Р Е Ш Е Н И Е
№ 2092
гр. Пловдив, 18 ноември 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVIII състав в открито заседание на двадесет и седми октомври през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2022 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на И.И.Г., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 329 000-4268 от 16.07.2022 г. на
мл.инспектор Д.И.В.- полицай РУ-Раковски към ОД на МВР Пловдив, с която на
основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
във вр. с чл. 171 т.1 б. “б” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложена принудителна административна
мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Твърди, че административният орган е
допуснал процедурна грешка при установяване на нарушението. Претендира
се отмяната на обжалваната заповед.
Ответникът – лично в съдебно заседание
оспорва жалбата.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално
допустима, видно от датата на връчването ѝ – 16.07.2022г. и датата на
депозиране на жалбата - 29.07.2022г. в деловодството на съда и е подадена от
имаща право и интерес от обжалването страна, адресат на разпореждането.
От доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по повод Акт за установяване на административно
нарушение серия АД бл.№ 479690 от
16.07.2022г., в който е установено, че Г. на 16.07.2022г. около 22,31ч. в
с.Дрангово на ул. „Първа“ до дом № 5 управлява лек автомобил марка „Опел
Вектра“ с рег. № ****, собственост на М.П.Е. с концентрация на алкохол в
издишания въздух над 0,5 промила, а именно- 0,59 промила, установено с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, фабр. № ARBA 0053, с което виновно е нарушил
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя без възражения на
16.07.2022г. В талон за изследване № 074957 е посочено, че Г. не желае да даде
кръв за медицинско и химическо изследване.
Пловдивският
административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна
проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания
по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита следното: По смисъла на чл.
171 ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ.
Атакуваната Заповед е постановена от надлежен
административен орган и в необходимата писмена форма. По делото е приета
заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив, с която са
делегирани на ответника права да издава заповеди от вида на обжалваната.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по
своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност.
Заповедта за прилагане на процесната мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП във
връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и
чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на
административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от
визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи
се в управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,59
промила и отказ да извърши медицинско и химическо изследване на кръвта. На
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, но в настоящото производство
не се опроверга обстоятелството, че жалбоподателят е употребил алкохол, че е отказал
да му бъде извършено изследване, и че е управлявал спрения автомобил. Материалноправните
предпоставки – концентрация на алкохол в издишания въздух, установена с
техническо средство и отказ да се извърши медицинско изследване /даване на
кръв/ са документално установени. Налице са фактическите и правни основания на
две от хипотезите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на
процесната ПАМ. Според чл. 171 т.1 б. “б”, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Според Съда са спазени
административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед, правото
на защита на жалбоподателя не е нарушено, поради което атакуваният индивидуален
административен акт е законосъобразен.
Предвид горепосоченото, не са налице твърдените в жалбата отменителни основания, поради което
процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка, следва да
бъде потвърдена.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2
предл. последно от АПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Г., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 329 000-4268 от 16.07.2022 г. на
мл.инспектор Д.И.В.- полицай в РУ-Раковски към ОД на МВР Пловдив.
Решението на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/