№ 2302
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110153443 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. С., чрез адв. К. О.,
срещу „Индекс Трейд 1“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1500 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г.; и иск с правно основание чл.
150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 1070 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в почивни дни (събота и неделя) през периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021
г.
В исковата молба се твърди, че между страните била постигната устна уговорка
ищецът да започне работа в ответното дружество на длъжност „готвач“, с трудово
възнаграждение в размер на 60 лева на ден, при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен
ден. Преди постъпването си на работа А. С. предоставил на работодателя всички
необходими документи, за да бъде оформен трудовият му договор, като получил обещание
от управителя на ответното дружество, че такъв ще му бъде предаден по-късно. Твърди, че
през периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г. работил добросъвестно, без прекъсване и без
почивен ден, но не получил нито трудов договор, нито уговореното възнаграждение. Това
принудило ищеца да подаде жалба до Инспекцията по труда, както и да напусне работа.
Дължимите суми и до настоящия момент не били заплатени от работодателя. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Индекс Трейд 1“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К.
П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че през процесния период
ищецът полагал труд в ответното дружество и че му се дължало възнаграждение за това.
Твърди, че между страните бил подписан трудов договор, по силата на който ищецът
следвало да започне работа в ответното дружество на 19.04.2021 г. Поради неявяването му
на работа на посочената дата трудовият договор не произвел действие. Доколкото между
страните през исковия период нямало сключен трудов договор, то не се дължало и
претендираното трудово възнаграждение. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове.
В съдебно заседание ищецът А. С. С., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. О.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове. Изразява становище,
че от приложените към исковата молба снимки и вайбър-кореспонденция се установявало по
безспорен начин, че ищецът е работил в ответното дружество. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Индекс Трейд 1“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. П.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което
да остави без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че
за да се дължи трудово възнаграждение, преди всичко следвало да е налице валиден трудов
договор, а доказателства в тази насока не били събрани по делото. Претендира направените
по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
По делото е представен трудов договор № 30/15.04.2021 г. със страни „Индекс Трейд 1“
ЕООД, в качеството си на работодател, и А. С. С., в качеството си на работник, по силата на
който работодателят възлагал, а работникът приемал да изпълнява длъжността „готвач“ на 8-
часов работен ден, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. В
трудовия договор е отбелязано, че работникът следвало да постъпи на работа на 19.04.2021 г.
Трудовият договор е подписан само от работодателя, като няма положен подпис за работник
(служител).
Видно от констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно
нарушение № 1/20.04.2021 г., представител на ответното дружество установил, че ищецът не
се явил на работа на 19.04.2021 г. Протоколът бил подписан от двама свидетели.
От писмо на Агенция по заетостта изх. № 10-00-6069/14.12.2023 г. се установява, че
ищецът А. С. не бил регистриран като безработно търсещо работа лице през периода от
2
16.03.2021 г. до 20.04.2021 г. в нито една дирекция „Бюро по труда“.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят П.С.Б.. От показанията му се установява, че от средата на
месец април ищецът започнал работа в ответното дружество като готвач. Работил там около
месец, месец и половина, всеки ден, включително през съботите и неделите. През цялото
време ищецът питал собственика на ресторанта за трудов договор, но докато свидетелят бил
на работа не знае такъв да е бил подписван между страните. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични. Думите му не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма
основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприеме
фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 242 КТ трудовото правоотношение има възмезден характер, тъй като за
предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила работодателят дължи на
работника заплащане на уговореното възнаграждение. Следователно, при преценката на
основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ преди всичко трябва да се отговори на
въпроса съществувало ли е между страните през исковия период валидно трудово
правоотношение. В тази връзка следва да бъде посочено следното.
Индивидуалното трудово правоотношение възниква от определени юридически факти.
Те са от категорията на правопораждащите правомерни юридически действия. Три са
основанията за възникване на индивидуалното трудово правоотношение според трудовото
право – трудов договор, конкурс и избор. Общото между тях е, че имат в състава си
изискването за доброволно и свободно изразена воля от една страна на работника и
служителя за възникване на трудовото правоотношение. Това изразява конституционния
принцип за свобода на труда и за забрана на принудителния труд. От друга страна, всяко от
тези юридически действия изисква изрично външно изявена воля и на другия определен от
закона правен субект – работодател, избирателно тяло, конкурсна комисия, държавен орган.
