Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, първи касационен
състав, в открито заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора Диана Неева,
като разгледа докладваното от съдията Дякова к.а.н.д. № 277
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Т.П.С., чрез адвокат пълномощник – адв.Г.В.,
срещу Решение № 214/29.03.2023 г., постановено по анд № 2291/2022 г. на РРС, с
което е потвърдено наказателно постановление № НП-6/29.09.2023 г. на зам.-кмета
на Община Русе. Наведено е касационно основание за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат пълномощника,
като се представят и писмени бележки по съществото на спора. Претендира се
отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по жалбата не
изпраща процесуален представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като
смята решението на въззивния съд за правилно.
Съдът, като обсъди
наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл.
218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава
трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
С Решение № 214 от 29.03.2023
г. първоинстанционния съд е потвърдил наказателно постановление №НП -6/29.09.2022
г. на зам.-кмета на Община Русе. С НП на
Т.П.С. е наложено административното наказание "глоба" в размер на 1
000 лева на основание чл.
232, ал.2 от ЗУТ за нарушение на чл. 225, ал.2, т.2, вр. чл.
137, ал.3, чл.
148, ал.1, от ЗУТ.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, съдът е приел, че описаните в АУАН и наказателно постановление
СМР представляват строеж по дефиницията в параграф
5, т.42 от
ДР на ЗУТ във вр. с параграф 5,
чл. 38 от ДР на ЗУТ и че същият
е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ. Съдът е извел извод, че е доказано от обективна и
субективна страна осъществяване на нарушение по чл.
232, ал.2 ЗУТ. Жалбоподателят е субектът на нарушението, тъй като е възложител на
строежа и има качеството на участник в строителството по смисъла на приложената
административно-наказателна разпоредба.
Правните изводи на
въззивния съд се споделят изцяло от настоящия състав. Наведеното касационно
основание за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон е
неоснователно по следните съображения:
От материалите по делото
е видно, че процесният обект е строеж е
бил предмет на Заповед № РД-01-659/11.03.2022 г. на Кмета на Община Русе /л.275-л.277
от делото/, с която на основание чл.
225а, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж
пета категория "Основен ремонт на жилищна
сграда с идентификатор 63427.12.26.17 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Русе, находяща се в кв. „Образцов Чифлик“ гр. Русе. Посочената
заповед установява същите факти и обстоятелства, които са предмет на процесното
обжалвано НП. Заповедта е съобщена на извършителя, като същата не е била
обжалвана и е влязла в законна сила. С
писмо 94М-4272-1#20/18.07.2022 г. касаторът С. бил уведомен чрез пълномощника
му С.П., че с оглед на Заповед № РД-01-6599 от 11.03.2022 г. за премахване на
незаконния строеж в срокът за доброволно изпълнение на същата от него е
постъпило заявление с вх. № 94Т-491-4#12 от 17.05.2022 г. с информация, че е
премахнал надстройката над жилищната сграда, като иска удължаване на срока за
премахването на останалите обекти, посочени в заповедта. За установяване на
премахването от служители на отдел СК е извършен оглед на място на 03.06.2022
г., при който е констатирано, че е извършено частично премахване на
констатираното като незаконно надстрояване, но е установено, че премахването не
е извършено в цялост, като същевременно е изпълнен нов покрив на сградата, за
който няма издадени необходими строителни книжа съгласно ЗУТ. За същия е
съставен Констативен акт №НС-13/08.01.2022 г. за незаконен строеж категория V
(пета) „Основен ремонт на жилищна сграда с идентификатор 63427.12.26.17 по кадастралната
КККР на гр. Русе“. Поради извършените нови сторително-монтажни дейности по
сградата искането за удължаване на срока
на доброволно изпълнение на заповедта не е било уважено от
административнонаказващия орган. С оглед на това, издадената заповед от
11.03.2022 г. на зам.-кмета на община Русе като влязла в сила подлежала на
изпълнение. От служителите на наказващия орган било прието, че описания обект е
строеж по дефиницията в параграф 5, т.42 от ДР на ЗУТ във вр. с параграф 5, чл. 38 от ДР на ЗУТ и че същият е
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ.
Изводите на въззивния
съд на база на установената фактология са правилни и законосъобразни. В мотивите на решението съдът приема, че
гореописаният обект представлява строеж и същият е незаконен. При така
установеното, настоящият състав приема, че в съответствие на закона, РРС е
формирал извод за доказаност на спорния по делото обективен признак на деянието, съставляващо
административно нарушение, а именно – наличие на строеж, който е незаконен по
см. на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ.
В производството пред въззивния съд безспорно е
установено извършено административно нарушение, за което е потърсена и реализирана отговорност на установеното
като нарушител лице. В оспореното решение съдът се е позовал на доказателства
събрани по реда на НПК и ЗАНН и изводите му както за съставомерността на
извършеното нарушение, така и относно авторството почиват именно на тях. Касационният
съд намира за правилни изводите на районния съд относно определяне субекта на
нарушението и наличието на основание за ангажиране на административно-наказателната
му отговорност на основание чл.
232, ал.2 от ЗУТ.
Възраженията на касатора
за допуснати процесуални нарушения от РРС при оценката на доказателствата са
неоснователни. При установената фактическа обстановка, настоящият състав намира
за съответни на анализа на доказателствата и тяхната оценка изводите на
въззивния съд за доказаност на нарушението и не счита за нужно да ги приповтаря
и на нормата на чл.
222, ал. 2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените мотиви на оспореното решение.
С оглед на горното,
касационната инстанция приема, че въззивният съд e изяснил фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
правилно е достигнал до извода за съставомерност на деянието, която е
установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.
Касационната инстанция
споделя изцяло изводите в проверяваното въззивно решение за законосъобразност и
обоснованост на оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Събраните в
административно-наказателното производство и приети от районния съд
доказателства, както и тези-писмени и гласни, събрани в съдебното производство
пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че обективираното от жалбоподателя
поведение е било в разрез с правилата на 148
ЗУТ и с оглед на категорията
на строеж, обявен за незаконен, за което правилно е санкциониран.
Предвид изложеното
касационната инстанция приема, че оспореното решение е правилно. То следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл.
221, ал.2 АПК административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/29.03.2023 г., постановено
по анд № 2291/2022 г. на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.