Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 110
Гр.Пловдив,16.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№73 по описа за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №5 от 06.01.2021 г.,постановено по т.д.№41/2020
г. по описа на Окръжен съд-Смолян,е осъдена ответната О.Н. да заплати на ищците
„К. М.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ... и „В.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ... в качеството им на
съдружници в ДЗЗД“Н.-1.“ с ЕИК ... сумата от 160 487,29 лв.,представляваща
неразплатената част от СМР по договор №67/06.08.2014 г. за възлагане на
обществена поръчка и фактура №.../... г.,ведно със законните лихви върху
сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-10.07.2020 г. до
окончателното й изплащане,както да заплати и сумата от 48 904,02
лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумата от 160
487,29 лв. за периода 10.07.2017 г. до 10.07.2020 г.,а също да им заплати и 14
975,65 лв. съдебни разноски,направени по първоинстанционното дело.
Срещу горното съдебно решение е подадена въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство О.Н. чрез адв. И.А. като
пълномощник на о..С жалбата решението на ОС-Смолян е атакувано изцяло с
твърдения,че то е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до
необоснованост на съдебния акт и до противоречието му с материалния
закон.Според о.-жалбоподател,в обжалваното решение неправилно е прието за
неоснователно възражението на о.,че исковата сума не се дължи,тъй като
финансирането на обекта се осигурява от ДФ „З.“ по договор № .../.../... от
10.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „О.“ от програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и в случая такова
финансиране не е било извършено понеже се касае за СМР,които не са били предмет
на процесния договор за обществена поръчка,а и според изискванията на Ф. не са
били предмет на сключения между него и О.Н. договор за отпускане на финансова
помощ.В тази насока са развити подробни доводи и са изложени обстоятелства във
въззивната жалба.Наред с това,о.-жалбоподател счита за необосновани и
противоречащи на материалния закон изводите на първоинстанционния съд,че
претендираните СМР,след като са били приети от представител на о. с подписания
протокол,се дължат от нея като възложител по договора.Посочено е,че съдът не е
обсъдил всички възражения на ответника,залегнали в отговора на исковата
молба,както и в допълнителния отговор.Поддържа се довода,че претендираните суми
не могат да произтичат от неизпълнение на договор,както се твърди в исковата
молба и както съдът е приел в решението си,а се касае за присъждане на суми,които
не са залегнали в сключения между страните договор за обществена поръчка,още
повече,че същите страни не са уговорили изменение по т.4.6 от договора,а и
такива изменения са недопустими /според жалбоподателя/ и тази клауза е в
противоречие с т.1.2 от договора.В жалбата се поддържат и аргументи,че самият
изпълнител по договора е неизправна страна по същия,тъй като не е изпълнил
задълженията си по т.1.2. от договора.Поддържа се и аргумента,че клаузите на
т.4.7 и т.4.8 от договора са нищожни като противоречащи на закона.
Въз основа на поддържаните във въззивната жалба аргументи
е поискано обжалваното решение на Окръжен съд-Смолян да бъде отменено и да
бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу о.-жалбоподател искове като
неоснователни и недоказани.Поискано е още да бъдат осъдени двете дружества-ищци
в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Н.-1.“ да заплатят на О.Н. направените
разноски по водене на делото съгласно приложените списъци на разноските пред
първата и втора инстанция.
Ответниците по въззивната жалба „К. М.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ...
и „В.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ... в качеството им на съдружници в ДЗЗД“Н.-14“ с ЕИК ...
са подали чрез пълномощника си адв.С.К. отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.В същия отговор те изразяват становище,че жалбата е
неоснователна,а решението на първоинстанционния съд-правилно и
обосновано.Изложени са подробни съображения срещу всяко от наведените в жалбата
оплаквания и въз основа на тях е поискано първоинстанционното решение да се
потвърди като правилно.Въззиваемите дружества молят в отговора и да им бъдат
присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
С
въззивната жалба и отговора на същата не са представени писмени доказателства,нито
са направени от страните искания за събиране на нови доказателства в настоящото
въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с
акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а
също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес
да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и
по-специално-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по
конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба,както и събраните по делото доказателства,
Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№41/2020 г. по описа на
Смолянския окръжен съд,дружествата „К. М.“ЕООД-гр.С. с ЕИК ... и „В.“ЕООД-гр.С.
