр. Бургас,
част от който се твърди да са процесните имоти, от Държавата към Община Бургас,
по силата на сочения законов параграф, при категоризиране на имота като „обект
на общинската инфраструктура“. Оспорват се твърденията на ищеца, описаният имот
от 5 дка да е бил включен във фонда на завода за ***, респективно да е бил
предмет на приватизация като част от уставния капитал на „***“ ООД гр. Айтос.
Позовавайки се на еднолично право на собственост по отношение на процесните
имоти, възникнало по силата на закона - § 7 от ЗМСМА /ред. ДВ бр. 17.09.1991
г./ във вр. с Наредба за държавните имоти /отм./, Община Бургас, моли,
предявеният иск за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, чрез упълномощен представител, поддържа иска за делба и
моли за уважаването му при заявените квоти в съсобствеността за съделителите.
Прави възражение за отсъствие на предпоставките на пар. 7, ал. 1 от ЗМСМА и
нищожност на легитимиращия ответника акт за общинска собственост. Позовава се
на изтекла продобивна давност по отношение за заявената съсобственост с ответника.
Ответната община, чрез процесуален
представител, поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска за делба по изложените в него съображения.
Бургаският
районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, приема за установено следното:
Предявеният иск е за делба, с правно
основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/.
Предмет на настоящото производство
съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е
да се определи между кои лица, за кои имоти и при какви квоти за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
Между страните не се спори, а и от
изготвената по делото съдебна експертиза се установява, че процесните делбени
недвижими имоти попадат в границите на терен с площ от 50 дка – общински имот с
административен адрес в гр. Бургас, район ***, ул. „***“, който видно от
представен от ищеца и неоспорен от ответника акт № ***/10.08.1991
г. за държавна собственост на недвижими имоти на Общински народен съвет /ОНС/ –
гр. Бургас /л. 11 от делото/ е бил безвъзмездно предоставен за оперативно
управление на държавната организация Завод за *** „***“ гр. Айтос, ведно с
изградена през 1988 г. административна сграда с площ от 1425 кв.м., съгласно
протокол № 6/26.07.1986 г. на ОНС – гр. Бургас.
Съгласно договор за покупко-продажба на
недвижим имот /обособена част от предприятие – земя и незавършено строителство/
от 10.05.1995 г. /л. 9-10 от делото/, се установява, че продавачът „***“ ЕООД –
гр. Айтос, чрез упълномощен представител на Министерство на промишлеността, е
продал, въз основа на открита процедура по приватизация, на купувача
„Черноморски бряг“ АД, обособена част от имуществото си, а именно: терен с площ
от 50 дка, находящ се в гр. Бургас, Южна *** зона, съставляващ парцел 1 /кв. „***“/
по плана на *** зона, гр. Бургас, ведно с намиращите се в него обекти /сгради/
- незавършено строителство за сумата от 26 677 000 лева.
По делото е представен правен анализ за
състоянието на „***“ ЕООД гр. Айтос към 1994 г., който съдът не кредитира при
формиране на крайния си съдебен извод, с оглед на факта, че същият не
съставлява годно доказателство по смисъла на ГПК, а съдържа единствено
субективни оценки за наличието или отсъствието на факти с правно значение,
предмет на доказване и преценка в настоящото производство.
Ищецът ангажира писмени доказателства
за регулационния статут на процесните имоти – заповед № 165/16.02.1998 г. на
кмета на община Бургас, заповед № 1054/03.11.2000 г. на зам.кмет на община
Бургас, заповед № 1666/08.07.2015 г. на директора на дирекция „Строителство“
при Община Бургас, скица № 15-38293/31.01.2017 г. на ПИ с ид. ***450 на СГКК –
Бургас, скица-проект № 15-38432/27.01.2016 г. за изменение на КККР на гр.
Бургас, скица № 15-38298/31.01.2017 г. на ПИ с ид. ***568 на СГКК – Бургас,
скица № 15-38297/31.01.2017 г. на ПИ с ид. ***567 на СГКК – Бургас, заповед №
18-97-06.01.2016 г. на началника на СГКК гр. Бургас, удостоверение изх. №
94-Ж-163/01.07.2010 г. за идентичност на имот на гл.експерт АС при ТД
„Възраждане“ на Община Бургас, удостоверение изх. № ТСУ-70-Ч-06/13.08.2001 г.
