№ 215
гр. Ловеч, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20234300500487 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
„Вени пласт „ЕООД-Ловеч е подало въззивна жалба вх. №
7293/02.08.2023 г. против съдебно решение №303/11.07.2023 г. по гр.д.
№1567/22 г. на ЛРС , което моли да бъде отменено като неправилно и бъде
уважен предявения иск. Подробно мотивира незаконосъобразност на
съдебния акт.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба №8292/05.09.2023 г.
от Н. Т. Г. ,в който моли да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение.
В съдебно заседание за въззивникът,редовно призован се явява адв. И.
К., като моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск.
Н. Г., в съдебно заседание се представлява от адв. Ц., назначен като
особен представител, при условията на чл. 29 от ГПК. Заявява,че поддържа
отговора на въззивната жалба и обжалваният съдебен акт е законосъобразен и
1
правилен.
От представените доказателства по гр.д. 1567/22 г. г. на ЛРС,от
становището на представителите на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №303/11.07.2023 г. по гр.д. №1567/22
г. на ЛРС, с което е предявеният от „ВЕНИ ПЛАСТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представялвано от
Д.А.Д. против Н. Т. Г., с адрес: *** иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1,
изр. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000,00 (три хиляди) лв. – цена по
договор СМР – проектиране и дизайн от 28.09.2021 г., ведно със законната
лихва от 21.10.2021 г. до изплащането .
Предмет на въззивният контрол по въззивната жалба от вх. №
7293/02.08.2023 г.е съдебното решение от 11.076.2023 г. изцяло. Съдебният
акт е валиден и допустим, а при самостоятелния анализ на представените
писмени и гласни доказателства съдът приема, че е и правилен.
Актуалната процесуална легитимация на въззивникът се установява
при служебна справка в търговски регистър и регистър на ЮЛНС при АВ-
София.
При проверка за подведомственост на спора, съдът констатира, че
по договора от 28.09.2021 година страните са договорили арбитражна клауза-
чл.17, ал.2 за решаване на споровете пред Арбитражен съд на БТПП.
Възражението не се следи служебно, а може да бъде направено, на основание
чл. 8, ал.1 от ЗМТА най късно в срока на подаване на отговор на исковата
молба. В казуса възиваемият не е направил такова възражение и следователно
съдът не дължи произнасяне по него.
Съдът приема,че подписването между „ВЕНИ ПЛАСТ“ ЕООД, - гр.
Ловеч, -и Н. Т. Г. - на писмен договор за СМР-проектиране и дизайн от
28.09.2021 година ,сключен в гр. Ловеч и подписан от представител на
дружеството и от Г. лично.Предмет на договора е –проектиране и
остойностяване на поръчка на адрес посочен от възложителя, срещу
заплащане на възнаграждение – чл. 1 от договора, при срок по договаряне.
Дейността е описана като „проектиране и остойностяване на поръчка“ –чл.
