Определение по дело №250/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 186
Дата: 19 юни 2020 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20205001000250
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 186

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ 19.06.2020 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

като разгледа  докладваното от съдия Чолакова,  ч. т. дело250 описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от А.П.И. против постановеното по търг. дело №101/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив  определение  №407 от 14.02.2020 г.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба вх.№4444 от 10.02.2020 г. на А.П.И. за освобождаване на ликвидатор, поради бездействие, като недопустима, тъй като не притежава  изискуемата се по закон част от капитала на дружеството.

Частният жалбоподател А.П.И. е останал недоволен от определението, като счита, че е недопустимо, неправилно и необосновано по подробни съображения, обособени в пет части.

 На първо място, счита, че първоинстанционният съд не е спазил императивната разпоредба на чл.2 от ГПК, като не е изследвал и приложил всички  приложими правни квалификации към казуса, в т.ч. за възможността управляващият му орган да се назначи за ликвидатор, за наличието на важни причини по смисъла на закона. Неправилно е приложил разпоредбите на чл.141,ал.4, чл.233,ал.1 вр. с чл.269,ал.1 и чл.266,ал.6 от ТЗ, като не е приложил съответстващите норми в ТЗ за изпълнителните органи и за това как се оттегля тяхното овластяване. Не е изследвал въпросите за нарушаване на мандатността и за срок за ликвидация, както и възможността за изпращане до Агенция по вписванията - Търговски регистър с изрични указания за смяна на ликвидатор и вписване на нов.

 На следващо място, не е посочен характерът на производството, дали е охранителен или не и евентуално приложимостта на чл.85 от ТЗ.

 Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е  неправилно и защото не е разгледан фактологическият материал, като окръжният съд не е изпълнил задълженията, тъй като липсват  указания, за кои искания и обстоятелства не е съгласен, има ли пороци в исканията и как могат да бъдат отстранени.

 Определението е и необосновано във връзка със субсумиране  на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и недопустимо, тъй като съдът не може да променя исканията на молителя служебно.

Моли да се обезсили обжалваното определение и да се върне делото за произнасяне по исканията, ако се прецени, че липсва произнасяне.

          Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за произнасяне с указания за спазване на нормите и практиката. Ако са събрани всички необходими доказателства за неизпълнение на задълженията на ликвидатора и просрочен мандат да укаже на Агенция по вписванията-Търговски регистър да смени служебно ликвидатора, като даде подробни указания за това. Ако се счете, че спорът е неподведомствен на съда, да се изпрати на компетентния орган – Агенция по вписванията-Търговски регистър  и/или Прокуратурата на РБ.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и данните по делото, намери за установено следното:

          Частният жалбоподател е уведомен за определението на 28.02.2020 г., частната жалба срещу него е постъпила на 04.03.2020 г. Ето защо, следва да се приеме, че същата е подадена в срок от надлежна страна да стори това, както и срещу  подлежащ на обжалване  съдебен акт, с който се оставя без разглеждане постъпила  в съда молба, т.е. съдебният акт е с преграждащ характер.   

От данните по делото се установява, че то е образувано в резултат на подадена  молба от А.П.И.,  с която се иска служебна проверка и иницииране на охранително производство във връзка с назначения ликвидатор на дружеството Б. р. – П. АД, а именно Р. Г. М..

На първо място молителят е изложил положителни предпоставки за охранителното производство, че акционерното дружество е прекратено с решение на съда по чл.252,ал.1,т.6 вр. т.4 от ТЗ, че е назначен ликвидатор със срок за ликвидация 31.03.2013 г., че той е акционер в дружеството, притежаващ 2 808 акции от капитала на дружеството.

На второ място е посочил, че липсват отрицателни процесуални предпоставки – не  е изтекъл давностен срок за подаване на молбата, няма друг процес относно същите факти и обстоятелства, както и преюдициален процес.

На следващо място е изложил „важни причини“ за стартиране на охранителното производство и смяна на ликвидатора. Назначеният ликвидатор  не е изготвил начален ликвидационен баланс след встъпването си на 19.04.2012 г., в срока  за ликвидация 31.01.2013 г. и към настоящия момент, като е налице съществено забавяне на това дължимо действие и на цялостното ликвидационно производство. Също така не е разгледал отправени до него искания по чл.268, ал.2 от ТЗ  за възлагане на акции от друго дружество, които са негова собственост, както и по чл.268,ал.1,изр.1 от ТЗ за оценка на акции с цел  превръщане на  имуществото на дружеството в пари за удовлетворяване на кредиторите му, което съставлява неизпълнение на негови задължения.    

