Определение по дело №37510/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33390
Дата: 19 август 2024 г. (в сила от 19 август 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110137510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33390
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110137510 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. Ц. С. срещу [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника [ фирма ] АД.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от [ фирма ]
АД срещу Ц. Ц. С..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
по насрещния иск Ц. Ц. С..
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2024 г. от
15:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от [
фирма ] АД срещу Ц. Ц. С. обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР, съответно за сумата от 5 000 лева – главница по договор за кредит и 583,79 лева –
договорна лихва за периода 14.06.2023 г. – 07.09.2023 г., а в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 5 000 лева – чистата стойност на договора за
потребителски кредит.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от Ц. Ц. С. срещу [ фирма ] АД обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 пр. 2 и пр. 3 за прогласяване нищожността на
сключения между тях Договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г., като противоречащ
и заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, а в условията на евентуалност – искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 4.2,
т. 7, т. 9 и т. 10 от приложение № 1 към договора, на чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от приложение № 4
към договора, на приложение № 5 към договора, на т. 8 от част II, на т. 1, т. 2, т. 4.3 от част
III от Стандартния европейски формуляр (СЕФ).
Предявени са от [ фирма ] АД срещу Ц. Ц. С. обективно съединени насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, съответно за сумата от 5 000 лева – главница по Договор за
кредит № /13.05.2023 г и 583,79 лева – договорна лихва за периода 14.06.2023 г. – 07.09.2023
г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 5 000
1
лева – чистата стойност на Договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г.
В исковтаа молба се навеждат фактически твърдения, че на 13.05.2023 г. между
ищцата Ц. С. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество [ фирма ] АД – в
качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г. чрез
средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сумата, предмет на договора, в размер на 5
000 лева била предоставена и реално усвоена от кредитополучателя. В Приложение № 1 към
договора за кредит били уговорени годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 39,01 % и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49 %. В Приложение № 5 към него било
посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от датата на сключване на договора,
кредитополучателят е длъжен да осигури следните обезпечения: поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция, като при непредоставяне на обезпечение в срок,
кредитополучателя следвало да заплати на кредитора неустойка в размер на 7 977,92 лева,
като същата следвало да бъде заплащана на части към всяка вноска. В Приложение № 4 към
договора било посочено, че кредитополучателят дължи и такса в размер на 99,84 лева за
разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, подготовка на договора и
неговите приложения, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на
клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Още със сключването на
договора на ищцата била начислена неустойка в размер на 7 977,22 лева, тъй като същата не
е представила в срок надлежни поръчители или банкова гаранция, както и такса за
разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, които формирали част от
вноската по кредита. Излагат се подробни съображения, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на елемент от
същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/. Поддържа
се, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР, тъй като при неговото
изчисляване не е включена уговорената неустойка, а тя е следвало да бъде включена, тъй
като получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
обезпечения, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка. Поддържа, че в
този случай ГПР би бил многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на
ГПР, определен съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че
чрез клаузата за неустойка се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума – т. нар "скрита възнаградителна
лихва", който извод следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението,
по отношение на което е уговорена неустойката, както и от уговорката, че в случай на
възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със
съответната погасителна вноска по кредита. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че посочената алтернатива за обезпечение – банкова гаранция, в размер на всички дължими
по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата,
нужни за издаването на банковата гаранция. Поради това, ищцата счита, че с разглежданата
клауза за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок
размер на разходите от нормативно допустимия. Излагат се твърдения, че размерът на
неустойката е с около 3 000 лева повече от заемната сума, което приблизително се равнява на
около 160 % от същата. Излагат се още твърдения, че в процесния договор ГПР е посочен
само общо, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, без да бъдат
посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на
разходите, които потребителят ще дължи в края на срока на договора, поради което не може
да се приеме, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. Поддържа се,
че в конкретния случай предвиденото парично задължение за неустойка в размер на 7 977,92
лева не преследва нито една от присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
или санкционна функция, а точно обратното – представлява скрита форма на допълнително
възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения от него финансов ресурс.
