№ 225
гр. Плевен, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430104615 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Д. Д. Д., ЕГН
**********, от ***, чрез адв. Н. Я. от *** против П. В. Г., ЕГН **********, от
***, в която се твърди, че на *** по описа на ***, между *** и със съгласието на
П. В. Г. било постигнато споразумение, одобрено от съда, за прекратяване на
наказателното производство, с което П. Г. се признал за виновен за това, че на ***
се е заканил с убийство с думите: *** спрямо ищеца Д. Д., и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му. Деянието съставлявало
престъпление по ***, за което на ответника било определено и наложено
наказание пробация при следните пробационни мерки: - чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес - *** за срок от 6 месеца; на осн. чл.
426, ал. 1 НК задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се
провежда при периодичност 2 пъти седмично; и по чл. 42а, ал. 2 т. 2 НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.Твърди се, че в резултат на извършеното от ответника деяние ищеца Д. Д.
претърпял неимуществени вреди изразяващи се в психо-травмено психично
разстройство - безсъние, напрегнатост, тревожност, ажитираност и уязвено
чувство за сигурност, и защитеност за себе си и за семейството му, притеснение
1
да не бъде посегнато на живота му, и да не бъде навредено на семейството му.
Сочи се, че на ищеца било известно към момента на деянието, че ответника бил
излежавал присъда в затвор. Твърди се, че ответника П. Г. живеел в жилищна
кооперация, находяща се в *** и още от 2015 г. между него и съседите му, в това
число и ищеца Д. Д., съществували постоянни конфликти по повод ползване на
общите части на жилищния вход в кооперацията и скандали при провеждане на
събранията на входа. Излага се, че на 23.07.2019 г. било проведено поредно
събрание на кооперацията по молба на нови собственици в етажната собственост,
които изявили желание да ползват асансьор, чиято врата била затворена
посредством поставен шкаф за обувки от ***, за да не се ползва. На събранието
като член-кооператор присъствал и Д. Д.. Именно тогава последния се заканил с
убийство към ищеца. Сочи се, че притеснен от факта, че извършителя на деянието
живеел в същия вход, както и от факта, че ответника, макар и реабилитиран, бил
осъждан за тежко престъпление, и с цел да запази неприкосновеността на
семейството и жилището си ищеца бил принуден да направи абонамент към
охранителна фирма и да закупи ***, действия и разходи, които пострадалия не би
извършил, ако не било основателно притеснението му, че ще бъде посегнато на
живота му или навредено на семейството му. Твърди се, че след извършване на
деянието от ответника, ищеца потърсил лекарска помощ, поради настъпило след
психотравмената ситуация психично разстройство, описано по-горе. След
извършени прегледи от *** на 19.09.2019 г. и 10.10.2019 г. и снета анамнеза, било
изведено обективно състояние на пострадалия, както следва: *** Поставена му
била диагноза *** и му били предписани два вида седативни препарати, отразено
в амбулаторни листове от 19.09.2019 г. и 10.10.2019 г. Твърди се, че това
състояние продължавало и към момента на завеждане на исковата молба. Ищецът
работел като *** и описаното състояние оказвало негативно влияние и ефект
върху работата му, която изисквала изключителна концентрация и спокойствие на
мисълта. Навеждат се доводи, че установеното състояние на ищеца допълнително
се доказвало и от назначената в хода на разследването съдебно психиатрична
експертиза, от заключението на която се установявало, че емоционалното
състояние при Д., в криминализираната ситуация се обуславяло от уязвеното
чувство за сигурност и защитеност, в реакция с продължил дълго психически
тормоз в динамиката на конфликтни взаимоотношения в междусъседската
общност, при отправянето на закани с убийство го е накарало да се чувства
неуверен с негативни опасения, че може да бъде посегнато на живота му или да се
навреди на семейството му /предвид допълнителната информация, че дееца е
2
излежал присъда в затвора за изнасилване/. Сочи се, че заканата за убийство била
с такъв интензитет и с оглед прекия умисъл от страна на ответника, безспорният
интелектуален и волеви момент за увреда, говорели за висока степен на
увреждането, чиито психологически последици и прояви не били отзвучали
напълно и към момента на завеждане на делото. Това било и основната причина
ищецът и семейството му да променят местоживеенето си и да обявят семейното
си жилище за продажба. Обосновава се размер на обезщетението, което да
репарира търпените душевни болки и страдания в размер на 10 000лв.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от
10 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
23.07.2019 г., за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от
престъпление извършено от ответника по ***.
