Решение по дело №216/2017 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 112
Дата: 7 август 2017 г. (в сила от 25 август 2017 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20173320100216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

№ 112

 

Гр. Кубрат, 07.08.2017 год.

 

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                           Председател: Албена Великова

 

При секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 216 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство по иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 от Семейния кодекс (СК).

М.Д.Я., ЕГН **********  с пост. адрес *** действаща като майка и законен представител на малолетния ищец Г.Р.Х., ЕГН **********, като твърди, че от момента на постановяване на решение по гражданско дело № 216/2013 год. по описа на РС–Кубрат, по силата на което бащата – Р.Х.А. е осъден да плаща месечна издръжка за сина си в размер на 80.00 лева месечно, са се изменили обстоятелствата – променени са икономическите условия в страната и съответно са нараснали нуждите на детето – ученик в VІ клас, моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена присъдената с цитираното решение издръжка за детето Г. от 80.00 лева на 140.00 лева, считано от предявяване на иска до настъпване на законовите изисквания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска считано от влизане в законна сила на решението.

Ответникът Р.Х.А., ЕГН ********** *** депозира писмен отговор, с който заявява, че така предявения иск е допустим, а с оглед изминалия период от време от  постановяване на първоначалното решение през 2013 год. до момента, е и частично основателен. Оспорва същия по размер, като твърди, че издръжка в претендирания от ищеца размер е непосилна за него, тъй като живее на семейни начала с друга жена и нейния син, а през 2015 год. се родило и тяхно общо дете, което все още не е припознал. Заявява, че живее под наем в село Савин, тъй като къщата му изгоряла. Поради това изразява готовност да плаща издръжка за сина си в минимален размер от около 120.00 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът Г.Р.Х., ЕГН ********** е син на М.Д.Я. и ответника Р. Х. А., видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0146/*** ***.

С влязло в законна сила Решение № 87/17.07.2013 г. по гражданско дело  № 216/2013 год. описа на РС - Кубрат, ответникът Р.Х.А. като баща на Г. е бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 09.05.2013 год. до промяна на обстоятелствата.

Към датата на постановяване на настоящото решение, съгласно цитираното по-горе удостоверение за раждане, се установява, че детето Г. е навършило 13 години.

От представеното Удостоверение № УВ-269/15.03.2017 г. се установява, че Г. е бил ученик в шести клас през учебната 2016/2017 год., дневна форма на обучение, в ОУ „Христо Смирненски” гр.Кубрат.

От представеното удостоверение, издадено от „Софтсокс” ЕООД гр. София е видно, че майката на малолетния от месец ноември 2016 год. е работила по трудов договор и получавала трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. Впоследствие от месец юни 2017 год. (видно от социалния доклад по делото) трудово й правоотношение е прекратено и е останала без работа. Не се спори между страните, че майката полага грижи и за още три деца, родени от съвместното съжителство с ответника, но неприпознати от него.

Не е спорно между страните, че ответникът работи по трудово правоотношение в „Монтюпе” ЕООД гр. Русе и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 740.00 лева.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че майката към момента живее с друг мъж в село Хотанца, като през няколко дни посещавала децата си, които оставила на непосредствените грижи на своята майка – св.Тодорова и своя вуйчо. Предоставяла средства и дрехи за издръжката на децата си, но основно е подпомагана от близките си. Свидетелката заявява, че ответникът не е търсил контакти с децата си, и те също не общували с него. Плащал единствено присъдената издръжка за припознатото дете Г., не се интересувал от другите три свои деца.

От показанията на св.Добрева, съжителстваща на семейни начала с ответника, се установява, че обитават жилище под наем в село Савин, за което плащат месечно по 100.00 лева, тъй като къщата на родителите на А. била опожарена. Домакинството им обхваща родено от предходно съжителство на Добрева дете, което е със заболяване и друго дете, което е родено от съвместното й съжителство с А., но неприпознато от него.

От изготвения социален доклад се установява, че всеки от родителите на Г. е изградил своя семейна среда с нов партньор и не контактува с другия. Съответно и сина на страните, както и другите им деца са прекъснали емоционалната връзка със своя родител, познават го, но не получават морална или материална подкрепа от него.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на едно лице до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, в сила от 01.10.2009 год., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка то е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му потребности. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, преминало е в гимназиален етап на училищно образование, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна, извънкласни дейности и други.

По отношение втората група обстоятелства – възможностите на родителя, който дължи издръжка. Безспорно от свидетелските показания и приложения социален доклад се установи, че същият работи по трудов договор и получава месечно брутно възнаграждение в размер на 740.00 лева. Обстоятелството, че следва да полага грижи и средства за болното дете на съжителстващата с него жена е негово морално задължение, тъй като при необходимост от средства за издръжката му, св.Добрева следва да претендира такава от неговия баща. Не е спорно, че ответникът полага грижи за едно свое дете, което не е припознал, родено от съжителството с настоящата му партньорка. Противопоставимо на това обаче е обстоятелството, че съответно майката М.Я. полага грижи, с подкрепата на близките си, за още три други деца, родени от съжителството й с ответника, неприпознати от него и за отглеждането на които не участва по никакъв начин.  

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 80.00 лева на месец не отговаря на критерия, заложен в ал.2 на чл.142 от СК, а именно да е 1/4 от минималната работна заплата за страната, тоест понастоящем абсолютният минимум на дължимата издръжка за едно дете възлиза на 115 лв. месечно.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 280.00 лева, от които минимум 100 лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспортни разходи, за задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието, социалните контакти и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 140.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи и за фактическото му отглеждане.  

Ответникът следва да бъде осъдена да заплати дължимата по сметка на РСКубрат държавна такса върху увеличения размер издръжка.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.  Представя доказателства за направени такива в размер на 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение и съразмерно с уважения иск ответникът дължи на ищцата за разноски сумата 300.00 лева.  

Водим от гореизложеното и на основание чл.150 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :  

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение 87/17.07.2013 г. по гражданско дело  № 216/2013 год. описа на РС - Кубрат издръжка като:

ОСЪЖДА Р.Х.А., ЕГН ********** ***, да заплаща на детето Г.Р.Х., ЕГН ********** с адрес ***, чрез неговата майка и законен представител М.Д.Я., ЕГН **********  месечна издръжка в размер на 140.00 лева (сто и четиридесет лева, нула стот.), считано от 19.04.2017 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Р.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на  М.Д.Я., ЕГН **********  с пост. адрес *** действаща като майка и законен представител на малолетния ищец Г.Р.Х., ЕГН ********** направените от нея разноски по делото в размер на 300.00 лева (триста лева, нула стот.).

ОСЪЖДА Р.Х.А., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС - Кубрат държавна такса за изменената издръжка в размер на 86.40 лева (осемдесет и шест лева, четиридесет стот.).

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС Разград.

 

                                                       Председател: /П/ Ал. Великова