Решение по дело №132/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 128
Дата: 8 септември 2022 г.
Съдия: Емануил Еремиев
Дело: 20224000500132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Велико Търново, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500132 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./.
С Решение № 318/ 15.11.2021 г., постановено по гр.д. № 111/ 2021 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника П. С.
П., ЕГН **********, от гр. София, в качеството й на законен наследник на С.
П. Д., представлявана от законния си представител И. Ф. Б., ЕГН **********,
да заплати на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, сумата 64 307,95 лева – частичен иск от изплатеното на Й. Б. М. и Д.
К. М. застрахователно обезщетение в размер на 400 000 лева за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Т. Д. К., настъпила
вследствие на ПТП, причинено на 04.10.2013 г. в гр. Русе по вина на С. П. Д.
при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма - чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
1 от КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.02.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 2 873 лева –
1
деловодни разноски.
Недоволна от постановеното Решение, ответницата П. С. П., ЕГН
**********, от гр. София, в качеството й на законен наследник на С. П. Д.,
представлявана от законния си представител И. Ф. Б., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат А.Д. от АК – гр. София, е подала въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
доводи за противоречие с материалния закон и за необоснованост. Твърди се,
че по делото не е било доказано, че виновният водач С. Д. е управлявал лекия
автомобил с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както и че
регресният иск е погасен по давност. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да уважи жалбата като
отмени обжалваното Решение и отхвърли регресния иск. Претендират се
направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ищецът ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.Г., е подала отговор на въззивната жалба. В него е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че сумата от 400 000
лева е изплатена на три пъти – на 15.02.2016 г.; 02.02.2018 г. и 19.02.2018 г.,
поради което дори да се приеме, че за първото плащане на сумата 315 584,45
лева е изтекла давността, по останалите две плащания на сумите 243 332,91
лева и 4 655,86 лева давността не е изтекла. Твърди се също така, че
становището на прокурора, изразено в съответното постановление, има
обвързващо действие до момента, в който актът на прокурора съществува в
правния мир. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
обжалваното с нея Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 749/
15.02.2021 г., от ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в
2
гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Н.Г., срещу ответника П. С. П.,
ЕГН **********, от гр. София, в качеството й на законен наследник на С. П.
Д., чрез нейната майка и законен представител И. Ф. Б., ЕГН **********, с
правно основание – чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и с
цена – 26 000 лева. В исковата молба се посочва, че на 04.10.2013 г., около
01,40 часа, в гр. Русе, движейки се по ул. „Доростол“ срещу спирка
„Цветница“, при управление на лек автомобил „Хонда С 200“, с рег. № Р
98****, водачът С. П. Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като
се движел с несъобразена скорост, реализирал ПТП, като се ударил в
автобусната спирка и тролейбусен стълб. Вследствие на ПТП е загинал
водача на лекия автомобил и возещата се на предната дясна седалка Т. Д. К..
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № 1139/ 283 от
04.10.2013 г., образувано е ДП № 3254/ 2013 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Русе, като с Постановление № 2212/ 13 от 30.04.2014 г. на ОП – гр. Русе,
наказателното преследване срещу С. П. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„В“ от НК е прекратено, тъй като същият е починал. От извършената
химическа експертиза е било установено, че виновният за настъпилото ПТП
водач е управлявал лекия автомобил със съдържание на етилов алкохол в
кръвта от 0,71 промила. Към датата на ПТП е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, като
застрахователното дружество е изплатило на наследниците на починалата Т.
Д. К. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
общ размер 400 000 лева, въз основа на влезли в сила съдебни решения и
издадени изпълнителни листи. Във връзка с изплащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят придобива право на регрес спрямо виновния
водач С. П. Д., управлявал лекия автомобил със съдържание на етилов
алкохол в кръвта над допустимото по закон, предвид на което иска от съда да
осъди ответницата, да заплати на ищеца сумата 26 000 лева – частичен иск от
400 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 111/ 2021 г. по
описа на съда. По искане на ищеца, с протоколно Определение от 01.11.2021
г., съдът е допуснал изменение на предявения частичен иск чрез
3
увеличението му от 26 000 лева на 64 307,95 лева.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила основателността
на иска с възражения: за изтекла погасителна давност; за наличие на алкохол
в кръвта на водача на автомобила; за платено застрахователно обезщетение на
наследниците на починалата Т. Д. К. на 15.02.2016 г. в размер на 315 584,45
лева.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства,
неоспорени от ответника и приети от съда.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали № 1139/ 283 от
04.10.2013 г. е, че в резултат на ПТП са починали на място водачът на лек
автомобил„Хонда С 200“, с рег. № Р 98****, С. П. Д. и возещата се на предна
дясна седалка Т. Д. К., като в графата алкохол е посочено, че на починалия
водач е била взета кръвна проба.