Претендират се и направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който
ангажира становище за недопустимост на иска, а на следващо място за
неоснователност. Релевирал е възражения, че не е извършил престъплението, за
което се е признал за виновен, но те са недопустими за разглеждане в настоящото
производство, т.к влязлото в сила определение за одобряване на споразумение в
наказателното производство има характера на влязла в сила присъда и е
задължително за гражданския съд. При условия на евентуалност ответник оспорва
иска и по размер, като оспорва всички обстоятелства, с които ищеца го е
обосновал. Твърди обстоятелства за свое влошено здравословно и материално
състояние, които иска да бъдат съобразени. Оспорва твърденията на ищеца за
търпени от него психически страдания и причинно-следствена връзка между тези
страдания и деянието, за което а ответника е наложено наказание.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното :
Установява се от приложеното *** по описа на ***, че с постановено по
същото протоколно определение от *** е одобрено споразумение за прекратяване
на наказателното производство, по което ответника се е признал за виновен в това,
че на *** се заканил с убийство с думите *** спрямо Д. Д. Д. от същия град и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, с което
осъществил състава на престъпление по ***, и му е наложено наказание ***.
3
Видно е, че ищеца е депозирал в наказателното производство молба с
граждански претенции за имуществени вреди в размер на 50лв. и неимуществени
вреди в размер на 5 000лв., които не са били приети за разглеждане.
От представените преписи на амбулаторни листове ***, издадени от *** е
видно, че на сочените дати ищеца е посетил лекаря с оплаквания за психическо
напрежение, тревоги и нарушения на съня вследствие отправени закани от съсед
за саморазправа. При констатираното обективно състояние на прегледания като
напрегнат, тревожен, ажитиран, с дистимна оцветка на настроението; мисловен
процес – ангажиран свръхценна преработка на психотравмената ситуация, лекаря
е предписал медикаментозна терапия.
Ответникът е представил медицински документи (на л.30 – л.37),
установяващи, че има редица заболявания, наложили посещение на лекар и
провеждане на медицински изследвания. Представил е и препис на разпореждане
от ***, установяващо, че му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст в размер на 300лв.
От представените от ответника копия на Протокол от общо събрание на
етажната собственост на жилищна сграда с адрес ***, жалба до *** и сигнал до
същата прокуратура, постановление на прокурор за прекратяване на
наказателното производство от ***, е видно, че са били налице спорове по
управление на етажната собственост, за решаване на които са сезирани съд и
прокуратура. Тези писмени доказателства не установяват други обстоятелства,
изясняващи спора в настоящото производство.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства по искане на
страните.
Свидетелят ***, сочен от ищеца излага в показанията си, че живее в етажна
собственост на адрес в ***, където жилища имали и страните. Твърди, че на
общо събрание на 23 юли ответника отправил заплахи за живота на ищеца, след
които последния се бил променил. Изглеждал притеснен, споделял, че изпаднал в
депресия, не можел да спи нощем и приемал лекарства, поради това. Притеснявал
се и за близките си, особено след инцидент с пожар в жилищната сграда, в
близост до входната врата на жилището му. Поради страха, който изпитвал,
продал жилището и се преместил със семейството си на друго място.
Свидетелката ***, също сочена от ищеца, излага в показанията си, че с него
били в служебни отношения от 15 години и го познавала като усмихнат и спокоен
човек. Твърди, че в един момент го видяла притеснен и споделил, че имал
4
проблеми със съседите си, че на проведено общо събрание бил заплашен.
Споделил също, че се притеснявал за децата и звънял по телефона, за да проверява
близките си дали са добре. Казал бил, че търсел друго жилище, т.к. семейството
му живеело там в някакъв кошмар и нямало да издържи дълго. Казвал също на
св.***, че голямата му дъщеря била уплашена, т.к. знаела, че баща й бил заплашен
и по тази причина се страхувала да влиза във входа на жилищната сграда, а
впоследствие споделил и за някакъв палеж.
Свидетелката *** – съпруга на ищеца, излага в показанията си, че вечерта
след събранието, на което съпругът й бил заплашен, той бил много напрегнат и
притеснен от заплахата, не успял да спи, ставал да пуши, като притеснението и
напрежението продължили и следващите дни. Забранили на голямата си дъщеря
да излиза и ходели да я прибират от училище. Самата тя започнала да се страхува
да влиза във входа и носела лют спрей в джоба си; имала проблеми със съня и
получила тахикардия. Свидетелката твърди също, че съпругът й потърсил помощ
от психиатър и му бил изписан прием на ***, а през две-три седмици се срещал
със специалиста за немедикаментозна терапия. Сочи, че между Коледа и Нова
година на 2021г. станал пожар пред входната врата на съседите им от долния етаж
и пушека се издигал нагоре към техния апартамент. Това притеснило много
децата им, както и ищеца, който се бил поуспокоил, но след случилото се си
спомнил за заканата с убийство, която свързал с възможността да се задуши от
дима в съня си. Твърди, че тогава взели решение да се изнесат от този жилищен
блок. Сочи, че през месец септември 2022г. продали жилището си, но още
предходната година били закупили къща, която постепенно ремонтирали и
обзавеждали.
Свидетелят ***, сочен от ответника излага в показанията си, че е негов зет и
заедно с дъщеря му живеели в апартамент на втори етаж от същата жилищна
сграда. Твърди, че с ищеца имали влошени междусъседски отношения по повод
въпроси, касаещи етажната собственост и поставяни на общи събрания, като
споровети ми били само по тези въпроси. Излага, че ищеца заплашвал *** , че
щял да я смачка, да я съди, т.к. бил достатъчно влиятелен и можел да си го
позволи. Сочи, че на последното общо събрание ищеца посегнал към съпругата на
свидетеля и последния застанал между тях, за да предотврати настъпването на по-
тежки последици. Спорове имало и по повод възникнал пожар в сградата. Твърди
още, че след процесното общо събрание бил виждал ищеца в сградата и той
изглеждал спокоен, слизал по стълбите без да избягва срещи с близките на
ответника. Св.*** излага, че ответника нямал жилище в тази етажна собственост,
5
а живеел във вилата си в местността *** в землището на ***. Там обаче нямало
вода и поради това идвал понякога в жилище на дъщеря му в етажната
собственост, за да се изкъпе и опере дрехите си.
Свидетелката *** ***а – дъщеря на ответника и сочена от него, излага в
показанията си, че баща й притежавал в собственост само гараж ветажната
собственост, а другите си имоти там бил прехвърлил на дъщерите си. Поради това
живеел във вилен имот в местността ***, а идвал при близките си само, за да си
опере дрехите. Сочи, че след случая с ищеца вече не идвал при тях, а единствено
ходел в гаража да си налее вода. Твърди, че конфликтите с ищеца започнали още
от момента на нанасянето му в сградата, т.к. не бил съгласен с приети правила.
Твърди още, че ищеца отправял заплахи към семейството им, ходил на вратата на
лелята на св.***а, за да ги заплашва, че ако не направели това, което той казвал,
имал власт, влияние в обществото и щели да пострадат. През 2017г. направил
опит да посегне на св.***а, но бил спрян от съпруга й. Подавал и много сигнали
срещу семейството им; държал се арогантно. Свидетелката излага, че след случая
с ищеца баща й вече не идвал при тях в етажната собственост, много тежко
преживял осъждането си, сринал се психически и се влошило здравословното му
състояние.
В о.с.з. на 26.01.2022г. е изслушано заключението по допусната съдебно-
психологическа експертиза. От него се установява, че посттравматичните
последици от психотравматичната ситгуация на 23.07.2019г. не са отшумели към
момента на изследването и са актуални в частта си на появяващи се спонтанно и
трудно регулируеми реминисценции на травмиращото събитие, предизвикващи
чувство на тревога и неотминала заплаха за живота и здравето на ищеца и
семейството му. Вещото лице е дало заключение, че психотравматичната
ситуация е довела до силно влошаване качеството на живот на ищеца и
семейството му за дълъг период от време. За периода от м.юли 2019г. до момента
на водене на настоящото производство, ищецът е полагал сериозни усилия с голям
разход на емоционална, интелектуална и социална енергия, за да се справя с
последствията от неотшумялата психо-емоционална травма. Според експертното
заключение, ищецът е минал през тежък период на психичен срив,
непосредствено след травматичното събитие, овладян в острата си фаза от
професионална психиатрична помощ и прием на психотропни медикаменти, като
към момента на изследването инвестира значителен интелектуален, емоционален
и социален ресурс, за да минимизира остатъчните щети и да върне пълния обем
на спокойно, ефективно и пълноценно лично и професионално функциониране.
6
Относно прогнозата за в бъдеще, експертът е посочил, че за да се върне към
психо-емоционалната си стабилност и качество на личен и професионален живот
от периода преди събитието, ищецът полага специални усилия, които водят до
продължително интелектуално и емоционално натоварване. Това, според вещото
лице, създава реални рискове от психично изтощение, с което без професионална
психотерапевтична помощ не би могъл да се справи.
Съдът кредитира експертното заключение, т.к. е изготвено от лице,
разполатащо с необходимите специални знания, за да даде отговор на поставените
му въпроси; експертните изводи са формирани след непосредствено изследване на
ищеца с приложими за оценката методити и в същото време не са налице никакви
основания за съмнение в обективността на експерта.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи :
Фактическият състав на непозволеното увреждане, уреден в нормата на
чл.45 от ЗЗД, включва следните елементи: противоправно виновно деяние, вреда,
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.
