№ 11
гр. Исперих, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20223310200015 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по решение № 123/04.10.2021 година,
постановено по КАНД № 118/2021 година по описа на Административен съд -
Разград, с което е отменено решение №18/20.05.2021 година на РС - Исперих,
постановено по АНД № 40/2021 година в частта, с която е отменено НП № 20-
1075-00532 от 10.12.2020 година на Началник група в РУ - Исперих към
ОДМВР – Разград в т. 1, с което на С. П. от гр.Исперих, за нарушение на
чл.44 ал. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200,00 лева на основание
чл.179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, и връща делото в тази
му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени
задължителни указания.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.С. от АК –
Разград поддържа жалбата си, като счита НП в обжалваната част за
неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и
НП, които са довели до нарушаване на правото на защита. Основното му
възражение е за липса на описание на подробната фактическа обстановка при
извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е
извършено. На следващо място се излагат аргументи за недоказаност на
вмененото нарушение. Моли да бъде отменено НП и в тази му част.
Претендира разноски, за които представя списък.
За въззиваемата страна – РУ – Исперих при ОДМВ – Разград, не се явява
представител.
За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
1
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2020 г. дежурният при РУ – Исперих изпратил дежурен екип на
ул.“Александър Стамболийски“ по сигнал за настъпило ПТП. На място
полицейските служители заварили водача на л.а. „Шевролет Авео“ с рег.№ **
**** ** св.А. К.. Автомобилът се намирал в дясното платно по посока
близкото кръстовището с ул.“Лудогорие“. Св.К. обяснила на полицейските
служители – св.А. Х. и П. У., че при разминаване с другия автомобил водачът
не е осигурил достатъчна дистанция, при което е блъснал лявото огледало на
нейния автомобил, след което е продължил без да спре на
местопроизшествието. В резултат на проведени издирвателни мероприятия
другият автомобил и водачът му били установени – жалбоподателят С. П.,
който управлявал л.а.“Ситроен Ксара“ с рег.№ ** **** **. Св.А.Х. изслушал
и двамата водачи, но без да им снеме писмени обяснения или да им даде
възможност да попълнят декларации, преценил, че виновен за настъпилото
ПТП е жалбоподателя С. П. и му съставил АУАН. Междувременно бил
съставен и протокол за ПТП, в който също било отразено, че виновния водач
е именно жалбоподателя. В АУАН било посочено, че на 13.06.2020 г., в 12.25
ч., в гр.Исперих на ул.“Александър Стамболийски“ С. П. управлява
собствения си л.а. “Ситроен Ксара“ с рег.№ ** **** **, като при разминаване
не осигурява достатъчна странична дистанция с насрещно движещия се
автомобил и блъска огледалото на другия автомобил. Напуска мястото на
ПТП без да уведоми органите на МВР. Реализирано е ПТП с материални
щети, с което виновно е нарушил чл. 44 ал. 1 и чл. 123 ал. 1, б. от ЗДвП.
Актосъставителят е предявил АУАН на С. П., който го подписал без
възражения.
Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното
Наказателно постановление /НП/, в което била отразена същата фактическа
обстановка, като наказващият орган е квалифицирал извършените нарушения
по чл. 44 ал. 1 и чл.123 ал. 1, б.“а“ ЗДвП.
Тъй като с цитираното Решение №18/20.05.2021 г. на РС - Исперих,
постановено по АНД № 40/2021 г., потвърдено с Решение № 123/04.10.2021
г., постановено по КАНД № 118/2021 г. по описа на Административен съд –
Разград, е отменено процесното НП в т. 2, касаеща нарушението по чл. 123 ал.
1 б.“а“ ЗДвП, предмет на настоящото дело е само нарушението по т. 1 от НП.
В хода на съдебното следствие, съгласно указанията на касационния
състав, са разпитани освен актосъставителя и св.К., като е изслушан и
жалбоподателя. Св.Х. потвърждава показанията си, дадени в хода на АНД №
40/2021 г. по описа на РС – Исперих, като посочва, че са установили на място
спрелия автомобил на св.К., който се намирал в дясното платно по посока на
движението, но не знаел дали е местен. По отношение на автомобила на
жалбоподателя посочва, че първо са го установили къде е паркиран, а след
това са го огледали. Видели, че лявото огледало било одраскано със същия
цвят боя като на първия автомобил и по това се ориентирали. Преценил как е
извършено ПТП по разположението на автомобила, който бил останал на
място, като механизма на произшествието му бил обяснен от св.К.. Не помни
да е снемал писмени обяснения от двамата водачи. По отношение на
съставения протокол за ПТП посочва, че не е сигурен дали го е съставял на
място или в РУ, тъй като имали различна практика. Счита, че е направил
снимки на местопроизшествието, но не знае дали се пазят. По принцип
нанесените по автомобилите щети ги отразявал в протокола за ПТП, а не в
АУАН.
