Определение по дело №26265/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43603
Дата: 26 октомври 2024 г. (в сила от 26 октомври 2024 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20241110126265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43603
гр. София, 26.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110126265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „(фирма)“ ЕАД срещу
ответника Д. В. В., с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 1300
лева – главница, ведно със законната лихва върху последната сума от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.01.2024 г., до окончателното плащане; 180,07 – възнаградителна договорна
лихва за периода от 08.06.2020 г. до 08.03.2021 г.; 587,16 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 09.06.2020 г. до 29.01.2024 г.
– вземания по Договор за паричен заем № **************** г., сключен
между ответника и „(фирма)“ ООД, като вземанията на последното дружество
били прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
14.06.2023 г., като прехвърлянето било съобщено на длъжника – задължения
по Заповед за изпълнение № 6170/23.02.2024 г. по частно гражданско дело №
5356/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът сключил със „(фирма)“ ООД
Договор за паричен заем № **************** г., по силата на който
последното дружество отпуснало на ответника потребителски кредит в размер
на 1300 лева, които ответникът следвало да върне на 10 месечни погасителни
вноски, от които първите три в размер на 43,39 лева, а останалите седем – на
по 211,32 лева, като дължал годишна лихва в размер на 40,05 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) е описан като 47,7 %. Ответникът следвало да
върне задължението си в срок до 08.03.2021 г., но не го направил. Затова била
начислена и лихва за забава. С договор за прехвърляне на вземания от
14.06.2023 г. вземането на дружеството „(фирма)“ ООД било прехвърлено на
ищеца заедно с други вземания, описани в приложение към договора.
Ответникът бил уведомен от предходния кредитор по пощата. Ищецът
получил заповед за изпълнение за посочените суми срещу ответника, но
последният възразил срещу нея, поради което ищецът иска да се установи, че
1
му се дължат посочените по-горе вземания. Претендира разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 16.07.2024 г.) не е
подаден отговор от ответника – Д. В. В.. Във възражението си срещу
издадената заповед за изпълнение, което съдът отчита съгласно т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за заповедното
производство, ответникът е заявил, че е платил 1900 лева на първоначалния
кредитор „(фирма)“ ООД и смята, че е погасил задълженията си.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл.
99, ал. 4 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ответникът е изтеглил потребителски кредит в размер
на 1300 лева от „(фирма)“ ООД с Договор за паричен заем №
**************** г.; че вземането по договора е прехвърлено на ищеца, за
което ответникът е уведомен на 28.06.2023 г.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца счетоводна експертиза, тъй като
не е необходима на този етап за правилно разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело 26265 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 20
ноември 2024 г. от 15:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сума, получена като
потребителски кредит, както и възнаградителната лихва, уговорена в
договора, и лихва за забава с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е
длъжен служебно да установи дали посоченият в договора годишен процент
на разходите (ГПР) отговаря на формулата в приложението към Закона за
потребителския кредит на основание чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, като указва на страните, че ще провери служебно и равноправността
на клаузата на т. 8 от договора за неустойка, като указва на страните, че следва
2
да вземат становище по действителността и влиянието върху размера на
ГПР.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между ответника и
праводател на ищеца е сключен договор за кредит, по който на ответника са
отпуснати 1300 лева, както и ако по съгласие на отпусналия кредит и ищеца
вземанията са прехвърлени на ищеца, като това е съобщено на длъжника.
Искът ще се отхвърли, ако ответникът докаже, че е платил.
Съединеният кумулативно иск за лихва се уважава, ако се установи, че
такава е писмено уговорена в договора за кредит, като в същия са включени
всички реквизити по закона и правилно е посочен ГПР (съгласно указанията
на Съда на Европейския съюз, дадени в Решение от 21 март 2024 г. по дело C-
714/22 Профи кредит България).
Искът за лихва за забава ще се уважи в случай на уважаване на
предходния иск по размера на законната лихва, установен от Министерския
съвет.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ответникът е изтеглил потребителски кредит в
размер на 1300 лева от „(фирма)“ ООД с Договор за паричен заем №
**************** г.; че вземането по договора е прехвърлено на ищеца, за
което ответникът е уведомен на 28.06.2023 г.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че е изчислил ГПР правилно според формулата, указана в
приложението към ЗПКр.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: плащане на исканите от ищеца задължения.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника Д. В. Д., че НЕ
СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за извършените от него плащания към
кредиторите си.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищеца за счетоводна експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „(фирма)“ ЕАД,
че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание,
без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора
на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
3
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
УКАЗВА на ответника Д. В. Д., че делото е гражданско, съдът действа
като независим арбитър, а не като помощник на страните, и ако има нужда
от помощ или консултация има право на правна помощ от назначен от съда
от адвокат, ако няма средства и възможности да си позволи да наеме такъв
сам.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4