за идентичност на имот на гл.инженер Община Бургас, удостоверение изх. №
94-Г-446/12.07.2006 г. за идентичност на имот на гл.експерт АС при ТД
„Възраждане“ на Община Бургас /л. 32-35 от делото/.
Съдът е приел за сведение представени
от ищеца становища на общинската администрация, както и провеждана между
страните кореспонденция във връзка с процесните имоти.
Видно от представен от ответника и
неоспорен от ищеца заверен препис от акт № ***/10.08.1991
г. за държавна собственост на недвижими имоти на ОНС – гр. Бургас, в графа № 31
от същия „Допълнителни данни и промени“ се съдържа отбелязване на съставителя,
че актувания имот, ведно с изградената в него административна сграда са
отписани от актовите книги за държавна собственост и актувани като общинска
собственост с акт № 1/02.02.1993 г. и на основание заповед
Б-08-00-112/21.05.1993 г. на Министъра на финансите и по силата на пар. 7 от
ЗМСМА във вр. със 111-то разпореждане на МС от 02.11.1992 г.
Във връзка с възражението си за
отсъствие на съсобственост, ответната община ангажира акт за общинска
собственост № 1/02.02.1993 г., в който като основание за възникаване на собствеността
за Община Бургас по отношение на терен с площ от 50 дка и с административен
адрес в гр. Бургас, район ***, ул. „***“, ведно с изградена през 1988 г.
административна сграда с площ от 1425 кв.м. са посочени заповед
Б-08-00-112/21.05.1993 г. на Министъра на финансите, пар. 7 от ЗМСМА /д.в. бр.
77/91 г./ и РМС 111/02.11.1992 г. В графа № 31 от същия „Допълнителни данни и
промени“ се съдържа отбелязване, че съгласно заповед № 786/22.04.1995 г. на
кмета на общината част от актувания имот е включена в терен от 74,6 дка,
отреден за КОО.
Съдът е приел като доказателства по
делото и представени от ответника заповед № 786/22.04.1994 г. на кмета на
община Бургас и препис-извлечение от протоколно решение № 10/23.02.1994 г. на
ЕС при Община Бургас /л. 78, л. 126 от делото/; АОС № 3454/02.10.2002 г. на
кмета на Община Бургас, ведно със скица /л. 128 от делото/; писмо изх. №
2451/03.12.1993 г. за предоставяне на актуваните терен и сграда за стопанисване
на ИМ „Общински имоти“ /л. 79 от делото/; протокол за предаване и приемане на
общински нежилищен недвижим имот за управление и стопанисване от 20.12.1993 г.,
съставен относно актуваните терен и сграда между „Държавни имоти“ и ИМ
„Общински имоти“ /л. 80 от делото/; писмо изх. № Б-08-00-0012/25.01.1993 г. на
Министерство на финансите и заповед № Б-08-00-0012/21.01.1993 г. на Министъра
на финансите /л. 81-82 от делото/.
За сведение по делото, съдът е приел
кореспонденция на кмета на ответната община с Министерство на финансите на РБ,
както и с „***“ ООД; двустранен протокол от 30.11.1992 г. между Община Бургас и
Завод за резитори – гр. Айтос за установяване, че предоставените за оперативно
управление земя и сграда не са включени в уставния капитал на предприятието. По
делото е представена и строителна документация във връзка с издадено на завод
Братя *** разрешително за строеж от 1988 г., която съдът не намира за относима
към предмета на делото, предвид което и не следва да обсъжда при формиране на
съдебния извод.
От представена от ищеца приватизационна
документация /л. 130-166 от делото/ е видно, че въз основа на заповед №
РД-21-123/11.04.1995 г. на Министъра на промишлеността е открита и проведена
процедура за приватизация на „незавършен обект на строителството“ с терен от 50
дка. в гр. Бургас, собственост на „***“ ЕООД – гр. Айтос.
Приети по делото са и писмени
доказателства /л. 167-183/, сред които кореспонденция между страните по делото,
преписи извлечения от протоколни решения на ЕСУТ, заповед № 664/20.07.2001 г.
