Присъда по дело №96/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20194210200096
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

Гр. Габрово, 13.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Габрово, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ СТАВРЕВ

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.К.

                                                                                           2. Р.Х.

 

При участието на прокурор Милен Миков и на секретаря Лидия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВ НОХД № 96 по описа за 2019 година и по данни от делото и Закона

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.И.К., роден на *** г. в гр. Горна Оряховица, живущ *** Търново, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2018 г. до 13.07.2018 г. от магазин „Техномаркет”, находящ се в кв. „Войново” на гр. Габрово, като длъжностно лице – продавач-консултант, възползвайки се от служебното си положение, отнел от владението на управителя на магазина Б.Б. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи – мобилен телефон „Huawei P smart black” с IMEI: 865879039794145, адаптер към него и игла за поставяне на СИМ – карта, всичко на обща стойност 426,20 лв., като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл. 197, т.3 във вр. с чл. 195, ал.1, т.6 във вр. с 194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от Осем месеца с периодичност два пъти седмично;

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от Осем месеца;

След влизане в сила на настоящата присъда приложените веществени доказателства – 2 бр. оптични носителя, да останат на съхранение в кориците на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М.И.К., със снета по делото самоличност, да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 46,92 /четиридесет и шест лева и деветдесет и две ст./, както и сумата от 5,00 /пет/ лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М.И.К., със снета по делото самоличност, да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по делото на съдебната му фаза разноски в размер на 40,00 /четиридесет/ лева, както и сумата от 5,00 /пет/ лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен съд - Габрово.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  СЪДEБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                              2.

 

                                                                                                   

                                               

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 96 от 2019 г. на РС-Габрово:

Габровска  районна прокуратура е повдигнала обвинение против М.И.К. за това, че на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2018 г. до 13.07.2018 г. от магазин „Техномаркет”, находящ се в кв. „Войново” на гр. Габрово, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант, възползвайки се от служебното си положение, отнел от владението на управителя на магазина Б.Б. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи – мобилен телефон „Huawei P smart black” с IMEI: 865879039794145, адаптер към него и игла за поставяне на СИМ – карта, всички на обща стойност 426,20 лева - престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 във вр. с 194, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Габрово моли за осъдителна присъда поради категоричната доказаност на обвинението. С оглед връщане инкриминираните вещи на правоимащото лице моли деянието на М.К. да се преквалифицира по разпоредбата на чл. 197, т.3 от НК и да му бъде определено наказание от „Една година лишаване от свобода”, изпълнението на което да се отложи за срок от Три години по реда на чл. 66, ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло вината си и декларира съжаление за извършеното.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.И.К. е роден на *** г. в гр. Горна Оряховица, живущ *** Търново, български гражданин, със средно образование, неосъждан, работи, ЕГН: **********.

Посредством Трудов договор № 388/20.09.2017 г. подсъдимият бил назначен на работа като „продавач-консултант” в магазин „Техномаркет”, находящ се в кв. „Войново” на гр. Габрово, като в служебните му задължения влизали достъп и боравене с всички изложени в търговския обект стоки.  На неустановена дата в периода от началото на м. юли 2018 г. до 13.07.2018 г. М.К. отишъл до витрината на централно разположен шкаф, извадил от фабричната кутия мобилен телефон „Huawei P smart black” с IMEI: 865879039794145, адаптер към него и игла за поставяне на СИМ – карта, взел със себе си и след това ги изнесъл от магазина. Впоследствие подсъдимият поставил в инкриминирания мобилен тефон СИМ –карта № 0889/*** ***, регистрирана на името на баща му И. К., и започнал да го използва.

При извършена на 02.08.2018 г. ревизия в магазин „Техномаркет” управителят Б.Б. констатирала липсата на процесните вещи и подала сигнал до полицията. В хода на образуваното по случая досъдебно производство подсъдимият доброволно ги предал на разследващите, които на 07.12.2018 г. с надледжна разписка ги върнали на свидетелката Б.Б..

