РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано е по частна жалба на К. И. Ж., чрез защитника му – а. И. срещу Решение на
Софийския градски съд, Наказателно отделение, 13 състав от 08.04.2024 г. по НЧД №
806/2024 г., с което съдът е признал и приел за изпълнение Присъда по дело № Б 806 - 22 на
Апелативен Областен съд за Йовре Норланд от 04.04.2023 г. влязла в сила на 22.06.2023 г.,
по която българският гражданин К. И. Ж., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. ***,
българин, български гражданин, неженен, с висше образование, не работи, осъждан, живущ
в ***, ж.к. „ ***”, ул. „***” , бл. **, вх. *, .ет. *, ап. ** следва да изтърпи наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години за извършено престъпление „изнасилване”
съгласно глава 6 чл. 1 ал. 1 от НК на Кралство Швеция, съответстващо на извършено
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК на Р. България.
С решението на основание чл. 57, ал.1, т. З от ЗИНЗС съдът е определил общ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години.
На основание чл. 12, ал. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода съдът е приспаднал предварително задържане на територията на
1
Кралство Швеция, а именно считано от 12.03.22 г. до 13.07.22 г., на територията
на Република България „задържане по ЗМВР и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА считано
от 20.12.23 г. до 21.12.23 г., както и периода на наложената мярка за неотклонение „домашен
арест”, а именно считано от 21.12.23 г. до влизане в сила на Решението и приключване на
процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Сочи се, че неоснователно е отхвърлено мотивираното искане на защитата за приложение на
чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Изтъква се, че в изпратената от шведските власти ЕЗА и в
Удостоверението по чл. 3 от цитирания закон лицето не е достатъчно добре
идентифицирано, тъй като са посочени само трите му имена и дата на раждане, но не е
посочен единен граждански номер. Развиват се и доводи, че между изпратеното от
шведските власти Приложение към Удостоверението по чл. 3 от цитирания закон и
присъдите, постановени от шведските съдилища е налице несъответствие относно датата на
извършване на престъплението.
В заключение се прави искане атакуваното решение на Софийския градски съд да бъде
отменено.
В съдебно заседание защитникът на осъдения К. Ж. – а. И. поддържа подадената частна
жалба по изложените в нея съображения. Отново развива доводи, че в изпратената от
шведските власти ЕЗА и в Удостоверението по чл. 3 от цитирания закон лицето не е
достатъчно добре идентифицирано, тъй като са посочени само трите му имена и дата на
раждане, но не е посочен единен граждански номер. Излагат се и съображения, че между
изпратеното от шведските власти Приложение към Удостоверението по чл. 3 от цитирания
закон и присъдите, постановени от шведските съдилища е налице несъответствие относно
датата на извършване на престъплението. Изтъква, че осъденият К. Ж. не е знаел за какво е
осъден, тъй като не са му били предоставени преводи.
В лична защита осъденият поддържа казаното от неговия защитник и заявява, че не е
получил превод, а преводачът не е превеждал правилно.
Представителят на Софийската апелативна прокуратура счита, че атакуваното решение
правилно и законосъобразно. Сочи, че самоличността на дееца е достатъчно добре
индивидуализирана. Изтъква, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 12, ал. 9 от
цитирания закон и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК. Счита, че са били налице всички
основания за признаване на постановената присъда от Областния съд в Швеция. Развива
доводи, че не са налице основанията за отказ за признаване и допускане на изпълнението на
присъдата, предвидени изрично в чл. 15 от посочения закон, както и че правилно е
определен режима за изтърпяване на наказанието. Предлага атакуваното решение да бъде
потвърдено.
В реплика а. И. заявява, че не счита, че има основание да не бъде призната присъдата,
но иска шведските власти коректно да си свършат работата на 100%.
В последната си дума осъденият К. Ж. моли да бъде изискана повече информация и да
се отмени решението на първата инстанция.
2
Софийският апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи,
становището на страните и доказателствените материали по делото намира следното.
Частната жалба е подадена в законовия срок и е изпратена до Софийския апелативен
съд, т. е. тя е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените
в нея съображения.