За да се приеме, че между два правни субекта съществува трудовоправна връзка, е
необходимо наличие на съвпадащи изявления и на двете страни за сключване на трудов
договор. В своята трайно установена практика по приложението на чл. 61 и чл. 62, ал. 1 КТ
Върховният касационен съд приема, че трудовият договор като диспозитивен документ
следва да бъде сключен в писмена форма като условие за неговата валидност съгласно чл.
62, ал. 1 КТ. Валидно трудово правоотношение възниква при сключен в писмена форма и
съдържащ основните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ трудов договор между работник и
работодател. Поради това съществуването на трудовото правоотношение не може да бъде
3
установявано със свидетелски показания, както и с други доказателства, установяващи по
косвен начин възникването и съществуването му (вж. Решение № 211 от 09.10.2018 г. по гр.
д. № 16/2018 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 294 от 29.11.2013 г. по гр. д. № 292/2012 г., ІІІ Г.О.,
ВКС).
От друга страна, в съдебната практика се приема, че изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за
писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ,
съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена
писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в
писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у
предложителя. Необходимо е съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите, които
са съставна част от съдържанието на трудовия договор, да се материализират в предвидената
от закона писмена форма за действителност на съглашението. Обикновено подписаният от
работодателя акт за назначение се връчва на работника срещу подпис, но това не е
изискване на закона. Достигането на приемането у предложителя може да се доказва с
всички доказателствени средства. Законът не установява тържествена форма на трудовия
договор подобно на сключването на брак, нито трудовият договор е ценна книга, която
материализира произтичащите от него права. Изпълнението или неизпълнението на
задълженията на работодателя по чл. 62, ал. 2 – 7 и чл. 63 КТ нямат отношение към
обвързващата сила на постигнатото съгласие. Следователно, договорът може да се състави и
подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се обективират и
поотделно. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал
до знанието на другата страна – чл. 14, ал. 1 ЗЗД, за да се породи обвързващото действие на
договорната връзка. Предложител за сключването на трудов договор може да е всяка от
страните – работодателят или работникът/служителят. Следователно, при възможността
съвпадащата воля на страните да се съдържа в различни писмени актове, то изявленията им
трябва да бъдат достатъчно определени досежно съществените елементи на трудовия
договор, т. е. да се отнасят поне до мястото и характера на работата, също и до трудовото
възнаграждение (но то може да е и нормативно определяемо) – вж. Решение № 449 от
04.07.2024 г. по гр. д. № 2186/2023 г., IV г. о., ВКС, Решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр. д. №
421/2020 г., IV г. о., ВКС, Решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о.,
ВКС. От това следва изводът, че ако съществуването на трудово правоотношение не е
установено с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на
трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не
позволява да се приложат правилата на чл. 74 и чл. 75 КТ. Тези разпоредби имат предвид
съществуващ трудов договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл. 74,
ал. 1 КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв липсва (вж. Решение № 907 от
02.05.2011 г. по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о., ВКС).
В настоящия случай както ищецът, така и ответникът отричат да са сключили трудов
договор. Липсата на такъв се потвърждава и от изслушаните свидетелски показания. В
исковата молба се твърди, че всички уговорки относно съществените елементи на трудовото
4
правоотношение – длъжност, продължителност на работния ден и размер на трудовото
възнаграждение, били постигнати с работодателя устно. По делото няма данни, а и
твърдения А. С. да е депозирал писмена молба за приемане на работа пред представител на
ответното дружество. Липсват каквито и да било други писмени доказателства, които да
съдържат поне индиции за съществуването на трудово правоотношение между страните.