1,ал.1 от договора, а в чл. 1,ал.2 от договора е уточнено, че касае до „действия
по извършване на строително монтажни работи на адрес посочен от
възложителя и вписан обект :*** без номер и друга идентификация на адреса
2
и вида на обекта. В табличен вид в чл. 1 е посочена цена-3000 лева, такава
фигурира и в чл 4,ал.2 от договора. Същевременно е уговорено цената да бъде
изплатена 50% авансово преди започване на изпълнението –чл.4,ал.2 от
договора, и изрично е въведено, че сумата на аванс възлиза на 3000 лева в
срок до 30.10.2021 г. При неизпълнение е уговорена неустойка в размер на
сумата 2% върху стойността на неизплатената сума ,дължима по договора за
всеки просрочен ден, на основание чл. 92 от ЗЗД. В чл. 12,ал.2 от договора е
посочено, че неустойката от страна на изпълнителя важи само върху
стойността на немонтираните артикули. В чл. 15, ал.1 от договора е посочено,
че приемането на изработеното от изпълнителя се извършва с приемателен
протокол, в който се описва количеството и качеството на извършената
работа.Към договора липсва конкретизация на вида и обема на договорените
строително монтажни работи, не е конкретизиран обекта, за който ще се
осъществява проектиране и строително-монтажни работи. Липсва поредност
в номерацията след чл. 1 на договора, като не са изписани членове втори и
трети. Няма уговорен срок за изпълнение и не са представени доказателства
какъв е срока, които страните са уточнили при договаряне. По отношение на
дължимата сума като цена има противоречие между чл. 1, където фигурира
;цена от 3000 лева общо и чл. 4, където в ал. първа също е посочена 3000
лева, но в ал. 2 от договора 50% от договорената стойност също е записана
като 3000 лева. От съдържанието на договора не може да се изведе обема на
дължимите строително монтажни работи, но в чл. 12,ал.2 се говори и за
„немонтирани артикули“,т.е. обзавеждане. В приложените скици-вариант 1 и
вариант 2 има посочена забележка, че „поръчването на мебели , интериорни
врати , прозорци става след вземането на мярка от място, което води до
неизясняване на въпроса за обема на договорените дейности по договора от
28.09.2021 г. В съдържанието на договора липсват чл.6 ,чл. 7,чл. 11, което
създава допълнително неяснота за постигнатото съгласие между страните
относно вида на дейностите, отговорност при неизпълнение.В чл. 13 на
договора е вписано, че договорът влиза в сила непосредствено след внасяне
на цялата авансова сума.
По делото са представени идеен проект вариант едно и вариант две,
в който е вписан обект „тристаен апартамент ,гр.София България с дата
09.2021 г. , мащаб 1:50, като съдът счита, че при различни обект по договора
в. гр.София и идейния проект не се установява връзка между тях.
Приложени са снимки на интериорни решения 7 бр. с дата 18.10.22 г.
, които също не съдържат данни,че са свързани с процесния договор,
3
значително следват по дата сключването на договора и няма данни да са
станали известни на възиваемия.
В съдебно заседание на 12.06.2023 г. е изслушан като свидетел
Борислав Банчев, който не е могъл да конкретизира обекта, предмет на
договорната връзка, като е посочил отново само улица „Съйко Съев" без
номер и без конкретен адрес. От показания се твърди,че е договорено
извършване на проектиране и ремонт на апартамент. В друга част на
обясненията на свидетеля пък се завява, че претендираната цена от 3000 лева
е само за проектирането на интериора. Тези противоречия не могат да изяснят
чрез тълкуване по чл. 20 от ЗЗД обхвата на договора, цената и срока на
заплащане.
Съдът намира,че предвид твърденията на ищеца по исковата молба
за сключен договор за изработка-договор за смр-проектиране и дизайн по
смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ТЗ е предявен главен
иск с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение за сумата
3000 лева. Договорът за изработка е неформален, двустранен, консенсуален и
възмезден договор,с предмет – трудов резултат/ което разграничава този вид
договори от договора за поръчка/. Договорът за проектиране съставлява вид
договор за изработка и при него е установена писмена форма за доказване. В
член 160 от Закона за устройство на територията е предвидено, че участници
в процеса на строителството се възложител, строител, проектант, консултант
физическо лице, упражняващо технически контрол по част конструктивна,
технически ръководител и доставчик на машини съоръжения и технологично
оборудване.Изрично е установено, че взаимоотношенията между участниците
в строителството се уреждат с писмени договори - член 160, алинея втора от
ЗУТ. Няма противоречие в съдебната практика относно характеристиката на
писмената форма при договор за проектиране -съдебно решение № 972 от 23
ноември 2005 година по търговско дело 264/ 2005 година на ВКС,съдебно
решение №449 от 28 юни 2007 година по търговско дело №221/2007 година
на ВКС, съдебно решение №97 от трети юли 2013 година по търговско дело
№533/ 2012 година на ВКС, съдебно решение №110 / 17 август 2011 година по
търговско дело №597/ 2010 година на ВКС. Законодателно е установено в
член 162, алинея първа от ЗУТ, че проектантът може да е физическо или
юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата проектантска правоспособност. Съдът приема, че предвид
противоречията в клаузите на договора не може да се изведе вида на
договорената дейност, относно проектиране и строително –монтажни работи/
4
такива не са конкретизирани нито в договора, нито в друг документ/.