Съдебният акт на Софийския градски съд е постановен при особено съществени
нарушения на процесуалните правила.
Решението на първостепенния съд е постановено в процедура, която не е приложима
към конкретния казус, а така се стигнало до това атакуваният съдебен акт да бъде
постановен от незаконен състав.
С решение № 1 от 03.01.2024 г. Софийският градски съд, НО, 6 състав по ЧНД №
7374/2023 г. е ОТКАЗАЛ изпълнение на ЕЗА на Апелативен съд - Кралство Швеция по
преписка № АМ-95791-23, с която се иска предаване на компетентните власти на Кралство
Швеция на българския гражданин К. И. Ж., роден на ******** г. в гр. ***, ЕГН **********,
за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода" съгласно присъда на
Апелативен Областен съд за Иовре Норланд, Кралство Швеция по дело № Б 806-22, влязло в
сила на 04.04.2023 г., с която исканото лице следва да изтърпи наказание „лишаване от
свобода" в размер на 1 година, 7 месеца и 26 дни от общо наложеното му наказание в размер
на 2 години.
ПРИЕЛ е да се приведе в изпълнение на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от
ЗЕЕЗА, от СГП наказанието „лишаване от свобода", наложено на българския гражданин К.
И. Ж., роден на ******** г. в гр. ***, ЕГН **********, съгласно присъдата на Апелативен
Областен съд за Иовре Норланд, Кралство Швеция по дело № Б 806-22, влязло в сила на
04.04.2023 г.
ПОТВЪРДИЛ е на основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА, мярката за неотклонение „домашен
арест" по отношение на българския гражданин К. И. Ж., роден на ******** г. в гр. ***, ЕГН
**********, до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода", като мярката за неотклонение следва да бъде контролирана по реда
на чл. 262, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС, а именно посредством радиочестотно наблюдение.
Цитираното решение на СГС не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила.
При това положение Окръжният прокурор на основание чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА е следвало
да внесе предложение пред съответния окръжен съд по местонахождението на лицето, като
съдът следва да разгледа предложението по реда на чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК.
Нужно е да се посочи, че и разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, също
препраща към реда по чл. 44, ал. 8 -13 от ЗЕЕЗА.
Като е разгледал делото по реда на чл. 12 и сл. ЗПИИСАННЛСМВЛС, т. е. в
производство неприложимо в конкретния казус, Софийският градски съд е постановил акт в
незаконен състав, защото в това производство делото се разглежда еднолично, а в
3
приложимото съгласно закона производство по чл. 44, ал. 11 ЗЕЕЗА вр. чл. 457, ал. 2-5 от
НПК делото се разглежда от тричленен съдебен състав.
Постановяването на решението от незаконен състав е съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните и винаги налага отмяна на атакувания съдебен
акт.
С оглед на констатираното съществено нарушение на процесуалните правила,
въззивната инстанция не намира за необходимо да обсъжда залегналите в жалбата доводи по
съществото на делото.
Допуснатото особено съществено процесуално нарушение води до отмяна на
решението на първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския
градски съд, който следа да прецени с какво предложение е сезиран и по кой ред следа да се
развие производството по делото.
Доколкото първостепенният съд при постановяване на съдебния акт е изразил
становище по съществото на делото, то новото разглеждане на делото следва да бъде
осъществено от друг съдебен състав.
По изложените дотук съображения СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 8 с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 13 състав от
08.04.2024 г. по НЧД № 806/2024 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския градски съд от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на член – съдия Андрей Ангелов по ВНЧД № 858/2024г. по описа на
САС, VІII състав:
Не съм съгласен с правния извод на мнозинството от съдебния състав, че СГС, НО, 13 с-в е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е разгледал делото по реда
на чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (
4
със следващия от този ред съдебен състав от 1 съдия), а не по реда, визиран в чл. 44, ал.11 от
Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест вр. чл. 457, ал.2 – 5 от НПК (
предвиждащи разглеждането на делото в състав от 3 съдии).
Считам, че законосъобразно СГП е внесла предложение по реда на чл.12 от
ЗПИИСАННЛСМЛС и първоинстанционният състав е разгледал делото по този специален
закон.
Действително с решение по н.ч.д. №7674/23г. по описа на СГС, НО, 6 състав от 03.01.2024г.,
съдът е отказал да приеме за изпълнение ЕЗА, издадена от прокуратурата в град Стокхолм,
К. Швеция, с която се иска предаване на българския гражданин К. Ж. за изтърпяване на
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, 7 месеца и 26 дни за
извършено престъпление „блудство“, като е приел да се приведе в изпълнение от СГП
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на българския гражданин Ж., което да
изтърпи в Р. България, съобразно влязла в сила присъда на Апелативен съд за Йовре
Норланд, Кралство Швеция.
Именно след подобно процедиране от българския съд се поставя въпросът кой е
приложимия ред за привеждане на наказанието „лишаване от свобода“ – дали визирания в
чл. 44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал.2 – 5 от НПК или този, посочен в чл. 12, ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМЛС . Аз считам, че производството следва да се развива по реда на чл. 12,
ал.8 от ЗПИИСАННЛСМЛС, респ. съставът на съда следва да е едноличен по следните
съображения:
ЗЕЕЗА (в сила от 04.07.2005 г.) е по – старият по време закон и посочения в него ред за
провеждане на производството в подобни хипотези по чл. 457, ал.2 – 5 от НПК бе
преуреден с влизането в сила на ЗПИИСАННЛСМЛС на 01.01.2020г. по отношение на
трансферите на присъди, издадени от страни – членки на ЕС, с които е наложено наказание
„лишаване от свобода“. Приложимостта на реда по чл. 457, ал.2 – 5 от НПК бе редуцирана
единствено до трансферите на присъди, постановени от държави извън ЕС.
Именно поради влизането в сила на ЗПИИСАННЛСМЛС в основанието за отказ за
изпълнение на ЕЗА по чл. 40, т.4 от ЗЕЕЗА е допълнено с ДВ, бр.100 от 2003г., че е
възможно отказване на изпълнението когато исканото лице живее или е постоянно
пребиваващо в Република България, или е български гражданин и е осъдено за деяние, което
съставлява престъпление по българския закон, и българският съд приеме да се приведе в
изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща
задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка, като в тези случаи се
прилага чл.29, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМЛС. От своя страна чл. 29, ал.2 от
ЗПИИСАННЛСМЛС посочва, че български гражданин или лице, пребиваващо на
територията на Република България, предадено на друга държава членка на основание на
Европейска заповед за арест за провеждане на наказателно производство след предоставени
гаранции за връщане, се връща по реда на този закон. Т.е. законът би следвало да унифицира
случаите, 1. когато българският гражданин е предаден на друга държава членка за
5
провеждане на наказателно преследване и осъден там и 2. когато е отказано предаването му
на друга държава членка именно с цел изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“, което обаче според мнозинството на съдебния състав следва да се извърши по две
коренно различни процедури. Не могат да се черпят аргументи за становището на
мнозинството от съдебния състав от разпоредбата на чл. 29, ал.3 от ЗПИИСАННЛСМЛС,
която препраща към чл.44, ал.8-11 от ЗЕЕЗА единствено за срока, в който следва да бъде
взето решението именно по реда на ЗПИИСАННЛСМЛС.
В този смисъл посочения в чл. 44, ал.11 от ЗЕЕЗА ред за разглеждане на делото по чл. 457,
ал.2 – 5 от НПК ( последната редакция на който е ДВ, бр. 52 от 2008 г.) следва да се счита за
преуреден с влизането в сила на ЗПИИСАННЛСМЛС, като именно и единствено по
последния закон следва да бъдат разглеждани делата, свързани с изпълнение съдебни актове
за налагане на наказание лишаване от свобода от други държави членки на ЕС.
Ето защо и намирам, че поради липсата на допуснато съществено процесуално нарушение
от състава на СГС, делото следваше да бъде разгледано „ по същество“, а не да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на СГС
В този смисъл подписвам решението с особено мнение.
ЧЛЕН- СЪДИЯ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6