РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 54767
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110117108 по описа за 2025 година
Съдът намира, че исковата молба е нередовна.
За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените
със същата искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените
от ищцовата страна твърдения. Последните очертават предмета на търсената
защита от ищеца, а оттук и предмета на доказване по делото и на произнасяне
от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
Редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск. Исковият процес е недопустим,
ако не са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването
или за упражняването на правото на иск, или ако съществуват процесуалните
пречки за съществуването или за упражняване правото на иск. В мотивите на
ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено е че недопустимо е съдебното
решение, постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде
разгледан по същество – отсъствие на положителна, или наличие на
отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването,
съществуването и упражняването на правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК
задължителна част от съдържанието на исковата молба са посочване на
ответника по делото – чрез имената и адреса му, ясно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска – като искане за
защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои искането.
1/ Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения,
намира, че към настоящия момент исковата молба е нередовна – по делото е
неясно срещу кого е насочена исковата молба. Посочването на надлежен
ответник с адрес му съгл. изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК е част от
редовността на същата и съответно от значение за надлежното упражняване на
правото на иск.
Ищецът следва да идивидуализира ответника с наименование, ЕИК,
седалище и/или адрес на управление.
1
2/ В исковата молба липсват конкретни твърдения за нарушени или
засегнати права на ищеца, или за договорно неизпълнение от страна на
ответника.
Ищецът трябва да изложи ясно фактически обстоятелства, на които
основава предявената претенция.
3/От исковата молба не става ясно какъв е петитума на иска – в какво се
състои искането й, казано по друг начин какъв иск е предявен. Невъзможно да
се изведе вида на търсената от ищеца защита.
Ищецът трябва да посочи в какво се изразява искането му до съда, като
формулира надлежен петитум, съответстващ на обстоятелствената част. В
случай, че предявява осъдителен иск, следва да посочи конкретна сума, която
моли съдът да осъди ответника да му заплати, както и да посочи основанието
за дължимостта.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 104945/25.03.2025 г.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението, да представи поправена искова молба, с препис за ответника, в
която следва да отстрани констатираните нередовности, като:
1. посочи пълно наименование, ЕИК, седалище и/или адрес на
управление на ответника;
2. опише подробно обстоятелствата, на които основава иска
си; конкретни твърдения за нарушени или засегнати права на ищеца, или
за договорно неизпълнение от страна на ответника.
3. да формулира ясно искане до съда – петитум на исковата молба; В
случай, че предявява осъдителен иск, следва да посочи конкретна сума,
която моли съдът да осъди ответника да му заплати, както и да посочи
основанието за дължимостта.
4. да представи копие от исковата молба и от приложените към исковата
молба приложения за ответника.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на което и да е от така
дадените указания, исковата молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал.
3 ГПК.
УВЕДОМЯВА страната за следните и задължения и последици при
неизпълнението:
Чл. 40. (1) ГПК Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
2
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. (2) Когато лицата по ал. 1 не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда
при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021
г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила
по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) (Доп. - ДВ, бр.
110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по
ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ
адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За
тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3