№ 164
гр. Асеновград, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101478 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 144 и чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от В. Й. Т. от град Пловдив, ул.“Орфей“ № 15, с адрес за
призоваване чрез адв. С.С., с предявен иск с правно основание чл. 144 от СК срещу: М. Д. К., за
присъждане на месечна издръжка от 600 лева, считано от 29.06.2021 г., до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменението или прекратяване на същата, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното и изплащане.
Претендира и издръжка в размер на 600 лв. месечно считано една година назад. Ищцата твърди, че
ответницата е нейна майка, с решение на Пловдивския РС бракът между ответницата М.К. и Й.Т. е
бил прекратен, като родителските права в/у нея са били предоставени на бащата, а майката е била
осъдена да заплаща месечна издръжка. Ищцата твърди, че е студентка – редовна форма на
обучение в ПУ „Паисий Хилендарски“ специалност „право“, че от години майки и пренебрегва
родителските си задължения и не и оказва помощ. Заявява, че е изцяло на издръжка на баща си,
които трудно се справя сам с разходите и, а майка живее и работи в чужбина, няма финансови
затруднения и получава месечна заплата 1593.81 евро. Твърди, че мъжът с които живее
ответницата има недвижими имоти, не и се налага тя да плаща наем, а и те получават суми от
отдадени под наем имоти в Белгия. Ищцата заявява, че живее с приятели си на квартира в град
Пловдив. Средствата, които са необходими за нормален живот на ищцата, включващи разходи за:
храна, обувки, дрехи, наем, транспорт, учебници и учебни помагала е около 1200 лв. месечно.
Ангажира писмени доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Д. К., чрез
пълномощника и адвокат С.С., които оспорва иска. Оспорва всички твърдения на ищцата, с
изключение на обстоятелството, че е нейна майка. Заявява, че ежемесечно изпраща на ищцата по
100 лв., както и заплаща по една семестриална такса годишно за обучението и. Твърди, че
1
получава месечно възнаграждение около 1200 евро, има друго дете Л. – родена през 2003 г., че
живее в имот на съжителя си, плаща ежемесечно такси по два потребителски кредита, ежемесечно
заплаща: консумативи, здравни осигуровки и други разходи и обучението на Л.. Оспорва
твърдението на ищцата, че живее на квартира – като твърди, че живее в дома на баща и, заявява че
ищцата работи в адвокатска кантора като сътрудник и получава трудово възнаграждение и
стипендия от университета. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
Моли да се изиска справка от НАП за декларирани доходи от наем за лицето Георги Илиев
Николов, оспорва доказателства за битови плащания, противопоставя се за приемане на копие от
студентската книжка като нечетливо. Моли да се допуснат 3 свидетели при режим на довеждане,
да бъде задължена ищцата да представи препис от движение на банковата си сметка – една година
назад (за преводи от М.К.), да се изиска служебна информация от АК Пловдив дали ищцата е
вписана в специалния регистър като адвокатски сътрудник на адвокат С.С., от коя дата е
възникнала правоотношението и какъв размер възнаграждение получава за това. Да се изиска
справка от НАП за регистрирани трудови или граждански договори с ищцата, както да се изиска
служебна информация от ПУ „П.Хилендарски“ Пловдив, за размера на получаваната стипендия от
ищцата.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ищцата е дъщеря на ответницата М. Д. К., което не е спорно и се установява от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 03-186 от 16.07.1998 г.
Бракът между ответницата и Й.Т. /баща на ищцата/ е прекратен с влязло в сила решение,
постановено по гр.дело № 911/2011 г. по описа на РС Пловдив.
Ищцата е студентка, специалност „право“ в Пловдивския университет „Паисий
Хилендарски“ – редовна форма на обучение (видно от представената студентска книжка),
което също не е спорно между страните, за което заплаща семестриална такса.
Ищцата живее с приятеля си в жилище под наем, за което месечно заплащат сумата
общо 450 лева, както и ежемесечно консумативи за същия.
От брака си с Р.А.Г., ответницата М.К. има дъщеря – Л.Р.Г., която на 19.08.2021 г. е
навършила пълнолетие. През 2016 г. ответницата е закупили жилище в град Асеновград за
сумата 27 5000 евро, за което същата е теглила кредит през 2016 г. в размер на 20 000 евро –
които изплаща ежемесечно. През 2021 г. същата е изтеглила втори кредит в размер на 15 000
евро. Ответницата е сключила трудов договор в Белгия, където живее постоянно от около 20
г., като месечното възнаграждение което получава е в размер на около 1000 евро месечно.
От изискана справка от НАП е видно, че ответницата няма сключен актуален трудов
договор на територията на България.