Всички изложени по-горе факти съдът приема за обективни  и достоверни поради категоричната им доказателствена обезпеченост. Безспорно на първо място подсъдимият посредством Трудов договор № 388/20.09.2017 г., приложен по делото, е бил назначен на длъжността „продавач-консултант” в магазин „Техномаркет”, находящ се в кв. „Войново” на гр. Габрово. От клаузите на трудовото му правоотношение е видно, че като длъжностно лице същият е имал достъп до предлаганите за продажба в търговския обект стоки, без същите да му бъдат изрично предоставени в това му качество за съхранение или пазене. М.К. също така изрично признава в дадените обяснения, че на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2018 г. до 13.07.2018 г. е взел и впоследствие изнесъл от магазина мобилен телефон „Huawei P smart black” с IMEI: 865879039794145, адаптер към него и игла за поставяне на СИМ – карта, оставяйки на място единствено празната фабрична кутия. От приложената по делото справка от мобилния оператор „А1 България” се доказва и че инкриминираният телефон е ползван с поставена в него СИМ –карта № 0889/*** ***, регистрирана на името на И. К. - баща на М.К., авторството на което действие последният също изрично признава. Безспорно също така подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, с ясно съзнаване общоственоопасния характер на поведението си и с демонстрирано желание за настъпване на неговите съставомерни последици.

Вмененото на подсъдимия престъпно деяние освен несъмнено доказано е и коректно квалифицирано като извършено от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение. Както вече бе посочено, М.К. по силата на Трудов договор № 388/20.09.2017 г. е имал такова качество – на „продавач-консултант” в магазин „Техномаркет” - Габрово, а процесното посегателство категорично е реализирано от него вследствие предоставените му права за достъп и боравене с предлаганите за продажба стоки в магазина. Ето защо несъмнено същият се е възползвал от характеристиките на службата си, за да отнеме коментирания мобилен телефон и неговите принадлежности, като без предоставените му правомощия посегателството фактически не би могло да бъде осъществено.

От страна на държавното обвинение обаче не е отчетен в наказателноправен аспект фактът на връщането на всички инкриминирани вещи на правоимащото лице, закрепено в разписка от 07.12.2018 г. Безспорно цялостното възстановяване на нанесената имуществена щета е настъпило далеч преди приключване на съдебното следствие и това налага преквалифициране на извършеното престъпление по по-благоприятния и леко наказуем императивен текст на чл. 197, т.3 във вр. с чл. 195, ал.1, т.6 във вр. с 194, ал.1 от НК.

При така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия М.И.К. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2018 г. до 13.07.2018 г. от магазин „Техномаркет”, находящ се в кв. „Войново” на гр. Габрово, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант, възползвайки се от служебното си положение, отнел от владението на управителя на магазина Б.Б. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи – мобилен телефон „Huawei P smart black” с IMEI: 865879039794145, адаптер към него и игла за поставяне на СИМ – карта, всички на обща стойност 426,20 лв., като до приключване на съдебното следствие откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл. 197, т.3 във вр. с чл. 195, ал.1, т.6 във вр. с 194, ал.1 от НК.

        За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем години, като в процеса на индивидуализацията му съдът констатира съществуването на многобройни облекчаващи наказателноправното положение на дееца обстоятелства –младата възраст, съдействието при разследването, изразеното искрено съжаление за извършеното и обремененото материално положение. Анализирани в количествено отношение, изложените факти правят дори и законовия минимум на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” несъразмерно и несъответстващо тежък с извършеното посегателство и неговия автор, което предопределя активиране разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК и замяната му с по-лекото такова, а именно „Пробация”. Непосредствено след това съдът намира и че на М.К. следва да се наложат само и единствено двете задължителни по чл. 42а, ал.2, т.1 и 2 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, при това за срок, изключително близък до минималния възможен, а именно – Осем месеца, с оглед действително ниската му степен на обществена опасност като деец и на извършеното от него посегателство.

       След влизане в сила на настоящата присъда приложените веществени доказателства – 2 бр. оптични носителя, следва да останат на съхранение в кориците на делото.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.И.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото на досъдебната фаза разноски в размер на 46,92 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.И.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Габрово направените по делото на съдебната му фаза разноски в размер на 40,00 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: