РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Русе, 16.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет и
четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 663 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на 197, ал.2 от ДОПК вр. чл.199, ал.5 ДОПК.
Образувано е по жалба от "Полимикс
1" ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез пълномощник - адв.С.Р.
при АК - Варна, против Решение № 177 от 25.09.2023 г. на Директора на ТД на НАП
– Варна, с което е оставена без
уважение, като неоснователна жалба вх. № 20111 от 08.09.2023 г. по регистъра на
ТД на НАП - Варна, офис Русе, подадена от дружеството срещу Отказ за замяна на
наложени обезпечителни мерки с изх. № С230018-011-0000023/31.08.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Варна, офис
Русе. В жалбата се съдържат подробни доводи, че както решението, така и потвърдения
с него отказ са незаконосъобразни. Претендира се отмяната им.
Ответникът – Директор на ТД на НАП – Варна,
чрез процесуален представител - гл. юрк. Б. Г., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП-Варна, офис Русе срещу
"Полимикс 1" ЕООД, е образувано изп. дело №*********/2016 г. за
непогасени публични задължения по подадени данъчни декларации от ЗЛ, както и установени
по Ревизионен акт /РА/ № Р-03000316000009-091-001 от 22.08.2016 г. на орган по
приходите при ТД на НАП-Варна
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000316000009-020-001 от 04.01.2016 г., издадена във връзка с Решение №586
от 18.12.2015 г. на директора на ОДОП-Варна, е възложено извършването на
ревизия за задължения за ДДС на "Полимикс 1" ЕООД за периодите: 01.10.2013
г.-31.10.2013 г.; 01.10.2014 г.-31.10.2014 г. и 01.04.2014 г.-31.05.2014 г.
/л.34 от делото/. Била е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000316000009-020-002 от 14.04.2016 г., която обхваща посочените
периоди в първоначалната заповед, но е удължен срокът за извършване на
ревизията – 14.06.2016 г. /л.35 от делото./
Ревизионното производство е
приключило с издаване на Ревизионен акт /РА/ № Р-03000316000009-091-001 от
22.08.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, с който на дружеството
са установени задължения за ДДС в общ размер на 23 273,83 лв., от които
главница – 18 920,20 лв. и и лихви
в размер на 4 353,63 лв. /л.36-л.44 от делото/.
Видно от представеното от оспорващия
Решение 14612 от 27.11.2018 г. по адм. дело №6473/2018 г. на ВАС /л.8-л.11 от
делото/, РА № Р-03000316000009-091-001
от 22.08.2016 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Варна е бил потвърден при
обжалването му по административен ред с
решение №389/14.12.2016 г. на директора на ОДОП-Варна, а впоследствие е бил
потвърден изцяло и при съдебното му оспорване с решение №561/16.03.2018 г.,
постановено по адм. дело №3189/2016 г.
по описа на АС-Варна. При касационното
обжалване, с Решение 14612 от 27.11.2018 г. по адм. дело №6473/2018 г. на ВАС,
частично е отменено решението на първоинстанционния съд и по същество частично е
отменен и оспорения РА – за разликата на установеното задължение за ДДС в
размер над 7 983.40 лв. до 18 920.20 лв. – главница и за съответните лихви
върху главница в размера на 7 983.40 лв. до 4 353.63 лв. /л.8-л.11 от
делото/. Следователно с РА са установени публични задължения за дружеството, в
размерите до които са редуцирани по силата на влязлото в сила решение на ВАС.
В хода на ревизионното производство,
след издаване на ЗВР №Р-03000316000009-020-001 от 04.01.2016 г. и във връзка с
нея, е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК,
чл. 124, ал. 4, във
връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
във връзка с чл. 155, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК изх.
№ 11617-15 от 20.01.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна,
офис-Русе, за обезпечаване на задължения за данък върху добавената стойност в
предполагаем общ размер: 22 325.79 лв., от които 19 163, 20 лева – главница и 3 162,59лв. –
лихви /л.14-л.16 от преписката/. Наложен е запор върху движима вещ: МПС - Лек
автомобил – КИА, Соренто, дизел, рег.№ **** АК, със застрахователна стойност в
размер на 19 000, 00 лева, а за целите на запора, за разликата до размера на
бъдещото задължение – е наложен запор и
върху друга движима вещ: Установка за пакетиране на течни торове с балансова
стойност в размер на 18 700, 00 лева./л.14-л.16 от преписката/.
Последвало е издаването на
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК
изх. № С160018-139-0000922 от 30.08.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, офис Русе, с което се продължава действието на наложените
предварителни обезпечителни мерки по горецитираното Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки № 11617-15 от 20.01.2016 г. - запор върху движима вещ - лек автомобил и
запор на установка за пакетиране на течни торове /л.12 и л.13 от преписката/.
Съгласно чл.121, ал.6 от ДОПК действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху
същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт.
В случая това е издаденият и горецитиран Ревизионен акт №
Р-03000316000009-091-001 от 22.08.2016 г. на орган по приходите при ТД на
НАП-Варна.
С искане за замяна на обезпечителна
мярка вх. № С230018-000-0353352 от 20.07.2023 г. /л.10 и л.11 от преписката/,
от "Полимикс 1" ЕООД е поискано на основание чл.199, ал.1 ДОПК да
бъде заменено наложеното обезпечение с горецитираното постановление – запор на лек
автомобил, марка КIA, модел „Соренто“, рег.№ ******, със
запор върху установка за пакетиране на течни торове, като са приложени, оферта,
договор за изработка, фактури и приемо-предавателен протокол за установяване
собствеността и стойността на вещта /л.17-л.24 от преписката/.