От писмо на АК Пловдив е видно, че В.Т. не е вписана в регистъра на адвокатските
сътрудници на адв.С.. От справка на НАП се установява, че същата е работила до 2019 г. и е
получавала месечно възнаграждение около 750 лв., а от служебна бележка на ПУ „Паисий
Хилендарски“ е видно, че същата не получава стипендия.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна: В.Т.А. – приятел и ищцата и
С.Б.С. – приятелка на ищцата, които съдът кредитира се установява, че В. и В. от около 2
2
години живеят заедно в жилище под наем, за което плащат месечен наем 450 лв. и
консумативи, като си делят месечните разходи по равно. В. от 2019 г. не работи, тъй като
не може да учи и работи – трудно и е да ходи на лекции и да се подготвя за изпитите. Преди
е работила и учила едновременно, но това и се е отразило, както на здравето така и на
получаваните оценки на изпитите – поради което е преустановила работа. Семестриалната
такса за университета е около 300 лв. месечно, тя закупува всеки семестър скъпи учебници,
наложило се е миналата година да закипи лаптоп – заради онлайн обучението. Майката на В.
живее и работи в Белгия, тя често идва в България, демонстрира добри финансови
възможности: закупила си е апартамент, нова кола, ходи по 3-4 пъти годишна на почивки.
Преди 1 година В. е закупила телефон от мобилен оператор на нейно име, които е бил за
сестра и Л., които тя изплащала на вноски. Поради това майки ежемесечно и изпращала по
100 лв. за да изплати телефона на сестра и. Преди около 1 година майки и е привеждала по
100 лв. месечно издръжка, плащала е и по 1 семестриална такса годишно. Но след като В. е
поискала по-голяма сума от нея в края на миналата или началото на тази година,
отношенията им са се влошили и тя е преустановила плащанията.
От показанията на свидетелите на ответната страна: Л.Р.Г. – дъщеря на ответницата и
Д. П. Б. – приятелката на ответницата, които съдът кредитира се установява, че ответницата
живее със съжителя си Г. в жилище в Белгия, за което той плаща наем – с тях живее и Л.. Тя
учи в професионално училище, за което се плаща такса и материалите, които се ползват.
Таксата за предишното училище, в което е била Л. била 600 евро годишно, която още не е
заплатена от ответница. Бащата на Л. не и плащал издръжка, майки е издържала изцяло.
М.К. работи като чистачка и получава месечно възнаграждение около 1000 евро, плаща 2
кредита около 500 евро на месец за закупен апартамент в България и нов автомобил.
Свид.Георгиева е участвала в конкурс за красота, като разходите за същия са поети от
спонсори. Ответницата се връща по няколко пъти в годината в България, ходила на почивки
в България и чужбина: Дубай и Мароко. Ответницата е изпращала по 50 евро на месец
издръжка на В., докато двете се скарат м.март 2021 г., тя е плащала и по една семестриална
такса от както учи „право“. В края на 2019 г. В. е закупила телефон на изплащане за Л., на
стойност 800-1000 лв., като вноските за същия ги плаща ответницата (която ги привеждала с
месечни вноски по банковата и сметка).Ответницата е споделила със свид.Б., че и на двете
си дъщери дава по 50 евро издръжка месечно.
Съгласно разпоредбата на чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средно и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имущество си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
За да възникне правото на такава издръжка, е необходимо да са налице следните
предпоставки: лицето да е пълнолетно, в невъзможност да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си, да учи редовно в средно или висше учебно заведение за
предвидения срок на обучение, но не по късно от 25 г. възраст за обучение във висше
3
учебно заведение. Доказа се от представените по делото доказателства, че ищцата е на 23
г., продължава образованието си в ПУ „П.Хилендарски” Пловдив, специалност „право“ –
редовна форма на обучение. Известно е, че редовната форма на обучение във висше учебно
заведение сериозно затруднява или осуетява ефективността на този форма на обучение при
полагане на труд за реализиране на доходи, още повече на нощен труд, какъвто се сочи от
страните че ищцата е полагала до 2019 г. – което е наложило де престане да работи.
Установи се, че ищцата няма възможност да се издържа от доходите и използване на
имуществото си, поради което и съдът намира, че са налице предпоставките на чл.144 СК.
Бащата на ищеца работи и осигурява част от месечната издръжката, В. и приятелят и живеят
под наем – за което двамата си делят месечните разходи. От друга страна, ответницата
работи в Белгия, на 4 часов работен ден и реализира среден доход около 1000 евро месечно.
