Решение по дело №5624/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168                                      28.02.2011 година                             град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                             трети граждански състав

На двадесет и седми януари                                 две хиляди и единадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                            Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря К.К.  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 5624 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД  с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г. Й. Т. срещу М.К.С. с ЕГН **********,***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3264/2010 г. по описа на БРС – сумата от 873. 25 лв. за неизплатени суми за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и причестена вода в периода от 21.03.2006 г. до 19.03.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответницата е потребител на ВиК услуги, титуляр на партида с абонатен номер 977142 за следния обект: гр. Бургас, ж.к. М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, както и неплащане на задълженията в 30-дневен срок от датата на фактурирането им за всеки от месеците, предвиден в Общите условия на дружеството.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

         В срок е постъпил отговор от ответницата, с който иска изцяло се оспорва като неоснователен. Твърди се, че търсените суми не се дължат, тъй като не са изчислявани въз основа на неин личен водомер. Прави се възражение за погасяване на част от вземанията за периода от 21.03.2006 г. до 27.04.2007 г. в размер на 193. 69 лв. поради изтекла тригодишна погасителна давност. Твърди се и извършено плащане на вземанията за 2006 г. по изпълнително дело № 20077060400559/2007 г. на ЧСИ с рег. № 706. Сочи се, че откакто е настанена в жилището на посочения в исковата молба адрес, индивидуален водомер не е монтиран, а данни в представения по делото карнет са служебно начислявани от ищеца. Оспорва да има качеството на абонат на ищцовото дружество. Оспорва истиността на представените по делото фактури и карнети.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори между страните, че ответницата е наемател на общинско жилище, находящо се  в гр. Бургас, ж.к. М. р., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, на което е открита и процесната партида, което се установява и от представения договор за наем, сключен между ответницата и Община Бургас на 16.02.1995 г. Безспорно е също така, че по заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД в  Районен съд- гр. Бургас е образувано ч.гр.д. 3264 по описа на съда за 2010 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1837/05.05.2010 г. за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело, както и че в срок длъжника М.С. е възразила срещу издадената заповед, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Спорът между страните от една страна е досежно това налице ли е облигационно правоотношение между тях, което да ангажира отговорността на ответницата като длъжник на ищеца, а от друга и досежно размера на потребеното количество вода и съответно дължимите суми, при липсата на индивидуален водомер в жилището, обитавано от ответницата – собственост на Община Бургас.               

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителя на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Предвидено е изключение в нормата на чл. 8, ал. 9 от наредбата която предвижда, че наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора. Когато обаче наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. Отделно от това в самите общите условия на ищцовото дружество за предоставянето на ВиК услуги на неговите потребители също е предвидено, че потребител е съответният собственик или ползвател /чл. 2 от общите  условия/. Като изключение е предвидено, че потребител може да бъде и физическо лице, което ползва В и К услуги в жилище, на което е наемател, ако собственикът на имота е подал декларация пред В и К оператора, че В и К услугите ще се ползват за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми. В тези случаи В и К операторът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за В и К услуги, начислени след сключване на договор за наем чл. 61. В случаите, когато липсва декларация с изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемателя на имота, В и К операторът открива и води партида на собственика или ползвателя на имота, който заплаща В и К услугите. По делото данни и въобще твърдения за подаването на подобна декларация от собственика на имота – Община Бургас липсват.

Ето защо при тези данни съдът намира, че липсва основание, което да ангажира отговорността на ответницата – наемател пред водоснабдителното дружество, поради което приема, че установителният иск по чл. 422 от ГПК като неоснователен следва да се отхвърли, без да се изследват съответно ангажирани доказателства за количеството изразходена вода и дължимата цена за това.

При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и същата следва да бъде оставена без уважение.

  Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

Отхвърля иска на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД  с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Г. Й. Т. срещу М.К.С. с ЕГН **********,*** за установяването дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1837/05.05.2010 г. по ч.гр.д. № 3264/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно сумата от 873. 25 лв. за неизплатени суми за ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и причестена вода в периода от 21.03.2006 г. до 19.03.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на заявлението – 05.05.2010 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивелина Мавродиева

 

Вярно с оригинала!

К.К.