на зам.кмет на Община Бургас за частично изменение на ПУП/ЗРП, разрешение за
изменение на ПУП/ПРЗ № 62/18.06.2015 г. на директора на дирекция „Строителство“
при Община Бургас, заповед № 468/24.02.2012 г. на кмета на Община Бургас за
извършване на доброволна делба, докладна записка изх. № 08-00-05154/19.01.2012
г., договор за делба между страните от 12.11.2012 г., както и 3 броя скици. За
сведение по делото са приети и два броя съдебни решения.
Съдът е приел основно и допълнително
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. М.М., неоспорена от страните. Експертът, след обследване на
доказателствата по делото и извършени справки с Община Бургас, КАИС и АГКК, е
проследил историята на терен от 50 дка, като е посочил, че същият е нанесен за
първи път в неодобрен кадастрален план от 1980 г. под пл. № 87, с площ от 48,5
дка и с отреждане „ за завод за ***“, отреден с протокол № 6/26.06.1986 г.
вещото лице е посочило, че с протокол № 29/11.07.1988 г. е дадена строителна
линия и нови за ограда на завод за ***, като първият регулационен план за
терена е от ПУР от 1998 г. Проследени са множество изменения и изработвани
ПУП-ове за създаване на квартали и парцели в терена, като е посочено, че голя
част от него е била включена в новоотреден през 1994 г. терен с площ от 74,6
дка за КОО. Вещото лице е дало заключение, че за терена от 50 дка е издаден АДС
№ 10504/10./07.1991 г., деактуван впоследствие с АОС № 1/02.02.1993 г., като
със заповед № В-08-00-0012/21.01.1993 г. на МФ е отписан от държавните имоти,
ведно със сградата в него, и праден за актуване като общинска собственост.
Направен е извод, че със заповед № 786/22.04.1994 г. е отреден терен от 74,6
дка за КОО, в който почти изцяло попада терена от 50 дка, и който впоследствие
е предмет на урегулиране. Експертът е дал подробно заключение, каква част от
процесните делбени имоти попадат в терена с площ от 50 дка и каква – извън
него, като е изготвил и графични изображения за онагледяване. Заключил е, че отреждането
на терена от 50 дка „за завод за ***“ не е реализирано.
Гореизложеното съдът намира за
установено от приетите по делото писмени доказателства, както и от
съдебно-техническата и допълнителната съдебно-техническа експертизи, които
кредитира изцяло като неоспорени, компетентни и обективни.
При
преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага
извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск за делба, поради
което същия следва да бъде отхвърлен.
По делото безспорно се установи, че
процесните имоти попадат частично в бивш терен с площ от 50 дка, първоначално
съставляващ държавна собственост, предоставен от ОНС – Бургас за оперативно
управление на държавна организация Завод за *** „***“ гр. Айтос през 1991 г., а
впоследствие отписан от държавните имоти със заповед на МФ и актуван като
общинска собственост през 1993 г.
Безспорно между страните и установено безпротиворечиво от доказателства
по делото е и обстоятелството, че бившият терен, в който попадат частично
понастоящем трите делбени имота е бил предмет на приватизационна процедура и е
закупен от ищцовото дружество през 1995 г. по силата на договор с „***“ ЕООД –
гр. Айтос.
Съдът намира, че в процесния случай
правилното решаване на спора е обусловено от изясняването на въпроса какъв е
бил статута на бившия терен от 50 дка, в който частично попадат делбените
имоти, в един продължителен период от време преди осъществяването на коренните
промени в законодателството, свързани с преобразуването на държавната
/общонародна/ собственост, извършени след 1990 г.
Началото на тези промени е закрепено в
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Конституцията от 1971 г., след изменението ѝ в
ДВ, бр. 29 от 1990 г., съгласно която собствеността в републиката е държавна,
общинска, кооперативна, собственост на обществени организации, на други
юридически лица, частна и лична собственост на граждани и смесена.
