РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. София , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002610 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Кепта България” ЕООД,
с която обжалва решение № 405 от 01.03.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, с което съдът е осъдил „Кепта
България“ ЕООД да заплати на „Мазалат“ ЕООД на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата
19 068.07 лв. - възнаграждение за замесен и доставен бетон по фактури № 20 856 от
20.11.2015 г. и фактура № 20 587/23.11.2015 г., ведно със законната лихва на основание чл.
86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 15.01.2016 г. до окончателно
изплащане на сумата, отхвърлен е иска за разликата до пълния предявен размер от 28 052.70
лв., в това число и за сумата от 7 790.90 лв. като поради прихващане с вземане на „Кепта
България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД за направени разноски за отстраняване на
недостатък в бетон, замесен и доставен през месец септември 2015 г. за поле 5 и 6 от хале 4
от склад на „Паралел“ ЕАД – Севлиево, на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214
ал. 2 ГПК сумата от 478.64 лв. -законна лихва за периода 15.01.2016 г. - 22.08.2016 г., на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 4 193.27 лв. - разноски в производството пред Софийски
градски съд, както и е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Мазалат“ ЕООД да заплати на
„Кепта България“ ЕООД сумата 1 647.15 лв. - разноски в производството пред Софийски
градски съд.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли съда да отмени същото, като вместо него се постанови ново, с което да уважат
исковете (по насрещната искова молба) и се отхвърлят исковете на ищеца по
първоначалните искове. В тази връзка оспорва изводите на съда по отношение на
съпричиняването на вредите.
1
Ответникът по тази жалба „Мазалат“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че
същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че съдът следва да остави без уважение
тази жалба, но да отмени решението и вместо него постанови ново, с което да се уважат
предявените искове. В тази връзка твърди, че по делото е установено, че проблем с бетона
няма, а допълнителната екстра по третирането на бетона е във връзка с желанието на
главния възложител „Паралел“ АД по отношение на цвета на бетона. Твърди, че е
неоснователно желанието на „Кепта България“ ЕООД да си намали разходите, които не са
установени по размер и са недоказани. Претендира разноски в производството.
С въззивна жалба „Мазалат“ ЕООД оспорва решение № 405 от 01.03.2019 г.,
постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
13 състав, в отхвърлителната част по основния иск и в уважителната част по насрещния иск
и извършеното прихващане на суми. Твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до приемането на доказателствени средства, изготвени от пристрастни
лица. Твърди, че съдът не се е запознал с делото и не е възприел основни детайли и факти,
като факта кой е съставител на рецептата, не обсъжда комплексната СТЕ, не е възприел
отвода на в.л. доцент Р., както и че не следва да се ценят представените документи
(протокол за изпитване № СМ 225-15 и СМ 226-15 и техническо становище). По отношение
на протоколите твърди, че същите са извършени по отменен метод и стандарт, както и че
дата на взимане на пробите следва тази на изготвянето на протоколите. Твърди, че съдът е
излязъл от рамките на приложимото материално право, с оглед факта, че е поел само
задължението да произведе и достави „предписан бетон“ по рецепта дадена му от „Кепта
България“ ЕООД. В тази връзка твърди, че неговата отговорност е ограничена само до
изпълнение на предписания бетон, като не носи отговорност за съвместимостта на
предписаните съставки или евентуален конфликт между тях. Твърди, че от страна на „Кепта
България“ ЕООД няма забележки или рекламации относно точното изпълнение на
предписаните рецептурни съставки, което се установява и от експертизата на в.л. С. и
Попова. Твърди, че съдът недопустимо е разпределил без доказателства степента на
изпълнение и неизпълнение на задълженията. Твърди, че фактурите са издадени два месеца
по-късно, изпратени са както те, така и проформа фактурите, а първата е платена без
възражения. От заключенията на вещите лица се установява, че в положения бетон липсват
дефекти, а ответникът не е правил забележки или рекламации. По отношение на насрещния
иск твърди, че неговата отговорност е ограничена до изготвянето на бетона, по рецепта
предоставена от самия възложител, а представените доказателства не носят неговия подпис,
оспорени са по отношение на достоверната дата, както и липсват доказателства, които да
установяват по безспорен начин, че въпросните лица са работили на посочения обект.