При така сочените факти и обстоятелства молителят е изложил искания в зависимост от преценката на съда:

- да образува охранително производство, като органът, постановил прекратяването на дружеството, да назначи служебно ликвидатор,

- да се освободи настоящия ликвидатор и да се изпрати на АВ  за назначаване на нов служебен ликвидатор,

- да се уведомят правоохранителните органи,

- да се възобнови делото за прекратяване на дружеството, ако  молбата е от компетентността на състава, постановил решението за прекратяване,

- да се изпрати на компетентния орган, евентуално на Агенция по вписванията, ако молбата не е от компетенциите на съда.

Към молбата са приложени доказателства, а именно удостоверение от Централен депозитар за притежавани акции, електронна кореспонденция с ликвидатора.

Въз основа на изложените  обстоятелства и искания, които са предоставени на преценката на съда, се установява следната фактическа обстановка по делото: 1. прекратено акционерно дружество с решение на окръжния съд, открито ликвидационно производство за дружеството, като последица от прекратяването, назначен ликвидатор Р. М. със срок за ликвидация 31.02.2013 г., вписани от Агенция по вписванията-Търговски регистър, 2. молител, притежаващ 2 808 акции от капитала на дружеството, 3. посочени неизпълнени задължения на ликвидатора, представляващи според молителя „важни причини“ за образуване на охранително производство и смяна на ликвидатора.

В закона е предвидено  след прекратяване на търговското дружество да се извърши производство по ликвидация. Производството е уредено в глава седемнадесета на ТЗ, а подлежащите на вписване и обявяване обстоятелства, свързани с ликвидацията – и в ЗТРЮЛНЦ.

Производството по ликвидация се извършва от ликвидатор, който се назначава от длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията - Търговския регистър. Фактическият състав включва два задължителни елемента: 1. решение на съдружниците, съответно решение на общото събрание съдружниците в ООД, решение на общо събрание на акционерите или, алтернативно, решение на съда,  и 2. съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор съгласно чл. 266, ал. 3 ТЗ.

Ликвидатор може да се назначи и от съда по седалището на дружеството. Тази възможност е предвидена в чл.266,ал.4 от ТЗ, съгласно която съдът по седалището на дружеството може по важни причини да назначава или освобождава ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала.

 Въз основа на изложените обстоятелства в молбата и предоставени на преценката на съда искания, свързани със смяна на ликвидатор, следва да се приеме, че в конкретния случай молителят е сезирал съда по седалището на дружеството за освобождаване на ликвидатор и за назначаване на нов ликвидатор. Производството е охранително по своя характер с правно основание по чл.266,ал.4 от ТЗ. Тъй като се касае до акционерно дружество, условие за провеждането на производството е акционерите да притежават 1/20 част от капитала. От данните по делото, а и не се спори от молителя, че той притежава по-малка част от капитала. Ето защо, не е налице активна легитимация от негова страна да предявява искането и оттук да се обсъжда наличието на важни причини по смисъла на закона.

В случая няма нарушение на посочените разпоредби, свързани с ликвидация на дружества с ограничена отговорност и на дружества с неограничена отговорност – чл.156 и чл.85 от ТЗ, тъй като става въпрос за акционерно дружество. За тези дружества няма други специални правила при ликвидация освен общите в чл.266 от ТЗ. Не може да се приеме хипотезата на оттеглянето на овластяването на база кворума  от капитала.

При положение, че е уредена възможност в закона за смяна на ликвидатор от съда, че молителят се е възползвал от тази възможност, като е предявил молбата си, не може да счита, че е  нарушен принципът на чл.2 от ГПК за дължимост на защита и съдействие. Съгласно този принцип, съдът следва да разгледа всяка подадена до него молба за защита на законово регламентирани права, каквото той е сторил. Разгледал е подадената до него молба, като е посочил правната квалификация и е достигнал до определен резултат в съответствие с условието - молителят да притежава 1/20 част от капитала. Следва да се посочи, че молителят е оставил на преценката на съда исканията си на база  твърдените от него факти и обстоятелства. Видно от молбата,  при една и съща фактическа обстановка, той е отправил  няколко искания до съда, като му е дал възможност дали той да освободи или назначи ликвидатор, дали да изпрати искането на Агенция по вписванията, дали да уведоми правоохранителните органи. При дадената му възможност за преценка окръжният съд се е произнесъл по искането, което е в съответствие с изложените факти и обстоятелства. Ето защо, не е налице непълнота при произнасянето и недопустимост на определението.

 С оглед гореизложеното, неоснователни се явяват съображенията в частната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение.  

           С оглед гореизложеното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА постановеното по търг.дело №101/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив  определение  №407 от 14.02.2020 г.

 Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

                                                                           

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.           2.