Същата ежемесечно заплаща вноски по 2 кредита, изтеглени за закупуване на жилище в
България и нов автомобил. На същата са необходими и суми за месечната и издръжка, както
и за издръжка на дъщеря и Л.. Ответницата не плаща наем за жилището, в което живее в
Белгия със съжителя си, не страда от заболявания, които да и пречат да полага по 8 часа
труд, както да реализира по-големи доходи, и осигурява част от издръжката на дъщеря си В..
Поради горното, съдът: като взе предвид обстоятелството, че ответникът има задължение за
издръжка и към другата си дъщеря – която също е пълнолетна и продължава образованието
си Белгия, разпоредбата на СК а именно че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Налице са предпоставки за
присъждане на издръжка на В.Т., предвид възрастта, нуждите и, доходите на родителите и,
настоящият състав приема, че месечно за издръжка на същата са необходими около 800 лева,
от които 300 лева следва да се осигуряват от ответника М.К. – тъй като тази сума е във
възможностите и и няма да я затрудни, а останалите следва да се осигурят от бащата на В..
Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде уважен частично, като бъде присъдена
издръжка в размер на 300 лева от 29.06.2021 г., месечно и периодично до настъпване на
законна причина за изменението или прекратяването й, като до пълния предявен размер от
600 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
За претенцията за минал период от време от 29.06.2020 г. до 29.06.2021 г. следва да се
има предвид, че В. е била една година по-малка, на 22 година, също е била студентка
редовна форма на обучение, през този период не е работила – не е реализирала доходи,
нямала и имущество от което да се издържа, имала е същите разходи. Това не води до
съществени изменения в нуждите и, тъй като не се установяват много промени, свързани с
начина и на живот, както и в доходите на ответника. От друга страна не е налице изменение
в икономическата ситуация, тъй като цените не са се увеличили съществено. Ето защо съдът
приема, че месечно са били необходими по около 800 лв. средства за издръжка на В., като
майката е следвало да осигурява 300 лева от тях, като до пълния предявен размер
претенцията следва да бъде отхвърлена. От ангажираните писмени и гласни доказателства
не се установи, ответникът да е изпълнявал това задължение изцяло или частично. От
ангажираните доказателства се установи, че от началото на 2020 г. до началото на 2021 г.
4
ответницата е привеждала на ищцата по 100 лв. – които са вноски за закупен телефон на
името на ИВ., предназначен за сестра и Л. (а не издръжка на ищцата, каквито са твърденията
на ответницата), поради което същата следва да бъде осъдена да заплати горната сума на
месец.
По отношение на разноските: При този изход на спора право на разноски има ищеца, за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Тъй като ищецът е бил освободен от
внасяне на такси и разноски по делото, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати по сметка на РС Асеновград, държавна такса в размер на 432 лв. Следва
в полза на адвокат С.С., да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
ЗА - в размер от 300 лева.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска. От ответника са ангажирани доказателства за
направени разноски в размер на 1 299.74 лева, от които: 433 лв. за преводи на документи,
10.74 лв. такса за куриерски услуги, 840 лв. адвокатски хонорар, 10 лв. депозит за свидетел
и 6 лв. банкови комисиони. На осн.чл.78 ал.5 от ГПК съдът, по искане на ищеца следва да
намали заплатения адвокатски хонорар от ответницата като прекомерен на 300 лева, а
посочените комисионни и такси за куриерски услуги не се дължат. Поради което следва да
бъде осъдена ищцата да заплати на ответницата сумата 372 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. „Кръстова гора” № 6, ет.2,
ап.2, да заплаща на дъщеря си В. Й. Т., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.”Орфей” № 15,
издръжка в размер на 300 лева (триста) лева месечно, начиная от 29.06.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както за минал период
от време: от 29.06.2020 г. до 29.06.2021 г. издръжка в размер на 300 лева (триста) лева
месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
предявен размер от 600 лева (шестотин) за в бъдеще и за минал период от време, или за
разликата от 300 лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. „Кръстова гора” № 6, ет.2,
ап.2, да заплати по сметка на РС Асеновград държавна такса по определената издръжка в
размер на 432 лева/четиристотин тридесет и два/лева.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. „Кръстова гора” № 6,
ет.2, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.В. С., вписана в АК Пловдив, с личен №
5
**********, със служебен адрес град Пловдив, бул.“Цар Борис Обединител“ № 54, лява
секция, ет.4, ап. 25, сумата от 300 лева (триста) – адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА В. Й. Т., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. „Орфей” № 15, да заплати на
М. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул. „Кръстова гора” № 6, ет.2, ап.2, сумата 372
лева (триста седемдесет и два) разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен
срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, а именно 19.11.2021 г.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6