С частна жалба „Мазалат“ ЕООД оспорва определение от 06.06.2019 г.,
постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
13 състав, с което е отказано присъждането на разноски по допуснатите експертизи. Твърди,
че съдът е приел, че поставените въпроси не са допринесли за изясняването на спора. В тази
2
връзка твърди, че след като са ирелевантни, то защо тогава съдът ги е допуснал, поради
което за него не е ясно защо съдът е допускал експертизи, а в последствие отказва да
присъди разноски.
Със жалба „Кепта България“ ЕООД оспорва решение от 09.03.2020 г.,
постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
13 състав, с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
405 от 01.03.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г., като е отхвърлил предявеният от
„Кепта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД за сумата от 9 127.66 лв. – разлика над
сумата от 16 918.56 лв., както и е изменено същото решение, като е осъден да заплати
сумата от 2 893.65 лв. разноски в производството. Твърди, че при постановяване на
решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с
анализа на доказателствата, които са тълкувани превратно, както и че съдат не е изпълнил
задълженията си в доклада да даде указания към страните, че не сочат достатъчно
доказателства относно подлежащите на доказване факти. Твърди, че в резултат на
допуснатите процесуални нарушения неправилно е приложен материалния закон, не е
допуснато повторно заключение, поради което смята, че ответната страна не е доказала
точното изпълнение на задълженията. Моли съда да постанови решение, с което да го
отмени и вместо него постанови ново, с което да се отхвърли претенцията на „Мазалат“
ЕООД.
Ответникът по тази жалба „Мазалат“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че
същата е срещу допълнителното решение, а не срещу основното, както и че не са налице
твърдяните процесуални нарушения. Моли съда да я остави без уважение.
С жалба „Мазалат“ ЕООД оспорва допълнително решение от 09.03.2020 г.,
постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
13 състав. Твърди, че съдът се е произнесъл служебно по констатирана от него очевидна
фактическа грешка и отделно от това се е произнесъл по негова молба по чл.248 от ГПК. В
тази връзка твърди, че такова произнасяне по две различни хипотези не може да се извърши
с един и същи акт, отделно от това оспорва размера на присъдените разноски. Моли съда да
го отмени и делото да се върне на първоинстанцинния съд за произнасяне с отделни актове,
като претендира и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 405
от 01.03.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 13 състав, че съдът е осъдил „Кепта България“ ЕООД да заплати на
„Мазалат“ ЕООД на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата 19 068.07 лв. - възнаграждение за
3
замесен и доставен бетон по фактури № 20 856 от 20.11.2015 г. и фактура № 20
587/23.11.2015 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл.
214 ал. 2 ГПК, считано от 15.01.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, отхвърлен е
иска за разликата до пълния предявен размер от 28 052.70 лв., в това число и за сумата от
7 790.90 лв. като поради прихващане с вземане на „Кепта България“ ЕООД срещу „Мазалат“
ЕООД за направени разноски за отстраняване на недостатък в бетон, замесен и доставен
през месец септември 2015 г. за поле 5 и 6 от хале 4 от склад на „Паралел“ ЕАД – Севлиево,
на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК сумата от 478.64 лв. -законна
лихва за периода 15.01.2016 г. - 22.08.2016 г., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 4 193.27
лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд, както и е осъдил на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК „Мазалат“ ЕООД да заплати на „Кепта България“ ЕООД сумата 1 647.15 лв.
- разноски в производството пред Софийски градски съд.
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното определение от
06.06.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 13 състав, че съдът е отказал изменение на постановеното решение, в
частта за разноските.