В този смисъл настоящата инстанция счита, че претенцията на
въззиваемия-ищец е неоснователна. Не се доказва качеството проектант на
юридическото лице-въззивник, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата проектантска правоспособност и такъв факт не
може да се изведе от проектната документация или друг писмен документ. В
чл. 139,ал.3 от ЗУТ, се предвижда,че всички документи – графични и
текстови, по всички части на инвестиционния проект се подписват и
подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от
възложителя и от водещия проектант по смисъла на чл. 162, ал. 7 от ЗУТ.
Ловешки окръжен съд счита, че от представените доказателства не може да се
направи категоричния извод за обема на дейностите, договорени по договора
за проектиране, тъй като липсва тяхната конкретизация. В чл. 29, ал.1 от
ЗКАИНП е предвидена писмена форма за проектантската услуга и с тази
разпоредба е последователно се поддържа позицията на законодателя
досежно въвеждането на форма за действителност на този вид договор. В
насока на специфичните особености на договора за проектиране съдът
възприема и изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001
г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Договорът за
проектиранее от значение за формиране на облигационните отношения между
страните, тъй като той определя и изискванията към обекта, фазите на
проектиране, необходимите проектни части.
Проектирането е високо специализирана професионална дейност и
това е установимо и от вида, обема, сложността на изготвяните при нея
документи. Именно поради това е поставено изискване и за професионална
квалификация на проектанта, който да е архитект и да поставя подпис и печат
на изготвените документи. Въззивникът не е представил документи, които да
са изготвени от квалифицирано лице и в предвидената от закона форма за
чертежите, обяснителни записки и др. Инвестиционните проекти могат да се
изработват във фази идеен проект, технически проект и работен проект
/работни чертежи и детайли/-чл. 139, ал.1 от ЗУТ.Самостоятелните проекти за
интериор и обзавеждане на съществуващ обект /както в казуса/ целят
определяне на основната функция на помещенията, пространствата и
връзките между тях, оформянето на пода, стените и тавана на
помещенията,създаване на допълнителни прегради за частично разделяне на
пространствата, разположение на подвижните и неподвижни елементи на
обзавеждането, разположението на осветителните тела и произведения на
5
изобразителното и приложно изкуство-чл. 41 ,ал.1 от Наредба №4/2001 г.
Съществено значение за казуса е ,че при действие на чл. 42 ,ал.1 от Наредба
№4/2001 г. е предвидено, че за част интериор и обзавеждане се представят
конкретни чертежи, а именно:
1. чертеж на основното функционално и композиционно решение с
разположението на елементите на интериора;
2. чертеж на решението на тавана с показани основните и
допълнителните обработки, осветлението и др.;
3. разгъвки на стените с показани основните и допълнителни
обработки и оформянето на елементите на инсталационните системи;
4. чертежи (табла) с представяне на цветовото решение и
материалите;
5. чертежи на характерни декоративни, художествени и други
елементи с културно-историческа стойност от интериора на сгради -
недвижими културни ценности;
6. характерни детайли на интериора в подходящ мащаб - по преценка
на проектанта.
В разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Наредба №4/2001 г. изрично е
предвидено, че се прилагат обяснителна записка и изчисления- подробни
количествени сметки за материалите и изделията по видове
СМР;спецификации на изделията и материалите, включени в оформянето на
интериора и обзавеждането. По делото изпълнителят не е съставил и
представил такива документи-чертежи, нито обяснителна записка, нито
изчисления и съдът възприема, че не е извършено проектиране и смр в част
интериор.