Първата подробна законова регламентация на
общинската собственост се съдържа в Закона за местното самоуправление и
местната администрация /обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г./. В § 6 от ПЗР на
закона е определено кои обекти са общинска собственост, а § 7 от ПЗР посочва
кои държавни имоти стават общински с влизане на този закон в сила. Тези
разпоредби се отнасят както за заварени обекти, т.е. такива, които са били
държавни при влизане в сила на ЗМСМА, така и за обекти, които ще се придобиват
в бъдеще. Общините придобиват тези обекти от държавата безвъзмездно, а
прехвърлянето на собствеността настъпва по право, без да е нужно да се издава
административен акт. Докато § 6 от ПЗР на ЗМСМА има предвид недвижими имоти и
движими вещи, които стават общинска собственост съобразно основанието за
придобиването им, § 7 визира само недвижими имоти, които стават общински с
оглед вида им, т.е. съобразно техните физически и икономически признаци и
предназначение.
Следва да се отбележи, че между
страните не съществува спор относно това, че към деня на влизане в сила на
ЗМСМА - 17.09.1991 г., с който се въвежда за първи път от приемане на Конституцията
на РБ през 1991 г. разграничение на държавната и общинската собственост,
теренът, в който попадат процесните недвижими имоти, е бил държавна
собственост.
С § 6 от ПЗР на ЗМСМА /ДВ бр. 77 от
17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./ се изменя чл. 6 /сега отм./ от ЗС и по
силата на ал. 2, т. 1 от същия общинска собственост става имуществото,
предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд
на общински фирми. Съгласно чл. 89 от Наредбата владението на държавните имоти се
е упражнявало от държавата чрез държавните организации, на които е
било предоставено стопанисването и управлението на имотите. Впоследствие,
общините и Държавата са били оправомощени да включват в уставния фонд на
общински и държавни фирми, създадени по Указ № 56 за стопанската дейност /обн.
ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г., отм. ДВ бр. 4 от 1989 г./ само държавни имущества,
които са им били предоставени за управление и стопанисване, което следва от чл.
90 от Наредбата за държавните имоти /ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82
от 27.09.1996 г./, според който държавните организации, на които е предоставено
стопанисването и управлението на държавните имоти, са длъжни да полагат
необходимите грижи за правилното им стопанисване и поддържане, като извършват
необходимите основни и текущи ремонти и не допускат увреждане, завладяване и
ползуване на имотите от други лица.
За да се приеме, че спорните имоти са влезли в
уставния фонд на праводателя на ищеца - „***“ ЕООД – гр. Айтос /еднолично
търговско дружество с държавно имущество – държавна фирма/, следва да е налице
решение на Министерския съвет или на определен от него министър или ръководител
на друго ведомство, като компетентен орган за образуване на държавна фирма,
съобразно чл. 11, ал. 3, т. 1, б. “а” от УСД № 56 и включване на имуществото в
капитала /уставния фонд/ на фирмата, както и надлежно предоставено право на
стопанисване на съответния имот.
За да обоснове претенцията си за
собственост, основана на твърдяното от него правоприемство ищецът е представил
АДС № 10 504/10.08.1991 г., видно от който терен от 50 дка, в който
частично попадат процесните имоти, е бил предоставен за оперативно управление
на държавната организация Завод за *** „***“ гр. Айтос. В т. 23 от акта обаче,
като основание за това е посочено протоколно решение на ОбНС – Бургас, като по
делото не са ангажирани заповеди на МС или ресорен министър, с които да се
оправомощава ОбНС за посоченото действие по управление. От т. 31 от същия акт
се установява отписване на имота от държавните книги през 1993 г. и актуването
му като общинска собственост. Извод за включване на терена от 50 дка в уставния
фонд на посочената държавна фирма – праводател на ищеца, по съответния ред, не
може да бъде мотивиран от представените доказателства, доколкото сред тях не се
съдържат документи за преобразуване на държавната организация Завод за *** „***“
гр. Айтос и/или образуване на правоприемника „***“ ЕООД – гр. Айтос. Не се
представят и доказателства, установяващи баланса на „***“ ЕООД към 1993 г. или
1995 г., състава на активите и пасивите на фирмата, като съдът намира за
необходимо да отбележи, че изявленията на трети лица, осъществили правен анализ
на приватизиращото дружество съставляват субективна заместваща оценка по съществото
на спора, която не може да бъде взета предвид.