2
Св.К. подробно разказва за случилото се на процесната дата. Твърди, че
тя се е движила по ул.“Александър Стамболийски“ в посока кръстовището с
ул.“Лудогорие“, като е искала да завие надясно към пощата. Тъй като на
платното пред нея бил спрял автомобил, тя предприела маневра да го
изпревари, като е навлязла в насрещното платно. В момента на прибиране в
дясното платно последвал сблъсък с автомобила на жалбоподателя, който се
движел в нейно ляво, но в дясната лента по посока на неговото движение.
Сблъсъкът бил малко преди кръстовището. Тя спряла веднага и слязла от
автомобила силно стресирана, но видяла, че другият водач продължил
движението си по улицата, спрял на около 30-40 метра, но след това отново
продължил. Единственото което забелязала е, че другият автомобил бил
червен на цвят и сравнително малък. От случайни минувачи, намиращи се в
този момент на улицата разбрала какъв е регистрационния номер на
автомобила. Установила, че лявото огледало е прибрано към автомобила, като
била спукана външната, пластмасова част. Стъклената част била здрава. След
това се обадила на съпруга си и му обяснила за случилото се. Той я
посъветвал да остане на място и съобщил за случилото се в полицията, след
което дошли и полицейските служители, на които свидетелката дала
регистрационния номер на другия автомобил. В последствие тя дала устни
обяснения в РУ – Исперих, където по-късно довели и жалбоподателя. Твърди,
че тя обяснила на полицаите как се е случила ситуацията, като жалбоподателя
също бил дал обяснения. В нейно присъствие бил съставен само протокола за
ПТП, който й би необходим за да го представи пред застрахователя за
заплащане на щетата. Заявява, че застрахователят й платил сума за щетата, но
тя не можела да покрие цената на ново огледало. След този случай тази зима
имала ново произшествие, при което насрещно движеща се кола я ударила
отново по същото огледало и имало одрасквания от боя, но водачът на този
автомобил не бил установен.
Служебно е изискана информация от РУ – Исперих за наличен снимков
материал във връзка с процесното ПТП, както и за други документи по
преписката – писмени обяснения, докладни записки и пр. От полученото
писмо вх.№ 519/25.02.2022 г. и приложената към него докладна записка се
установява, че исканите снимки и писмени документи не са налични, поради
което не могат да бъдат представени.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание.
Същевременно съдът счита, че при издаване на процесното НП
административнонаказващият орган е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до неизяснена фактическа
обстановка и съответно до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по
преписката наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
3
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай действително
АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения и такива не са
постъпили в 3-дневрия срок по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, но самия АУАН има
пропуски и непълноти при описването на фактическата обстановка, които е
следвало да бъдат отстранени от наказващия орган в НП. Става въпрос за
непосочването както в АУАН, така и в НП на марката и регистрационния
номер на другия, насрещно движещия се автомобил. Действително в
съставения протокол за ПТП тези данни, включително и името на другия
водач са посочени, но липсата им в НП и АУАН правят непълно описанието
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Освен това административнонаказващия орган (АНО) безкритично и без
каквито и да било други доказателства е приел описаното в АУАН и го е
възпроизвел в НП. По преписката липсват снети обяснения от двамата
водачи, както и докладна записка на актосъставителя, от които би могло да се
добие информация относно начина, по които е установено извършеното
нарушение, както и обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за
виновния водач. Видно е от отбелязването в самия АУАН, че свидетелят по
акта е посочен като очевидец, присъствал при установяване на нарушението
или при съставяне на акта, но едва в хода на съдебното следствие се установи,
че нито актосъставителя, нито св.У. са очевидци на нарушението, а същите са
пристигнали на местопроизшествието в един по-късен момент. По преписката
липсва и приложен снимков материал на нанесените в резултат на процесното
ПТП щети по автомобила на св.К., както и на следи от същото по автомобила
на жалбоподателя, макар че в протокола за ПТП е посочено, че са направени
4 броя.
При това положение за съда се налага извода, че АНО е постановил
обжалваното НП без да изясни в пълнота фактическата обстановка и
обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. Това
поведение на органа възпрепятства изясняването на фактическата обстановка
и в хода на съдебното следствие. В изпълнение на задължителните указания,
дадени от АдмС – Разград, настоящият съдебен състав е разпитал в
качеството на свидетел и другият участник в ПТП-то – св.А. К., както и е
изслушан жалбоподателят в с.з. Видно е от показанията на св.К., че всъщност
тя е тази, която е навлязла в лентата за насрещно движение, за да изпревари
намиращия се пред нея спрял автомобил, като в момента, в който е
предприела маневра за прибиране в нейното платно е усетила сблъсък с
насрещнодвижещия се автомобил. Свидетелката е категорична, че
жалбоподателят се е движел в нейна лява страна, но всъщност е бил в дясната
лента по посока на неговото движение. Тези обстоятелства се потвърждават и
от самия жалбоподател, който в с.з. заявява, че св.К. е навлязла в неговата
лента внезапно, изпреварвайки спрелия пред нея автомобил, което го
принуждава да се дръпне плътно в дясно, за да могат да се разминат.
Действително жалбоподателят твърди, че не е усетил сблъсък между неговия
автомобил и този на св.К. и затова не е спрял, а е продължил по пътя.