Не се спори между страните, а се установява и от допълнително решение от
09.03.2020 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 13 състав, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 405/01.03.2019 г. по т.д. № 1958/2016 г. по описа на Софийски градски
съд, TO, VI-13 състав като е отхвърлил предявения от „Кепта България “ ЕООД срещу
„Мазалат “ ЕООД за сумата 9 127.66 лв. - разлика до сумата 16 918.56 лв. И е изменил на
основание чл. 248 ГПК решение № 405/01.03.2019 г. като е осъдил „Кепта България“ ЕООД
да заплати на „Мазалат“ ЕООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 893.65 лв.,
представляваща разноски в производството.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
ответникът е възложил на ищеца забъркване на бетонна смес с указани резептурен състав на
предписан бетон и клас по якост на натиск С 25/30 (В30) и приложение - за индустриална
хибридно дисперсно-армирана бетонна настилка. Видно от заявката ответникът е посочил
доставчик за цимента и произход на компонентите (пясък речен - к-ра „Свищов“, едър
добавъчен материал - трошен камък фракция 4-11,2 mm - к-ра „Идилево“ и едър добавъчен
материал - трошен камък фракция 11,2-22,4 mm - к-ра „Идилево“). Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че за периода 17-18.11.2015 г. и 20-21.2015 г. на
обекта е доставено цялото договорено количество бетонна смес.
Не се спори между страните, а се установява и от представените и неоспорени
проформа фактура № 892/13.11.2015 г. и 896/16.11.2015 г., че единична цена без ДДС за
Бетон В-30 е в размер на 94 лв. Не се спори между страните, че по електронна поща с адрес
**********, използвана за комуникация между страните по повод проформа фактури, че на
16.11.2015 г. е изпратена четлива проформа, предходно изпратена в нечетливо копие на
13.11.2015 г., както и нова - за наливането събота и неделя.
В показанията си свидетелят В. твърди, че през месец септември 2015 г. в хале
№ 4, разпределено на 6 полета, две от тях са отлети с бетон, доставен от ищеца, отразени на
скица по л. 389 от делото съответно под №№ 5 и 6. На площта, изпълнена от ищеца, не
установил проблеми. За да се предотврати евентуален проблем и тъй като държали на
визията на цялото хале с площ от 6 декара била извършена репарация - отнемане със
стоманени сачми под налягане на 5 мм от бетоновата повърхност и полагане на
репарационна смес. Впоследствие - през месец ноември, с бетон, доставен от ищеца били
4
отлети още 4 декара в хале № 3, в което не е полагано допълнително покритие.
В показанията си свидетелят П. твърди, че след полагане на бетона в полета
№№ 5 и 6 ищецът доставил бетона и за хале № 3. Същото се потвърждава и от показанията
на свидетелят Ш., които не твърди за налоичието на проблеми при наливането на бетон в
хале № 3. За първите четири полета от халето пясъкът бил взет от Драгажен флот - Свищов.
Възложителят на обекта поискал репарация на цялата повърхност като от три варианта
избрал най-скъпия.
От заключението на допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е осчетоводил при указано основание на стопанската операция Бетон
В 30 фактури №№ 21 182/12.11.2015 г. на обща стойност с ДДС 21 168 лв.; 21 183/12.11.2015
г. – 20358 лв., 21 184/17.11.2015 г. – 21 970.70 лв. за 194.500 куб.м.; 20 586/20.11.2015 г. –
21 883.20 лв. за 194 куб.м. и 20 587/23.11.2015 г. – 22 672.80 лв. за 201 куб.м. Не се спори
между страните, а се установява и от заключението на експертизата, че на 12.11.2015 г. по
сметка на ищеца е постъпил банков превод на стойност 35 000 лв. и указание за основание
на превода „проформа 855“. Страните не спорят, че проформа фактура № 855 от 25.09.2015
г. е издадена за доставка на 196 куб.м. с единична цена 90 лв. и издадена впоследствие
фактура № 21 182 от 12.11.2015 г. В заключението си вещото лице е отразило, че от
ответника са извършени и два превода съответно на 17.11.2015 г. и 20.11.2015 г., като в
платежните документи е отразено основание - „авансово плащане на бетон за хале 3“.
Ответникът не е осчетоводил никоя от издадените фактури. При изчисленията си вещото
лице твърди, че неплатената разлика по издадените фактури е сумата от 28 052.70 лв.