Установи се в настоящото производство от приложеното *** по описа на
***, че е налице извършено от ответника П. Г. престъпление по ***, като на ***
се заканил с убийство с думите *** спрямо Д. Д. Д. и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му. Съгласно разпоредбата на чл.300 от
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, какъвто характер има и
определението за одобряване на споразумение, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По
никакъв начин в настоящото производство не може да бъде преразглеждан
въпроса налице ли е извършено престъпление.
Делинквента дължи репариране на всички вреди /имуществени и
неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от деянието му.
Касае се в случая за извършено престъпление, което е насочено против
личността – инкриминирано в глава II от Наказателния кодекс. Неминуемо всяко
извършено против личността на индивида престъпление му причинява
психически страдания и те подлежат на репариране от дееца. На изследване
подлежи размера му, с оглед конкретните обстоятелства, изяснени от
ангажираните доказателства.
От показанията на свидетелите *** *** и *** се установи, че след
7
престъпното деяние на ответника са настъпили промени в психичното състояние
на ищеца, изразили се в това, че още първата нощ имал проблеми със съня, бил
напрегнат, ставал през нощта да пуши; появили се притеснения за децата му, като
голямата му дъщеря също била разстроена след случилото се с баща й; потърсил
професионална помощ от психиатър, който му изписал медикаменти;
притесненията му, свързани със случилото се, съществували и по време на работа,
т.к. мислел за безопасността и осигуряване спокойствието на децата си, за което
споделял със св.Изабела ***; тревожността му не изчезнала, а продължила във
времето, поради което след последващ инцидент с пожар в жилищната сграда,
окончателно взел със съпругата си решение за продажба на семейното жилище
там.
От заключението по съдебно-психологическата експертиза също се
установи, че посттравматичните последици от деянието на ответника не са
отшумели към момента на разглеждане на делото. Установи се също, че
психотравматичната ситуация е довела до силно влошаване качеството на живот
на ищеца и семейството му и за да се върне към психо-емоционалната си
стабилност и качество на личен и професионален живот не са достатъчни
полаганите лични усилия, а е необходима и професионална помощ.
Сочените по-горе гласни доказателства и експертното заключение напълно
кореспондират помежду си и не могат да бъдат опровергани единствено от
показанията на свидетелите *** *** и *** ***а. Излаганото от тях за нормално
психично състояние на ищеца след случилото се е основано на зрителните им
възприятия при срещи с него и то при наличие на влошени отношения, поради
което представлява субективна оценка на лица, които са участници в
дългогодишните междусъседски спорове с ищеца.
Съдът взема предвид и установеното за наличие на дългогодишни
междусъседски спорове, свързани с управление на етажната собственост, за
решаване на които е било търсено съдействието на прокуратурата и съда, довели и
до влошени междуличностни отношения, като намира, че това също се е отразило
на психичното състояние на ищеца, каквото се установи, че е било то към момента
и след извършване на престъплението. Ответникът обаче следва да отговаря
единствено за вредите от неговото деяние, за което е осъден.
Твърдените факти за агресивно поведение на ищеца спрямо трето за спора
лице и св.***а, както и за психичното и здравословно състояние на ответника след
осъждането му са ирелевантни за решаване на настоящия спор.
8
При съобразяване на приетите за установени по-горе обстоятелства, както и
социално-икономическата конюнктура към датата на деликта и обществените
представи за справедливост, съдът приема, че размера на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди следва да се
определи на 4 000лв. и в този размер исковата претенция следва да се уважи.
Установените факти за здравословното и имуществено състояние на ответника са
без правно значение при формиране извода за размера на обезщетението, което
може да репарира причинените с деянието му неимуществени вреди.
Претенцията за разликата до пълния претендиран размер от 10 000лв. се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава. Върху
главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските: Ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000лв. и за вещо лице в размер на 250лв. или общо
1 250лв. Макар и в списъка по чл.80 от ГПК да са посочени разноски за държавна
такса в размер на 400лв. такива не са направени по делото и няма приложен
документ за платена такса. С оглед наличието на влязла в сила присъда и съгласно
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищеца не е дължал държавна такса при
образуване на делото. С оглед изхода на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца разноски в размер на 500лв. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 390лв., съразмерно отхвърлената част на иска. С
оглед на това и по компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски в размер на 110лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на *** държавна такса върху уважената част от иска в размер на
160лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, П. В. Г. с ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата от 4 000 (четири хиляди) лева , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено на 23.07.2019г.
престъпление по ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
9
23.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 10 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. В. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Д. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 110лв.,
представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената и отхвърлена част от
иска и по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, П. В. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса в размер на 160 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10