№ 23
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6 в закрито заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Т. Радева
като разгледа докладваното от Елена Т. Радева Търговско дело №
20211100900929 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20210521114637, подадена от ЕЛ.
П. С., ЕГН **********, действаща като управител на „Д.Е.Ф.“ ЕООД, в процес на
регистрация, чрез адв.С.К., със съдебен адрес гр.София, ул.“****, срещу ОТКАЗ
№20210518110237 от 19.5.2021 година, с който е отказано вписване на новоучреденото
дружество в ТР. В жалбата се съдържат оплаквания от постановения отказ, като неправилен
и законосъобразен. Моли съда да отмени отказа и да укаже на АВ да извърши вписване на
новоучреденото дружество. Възразява срещу изводите на длъжностното лице, че е налице
нарушаване на нормата на чл.7, ал.2 и ал.5 ТЗ, защото посоченото от длъжностното лице
фирмено наименование на друго дружество „Д.Ф.“ ООД, ЕИК **** не е идентично на
заявеното от жалбоподателя фирмено наименование. Длъжностното лице е посочило, че
фирменото наименование на двете дружество е сходно като изписване и произнасяне. Този
извод не е правилен и това се установява при сравняване на изписването на наименованието
на латиница. При изговаряне също не е налице сходство, тъй като при другото дружество
ударението може да бъде върху „Е“ или върху „И“, а при изговаряне на фирменото
наименование на дружеството на жалпободателя, ударението се поставя както на буквата
„И“, така и на буквата“Е“. Твърди, че длъжностното лице не е отчело и липсата на
недобросъвестност при заявяване за вписване на това наименование, без да отчете факти, че
преди да пристъпи към учредяване на дружеството, жалбоподателят е възложил на адвоката
да провери в ТРРЮЛНЦ дали има права върху избраното наименование „ Д.Е.Ф.“ и при
извършена проверка в ТРРЮЛНЦ адв. Ковачев е установил, че няма намерени съвпадения,
което е дало основание на жалбоподателя на учреди дружеството при така избраното
фирмено наименование. Ето защо не може да се споделят изводите на длъжностното лице за
наличие на основание за отказ за вписване, тъй като не се установява недобросъвестност,
целяща използване на вече утвърдена и известна търговска фирма, тъй като вписването на
1
другото дружество е под №20201215163717 или само преди пет месеца.
АВ представя отговор на жалбата, с който дава становище за неоснователността и
и излага доводи за правилността на постановения отказ. Твърди, че правилно длъжностното
лице е приело наличие на пречка за вписване на дружеството, като е преценило, че е налице
предходно вписано търговско дружество, чието фирмено наименование е сходно със
заявеното, поради което фирмата на жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл.7,
ал.2 ТЗ. Наличие на еднакво звучене на двете фирмени наименования е пречка за вписване.
Позовава се на съдебна практика и моли съда да остави жалбата без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Подадено е заявление с вх.№20210518110237, обективиращо искане за вписване
в ТРРЮЛНЦ на новоучредено дружество „Д.Е.Ф.“ ЕООД, с предмет на дейност
експлоатация на заведение за бързо хранене, търговия с хранителни стоки, плодове и
зеленчуци и други незабранени от закона търговски дейности. Към заявлението страната е
представила документ за платена държавна такса, адвокатско пълномощно по смисъла на
чл.25 ЗА, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, учредителен акт, декларация по чл.142,
ал.1 ТЗ, декларация по чл.141, ал.8 ТЗ, документ за внесена капитал от 50лева, съгласие е
образец от подписа на управителя, нотариално заверен на 12.05.2021 година от нотариус
К.Б., рег.№617 на НК под рег.№7721, решение за назначаване на управител на дружеството
от 10.05.2021 година, нот. заверен от същия нотариус на същата дата, под рег.№7718.