Поведението му след произшествието обаче не е предмет на настоящото
производството, тъй като по този въпрос е налице влязло в сила съдебно
решение.
Спорният въпрос в случая е дали действително жалбоподателят е този,
който не е спазил разпоредбата на чл. 44 ал. 1 ЗДвП, като не е осигурил при
разминаване достатъчно странична дистанция с насрещнодвижещия се
4
автомобил, с което е причинил ПТП. Според настоящия съдебен състав нито
в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на
съдебното производство се събраха достатъчно доказателства, които по
категоричен и безспорен начин да обосновават, че именно жалбоподателя
виновно не е изпълнил посоченото задължение, с което е осъществил състава
на процесното нарушение. Показанията на св.К. действително допринасят за
изясняването на фактическата обстановка, но те всъщност налагат извода, че
сблъсъка между двата автомобила е станал в момента, в който тя е
предприела маневра да се прибере в нейната пътна лента, след като е била
навлязла в насрещната такава, а жалбоподателят се е намирал в неговата
пътна лента. От друга страна жалбоподателят твърди, че се е дръпнал
максимално в дясно, за да осигури разминаването между двата автомобила.
По делото липсват други доказателства за мястото на сблъсъка между двата
автомобила, от които би могло да се направи извод относно виновния водач.
Актосъставителят в показанията си изрично посочва, че именно от устните
обяснения на св.К. е направил извод за механизма на ПТП-то. Твърди, че при
пристигане на местопроизшествието я е заварил там, като тя му е посочила
къде е станал сблъсъка, при което той установил, че вероятно е преместила
автомобила си, но бил на мястото на ПТП, на 15-20 м. от кръстовището.
Самият актосъставител и свидетеля по АУАН не са били очевидци на
сблъсъка.
При това положение за съда се налага извода, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод първо за мястото на
сблъсъка между двата автомобила и второ на кой от двамата водачи е вината
за този сблъсък. Налице са противоречиви данни за тези обстоятелства – от
една страна са показанията на св.К., а от друга страна са твърденията на
жалбоподателя. Твърденията на свидетелката се потвърждават от показанията
на св.Х., но неговите данни са изцяло базирани на информацията, която К. му
е дала, т.е. той пресъздава твърденията й. От друга страна св.К. освен, че е
пряк участник в ПТП-то, тя е и лично заинтересована от изхода на делото,
което се потвърждава и от показанията й – посочва, че протокола за ПТП е
единствения документ, който бил съставен в нейно присъствие, тъй като й
бил необходим, за да го представи пред застраховател. Нещо повече,
свидетелката заявява, че застрахователят й е изплатил щетата.
С оглед изложеното съдът счита, че показанията на св.К. не могат да
обосноват извод за виновност на жалбоподателя за процесното ПТП. Тези
показания са на заинтересован свидетел, липсват други доказателства, а се
оказа, че обективно и не могат да бъдат събрани такива, които да
потвърждават твърденията на св.К., че именно жалбоподателя с поведението
си е причинил ПТП-то. Безкритичното приемане от страна на
актосъставителя на описаното от св.К., а в последствие и бездействието на
АНО при изясняване на фактическата обстановка, са обстоятелства, които са
довели до обективната липса на доказателства, които да подкрепят
изложеното в АУАН и НП.
По отношение на дадените указания от АдмС – Разград за евентуално
установяване на други свидетели и назначаване на съдебна автотехническа
експертиза, същите е невъзможно да бъдат изпълнени, тъй като видно от
показанията на св.К., същата не може да посочи други свидетели на ПТП-то.
Твърди, че когато е слязла от автомобила след сблъсъка е имало случайни
минувачи, които й дали номера на другия автомобил, но тя не може да ги
индивидуализира с имена. По отношение на причинената щета свидетелката
5
посочва, че макар към настоящия момент огледалото на автомобила да не е
подменено, миналата зима е имала сблъсък с друг автомобил, при който
отново са били нанесени щети на същото огледало. При това положение
съдът счита, че назначаването на съдебна експертиза, с която евентуално да се
изследват нанесените щети, е безпредметна, тъй като обективно е невъзможно
да се установи кои щети по огледалото от кое ПТ са причинени.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на АНО, са
довели и до неправилно приложение на материалния закон, като е ангажирана
административнонаказателната отговорост на жалбоподателя за нарушение,
за което липсват достатъчно и категорични доказателства, че е извършено
именно от него. Поради това процесното НП в т. 2 се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото
производство на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Съгласно представения
списък на разноските (л.23-24 от делото) същите възлизат на 200 лв. за
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022
г., които следва да се възложат в тежест на административния орган, в чиято
структура се намира наказващия орган, издал НП, а именно – ОДМВР –
Разград.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1075-00532 от 10.12.2020 г.
на Началник група в РУ - Исперих към ОДМВР – Разград В ЧАСТТА по т.1, с
която на С. Б. П., ЕГН:**********, от гр.Исперих, за нарушение на чл.44 ал. 1
ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 200.00 (двеста) лева на основание
чл.179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на С. Б. П., ЕГН:**********, от
гр.Исперих сумата от 200.00 (двеста) лева – разноски по дело за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6