Р Е Ш Е Н И Е

			Дупница

 

Номер                                                  Година  06.04.2021                  Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Дупница                                                                         Іс-НО

	22.02		2021

 

на                                                            Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател       Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:     

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н.а.х.д		60
					2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р    Е    Ш   И

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ   № 7094/ 21.12.2020г., издадено от директора на   дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура  -гр.София,с което е наложено административно наказание „глоба“ размер на 2500лв. за  нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с  чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата на Ж.С.В. с ЕГН ********** *** като НАМАЛЯВА размера на глобата от 2500. на 1000лв..

         Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Ж.С.В.    обжалва наказателно постановление  № 6414/ 19.09.2019г., издадено от началник отдел”Контрол по РПМ”,  7094/ 21.12.2020г., издадено от директора на   дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура  -гр.София,с което е наложено административно наказание „глоба“ размер на 2500лв. за  нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с  чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата.Прави оплаквания за незаконосъобразност ,като излага доводи за недоказаност на нарушението, както и че жалбоподателят не е субект на горното нарушение.

                  Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:              

                   На 25.11.2020г.. жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари- с товарен автомобил  „Скания  “ с ДК№ КН4350ВР с три оси.На път ІІ-62,посока гр.Самоков,  при разклона за сСапарево  ,същият бил спрян за проверка от служители във въззиваемата страна, при която било извършено измерване на пътното превозно средство, при което било установено,при измерено разстояние между осите от 1,46м., на двойното задвижващата ос ,сумата на натоварването на последната била 24,140т. при максимално допустима от 19 т. На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл.26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, въз основа на който , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

От писмените доказателства е видно,че измерването е извършено с ролетка и електронна везна ,притежаващи необходимите сертификати за съответствие.,от одобрен тип, като везната е преминала и последваща периодична проверка.

         Горната фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е  частично основателна и съдът  измени атакуваното наказателно постановление  , по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. и пълномощно, издадени от председателя на УС на Агенция“Пътна инфраструктура“, съгласно изискванията на чл.56,ал.2 и ал.3,т.1 ЗП. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН ,като в описание на нарушението са посочени всички факти, обосноваващи обективните елементи от нарушението, а НП е издадено в съответствие изискванията на чл.57 ЗАНН

Доказателствата по делото установиха,че жалбоподателя е извършвал обществен превоз на товари с товарно  МПС, с натоварване на двойната задвижваща ос от 24,140т., при максимално допустимо от 19т., съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.“в“    от Наредба №11/2001г.на министъра на регионалното развитие и благоустройство ,  в нарушение на забраната, визирана в чл. 26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, без съответното разрешение за „специално ползване на пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗП. Нарушението е установено с технически средства,  от одобрен тип, преминали последваща периодична проверка и притежаващи необходимия сертификат за съответствие.В тази връзка, неоснователно е възражението,че нарушението е недоказано, тъй като при проверката водача не е представил изискуемото по закон разрешение, като такова не е представено и до приключване на съдебното следствие.

Субект на горното нарушение е жалбоподателя,като водач на товарния автомобил. Неоснователно  е възражението,че същия не може да е субект на нарушението по чл.53,ал.1 ЗП, доколкото такава отговорност е предвидена в чл.177,ал.3 ЗдвП,тъй като се касае за две различни нарушения, осъществени  с различни изпълнителни деяния. Текста на чл.53, ал.1 ангажира отговорността на физическите лица, осъществяващи движение на извънгабаритни или тежки превозни средства, без съответното разрешение за „специално ползване на пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗПт.е. субект на това нарушение е именно водача на съответното тежко или извънгабаритно МПС.Текста на  чл.177,ал.3 ЗДвП касае  водачите, управляващи  пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството , което обаче не характеризира съответното пътно превозно средство като извънгабаритно или тежко.Предвид,че субективната страна се обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението, жалбоподателя е осъществил последното умишлено,тъй като е знаел,че управляваното от него товарно МПС надвишава максимално допустимото натоварване на задвижващата ос и  е“ тежко “ ,за което се изисква разрешение за специално ползване на пътищата“по см. на чл.18,ал.1 ЗП.

Съдът счита,че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, предвид вида на охраняваните обществени отношения, касаещи  безопасността на движението и нарушението на императивно  посочени забрани, обосновават висока степен на обществена опасност на деянието.

При определяне размера на наказанието, обаче      , наказващия орган не е съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН като  е наложил глоба над средния размер,без да вземе предвид,че такова нарушение, жалбоподателят е извършил за първи път, което обосновава ниска степен на обществена опасност на дееца. Съдът счете,че следва да намали глобата  в предвидения от закона минимум, който е достатъчно висок, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът измени  наказателното постановление като намали размера на глобата от 2500лв. на 1000лв.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.