От заключението на тройната експертиза се установява, че за производство на
бетонни смеси се използват само материали, за които е установено, че са подходящи за
предвиденото приложение на бетона. Според националните стандарти проверката и
оценяване на постоянство на експлоатационните показатели на добавъчните материали,
включително и пясъкът производителят декларира експлоатационните показатели на
съществените характеристики на добавъчните материали посредством определяне типа
продукт, осигурен производствен контрол и изпитване на проби, взети в производственото
предприятие съгласно предписан план за изпитване. Добавъчните материали не трябва да
съдържат компоненти над определени граници, предпоставящи корозия на бетона и/или
армировката (хлориди, сулфати, аморфен силициев диоксид) и/или влияят върху качеството
на бетонната повърхност и/или върху времето за свързване и втвърдяване на бетона. В
случая добавъчните материали в това число и за пясък са снабдени с валиден сертификат, но
е непълна необходимата информация за оценка на водата според БДС EN 1008. На оценка
подлежи и качеството на готовата смес като минималните стандарти са предписани в БДС
EN 206. Появата на мехури в бетона е възможна докато се намира в пластично състояние
или в рамките на няколко часа в зависимост от състава на бетона и условията на работната
среда - основно температурата на средата и на бетона. Вещите лица сочат, че появата на
мехурчета може да бъде обяснено с наличието на въздух в сместа, източник на който са
органични вещества, внесени чрез добавъчните материали. Срещата на органичните
вещества със силно алкалната среда на бетона се получава окисление и йонообмен,
превръщайки ги в повърхностно-активни вещества като при разбъркването на бетоновата
смес се образуват стабилна пяна от няколко минути до няколко часа след което се разрушава
- образуване и пукане на мехури, наподобяващо кипяща смес. Когато белезите се проявят по
време на полагане на бетона - данни в тази насока от наличните доказателства липсват, или
е възникнал при изпълнение на същата рецепта (за което сочат показанията на свидетелите
Ш., В. и Н.), вещите лица установяват като наложително прекратяване на бетонирането до
установяване на причината за проблема.
5
В показанията си свидетелят Н. - изготвил рецептата за положения бетон,
твърди че след като констатирали проблема с доставката на бетон от „Херос“ сменили
всички материали с изключение доставчикът на пясък. Както „Херос“, така и ищецът
ползвали услугите на Драгажен флот - Свищов. Още при първото наливане от доставката на
бетон от ищеца се появил същият проблем - интензивно повърхностно кипене. Проблем
имало и в двете полета, наляти с доставения бетон от ищеца. Твърди, че след втвърдяване на
бетона са възможни единствено коригиращи действия - отстраняване на повърхностния слой
на дефектната настилка, подготовка на основата за полагане на репарационен финишен слой
минимум 8 cm, полагане на износоустойчив материал на циментова основа и полимерно
подово покритие - епоксидно или полиуретаново. Цената на репарационните дейности
варира от 25-30 лв. до над 100 лв. на квадратен метър в зависимост от конкретното решение.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че по- голямата
част от повърхността на хале № 4 (с изключение площите, непосредствено до рампите за
товарене) са покрити с полимерно покритие. Според отразените данни в неоспорените
експедиционни бележки, отразени в информационната система на ищеца, недопускаща
последваща манипулация, в хале № 3 бетоновият под не е покрит с полимер като не са
установени участъци с мехури, вдлъбнатини и пукнатини. В заключението си вещите лица
потвърждават изводите на тройната експертиза по отношение на спазване на пропорциите и
съставките на изготвената бетонова смес, с което е изпълнена точно дадената рецепта, както
и че при извършения оглед липсват дефекти в положения бетон. В покщазанията дадени в
съдебно заседание вещите лица твърдят, че положената полимерна покривка не е положена
за да се отстранят някакви недостатъци, тъй като същата се слега върху гладък бетон, като
сумарната дебелина на такава покривка е под 1 мм, което не би моглбо да скрие
недостатъци по бетона.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 405 от 01.03.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, с което съдът е
осъдил „Кепта България“ ЕООД да заплати на „Мазалат“ ЕООД на основание чл. 266 ал. 1
ЗЗД сумата 19 068.07 лв. - възнаграждение за замесен и доставен бетон по фактури № 20 856
от 20.11.2015 г. и фактура № 20 587/23.11.2015 г., ведно със законната лихва на основание
чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 15.01.2016 г. до окончателно
изплащане на сумата, отхвърлен е иска за разликата до пълния предявен размер от 28 052.70
лв., в това число и за сумата от 7 790.90 лв. като поради прихващане с вземане на „Кепта
България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД за направени разноски за отстраняване на
недостатък в бетон, замесен и доставен през месец септември 2015 г. за поле 5 и 6 от хале 4
от склад на „Паралел“ ЕАД – Севлиево, на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214
