РЕШЕНИЕ
№ 1622
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110202553 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-103476 от 17.10.2022г. по описа на
ОПП СДВР от Ф. А. М. с ЕГН **********, и адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ *, ет.*, ап. *, чрез
адв. Д. К. със служебен адрес в гр. С., М. *, бл. *, вх. „О.”, о. № * срещу Наказателно
постановление N 22-4332-024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР,
Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2.
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.К. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на
НП , тъй нарушенията са ивършени.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
1
СРП, редовно призована не се представлява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Ф. А. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 22-4332-
024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по посочените в нея причини .
На 07.11.2022г. св. Ц. - служител в ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 201811/07.11.2022г. срещу Ф. А. М. с ЕГН ********** за
това, че : '' На 09.09.2022г. около 19:22ч. в гр. С. по О. п. с посока на движение вход,
управлява л.а.А. Р. * с рег. № *** собственост на Д. М. Ц. и на № *(паркинг на магазин И.)
при извършване на маневра заден ход реализира ПТП с паркираният зад него л.а.М. К. с рег.
№ ***, след което напуска местопроизшествието като не уведомява компетентните органи
на МВР.'' (правописът и пунктуацията са автентични).
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушения на по чл. 40, ал. 1 и чл.
123, ал. 1, т. 1, б.''б'' от ЗДвП.
Актът бил предявен на Ф. М., който го подписал, като в графа обяснения , записал,
че е дал декларация по случая .
В законоустановения 3 дневен срок не постъпило възражение
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 22-4332-024380/30.11.2022 г. , издадено от началник сектор към СДВР,
Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2.
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
2
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че при съставяне на АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място в АУАН е описан невъзможен механизъм на настъпване на
произшествието, като е посочено от една страна, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС в гр. С. по О. п. в посока вход, а след това е записано , че е причинил ПТП
на паркинг , на магазин И.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е причинил ПТП в
спрян на паркинга автомобил при извършване на маневра.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП този закон се прилага и за пътищата, които не са
отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от
собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.
Компетентността на органите за контрол по този закон НЕ СЕ РАЗПРОСТИРА върху
пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
Посоченият абсурд е пренесен и във фактическта част на обжалваното НП.
Нужно е да се посочи, че паркингите, прилежаща част към търговски площи(а не
обособени места за паркиране по пътища, улици и булеварди) , какъвто е и процесният
паркинг не са част от пътищата, отворени за обществено ползване , респективно
организацията на движение в тези паркинги не се урежда от ЗДвП.
В този смисъл жалбоподателят не е имал задължение да сигнализира органите за
контрол по реда на чл. 123 от ЗДвП.
На следващо място в АУАН е посочен свидетел на нарушението – св. Д. А., която в
съдебно заседание беше категорична, че не е посещавала КАТ СДВР във връзка със
съставянето на АУАН и отрече да е полагала подписа си под такъв.
Не е спорно по делото , че жалбоподателят е причинил произшествие, като е без
правно значение, че св. А. е паркирала, извън очертанията, но това произшествие с оглед
мястото , на което се е случило може да ангажира само гражданската отговорност на
жалбоподателя , но не и неговата административнонаказателна такава .
АНО не е посочил в НП , правното основание да санкционира за нарушения на ЗДвП
поведение , демонстрирано на място, попадащо в изключенията по чл. 2, ал. 3 от ЗДвП,
респективно , следва да се приеме, че такова основание липсва.
При така установеното НП следва да бъде отменено.
При този изход от делото , разноски се дължат на жалбоподателя, който е отправил
искане за това и е представил списък с разноски.
3
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 22-4332-024380/30.11.2022 г. , издадено от
началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Ф. А. М. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 10 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и 2. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба"
в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А. М. с ЕГН **********, сумата в размер на
500 лева, представляваща разноски за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4