с ЕИК ... в качеството им на съдружници в ДЗЗД“Н.-1.“ с ЕИК ... са предявили
срещу О.Н. с ЕИК ... осъдителни искове,с които са поискали ответната о. да бъде
осъдена да им заплати в качеството им на съдружници в посоченото гражданско
дружество,следните суми:сумата от 160 487,29 лв.,представляваща неразплатена
част за изпълнени СМР по договор за обществена поръчка № .../... г.,за която е
издадена фактура №... от ... г.,както да им заплати и сумата от 48 904,02
лв.,представляваща законната лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 30.06.2017 г. до датата на подаване на ИМ в съда,а също да им
заплати и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърденията,на които са основани
исковете,са следните:
Твърди се от ищците,че между тях
като съдружници в ДЗЗД“Н.-1.“ с ЕИК ...,от една страна,и ответната О.Н.,от
друга страна,е сключен договор за обществена поръчка №... от ... г. с
предмет:Извършване на строително-монтажни и ремонтни работи“ на обект
„Подобрение и разширение на градски площад-град Н.,като договорът бил сключен в
резултат на проведена открита процедура за възлагане на обществена
поръчка.Видовете и цените на възложените за извършване СМР били описани в количествено-стойностна
сметка-неразделна част от договора,а общата стойност на възложената с договора
поръчка възлизала на сумата от 1 677 226,19 лв.Твърди се,че всички възложени
дейности били изпълнени от ищците и безусловно приети от страна на ответната о.-възложител,като
това се удостоверявало от подписан между страните обобщен приемо-предавателен
протокол от 24.11.2015 г.След окончателното приемане на възложената по договора
работа с посочения предавателен протокол,ДЗЗД „Н.-1.“ издало и представило на О.Н.
фактура №... от ... г. за остатъка за плащане по приемо-предавателния
протокол,но до момента на подаване на исковата молба ответната о. не извършила
дължимото съгласно чл.4.1.3 във вр. с чл.3.1 от договора плащане на посочената
във фактура №.../... г. стойност,възлизаща на сумата от 170 487,29 лв. с
ДДС.Твърди се,че за дължимата и незаплатена в срок сума по посочената фактура,е
бил предявен от ищците като съдружници в ДЗЗД „Н.-1.“ частичен осъдителен иск в
размер на 10 000 лв. и този иск бил уважен с решение №116/03.07.2018
г.,постановено по гр.д.№407/2017 г. по описа на РС-Златоград,потвърдено с
решение №27 от 18.01.2019 г. по възз.гр.д.№286/2018 г. по описа на
ОС-Смолян,което било влязло в сила.
Твърди се още,че за дължимата сума
по фактура №... от ... г. О.Н. дължи на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД законна
лихва в размер на 48 904,02 лв. от деня на забавата-29.12.2015 г. /датата на
настъпване на падежа на фактурата съгласно чл.4.1.3 от договора/ до датата на
подаване на исковата молба.
Ответната О.Н. е оспорила изцяло
процесните искове по съображения,изложени в подадения от нея отговор на
исковата молба.Заявила е възражението,че претендираните вземания за главница и
лихви са погасени по давност.Наред с това е изложила в отговора си и
твърдения,че финансирането на обекта по процесния договор за обществена поръчка
е извършено съгласно договор №.../.../... от ... г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 322 „О.“ по програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г.,подкрепена от Е. з. ф. за развитие на селските райони,сключен
между Д. ф. „З.“ и О.Н..Твърди,че разплащанията в полза на изпълнителя са били
извършвани след одобрение от Държавен ф. „З.“,като тези плащания били в рамките
на одобрените средства по договора и били и били финансирани от ф. само тези
СМР,които са включени в КСС-неразделна част от договора за обществена поръчка.В
тази връзка ответната о. заявява,че не са платени СМР,които не са залегнали в
одобрената КСС към договора.За процесната фактура №... от ... г. ответната о.
поддържа,че тя е подписана само от ищеца и не е съгласувана с Ф.,не е одобрена
от него и затова по тази фактура не е
извършено плащане,а точно сумата по тази фактура се претендира с
предявения по делото главен иск.
Ответната О.Н. е заявила и
възражение,че самият изпълнител не е изправен длъжник по процесния договор,тъй
като не е изпълнил задълженията си по т.1.2. от договора,а именно-да изпълни
работите в съответствие с договора и приложенията,които са неразделна част от
него,включително техническо задание и инвестиционен проект.В тази връзка
ответникът твърди,че обемите на изпълнените СМР,които са точно записани по
проекта и представляват част от договора,са били изпълнени в различие от
уговореното.И още твърди,че претендираните и неразплатени СМР не са били
уговорени в договора-не са били залегнали като обеми и количества в КСС към
инвестиционния проект и по тази причина ДФ „З.“ е отказал плащане.Поддържа
още,че възложителят в съответствие с клаузата по чл.6.1.4 от договора за
обществена поръчка,сключен между страните на 06.08.2014 г.,е отказал заплащане
на част от възнаграждение,тъй като изпълнителят се е отклонил от поръчката,а
отклонението се изразява в това,че се касае за изпълнена работа,която като
обеми и количества не е била уговорена и по-конкретно-не е била залегнала в КСС
по инвестиционния проект.Заявил е още,че изпълнителят по договора претендира
заплащане на работи,които не са предвидени в КСС и ако тези работи са били
необходими за изпълнението на договора,то би следвало да се допусне изменение в
рамките на общата цена и при доказване на необходимост за тези
изменения,съгласно т.4.6 от договора.Страните по договора обаче не били
уговорили изменение,още повече,че такива изменения са недопустими /според
ответника/ и тази клауза е в противоречие с т.1.2 от договора.
В допълнителната искова молба ищците
са направили пояснения и допълнения на първоначалната ИМ във връзка със заявените
в отговора на ответника възражения.В тази връзка са заявили,че никъде в
кореспонденцията между О.Н. и ДЗЗД“Н. 1.“ от страна на ответника не са
конкретизирани по видове,количества и цени изпълнените и приети СМР,за които о.
не е изплатила дължимата сума в размер на 170 487,29 лв. с ДДС.От страна на
ответника не били изпращани и документи до изпълнителя,в които са се сочат
видове,количества и цени на СМР,за които се прави отказ от плащане.Заявяват,че
в колона 8 от приложената като доказателство към отговора на ИМ „счетоводна
справка изх.№27-06-5 от 04.05.2016 г. на О.Н. относно изплатени средства за
извършени дейности между о. и ДЗЗД „Н. 1.“ по договор №... от ... г.“ са
посочени видовете дейности по проекта,по които не е извършено плащане от страна
на ответната о.,както следва:
т.5/СМР по проект „Подобрение и
разширение на централен площад гр.Н.“-част Е.-19 972,58 лв.;
т.7/СМР по проект „Подобрение и
разширение на централен площад гр.Н.“ - част Ф. 2 – 4 369,35 лв.;
т.9/СМР по проект „Подобрение и
разширение на централен площад гр.Н.“ – част „К.“ – 117 730,82 лв.,като общият
сбор на неплатените суми по трите вида дейности по проекта,посочени по-горе е в
размер на 142 072,75 лв. без ДДС или 170 487,29 лв. с ДДС и това именно е
сумата,която не е изплатена от страна на възложителя по договора и се
претендира от ищците като съдружници в ДЗЗД „Н. 1.“.
Ищците поддържат в допълнителната
ИМ,че описаните по-горе дейности са предмет на договора от 06.08.2014 г. и са
включени в КСС-неразделна част от същия договор,като тяхното изпълнение е
съобразено с договора,одобрените инвестиционни проекти и вписаните предписания
в заповедната книга на обекта.Ищците твърдят още,че всички гореописани
дейности,които не са разплатени от ответника по делото,са включени в обобщения
приемо-предавателен протокол от 24.11.2015 г.,който е подписан без възражения
от страна на кмета на О.Н..И още поддържат,че одобрените разходи за видовете
дейности по проекта,отразени в представения с отговора на ИМ анекс №... от ...
г. към договора,сключен между ответната о. и ДФ“З.“ и в приложение №1 към същия
анекс,са на същата стойност,каквато е и стойността на всички видове дейности по
договор №.../... г.В тази връзка ищците считат,че дължимата сума в размер на
170 487,29 лв. с ДДС е одобрена за плащане от ДФ „З.“.Ищците намират,че факта
на непревеждането на финансова субсидия от страна на Ф.,както и причините за
непревеждането на такава субсидия,са ирелевантни за настоящия правен спор,тъй
като този факт е от значение за правоотношенията между страните по сключения
между о. и Ф. договор за финансова помощ от 10.12.2013 г.,но не и в отношенията
между страните по процесния договор за обществена поръчка.
В отговора на допълнителната ИМ
ответната о. е заявила,че поддържа първоначалния писмен отговор и че оспорва
изложените съображения и аргументи в допълнителната искова молба,с която ищците
са пояснили и допълнили първоначалната ИМ.Изложила е и конкретни доводи срещу
съдържащите се в допълнителната ИМ аргументи и твърдения на ищците.В тази
връзка о.-ответник е заявила в допълнителния си отговор,че оспорва твърдението
на ищците,че посочените в ДИМ дейности,за които ищците сочат,че не е извършено
плащане,са били включени в КСС.Заявява,че напротив,същите дейности не са били
посочени в КСС към договора и по тази причина ДФ „З.“ е отказал плащане на
дейностите.Поддържа и довода,че от направеното в т.I.4 от доп. ИМ уточнение
става видно,че претендираната от ищците сума не е част от непредвидени разходи
по договора и отново е изтъкнала довода си,че СМР,за които се преретендира
плащане от ищците,са такива,които не са предмет на процесния договор,а напротив-касае
се за работа,която е в отклонение на договора.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел за безспорно установено,че между ответната О.Н.
като възложител и ДЗЗД „Н.-1.“ с ЕИК ... като изпълнител /съдружници в което гражданско
дружество са двамата ищци/ е бил сключен процесния договор №... от ... г. за
възлагане на обществена поръчка,че предмет на договора е извършване на СМР на
обект „Подобрение и разширение на градски площад-гр.Н.“,които са посочени в количествено-стойностна
сметка /КСС/-неразделна част от договора,че за изпълнената по договора работа е
бил подписан между страните обобщен приемо-предавателен протокол от 24.11.2015
г.,с който о.-възложител е приела без възражения извършените СМР,както и че за
сумата от 170 487,29 лв. с ДДС,сочена от ищците като неразплатената част за
изпълнени по договора СМР,изпълнителят е издал фактура №... от ... г.,която е
била представена на о.-възложител,но е останала неплатена от
нея.Първоинстанционният съд също така е отчел факта,че за част от сумата по
посочената фактура е бил предявен от настоящите ищци частичен иск в размер на
10 000 лв. и с влязло в сила съдебно решение същият иск е уважен,ведно с
претендирани мораторни лихви.Наред с това,първоинстанционният съд е приел за
доказано въз основа на събраните по делото доказателства,че неплатените от
ответника СМР са били включени в КСС към процесния договор,че те са описани в
т.5,7 и 9 от счетоводна справка №27-06-5/04.05.2016 г.,издадена от О.Н. и са
били договорени между страните по делото в КСС,както и че са приети по
надлежния ред чрез подписване на обобщен приемо-предавателен протокол от
24.11.2015 г. и че възложителят ги е приел без възражения,поради което дължи
заплащане на цената им на основание чл.266,ал.1 от ЗЗД.В този
контекст,първоинстанционният съд е приел за неоснователно поддържаното от
ответника възражение,че плащането на сумата по фактура №... не е било
извършено,тъй като разплащанията от о. по процесният договор се финансират от
ДФ „З.“ съгласно сключен между ф. и самата о. договор от 10.12.2013 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населени
места“,но в случая такова финансиране не е било извършено от ф.
Наред с горното,съдът в обжалваното
решение е приел за неоснователно възражението на ответника,че вземането по
предявения главен иск е погасено по давност и като краен резултат е счел,че
същият иск е основателен и доказан в пълния му предявен размер от 160 487,29
лв.За основателен и доказан по размер е приет от първоинстанционния съд и
акцесорният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху
главницата и е присъдил такива лихви на ищците в размер на 48 904,02
лв.,начислени за периода от 10.07.2017 г. до 10.07.2020 г. /датата на подаване
на ИМ пред съда/.
Въззивният съд намира,че обжалваното
първоинстанционно решение,като краен резултат,е правилно.Съображенията на
въззивната инстанция в тази връзка са следните:
По повод на предявения главен иск за
заплащане на сумата от 160 487,29 лв. като неразплатено възнаграждение за
изпълнени СМР по процесния договор за обществена поръчка №... от ... г. и
издадената от изпълнителя фактура №... от ... г.,на първо място подлежи на
съобразяване обстоятелството,че за част от сумата по тази фактура,възлизаща на
170 487,29 лв.,е бил предявен частичен осъдителен иск от настоящите ищци /като
съдружници в ДЗЗД „Н.-1.“/ против настоящия ответник-О.Н. и с влязло в сила
решение №116 от 03.07.2018 г.,постановено по гр.д.№407/2017 г. по описа на
РС-Златоград,този частичен иск,заявен в размер на 10 000 лв. като част от сума
в пълен размер от 170 487,29 лв.,е уважен като основателен и е осъдена
ответната о. да заплати на двете дружества-ищци в качеството им на участници в
ДЗЗД „Н.-1.“ претендираната частична сума.Със същото решение,потвърдено с
окончателно решение №27 от 18.01.2019 г. по възз.т.д.№286/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Смолян,като копия и от двете решения са представени и приложени към
първоинстанционното т.д.№41/2020 г. на ОС-Смолян,е прието,че по двустранния
договор за обществена поръчка №... от ... г.,ищците са изпълнили точно и в срок
своите задължения,но О.Н. е останала неизправна страна,като не и изплатила на
ищците сумата от 170 487,29 лв. за изпълнени СМР,от която сума частично е
претендирана сумата от 10 000 лв. и именно тя е присъдена с влязлото в сила
решение от 03.07.2018 г.
Няма спор между страните в
настоящото производство и е изрично посочено в процесната искова молба,а и е
очевидно при съпоставяне на претенциите по приключилото дело,образувано по
описа на РС-Златоград,с процесните искови претенции,че с предявения в настоящия
процес главен осъдителен иск ищците претендират ответника да им заплати остатъка
от неплатената цена за изпълнени по процесния договор /и издадената въз основа
на него фактура №... от ... г./ СМР на стойност от 170 487,29 лв.,след
приспадане на вече присъдената им с решението от 03.07.2018 г. на РС-Златоград
сума от 10 000 лв.,представляваща част от посочения пълен размер.С оглед на
гореизложените обстоятелства е видно,че е налице влязло в сила решение по
уважен частичен иск за същото парично вземане,което е предмет на предявения в
настоящото производство главен осъдителен иск.В тази връзка съдът е длъжен да
се съобрази с т.2-ра от Тълкувателно решение №... от ... г. по тълк.д.№3/2016
г. на ОСГТК на ВКС,където е прието следното:
При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.В случаите, когато
предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от
вземането /както е и в процесния случай/,се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в
различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация.
След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане,
е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се
пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е
правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в
диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на
вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича
присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с
оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
След като с влязло в
сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано.Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение
на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се
твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
Въз основа на така
изложеното,в т.2-ра от горното тълкувателно решение е прието,че решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
С оглед възприетото в Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и събраните по делото доказателства,
съдът приема, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е бил
уважен предявеният като частичен иск по чл.266,ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., се разпростира върху установените с него общи
правопораждащи факти на спорното право.В конкретния случай такива факти са:наличието
на сключен между страните валиден договор за обществена поръчка №.../... г. с
предмет „Извършване на строително-монтажни и ремонтни работи“ на обект
„Подобрение и разширение на градски площад-град Н.“,изправност на изпълнителя в
създаденото с ответника облигационно правоотношение,произтичащо от посочения
договор,издаването на процесната фактура №... от ... г. за изпълнени СМР по
договора на стойност от 170 487,29 лв. с ДДС и неизпълнение на договорното
задължение от възложителя за заплащане на тази сума.След влизане в сила на
решението по частичния иск,преклудирани се явяват направените в настоящото
производство за останалата част от вземането възражения с правоизключващ
характер,а такива са всъщност основните поддържани в настоящия процес
възражения на ответника /настоящ жалбоподател/,изразяващи се като съдържание в
твърдения за недължимост на претендираната от ищците главница поради
неосъществено от ДФ „З.“ финансиране по причина,че се касае за цена на
СМР,извършени от изпълнителя в отклонение от поръчката по процесния
договор,както и в твърдения за неизправност на самия изпълнител като страна по
процесния договор и в твърдения,че претендираните и неразплатени СМР не са били
уговорени в договора-не са били залегнали като обеми и количества в КСС към
инвестиционния проект.Като правоизключващо се преценява от настоящия състав и
поддържаното от ответника възражение,че тъй като ищците претендират заплащане
на работи,непредвидени в КСС,то те ако са били необходими за изпълнението на
договора,би следвало да се извърши изменение в рамките на общата цена и при
доказване на необходимост за тези изменения,съгласно т.4.6 от договора,но
страните по договора не били уговорили такова изменение,а и то /според ответника/ би било недопустимо
и самата клауза на т.4.6 от договора е в противоречие с т.1.2. от същия.Всички
така описани възражения на ответника,като правоизключващи,се явяват
преклудирани предвид влязлото в сила решение по частичния иск и затова не
подлежат изобщо на разглеждане и преценка по същество по настоящия исков
процес.
Предвид гореизложеното и силата на
пресъдено нещо на решението по уважения частичен иск относно основанието на
вземането в пълния му размер,се налага извода,че предявеният в настоящия процес
иск за остатъка от същото вземане /над присъдения вече частичен размер/,възлизащ
на сумата от 160 487,29 лв.,следва да бъде приет за доказан по своето
основание.По настоящото дело не се установява да са възникнали междувременно
правопогасяващи този остатък обстоятелства /като например плащането му след
влизане в сила на решението по частичния иск или пък неговото
опрощаване/.Самият ответник не твърди наличието на такива обстоятелства и
всъщност единственото заявено от него
възражение,което подлежи на преценка по същество,тъй като има характера
на правопогасяващо възражение,е това за погасяване по давност на вземането,предмет на главния
иск.Същото възражение е прието за неоснователно с обжалваното решение и
въззивната инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд.Спрямо
вземането по главния иск,представляващо неизплатен остатък от дължимо
възнаграждение за извършени СМР по процесния договор за обществена поръчка и
издадената въз основа на него фактура №.../... г.,е приложима общата петгодишна
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД,давността за почва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо.В
случая,в чл.4.1.3. от процесния договор за обществена поръчка е уговорено,че разплащане
на извършеното строителство /изключая договореното в чл.4.1.1. авансово плащане
на 50 % от цената,което фактически е било извършено и не е предмет на процесния
спор/,се извършва след получаване на разрешение за ползване на строежа и в срок
до 10 дни от датата на представяне на оригинална фактура,оформена съгласно ЗСч
за дължимата стойност.По делото няма спор и се установява,че разрешение за
ползване на строежа по процесния договор за обществена поръчка е издадено на
14.12.2015 г. /същото разрешение е приложено към първоинстанционното дело в
заверено копие/,а фактура №... от ... г.,издадена за спорното вземане в размер
на 170 487,29 лв. от изпълнителя ДЗЗД „Н. 1.“ /в което участват като съдружници
двете дружества-ищци по процесните искове/,е изпратена на о.-възложител на
датата 17.12.2015 г. и получена от същата о. на следващия ден-18.12.2015
г.,като датите на изпращане и получаване са удостоверени върху приложеното към
първоинстанционното дело съпроводително писмо на ДЗЗД „Н.-1.“ с изх.№85 от
17.12.2015 г.При тези данни се налага извода,че договореният 10-дневен срок за
плащане по чл.4.1.3. е изтекъл на 28.12.2015 г. и съобразно на това
изискуемостта на паричното вземане по фактура №... от ... г. е настъпила на
датата 29.12.2015 г.От последната дата е започнал да тече и петгодишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД за вземането по посочената фактура,съответно на
което този срок изтича на датата 29.12.2020 г.Исковата молба по т.д.№41/2020 г.
по описа на ОС-Смолян е подадена пред съда на датата 10.07.2020 г. и е видно,че
към този момент приложимият давностен срок за вземането по предявения главен
иск не е бил изтекъл.Следователно,този иск не е погасен по давност и заявеното
от ответната о. възражение за погасяването му по давност е
неоснователно.Всъщност,в подадената от О.Н. въззивна жалба,предмет на
разглеждане по настоящото въззивно дело,това възражение не е поддържано и не са
изложени в нея съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд относно същото възражение.
Вследствие на всичко,изложено
по-горе,се налага крайния извод,че процесният главен иск за заплащане на
исковата сума от 160 487,29 лв. като неплатен остатък от възнаграждението за
извършени СМР по договора за обществена поръчка от 06.08.2014 г. и фактура №...
от ... г. е основателен изцяло и като такъв правилно е уважен от
първоинстанционния съд с обжалваното решение от 06.01.2012 г. на
ОС-Смолян,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на ИМ в съда-10.07.2020 г. до окончателното й изплащане.Ето защо в
тази част първоинстанционното решение ще се потвърди от настоящата инстанция
като правилно.
Решението на първоинстанционния съд
е правилно и в частта,с която е уважен акцесорният осъдителен иск за заплащане
на мораторни лихви в размер на 48 904,02 лв. върху исковата главница от 160
487,29 лв.За заявеното с този иск вземане не са относими изложените по-горе
съображения за формирана сила на пресъдено нещо с решението,постановено по гр.д.№407/2017 г. по описа на
РС-Златоград,тъй като по същото дело са претендирани мораторни лихви за друг
исков период,различен от процесния.Но по същество,предвид основателността на
главния иск за сумата от 160 847,29 лв. и липсата на данни о.-длъжник да е
погасила каквато и да е част от това задължение през посочения от ищците период
на акцесорния иск,основан на разпоредбата на чл.86,ал.1 от ЗЗД,същият иск се
явява доказан по своето основание.А по размер този иск се доказва чрез неоспореното
заключение на в.л. Н. Ч. по назначената в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза.В същото заключение е изчислено,че за периода
10.07.2017 г.-10.07.2020 г. дължимият размер на мораторната лихва върху
главницата от 170 487,29 лв. по фактура №.../... г.,възлиза на сумата от 51
951,26 лв.Както е видно,размера на законната лихва е изчислен в заключението
върху цялата сума по фактурата,но в откритото съдебно заседание,проведено в
първоинстанционното производство на датата 25.11.2020 г.,вещото лице Ч. уточнява,че
размера на законната лихва върху претендираната главница от 160 487,29 лв.
възлиза на сумата от 48 904,04 лв. за периода от 10.07.2017 г. до 10.07.2020
г.Този именно размер следва да бъде приет като дължим размер на лихвите за
забава върху процесната главница,начислени за посочения период и тъй като той
не само съвпада,но дори и надвишава /макар и само с 2 стоники/ претендирания от
ищците размер,то се налага извода,че акцесорния иск за мораторни лихви е
доказан в пълния му предявен размер.
Относно периода на лихвите за забава
по предявения самостоятелен акцесорен иск следва да се отбележи,че в петитума
на ИМ те са претендирани от датата 30.06.2017 г. до датата на ИМ /като погрешно
е посочено,че тази дата е 30.06.2020 г. вместо действителната такава-10.07.2020
г./.Обаче,във формулираната от ищците задача към съдебно-счетоводната
експертиза е поискано лихвите за забава върху исковата главница да бъдат
изчислени за периода от 10.07.2017 г. до 10.07.2020 г. и именно за този период
за били изчислени в заключението на същата експертиза,назначена по
първоинстанционното дело.За същия този период са присъдени мораторните лихви и
с обжалваното решение на ОС-Смолян.В крайна сметка,те се и дължат именно за
този период,не и за времето от посочената в исковата молба начална
дата-30.06.2017 г. до датата 10.07.2017 г.,тъй като за тази част от исковия
период предявеният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД е погасен по давност.В отговора на
ИМ ответникът е заявил възражение за погасяване по давност и на вземането за
лихви,като за част от исковия период-за времето от 30.06.2017 г. до 10.07.2017
г.,това възражение е основателно понеже според чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията
за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност и като се има предвид,че
исковата молба е подадена на 10.07.2020 г.,то за посоченото време от 30.06.2017
г. до 10.07.2017 г. акцесорният иск за лихви действително е погасен по
давност.Предвид изложеното,като краен резултат,първоинстанционният съд правилно
е присъдил претендираните лихви за забава за периода от 10.07.2017 г. до
10.07.2020 г. /датата на подаване на ИМ пред съда/.
Предвид горните съображения
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено
и в частта,с която е уважен изцяло предявеният акцесорен осъдителен иск за
мораторни лихви в размер на 48 904,02 лв. и същите лихви за начислени за
периода 10.07.2017 г.-10.07.2020 г.
Предвид основателността на
предявените искове и правилността на обжалваното решение в частите,с които тези
искове са уважени,същото решение е правилно и като такова следва да се потвърди
и в частта за разноските,с която ответната о. е осъдена да заплати на ищците
съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 14 975,65 лв.
Или,обобщено и с оглед на всичко
изложено по-горе,обжалваното първоинстанционно решение на ОС-Смолян следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно,а подадената от О.Н. въззивна жалба срещу
същото решение е изцяло неоснователна и като такава не подлежи на уважаване.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед неоснователността на
въззивната жалба,о.-жалбоподател дължи на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1
от ГПК дължи на въззиваемите дружества-ищци в първоинстанционното
производство,направените разноски за настоящата въззивна инстанция.Тези
разноски са в размер на 5950 лв. и представляват платено в брой адвокатско
възнаграждение по приложения към отговора на въззивната жалба договор за правна
защита и съдействие от 01.02.2021 г.,сключен с процесуалния представител на
въззиваемите дружества-адв. С.К..
Мотивиран от горното Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №5 от 06.01.2021 г.,постановено по т.д.№41/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА О.Н. с ЕИК ... и с
адрес на управление:*** да заплати на „К.-М.”ООД-гр.С. с ЕИК ... и на „В.“ЕООД-гр.С.
с ЕИК ...,в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Н.-1.“ с ЕИК ...,сумата от 5950
лв. /пет хиляди деветстотин и петдесет лева/ съдебни разноски за производството
по въззивно т.д.№73/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.