Решение по КНАХД №2717/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 117
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040702717
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 117                                       03.02.2022 година                          гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                     2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря И.Г., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 2717 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Агенцията за държавна финансова инспекция, представлявана от пълномощника Радион Карастанчев- юрисконсулт, против решение № 618 от 12.10.2021 г. по НАХ дело № 2460/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на закона, съставляващо отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че извършените от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас разходи за доставка на електрическа енергия през 2018 г. са в общ размер 44 808.99 лева без ДДС (53 770.77 лева с ДДС) и попадат над стойностния праг на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, а това от своя страна е предпоставка за прилагане на реда за възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица при условията и по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП. Твърди се, че така извършените разходи за обектите, извън обхвата на сключения договор № 602/29.08.2017 г., са отчетени въз основа на 36 фактури, издадени от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, като минималният стойностен праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП е надвишен на 10.10.2018 г. (датата на плащане по фактура № ********** от 30.09.2018 г.). Формиран е извод, че не е приложен предвиденият в закона ред за възлагане на обществени поръчки за доставка на електрическа енергия, въпреки че са били налице всички законови основания за това, в нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са представени нови доказателства.

Пълномощникът на ответната страна поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. С отговор на касационната жалба заявява становище за нейната неоснователност, като излага подробни съображения. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 11-01-717/28.04.2021 г., издадено от зам.-директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП е наложено на М.С.М. с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер на 537.71 лева за нарушение по чл. 17, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т.2 от ЗОП. Прието е от съда, че деянието не е съставомерно, тъй като за жалбоподателката не е налице задължение за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка по отношение на процесните седем обекта. В мотивите на съдебното решение е отбелязано, че университетът, като небитов клиент, няма задължение да избира доставчик на свободния пазар на електрическа енергия, а това изключва приложението на ЗОП.

Според настоящия съдебен състав решението е неправилно.

От данните по делото е видно, че наказаното лице М.С.М. заема длъжността ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и в това качество е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. С договор рег. № 602/29.08.2017 г., сключен на 29.08.2017 г. между учебното заведение и „Енерго- про енергийни услуги“ ЕООД в резултат на проведена открита процедура по реда на ЗОП, е възложено на посоченото дружество да достави активна електрическа енергия на свободния пазар за обекти на възложителя, посочени в техническо предложение, неразделна част от договора. За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са извършени от учебното заведение разходи за доставка на електрическа енергия от „ЕВН електроснабдяване“ ЕАД, за обекти извън обхвата на договора, в общ размер 44 808.99 лева без ДДС (53 770.77 лева с ДДС). Касае се за периодично повтарящи се услуги по смисъла на чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП и следователно, предвид стойността на доставката, е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица. В случая посоченият ред не е спазен за доставката на електрическа енергия за обектите извън обхвата на сключения договор, въпреки размера на разходите за електрическа енергия, надвишаващ минималния стойностен праг от 30 000 лева, предвиден в чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, и следователно е осъществен съставът на нарушението по чл. 256, ал. 1 от ЗОП.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието, доколкото нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ (в приложимата редакция), с която е предвидена възможност небитови крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик, да сключат сделки с електрическа енергия по регулирани от комисията цени, не освобождава възложителите на обществени поръчки от задължението да проведат съответната процедура.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника по касационната жалба за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение, изразено в противоречие между нарушената норма и приложената от наказващия орган санкционна норма. С нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП е предвидено задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това- при извършване на разходи, достигащи или надвишаващи минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2 от същия закон. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая, както се посочи, съставомерните елементи на нарушението са налице- извършените разходи за доставка на електрическа енергия надхвърлят минималния стойностен праг от 30 000 лева и не е приложен предвиденият в закона ред за възлагане на обществена поръчка. Не е налице соченото противоречие, нито съществува неяснота относно фактическите и правните рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, в т.ч. досежно датата на извършване на нарушението- 10.10.2018 г. (датата на плащане по фактура № ********** от 30.09.2018 г., с което е надвишен минималният стойностен праг), поради което и не би могло да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице. Неоснователни са също доводите на ответника за неприложимост на ЗОП по отношение на процесните обекти, поради липса на дистанционна форма на отчитане. Изискване за такова отчитане не е предвидено в специалния Закон за енергетиката и за наказаното лице не е съществувала пречка да проведе предвидената в ЗОП процедура. Според настоящия съдебен състав не съставлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в диспозитивната част на наказателното постановление не е отразено качеството на наказаното лице (представляващо публичноправна организация)- в обстоятелствената част на НП подробно са изложени всички обстоятелства, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и ясно е посочено качеството на наказаното лице.

С оглед изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 618 от 12.10.2021 г. по НАХ дело № 2460/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-717/28.04.2021 г., издадено от зам.-директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП е наложено на М.С.М. с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер на 537.71 лева за нарушение по чл. 17, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т.2 от ЗОП.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.