Предвид изложеното и проследявайки в
хронологичен ред твърдяното от ищеца правоприемство, за настоящият съдебен
състав се налага извода, че не са ангажирани доказателства, че „***“ ЕООД е
правоприемник на държавната организация Завод за *** „***“ гр. Айтос, на когото
е предоставено правото за оперативно управление /ако се приеме, че е станало по
надлежния ред/ върху терена, в който попадат процесните имоти, съгласно АДС
през 1991 г. Отделно от това, по делото няма никакви данни процесните имоти да
са включени в уставния капитал на създадената по реда на Указ № 56 държавна
фирма „***“ ЕООД при нейното учредяване, когато в качеството си на универсален
правоприемник евентуално е поела активите и пасивите на държавната организация
Завод за *** „***“ по баланса му. По делото не е представен и баланс на
държавната организация.
При така изяснените фактически
обстоятелства и с оглед разпределената в производството доказателствена тежест,
съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на посоченото от
него основание за възникване на съсобственост с ответната община, а именно към
10.05.1995 г. процесните имоти да са били включени в капитала, уставния фонд
или да са се водили по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с
държавно имущество и по отношение на тях да е проведена законосъобразна
процедура по приватизация, включваща правото на собственост. /в този смисъл
определение № 532/28.11.2018 г. по гр.д. № 3054/2018 г. на ВКС, ГК, I-во
отделение/
Горните мотиви обосновават извод за
неоснователност на предявения иск за делба като недоказан, предвид което съдът
не намира за необходимо да обсъжда насрещните възражения на ответната община и
свързаните с тях възражения на ищеца.
Що се касае до релевираното от ищеца
основание за възникване на съсобственост - изтекла в негова полза продобивна
давност, същото се явява неоснователно. Независимо от осъществяваното от ищеца
владение върху имотите в периода след 1995 г. до понастоящем, същото не е годно
да го превърне в собственик при действието на забраната за придобиване на
публична държавна и общинска собственост по чл. 86 от ЗС и мораториума по пар. 1 от ДР на ЗС, действащ
в периода 31.05.2006 г. – 31.12.2022 г. Във връзка със заявеното основание, по
делото не бяха ангажирани доказателства за началото и края на периода, в който
е осъществявано фактическо владение от ищеца, предвид което същото се явява и
недоказано.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на спора и на основание чл. 77
от ГПК, съдът намира, че в тежест на ищцовото дружество следва да се възложи
заплащането на държавна такса за разглеждане на иска в размер на 60 лева,
платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Бургас.
Съдът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като съобрази, че ответната община е представлявана от оправомощени
юрисконсулти по делото и е извършила разноски за експертиза в размер на сумата
от 150 лева, намира, че в нейна полза следва да се присъдят съдебни разноски в
общ размер на 300 лева, вкл. възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на
„ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1619, район Витоша, ул. „Войводина могила“ № 126, представлявано от Ж. Н. ***, представлявана от
кмета – Д. Н.Н., за допускане на основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл.
34 и чл. 79 от ЗС до делба между страните на следните недвижими имоти и при
посочените квоти, както следва: 1/ ИМОТ
с ид. № ***450 по КК на гр. Бургас, с площ от 6961 кв.м., с предназначение:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за
движение и транспорт, при съседи: ***461, ***454, ***496, ***459, ***499, ***458,
***457, ***498, ***507, ***506, ***538, ***552, ***551, ***568, ***446, ***567,
***445, ***444, ***442, ***553, ***447, ***483, ***449, ***451, ***452; при
следните квоти: 6245/6961 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 716/6961
кв.м. ид.части за Община Бургас; 2/ ИМОТ
с ид. № ***568 по КК на гр. Бургас, с площ от 488 кв.м., с предназначение:
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг обществен имот -
комплекс, при съседи: ***450, ***551, ***496, ***567; при следните квоти:
108/448 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 380/448 кв.м. ид.части за
Община Бургас; 3/ ИМОТ с ид. № ***567 по
КК на гр. Бургас, с площ от 1610 кв.м., с предназначение: урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, при
съседи: ***442, ***450, ***496, ***568, ***439, ***443; при следните квоти:
391/1610 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 1219/1610 кв.м. ид.части за
Община Бургас, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в
полза на Държавата, по сметка на Бургаския районен съд, сумата от 60 /шестдесет
/ лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения от
нея и отхвърлен в цялост иск.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
оанование чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 26, представлявана от кмета – Д. Н.Н., сумата от 300
/триста/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението, може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