ал. 2 ГПК сумата от 478.64 лв. -законна лихва за периода 15.01.2016 г. - 22.08.2016 г., на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 4 193.27 лв. - разноски в производството пред Софийски
градски съд, както и е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Мазалат“ ЕООД да заплати на
„Кепта България“ ЕООД сумата 1 647.15 лв. - разноски в производството пред Софийски
градски съд.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби от
ищеца по насрещния иск „Кепта България“ ЕООД и от ищеца по първоначалния иск
„Мазалат“ ЕООД :
6
По отношение на подадените жалби съдът намира, че същите са процесуално
допустими, като подадени в установените срокове и от лице с представителна власт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца по насрещния иск доводи за
незаконосъобразност на решението са свързани с твърденията, че съдът неправилно е приел
процентите на съотношение при съпричиняването на вредите, като се твърди, че
изпълнителят е виновен за некачествената продукция.
Релевираните в жалбата на ищеца по първоначалния иск твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, преценката на събраните по делото
доказателства, както и размера на отговорността му предвид липсата на забележки от страна
на възложителя при полагането на бетона.
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.266, ал.1, вр.чл.79
от,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил)
възложеното му с договора точно и в уговорените срокове, че извършената работа е приета
от ответника. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че
е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да
докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни пред настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния съд по
отношение на качественото изпълнение на възложената работа, както и приемането на
изпълнената работа (изготвянето, доставянето и полагането на процесния бетон).
Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а тя - да заплати възнаграждение. Ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да
иска на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД поправяне на работата в даден от него подходящ срок,
заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на
възнаграждението. Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение №
157/08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. недостатъците на престирания
резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане
на уговореното възнаграждение, а пораждат право да иска намаляване на неговия размер,
както и разваляне на договора когато недостатъците са толкова съществени, че работата е
негодна за договореното или обикновеното й предназначение. Правата по чл. 265, ал. 1
ЗЗД могат да предявят и чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на
висящ процес. В конкретния случай страните не спорят по отношение съществуването на
договор за изработка по силата, на който ищецът е възложил, а ответникът е приел да
7
изработи и достави бетон, по рецептура зададена му от възложителя.
В настоящето въззивно производство се оспорват изводите на съда по
отношение на качественото изпълнение на задълженията на изпълнителя, както и
ангажирането на отговорността на същия по реда на чл.265 от ЗЗД. При договора за
изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като
възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането - 264, ал. 2
ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение -
признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. С оглед предмета
на сключният между страните договор настоящият състав намира, че за определяне
качественото изпълнение на поетото задължение са приложими правилата на БДС EN
206:2014. Липсва спор, че при сключването на договора страните са постигнали съгласие
ищецът да изготви бетонова смес по рецепта, предоставена от ответника. Съгласно
разпоредбата на 3.1.1.10 от посочения стандарт предписан бетон е този, на който съставът и
съставните материали, които трябва да се използват са зададени на производителя,
отговорен за осигуряването на бетон със зададен състав. Спецификаторът на предписан
бетон е отговорен за това, спецификацията да отговаря на основните изисквания от
стандарта, както и че с определения състав да може да се постигне предвидените
характеристика на бетонната смес и на втвърдения бетон ( т.6.1 (4) от стандарта). В
забележка 3 към същия текст е предвидено, че оценяването на съотвествието се основава
единствено върху осигуряването на специфицирания състав, а не на характеристиките,
предвидени от проектанта на състава. Видно от заключението на назначената комплексна
СТЕ при бетонирането на халетата не е имало проблеми, съставът на вложените в сместта
компоненти, както и пропорциите на същите удостоверяват спазването на предоставената
рецепта. При извършения оглед на местата където е положен процесния бетон вещите лица
са констатирали липса на дефекти в положения бетон. Същите твърдят, че ако са били
налице дефекти в сместа, водещи до получаването на мехури и вдлъбнатини, то полагането
на покритие, което е в достатъчна степен тънко не би могло да скрие такива недостатъци.