С Отказ за замяна на наложени
обезпечителни мерки с изх. № С230018-011-0000023/31.08.2023 г., публичният
изпълнител е отказал това, а при задължителното обжалване по административен
ред, с Решение № 177 от 25.09.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна,
отказът е потвърден.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително
оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно
чл. 197, ал. 1, вр.
чл. 199, ал.
5 от ДОПК, в законоустановения срок и пред компетентния да разгледа
спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Предмет на проверка в производството
по чл. 199, ал.
5 във вр. с чл. 197 от ДОПК е
законосъобразността на отказа за замяна на един вид обезпечение /наложено вече
с ПНОМ/ с друго равностойно обезпечение, предложено от длъжника. На основание чл. 197, ал. 2, вр.
чл. 199, ал.
5 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП
– Варна. Следователно съдът, съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр.
§ 2 от ДР на ДОПК,
извършва преценка дали при издаването на двата административни акта /отказа за
замяна на обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 във
вр. с чл. 199, ал.
5 от ДОПК/ са спазени всички изисквания за законосъобразност -
наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и
процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с
целта на закона.
Отказът за замяна на наложени
обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 199, ал. 1 от ДОПК
вр. чл. 167 от кодекса –
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна. Актът е издаден и подписан като електронен документ с квалифициран и валиден електронен
подпис, което се установи при огледа в проведеното съдебно заседание на
приобщеното по делото веществено доказателство CD-R /протокол от съд. заседание на л.64 и
л.65 от делото/. Актът е в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспореното Решение
по жалба срещу отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки № 177/25.09.2023
г. на директора на ТД на НАП - Варна представлява валиден административен акт,
издаден от компетентен орган – в кръга на законоустановените правомощия на
териториален директор по чл. 197, ал. 1, вр.
чл. 199, ал.
5 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, с означение на
фактическото и правното основание за издавеното му, като в него са изложени
подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали
директора на ТД на НАП – Варна да остави без уважение подадената жалбата на
дружеството и да потвърди като законосъобразен отказа за замяна на
обезпечителни мерки на публичния изпълнител.
Оспорените актове са и материално
законосъобразни.
Направеното от "Полимикс 1"
ЕООД искане вх. № С230018-000-0353352 от
20.07.2023 г. /л.10 и л.11 от преписката/, попада в хипотезата на чл.199, ал.1 от ДОПК,
според която публичният изпълнител може по искане на длъжника да допусне
заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение.
Искането на дружеството сезира
компетентния орган, но също така предопределя и въпроса, който той следва да
разреши, респ. детерминира предмета на неговото произнасяне.
В случая безспорно е установено
наличието на наложена обезпечителна мярка – запор на „установка за пакетиране
на течни торове“, чието действие е продължено в условията на чл.121, ал.6 ДОПК
и чието действие не е прекратено. Следователно към момента на подаване на процесното
искане от дружеството активът е запориран и той не може да служи като актив за
замяна, тъй като по смисъла на разпоредбата на чл.199, ал.1 от ДОПК за такъв
може да служи друг и то равностоен
такъв, т.е. такъв, който не е предмет на вече наложена обезпечителна мярка.
Това основание е напълно достатъчно
за да обоснове законосъобразността на процесния отказ на публичния изпълнител и потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП-Варна.
Неоснователно е позоваването в жалбата до съда
на разпоредбата на чл.208, а.1, изр.второ от ДОПК и това, че е налице несъразмерност на публичния дълг на
дружеството и стойността на запорираното
имущество, респ. че са налице условия за частична отмяна на наложените обезпечителни мерки. Това са
въпроси, които не следва да бъде обсъждан в настоящото съдебно производство с
предмет постановения отказ за замяна наложена
обезпечителна мярка с друга. По-горе в мотивите съдът разви съображения относно
предмета на производството и приложимите към него правни норми – решението на
директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърден отказ на публичния изпълнител
по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно такова.
Наведените в жалбата възражения относно това, че не е отчетена отмяната на РА с горецитираното съдебно
решение на ВАС, респ. че неправилно е съобразен размерът на публичното вземане
на дружеството, както и това, че неправилно е определена стойността на
запорираното имущество, са въпроси, попадащи в приложното поле на процедурата
по отмяна на обезпечението по чл.208 ДОПК, каквато процесната не е. Отново следва да се подчертае, че
производството не се е развило по искане за отмяна на обезпечителна мярка в
хипотезата на чл.208, ал.1 ДОПК, според който текст отмяната на обезпечението
се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в
14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение,
както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5.
Предвид ирелевантността на доводите, съдът не ги обсъжда.
В обобщение, съдът намира,
че оспорваният акт е законосъобразен, а подадената жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на спора искането на
ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, се явява основателно.
Производството по чл.197 ДОПК е особено производство, различно от
производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната
разпоредба на чл.161, ал.1 ДОПК е неприложима /в този смисъл Решение № 1921/13.02.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 13662/2017 г., I о. и Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3319/2018 г., I о./. Възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8, във
вр. с ал. 3 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 24, изр. първо от НЗПП.
С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая
дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на
100 лв.
Мотивиран така и на основание чл.197, ал.4 вр.
чл.199, ал.5 ДОПК, Административен съд – Русе, VІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Полимикс 1"
ЕООД, със седалище: гр. Русе, против Решение № 177 от 25.09.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което
е оставена без уважение, като неоснователна жалба вх. № 20111 от 08.09.2023 г.
по регистъра на ТД на НАП - Варна, офис Русе, подадена от дружеството срещу
Отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С230018-011-0000023/31.08.2023 г., на публичен изпълнител в ТД на НАП-Варна,
офис Русе.
ОСЪЖДА "Полимикс 1" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж. к.
"Възраждане", ул. "Алеи възраждане" № 38, бл. Мизия, вх. Б,
ет. 2, ап. 3, да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от
100 лева за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл. 197, ал.
4 ДОПК, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: