Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр.Хасково, 01.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
АНТОАНЕТА
МУТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №1207 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от П.М.Д. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №49/25.10.2021г., постановено
по АНД №20215630200239/2021г. по описа на Районен съд - Харманли, с което е
изменено НП № 1497/12.05.2021г., издадено от директора на РДГ - Кърджали в
частта му за наложената санкция и потвърдено в останалата му част.
В касационната жалба се навеждат
доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението.
Счита се, че неправилно съдът приел наличие на професионална компетентност у
актосъставителя да установи извършване на административно нарушение в почивен
ден. Същият извършил нерегламентирана проверка на огнестрелно оръжие и нарушил
неприкосновеността на лично МПС. Твърди се, че целта на наказаното лице била не
да ловува, а да намери изгубено куче. В тази връзка в ръцете си държал GPS, а
не заредено оръжие. В този смисъл не бил налице реализиран от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение. Изготвеният във връзка
със случая констативен протокол се счита за нищожен, тъй като не бил подписан
от нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен
при допуснати процесуални нарушения с оглед липсата на доказателства за начина,
по който бил поканен нарушителят за съставянето му. Съдът не изяснил
фактическата обстановка по случая, не бил изяснен въпросът дали лицето
притежавало законно оръжие, т.е. не била налице съставомерност на деянието по
смисъла на НК.
Иска се отмяна на съдебното решение в
потвърдителната му част, алтернативно отмяна на същото и връщане на делото за
изясняване на правно значимите факти за допустимост на
административнонаказателното производство при липса на съставомерност на
деянието. Доводи по касационната жалба се поддържат в съдебно заседание от
пълномощника на касатора.
Ответникът по касационната жалба, Регионална
дирекция по горите - Кърджали, не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореното решение състав на
Районен съд – Харманли е изменил Наказателно постановление №1497 от
12.05.2021г. на директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което
за нарушение на чл.84 ал.1, във връзка с чл.57 ал.1 и чл.43 от Закона за лова и
опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.84 ал.1 и чл.94 ал.1 от ЗЛОД, на П.М.Д.
са наложени административни наказания (т.I) „глоба“ в размер на 150.00 лева и (т.II)
„лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години, като намалил размер на
глобата от 150.00 на 50.00 лева, а в останалата част потвърдил наказателното
постановление.
За да постанови решението си
въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
органи, като не споделил доводите на пълномощника на жалбоподателя за липса на
компетентност на актосъставителя, с оглед предвиденото в чл.191 ал.2, във
връзка с чл.190 ал.2 от Закон за горите. Не констатирал съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт на процесуално основание. АУАН и
НП отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени били и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел за доказано, че на посочените в актовете дата
и място П.Д. стоял извън паркирания до него джип, оставен с отворени врати, в
който на предната седалка се намирало собственото му, извадено от калъф,
сглобено нарезно ловно оръжие „АКУТ“ №АВ******, с патрон в цевта и без заключващо
устройство на спусъка, като така изпълнил фактическия състав „ловуване“ по
смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Безспорно се установило и че лицето нямало
издадено писмено разрешително за ловно-стопанския район на извършване на лова,
което се изисквало съгласно чл.23 ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗЛОД, като доказателства
в обратна насока не били представени по делото. Така, към момента на деянието Д.
не разполагал с право на лов, което се упражнявало при наличие на една от
хипотезите на чл.23, ал.1 от ЗЛОД. Налице бил и субективният елемент от състава
на нарушението. На следващо място, съдът приел, че при индивидуализацията на
наказанието наказващият орган не съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27
от ЗАНН, определяйки наказанието за нарушението над минимума на предвидената в
закона санкция. След като преценил смекчаващите отговорността обстоятелства -
факта, че нарушението било първо за жалбоподателя, както и че вследствие на
деянието не настъпили значителни вредни последици, определил минимална глоба в
размер на 50 лева. В останалата част – с което е наложена санкция „лишаване от
право на ловуване“ за срок от 3 години, съдът приел НП за правилно, доколкото
индивидуализацията на това административно наказание не зависила от преценката
на наказващия орган, респ. съда, предвид фиксирания срок в приложимата
санкционна разпоредба.
Настоящата инстанция счита, че
атакуваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред.
Изцяло се споделят изводите на
районния съд относно компетентността на актосъставителя, съответно
неоснователни в тази насока са оплакванията в касационната жалба. Въпросната
компетентност е установена пред районния съд въз основа на съответните
доказателства и с позоваване на съответни правни норми, поради което и не се
подлага на съмнение от настоящата съдебна инстанция.
Правилно е прието от съда, че АУАН и
НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Изводите за реализиран от наказаното
лице състав на административно нарушение, също са правилни.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с
билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените
в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от
50 до 400 лв. Разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД предвижда, че лице, извършило
нарушение по чл. 84, ал.1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал.1, се лишава и от право на
ловуване за срок от три години.
В случая правилно районният съд е
приел, че на посочените в АУАН и НП дата и място от жалбоподателят е осъществил
"ловуване" по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Установява се от
събраните по делото доказателства и същевременно не се оспорва от касатора
обстоятелството, че не притежава разрешително за лов за съответния ловен район.
При безспорно установеното ловуване без разрешително правилен е изводът на съда,
че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Правилно
е приел и че наказателното постановление в частта му по т. II, с която на основание чл.94, ал.1 от
ЗЛОД е наложено кумулативно предвиденото за процесното нарушение наказание
„лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години, е правилно, доколкото
индивидуализацията на това административно наказание не зависи от преценката на
наказващия орган, респ. на съда, предвид срока, който е фиксиран в приложимата
санкционна норма и обвързаността му с извършване нарушение на разпоредбата на
чл. 84, ал.1 от ЗЛОД.
Несъстоятелна е тезата, застъпена в
касационната жалба, че целта на наказаното лице била не да ловува, а да намери
изгубено куче. Доказателства в тази насока не са налични по делото. Напротив,
от всички представени такива, включително и от показанията на свидетелите пред
районния съд Димитров, Иванов и Софрониев, се установява категорично, че П.Д. е
осъществявал лов, и то извън ловния му район, като при установяването му на място
действително е държал в ръцете си GPS, с който се опитвал да установи
местоположението на кучетата, но тази дейност не е била самоцелна, а извършвана
във връзка с осъществяване на лова. Изяснено, посредством показания на
посочените свидетели, е че наказаното лице, заедно с други лица, е било в
ловния район на с.Н.,
за да преследва диво прасе, което допълнително подсилва приетото от АНО и съда,
а именно че на 06.12.2020г. в землището на с.Н. П.Д. е извършвал лов, с оглед
наличното у него на тази дата и място сглобено и извадено от калъф нарезно
ловно оръжие, което действие несъмнено е било извършвано без съответното
писмено разрешително.
Неоснователно се твърди, че изготвеният
във връзка със случая констативен протокол е нищожен, тъй като не бил подписан
от нарушителя. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Изключение от това правило е допустимо при наличие
на хипотеза по чл.36, ал.2 от ЗАНН, каквато в случая не се установява да е
налице. Следователно констативният протокол не е задължителен елемент на
административнонаказателната процедура. В този смисъл, дали един такъв протокол
е подписан от извършителя на деянието не е сред релевантните обстоятелства, що
се отнася до законосъобразността на производството по налагане на наказания по
реда на ЗАНН.
Доводът за допуснати процесуални
нарушения в хода на АНП, обоснован с липсата на доказателства за начина, по
който е бил поканен нарушителят за съставяне на АУАН, също не се споделя. От
АУАН се установява, че същият е подписан от субекта против, който е бил
съставен, съответно последният е получил и екземпляр от него. Ето защо
недоказаното обстоятелство относно начина на отправяне на покана за съставяне
на акта, не следва да се счита за съществен порок на АНП, респ. не е основание
за отмяна на санкционния акт в случая.
Предвид гореизложеното, като е
изменил НП № 1497/12.05.2021г., в частта му по т.I и потвърдил същото в частта
му по т. II районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания
не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№49/25.10.2021г., постановено по АНД №239/2021г. по описа на Районен съд –
Харманли, с което е изменено Наказателно постановление №1497 от 12.05.2021г. на
директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали, с което за нарушение на
чл.84 ал.1, във връзка с чл.57 ал.1 и чл.43 от Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД), на основание чл.84 ал.1 на П.М.Д. е наложена административно
наказания по т.I „глоба“ в размер на 150.00 лева, като размерът на наложената
санкция от 150.00 лева е намален на 50.00 лева и потвърдено в частта му по т. II,
с която на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД на П.М.Д. е наложено наказание „лишаване
от право на ловуване“ за срок от 3 години.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.