По делото липсват доказателства от които да се направи безспорен извод, че използваните
от изпълнителя съставки, посочени от възложителя са били замърсени, което е довело до
настъпването на посочените последици. В тази си част заключението на тройната съдебно-
техническа експертиза не следва да се кредитира. От една страна направеният извод почива
на предположения, а от друга страна са налице основания за отвод на вещото лице Р., тъй
като същият е подготвял преди делото документи, използвани от при изготвянето на
заключението, както и че е назначен по предложение на страна в производството.
Като неоснователни следва да се възприемат изводите на първоинстанционния
съд по отношение на разпределението на отговорността при производството на
рецептуарния бетон, както и до наличието на възражения от страна на възложежителя при
приемането на работата. Предписаните в БДС EN 206:2014 ангажименти за отделните
участници в процеса на производство на бетон определят съдържанието на необходимата
грижа, разпределена между с оглед възможността за въздействие върху желания краен
8
продукт, като спесификантът (изготвилия рецептата) дължи да укаже вида на съставките. В
конкретния случай е неприложимо правилото на т. 9, изрично възлагащо контрол на
производителя на бетона подбора на съставните материали и тяхното съхранение, тъй като
при възлагането възложителят е посочил точно откъде следва да се вземат съставките, които
следва да бъдат вложени в конкретния бетон. Не следва да се споделят и изводите, че
възложителят е направил възражения при приемането на бетона. Този извод не
кореспондира със събраните по делото гласни доказателства, които съпоставени с изводите
на назначените по делото експертизи, даващи заключение, че твърдения дефект на сместта е
видим още при полагането на първите количества смес, което би довело до преустановяване
на полагането, както и че при извършения оглед на положения бетон по него не са
установени дефекти, възможни при твърдяното некачествено изпълнение, които дефекти не
биха позволили поставянето на полимерното покритие, водят до извод, че при изпълнението
изпълнителят е спазил рецептуарните правила, вложил е материали от посочените от
възложителя източници. По отношение на изводите, че част от материалите са били с
примеси, с което твърдение се обосновава отговорността на изпълнителя, съдът в настоящия
си състав намира, че същите са неоснователни. Видно от събраните по делото писмени
доказателства при изпълнението са използвани материали, към които са приложени и
сертификати за годност.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице годни
доказателства, обосноваващи твърденията в насрещната искова молба по отношение на
недостатъци в изготвената бетонова смес, както и отклонение от страна на изпълнителя от
предварително зададените му параметри. Представените протоколи зда изпитване са
подписани от вещото лице, участник в тройната експертиза, като при тях са изпитвани
проби от „Дунавски драгажен флот“, а пясъкът с които работи изпълнителя е от „Драгажен
флот-Истър“, поради което същите са неотносими към настоящия спор и опорочават
изводите на тройната експертиза по отношение на замърсеността на една от съставките,
използвана при производството. Ето защо настоящият състав намира, че предявеният
несрещен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Вместо него
следва да се постанови ново, с което да се уважи предявеният първоначален иск в пълен
размер, като основателен и доказан.
По допустимостта и основателността на подадената жалба против
определение от 06.06.2019 г.:
По отношение на така подадената частна жалба съдът намира, че същата е
подадена в установените срокове и от оправомощено лице. Разгледана по съществно същата
е основателна. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че
разноски се дължат на ищеца по първоиначалния иск. На ищеца следва да бъдат присъдени
9
действително направените в производството разноски, съобразно уважената част от
предявеният иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД.
По допустимостта и основателността на подадените жалби против
допълнителното решение:
По отношение на така подадените жалби съдът намира, че същите са
процесуално допустими. Разгледани по същество същите са основателни.
В жалбата от „Кепта България“ ЕООД не са изложени конкретни доводи по
отношение на законосъобразността на допълнителното решение.