Преценявайки допустимост и основателност на искането длъжностното лице по
регистрацията е постановил отказ за вписване на новоучреденото ЮЛ като е мотивирало
същия с липса на национална уникалност на избраното фирмено наименование от
търговеца. Посочило е, че от 01.01.2008г. с влизане в сила на ЗТР и принципа за национална
уникалност на фирменото наименование, друга фирма по същото наименование не следва
да бъде регистрирана. Длъжностното лице е констатирало, при извършено служебно
проверка, че вече има вписан търговец с търговско наименование „Д.Ф.“ ООД, ЕИК ****.
Фирмата на вече регистрираното дружество налага изписване слято на двете части „ДИ“ и
„ЕН“, а в заявеното дружество те са отделени с интервал, като единствената разлика е при
изписването, което обаче не води до различно произнасяне. Еднаквото звучене на двете
наименования при изговарянето им би могло да доведе да заблуждение третите лица.
Сходството на заявеното фирмено наименование с вече вписаното е пречка за вписване на
търговеца по аргумент от нормата на чл.7, ал.2 и 4 ТЗ и е основание за отказ по смисъла на
чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. Констатираният порок не предполага приложение нормата на чл.22, ал.5
ЗТРРЮЛНЦ, поради което указания за страната не следва да бъдат давани.
Отказът е постановен на19.05.2021 година, жалбата е постъпила на 21.05.2021
година, поради което се явява допустима, като подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ,
подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилни и основаващи се на закона са изводите на длъжностното лице за
неоснователност на искането за вписване на новоучреденото дружество, поради липса на
уникалност на заявеното фирмено наименование. Фирменото наименование по смисъла на
чл.7 ТЗ не е свързано с формата, под която се осъществява търговска дейност, а създава
отличителност и е индивидуализиращ белег на търговеца за осъществяване на тази дейност.
Фирмените наименование на двете дружество са фонетично идентични, поради
което третите лица и потребителите могат да бъдат веведени в заблуждение, което е
законово недопустимо. Изискването за уникалност е нарушено, като без правно значение е
начинът на изписване на наименованието на двете дружество, тъй като разликите в
изписване на двете фирмени наименования са незначителни, тъй като разликите са
несъществени и не могат да бъдат установени при всички форми на употребата му. Без
правно значение е и начинът на изписване на латински, защото законът дава предпочитание
на изписване на български език, като изписване на латински е само едно възможност.
Следователно, меродавно за преценката за степента на сходството между двете фирмени
наименования би било единствено тяхното изписване и изговаряне на български език
Поставянето на ударение не е законовозакрепено, поради което всеки потребител има
възможност да постави ударението, където сметне за необходимо. Високата степен на
сходство в изписването е еднаквото фонетично звучене на двете фирмени наименования са
предпоставки за лесно объркване на двете фирми, което пък има за последица възможност
третите лица да бъдат въведени в заблуждение при договаряне с търговеца. Фирменото
наименование е съществен правноиндивидуализиращ признак на търговеца. Фирмата е
означението, с което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Наименованието
следва да притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите
лица – съконтрахенти. Търговското наименование е заблуждаващо не само, когато напълно
съответства на наименованието на друг търговец, но и когато е сходно с него.
Ето защо правилно и в съответствие със закона длъжностното лице е постановил
отказ за вписване на новоучреденото дружество. За да постанови този отказ законът не
изисква наличие на недобросъвестност, а само нарушение на принципа за уникалност,
поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са ирелевантни. Нарушението на
изискването на закона, регламентирано с нормата на чл.7, ал.2 и ал. ТЗ е основание за
постановения отказ.
При изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава същата
следва да се остави без уважение.
По разноските.
Съобразно нормата на нормата на чл.541 ГПК, разноските, които страните правят
3
в охранителното производство, са за тяхна сметка, поради което съдът не присъжда
разноски в това производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№20210521114637, подадена от ЕЛ. П. С.,
ЕГН **********, действаща като управител на „Д.Е.Ф.“ ЕООД, дружество в процес на
регистрация, чрез адв.С.К., със съдебен адрес гр.София, ул.“****, срещу ОТКАЗ
№20210518110237 от 19.5.2021 година, с който е отказано вписване на новоучреденото
дружество в ТР, поради неоснователността и.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването
му на АВ и жалбоподателя, на които са връчи препис от същото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4