Чертежи по смисъла на чл. 42 , обяснителна записка и изчисления по
чл. 43 и чл. 44 от Наредба №4/2001 г. по делото не само липсват за обект в
гр. Ловеч, но не е описан и самият обект по вид, площ и помещения в него
нито в договора от 28.09.2021 г., нито в приложения към него. Отбелязването
обект – *** не е достатъчно, за да определи параметрите на проектанската
дейност/респективно строително-мотажна/. Не са вложени каквито и да са
писмени доказателства, че представените идейни проекти-разпределение
вариант 1 и вариант 2 са относими към обект в гр. Ловеч. Няма доказателства,
че те са връчени по някакъв начин на въззиваемия или са му станали
известни. В чл. 4,ал.1 от договора е посочено, че при осъществяване предмета
на договора възложителят се задължава да изплати на изпълнителя
6
възнаграждение в размер на сумата 3000 лева. Доколкото не са представени
доказателства, че е извършено такова проектиране и смр съдът приема, че
искът за заплащане на сумата 3000 лева-възнаграждение за изпълнение по
договор за изработка –проектиране на интериор и СМР е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Не на последно място обхватът на проектите и съдържанието на
проектните части, които не са посочени в Наредбата, се определят от
договора за проектиране - пар.2 от ПЗР на Наредба №4/2001 г. и от това се
подкрепя становището на съдебния състав, че се касае до специален вид
договор за изработка, чиито основни елементи са нормативно установени и
значими относно индивидуализация на предмета му и поради това следва чрез
писмената форма да се установи неговото сключване и обхват. За договорът
за проектиране има установена и действаща МЕТОДИКА за определяне на
размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в
устройственото планиране и в инвестиционното проектиране.В чл. 9 изрично
е посочено, че възнагражденията за проектиране се договарят в писмен
договор, а в чл. 10 от Методиката са изброени и задължителните минимално
установени, конкретни реквизити на договора. Съдът във фактическите си
изводи изтъкна, че поради противоречие относно вида на дейностите, липса
на конкретизация на обекта, липса на конкретизация на обема –площ,вид на
смр, договорена сума за плащане в договора и авансово дължимата не може
да направи еднозначен извод каква е била действителната воля на страните.
Съдът приема, че не се доказва извършване и на дейност по
проектиране или строително-ремонтни работи за обект/неконкретизиран по
местонахождение/. Представените разпределение-вариант 1 и разпределение
вариант 2 не отговорят на изискваният на чл. 139, ал.3 от ЗУТ, тъй като не са
подписани и подпечатани от проектант. Договорът за проектиране е
специфичен вид договор за изработка, при който е въведената по силата на
специалния закон- ЗУТ както писмена форма,така и други изисквания в
подзаконовите нормативни актове съобразно предмета на този договор. По
горе беше посочено, че те са изготвени за посочен обект тристаен апартамент
в гр. София, а не в гр.Ловеч и не са относими към процесния договор. От
събраните гласни доказателства не може да се докажат местонахождение на
обекта в гр. Ловеч, вид на извършваните дейности, тъй като липсва
конкретика и те не се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Ловешки окръжен съд намира,че искът, предявен от „ВЕНИ ПЛАСТ“
ЕООД - гр. Ловеч против Н. Т. Г., с правна квалификация чл. 266, ал. 1, изр.
7
първо ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000,00 лв. – цена по договор СМР –
проектиране и дизайн от 28.09.2021 г., ведно със законната лихва от
21.10.2021 г. до изплащането следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид изложените мотиви съдебно решение №303/11.07.2023 г. по
гр.д. №1567/22 г. на Ловешки районен съд е законосъобразно, тъй като
изводите на двете инстанции по основателност на исковите претенции
съвпадат и следва потвърдено.
Съдът счита, че съдебно-деловодни разноски не следва да се
обсъждат предвид изхода на процеса, внасянето на депозит за особения
представител от възивника.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно съдебно решение
№303/11.07.2023 г. по гр.д. №1567/22 г. на Ловешки районен съд
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8