По отношение на жалбата на „Мазалат“ ЕООД съдът намира същата за
основателна. Неоснователен е наведения довод, че съдът недопустимо се е произнесъл с
един акт по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК. В частта, в която съдът се е произнесъл и
изменил постановеното решение за разноските допълнителното решение има характер на
определение. Основателно е възражението, че първоинстанционния съд се е произнесъл
повторно по искането за изменение и допълване на постгановеното решение в частта за
разноските. Видно от доказателствата по делото с атакуваното определение съдът е оставил
без уважение искането. С допълнителното решение първоинстанционния съд се е
произнесъл повторно, поради което допълнителното решение в тази част е недопустимо.
Атакуваното допълнително решение следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът се е
произнесъл повторно по молбата за допълване и изменение на решението в частта за
разноските.
В останалата част и предвид мотивите на настоящето решение по отношение
на основателността на предявените искове съдът намира, че атакуваното допълнително
решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, съдът в настоящия си състав намира, че на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в общо в размер
на 14 157.71 лв., предвид липсата на изявление за прекомерност. На ищеца по
първоначалния иск се дължат и разноски в размер на 194.69 лв., представляващи размера на
внесените държавнни такси, както и сумата от 4 000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 405 от 01.03.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 28 052.70 лв. в това число и за сумата от
7 790.90 лв., като поради прихващане с вземане на „Кепта България“ ЕООД срещу
10
„Мазалат“ ЕООД за направени разноски за отстраняване на недостатък в бетон, замесен и
доставен през месец септември 2015 г. за поле 5 и 6 от хале 4 от склад на „Паралел“ ЕАД –
Севлиево, в частта, в която е присъдил на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал.
2 ГПК сумата от 478.64 лв. -законна лихва за периода 15.01.2016 г. - 22.08.2016 г. и е осъдил
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Мазалат“ ЕООД да заплати на „Кепта България“ ЕООД
сумата 1 647.15 лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд, като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Кепта България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Суха река“, ул. „Витиня“ № 2ж да заплати на
„Мазалат“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул.
„В.Левски“ № 20 сумата от 8 984. 63 (осем хиляди деветстотин осемдесет и четири лв. и
шестдесет и три ст.) лв., възнаграждение за замесен и доставен бетон по фактури № 20856
от 20.11.2015 г. и фактура № 20587/23.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от
28 052.70 (двадесет и осем хиляди петдесет и два лв. и седемдесет ст.) лв. от 15.01.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Кепта България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Суха река“, ул. „Витиня“
№ 2ж срещу „Мазалат“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. „В.Левски“ № 20 насрещен иск с правно основание члр.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД
за сумата от 44 971.26 лв., представляваща разходи за репарирането на бетона, като
неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ определение от 06.06.2019 г., постановено по т.д. № 1 958/16 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, с което съдът е оставил без
уважение молбата на „Мазалат“ ЕООД за изменение и допълване на постановеното
решение, в частта за разноските и допълнително решение 09.03.2020 г., постановено по т.д.
№ 1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, в частта, в
която съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е отхвърлил
предявения от „Кепта България“ ЕООД срещу „Ммазалат“ ЕООД за сумата 9 127.66 лв. -
разлика до сумата 16 918.56 лв., като незаконосъобразни.
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение 09.03.2020 г., постановено по т.д. №
1 958/16 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав, в частта, в
която съдът е осъдил „Кепта България“ ЕООД да заплати на „Мазалат“ ЕООД на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 2 893.65 лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд
по насрещната искова молба, като недопустимо.
ОСЪЖДА „Кепта България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. „Суха река“, ул. „Витиня“ № 2ж да заплати на
„Мазалат“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул.
„В.Левски“ № 20 сумата 14 157.71 (четиринадесет хиляди сто петдесет и седем лв. и
седемдесет и една ст.) лв., разноски в първоинстанционното производство и сумата от
194.69 (сто деветдесет и четири лв. и шестдесет и девет ст.) лв., представляващи размера на
внесените държавнни такси, както и сумата от 4 000 (четири хиляди) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, разноски във въззивното производство, на основание чл.78 от
ГПК.
11
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12