Видно от Постановление на ОП – гр. Русе с дата 30.04.2014 г. е, че
образуваното наказателно преследване срещу водача С. П. Д., който съгласно
извършените химически експертизи е с наличие в кръвта на етилов алкохол
от 0,71 промила и има вина за ПТП поради управление на автомобила с
несъобразена скорост, е било прекратено поради смъртта на водача.
С влязло в сила Решение на съда, С. П. Д. е бил признат за виновен за
ПТП, като застрахователят ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е бил осъден да заплати на
наследниците на починалата Т. Д. К. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди общо в размер на 400 000 лева, които застрахователят е
изплатил, което е видно от представените по делото доказателства, като това
обстоятелство не се оспорва от насрещната страна.
От представеното по делото удостоверение за наследници на С. П. Д.
се установява, че ищцата П. С. П. е единствена негова наследница, а от
представеното с отговора на исковата молба удостоверение е видно, че
наследството е било прието от ищцата по опис и оценката му възлиза на
сумата 64 307,95 лева.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно допустимо и правилно.
4
За да се уважи регресния иск, с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр.
1 от КЗ /отм./, следва да се установи, че ищцовото застрахователно дружество
е изплатило застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на наследниците на починалата Т. Д. К. и че виновният за ПТП водач
на лекия автомобил С. П. Д. е употребил алкохол при управлението му с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма – 0,5 промила,
съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Тъй като същият е починал при ПТП,
регресният иск следва да бъде насочен срещу наследниците, приели
наследството.
Не са спорни по делото обстоятелствата, че ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
е изплатил застрахователно обезщетение на наследниците на починалата в
резултат на същото ПТП Т. Д. К. в размер общо на 400 000 лева главница,
както и че ответницата П. С. П. е наследница на починалия деликвент и е
приела наследството му.
Възраженията на пълномощника на ответницата във въззивната жалба
са в насока изтекла погасителна давност и липсата на доказателства по
делото, че деликвентът е управлявал автомобила, употребявайки алкохол,
като съобразно диспозитивното начало въззивният съд следва да се произнесе
по тях.
Тези възражения са несъстоятелни по следните съображения:
Съдебната практика приема, че за регресните искове на застрахователя
по чл. 274 от КЗ /отм./ срещу деликвента важи общата погасителна давност по
чл. 110 и сл. от ГПК, а течението й започва от момента на изплащане
застрахователните обезщетения на правоимащите лица, поради което
въззивният съд приема, че погасителната давност относно вземането на
застрахователя по регресния иск не е изтекла.
При липсата на данни за влязла в сила присъда или на друг акт с
правните последици на влязла в сила присъда, обстоятелството, че
деликвентът е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата от закона норма от 0,5 промила подлежи на
установяване в производството по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ с всички
допустими от ГПК доказателствени средства, включително съставеният от
контролния орган Констативен протокол за ПТП с пострадали № 1139/ 283 от
04.10.2013 г., от съдържанието на който се установява, че от починалия водач
5
е била взета кръвна проба за алкохол и постановлението за прекратяване на
наказателното преследване, от което се установява, че в резултат на
извършените химически анализи, в кръвта на починалия деликвент е
установено наличието на 0,71 промила алкохол, които писмени доказателства
притежават правната характеристика на официални документи по смисъла на
чл. 179 от ГПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че водачът е
управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон и са налице предпоставките за уважаване на регресния
иск за сумата 64 307,95 лева – частичен иск от 400 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
15.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
До същия правен извод е достигнал и Русенския Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на въззиваемия ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД следва да
се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за изготвяне отговор на въззивната жалба, без процесуално
представителство пред въззивната инстанция, в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 318/ 15.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 111/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, от гр. София, в качеството й на
законен наследник на С. П. Д., представлявана от законния си представител
И. Ф. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, *********, да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разноски по делото,
6
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7