Следва да бъде подчертано, че не може да бъдат приети за такива приложените към исковата
молба снимки и вайбър-кореспонденция. Липсата на документи, от които да се установява,
че през процесния период ищецът е полагал труд в ответното дружество, се потвърждава и в
писмото на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, приложено към исковата молба. При
тези категорични данни следва единственият възможен извод, че през процесния период
между страните не е съществувало валидно трудово правоотношение. Същият не се
опровергава от представения от ответника едностранно подписан трудов договор. Доколкото
този документ съдържа подпис единствено за работодателя, би могъл да се разглежда като
предложение за сключване, което обаче няма данни да е било прието от работника. Нещо
повече, ищецът категорично отрича да е подписвал какъвто и да било трудов договор с
ответното дружество. В светлината на казаното, обстоятелството, че извън процесния
период (по думите на свидетеля Петко Боровски – от средата на месец април до края на
месец май) А. С. добросъвестно е работил като готвач в ответното дружество, не може да
доведе до извод за възникване на валидно трудово правоотношение между страните по
силата на тези конклудентни действия и то през процесния период. По делото липсват
каквито и да било данни страните по делото да са отправили насрещни писмени
волеизявления за възникване на трудово правоотношение и за определяне на елементите от
същественото му съдържание. Добросъвестното изпълняване на задълженията, включени в
трудовата функция на длъжността „готвач“, и то след исковия период не може да санира
липсата на писмен трудов договор. Добросъвестността на работника или служителя би
имала значение в хипотезата на чл. 75 КТ, но в настоящия случай не се твърди наличие на
сключен трудов договор, който да е бил обявен за недействителен, а се касае за изначална
липса на такъв. Добросъвестността или недобросъвестността на работника е факт от
обективната действителност и той би могъл да бъде обсъждан от съда само ако
заинтересованата от установяването му страна го е заявила надлежно. По делото няма
наведени нито твърдения за сключен трудов договор, който да е недействителен, нито
възражения за добросъвестност, респ. недобросъвестност на работника, поради което
посочените обстоятелства не следва да бъдат обсъждани.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че неприложима към
отношенията между страните през процесния период е и разпоредбата на чл. 405а КТ, която
има за цел да върне привидно установени като гражданскодоговорни отношения в
приложното поле на трудовото законодателство, за да се приложи към тях правната закрила
на трудовите правоотношения. И това е така, защото по делото няма данни през процесния
период между страните да е съществувало каквото и да било договорно отношение поради
липса на насрещни съвпадащи волеизявления за това. Контролните правомощия на
инспекцията по труда по чл. 405а КТ се изразяват в обявяване съществуването на трудово
5
правоотношение, когато компетентният орган констатира, че по установеното между
страните правоотношение се предоставя работна сила, но то не е учредено като трудово,
както това изрично повелява чл. 1, ал. 2 КТ. В настоящия случай обаче между ищеца и
ответното дружество през исковия период договорно отношение не е съществувало, за да
бъде обявено то за трудово. В тази връзка следва да бъде уточнено, че извън рамките на
валиден трудов договор труд може да бъде полаган на множество различни основания –
както възмездни (напр. по граждански договор), така и безвъзмездни. Само по себе си
отдаването на трудовата сила на лицето или постигането на определен трудов резултат не са
достатъчни да обосноват наличието на трудово правоотношение. Полагането на труд при
липсващ трудов договор може да доведе единствено до налагане на глоба на работодателя на
основание чл. 414, ал. 3 КТ, което представлява административна санкция, но не се отразява
на гражданскоправните отношения, каквито са трудовите.
С оглед изложеното и предвид установените по делото обстоятелства следва да бъде
прието, че през исковия период – от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г. страните не са били
обвързани от валидно трудово правоотношение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната,
която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно
доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в
обективната действителност. Ищецът не успя да докаже, че през процесния период между
него и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, въпреки че с
доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на
посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. След като не беше
установено по делото наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между
страните, което да е съществувало през исковия период, за съда не съществува друга
възможност освен да приеме, че за А. С. не е възниквало правото на трудово
възнаграждение. С оглед изложеното искът по чл. 128, т. 2 КТ се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Следователно, основната предпоставка за
основателност и на този иск е съществуването на валидно трудово правоотношение между
страните през исковия период. Доколкото на този въпрос беше отговорено отрицателно по
изложените по-горе мотиви, се налага изводът, че и искът по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2
КТ се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
6
ответното дружество е извършило разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лева. Видно от отбелязване в приложения към списъка договор за правна
защита и съдействие, договореното адвокатско възнаграждение било заплатено от ответника
изцяло в брой. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
А. С. С. следва да бъде осъден да заплати на ответника „Индекс Трейд 1“ ЕООД сумата в
размер на 750 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, срещу „Индекс Трейд 1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.
В. Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Манастирски
ливади“, бул. „България“ № 104, сградата на МБАЛ „Света София“, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1500 лева, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за периода от 16.03.2021 г. до 20.04.2021 г.; и иск с правно
основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1070 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в почивни дни (събота и неделя) през периода от 16.03.2021 г. до
20.04.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Индекс Трейд 1“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Б. В. Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ж. к. „Манастирски ливади“, бул. „България“ № 104, сградата на МБАЛ „Света
София“, сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7