Поддържа се, че договорът е недействителен и поради това, че не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като посочения в него фиксиран лихвен процент – 39,01 %, не
отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка
представлявала добавка към договорената лихва по кредита. Излагат се твърдения, че в
договора не е посочен месечният лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са
посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се
посочат показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който
кредиторът прилага в случая и съответните надбавки над него. Не са посочени също така
условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита. Излагат се
2
съображения, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. По отношение
таксата за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит се посочва, че тя не
представлява допълнителна услуга, а такава, свързана с отпускането, усвояването и
управлението на кредита, поради което с тази такса се заобикаляли изискванията на чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което тя е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищцата
поддържа, че нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 е и клаузата на чл. т. 10 от
приложение № 1 към договора, с която е уговорено, че размерът на разходите за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава на която и да е погасителна вноска
по кредита се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, тъй като тези
допълнителни разходи не били допълнителни такива по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябвало да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, каквото посочване не
било направено. Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и съответно
нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена. При тези
твърдения иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор
за кредит № /13.05.2023 г. е нищожен, а в условията на евентуалност – че са нищожни
посочените клаузи от приложенията към договора и СЕФ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
първоначалната искова молба от ответника [ фирма ] АД, с изразено становище за
неоснователност на предявените искове и искане за тяхното отхвърляне.
В законоустановения срок по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила
насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск [ фирма ] АД, с който се
признава, че между Ц. Ц. С. и [ фирма ] АД на 13.05.2023 г. е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 5 000 лева. Поддържа се, че
ищцата по първоначалния иск Ц. С. не е заплащала изискуемите погасителни вноски по
договора за кредит. Поддържа се, че с връчване на препис от исковата молба,
волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем достига до
длъжника и от този момент дължимата сума по кредита става изискуема преди уговорения
срок. Поради това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ищцата по
първоначалния иск да му заплати сумата от 5 000 лева – главница по договора за кредит,
сумата от 583,79 лева – договорна лихва за периода от 14.06.2023 г. до 07.09.2023 г., а в
условията на евентуалност, ако договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен – сумата от 5 000 лева – чистата стойност на сумата по договора.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата по насрещия иск Ц. Ц. С., с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че не е налице валиден договор за кредит между страните, като
недействителността на договора поражда и недействителност на всички уговорки в договора
и Общите условия, поради което не се дължи главница по договора за кредит, и същият не
може да бъде обявен за предсрочно изискуем. По отношение на иска за договорна лихва
поддържа, че тъй като договорът е недействителен, такава не се дължи, в условията на
евентуалност поддържа, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът
не може да търси договорна лихва за период, следващ обявената предсрочна изискуемост.
Излага твърдения, че в договора не е посочен действителния ГЛП, тъй като при неговото
изчисляване не е включена начислената неустойка, както и за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на клаузата за лихва.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По първоначалния иск:
УКАЗВА на ищцата по първоначалния иск, че е в нейна доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
потребителски кредит № /13.05.2023 г. с ответното дружество, с посоченото в исковата
молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи от договора и приложенията към него, както и
на СЕФ, които противоречат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или
накърняват добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията
си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен
индивидуално, като за последното не се представят доказателства.
По насрещния иск:
3
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден
договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г., по силата на който на ответницата е била
отпусната заемната сума, която е реално усвоена от последната; че е уговорена валидна
клауза за дължимост на възнаградителна лихва и нейният размер; че е настъпил падежът на
вземанията.
УКАЗА на ответницата, че в нейна тежест е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията й, вкл. за наличие на предпоставки за недействителност на договора за
потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него поради противоречието им с
императивни правни норми, както и за погасяване на задълженията по него чрез плащане
или по друг начин, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на
13.05.2023 г. между [ фирма ] АД – като кредитор, и Ц. Ц. С. – като кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит № /13.05.2023 г, по силата на който заемодателят
се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 5 000 лева; 2/ главницата по
договора за кредит е реално усвоена от заемополучателя.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, като ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца по първоначалния иск
– и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца по насрещния
иск – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4